№ 5948
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Д. К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100505626 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5626/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Айзаем.БГ“ ООД
ЕИК ********* гр.София срещу решение №2135 от 10.02.2025 г постановено по гр.д.
№56782/24 г на СРС , 125 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на А. Г. А. ЕГН ********** от гр.София сумата от 91,32 лева
платена при начална липса на основание възнаграждение, платено на основание чл.IV, 1 от
договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг,
сключен към договор за потребителски кредит от 9.5.2023г., заедно със законната лихва от
25.9.2024 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта
за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Сумата от 91,32 лева е възстановена на ищеца с разписка от 13.11.2024 г издадена от
„Изипей“ АД за извършен паричен превод . Не е необходимо ищецът да потвърди
получаването на сумата , защото Изипей“ АД е финансов посредник и е издадена разписка .
Ако ищецът не е приел плащането , това е неправомерно . Дори плащането да е отменяемо ,
то за това трябва да е налице изрично нареждане на въззивника . СРС не се е произнесъл по
доказателственото искане на въззивника в молба от 24.01.2025 г .
Възззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . С молба от
26.09.2025 г оспорва същата и претендира адвокатско възнаграждение за осъществена
1
безплатна правна помощ .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на
06.03.2025 г и е обжалвано в срок на 20.03.2025 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ,
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост . Относно
неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД СРС е приел , че процесната таксата за услугата се
основава на нищожна клауза , която противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП. Уговорката налага
изпълнение на задължение от страна на потребителя да заплати таксата, дори и кредиторът
да не изпълни своите задължения, както и защото не предвижда насрещно задължение за
кредитора, освен да разгледа искането на потребителя. На основание чл.19 ал.5 ЗПК,
разпоредбата на договора, предвиждаща възнаграждение за допълнителни услуги , е
нищожна. Отделно този иск е признат от ответника .
Според СРС ответникът е представил разписка №0100023812276583/13.11.2024 г., с която
твърди , че е изпратил пари в брой на ищеца. В разписката е посочено, че е налице
възстановяване на недължимо платена сума по договор №33485 М от 09.05.2023г., вписано е
ЕГН на ищеца и телефонен номер. На самия платежен документ е посочено, че след 7 дни от
превода, непотърсените от получателя суми се връщат на наредителя.
Според СРС ищецът оспорва да е получил превода. Задължението на ответника да върне
сумата, получена без основание /нищожна разпоредба/, възниква от получаването на сумата,
като от получаването, задължението е изискуемо. За да изпълни редовно задължението си, и
да се освободи от задължението, ответникът следва, съгласно чл.75,ал.1 ЗЗД, да изпълни на
кредитора – тоест, на ищеца или на лице, което въз основа на обстоятелствата се явява
овластено да получи изпълнението лице. „Изипей” АД не може да се приеме за овластено да
получи от името на ищеца . В договора не е посочено, че сумата е получена от ищеца чрез
микросметка в Изипей АД, за да се приеме, че страните са се спогодили за този начин на
изпълнение. Следователно, приложима е разпоредбата на чл.75,ал.1,изр.2 ЗЗД и
изпълнението е действително, само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от
него. Ищецът – кредитор на задължението, оспорва да е получил плащането, поради което и
чл.75,ал.1,изр.2 ЗЗД е неприложима и съдът не може да зачете плащането, което е
отменяемо, видно от вписването на самата разписка.
2
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят и от
настоящия съд . По делото няма доказателства сумата от 91,32 лева по разписка от
13.11.2024 г издадена от „Изипей“ АД да е получена от ищеца . Касае се за паричен превод
чрез финансов посредник , а не до превод по банкова сметка , която да е надлежно заверена .
При изрично оспорване от страна на ищеца в тежест на ответника е да докаже реално
получаване на сумата от ищеца . Доказателства в тази насока не са представени , а напротив
, според писмо на „Изипей“ АД от 05.08.2025 г сумата не е получена от ищеца .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .
Въззивникът не е обжалвал определението на СРС по чл.248 ГПК от 10.04.2025 г и доводи
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца не могат да се разглеждат . Пред
СГС въззивникът дължи адвокатско възнаграждение на адвокатското дружество защитавало
безплатно въззиваемата страна .
Поради материален интерес под 5000 лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2135 от 10.02.2025 г постановено по гр.д.№56782/24 г на СРС
, 125 състав , в частта , с която „Айзаем.БГ“ ООД ЕИК ********* гр.София е осъдено да
заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на А. Г. А. ЕГН ********** от гр.София сумата от
91,32 лева платена при начална липса на основание възнаграждение, платено на основание
чл.IV, 1 от договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен
рейтинг, сключен към договор за потребителски кредит от 9.5.2023г., заедно със законната
лихва от 25.9.2024 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА „Айзаем.БГ“ ООД ЕИК ********* гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2
ЗАдв на Адвокатско дружество „Д. М.“ ЕИК ********* гр.София сумата от 200 лева
адвокатско възнаграждение пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3