№ 1221
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110201053 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. П. С. ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление (НП) № 407 от 14.12.2022г., издадено от П.Й.М. на длъжност ВПД
НАЧАЛНИК на 05 РУ-СДВР, с което, на основание чл. 218б от НК и чл.53, ал. 1 от ЗАНН,
за деяние по чл. 194, ал. 3 вр. ал.1, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
С депозираната жалба се прави искане процесното НП да бъде отменено като се
посочват основания от личен, социален и здравословен характер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. А.. Последната
пледира, че от доказателствата по делото безспорно се установява извършеното деяние и
прави искане за потвърждаване на НП, като намира, че правилно не е издаден АУАН за
нарушението при наличие на постановление на СРП за отказ от образуване на ДП.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изложените от страните доводи и
съображения и служебно провери законосъобразността и правилността на настоящото
НП, прие за установено следното от фактическа страна :
На 07.11.2022г. около 16.20 часа жалбоподателят С. се намирал в магазин
„Фантастико“, находящ се в гр. София, бул. „Макгахан“ №81, като пазарувал стоки. Същият
взел от щанда в магазина 1 брой хранителна добавка „Ашваганда“ на стойност 39,99
/тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, сложил я в джоба си така, че да
не се вижда при преминаването на касите на магазина. Действията му били наблюдавани от
свидетеля П. на камерите за видеонаблюдение, който уведомил заместник-управителя на
магазина за действията на жалбоподателя, която повикала СОТ. Жалбоподателят се наредил
в касовата зона, заплатил останалите взети от него продукти, но не показал и не заплатил
прибраната в джоба му хранителна добавка и се опитал да напусне касовата зона. Когато
видял, че служители на СОТ и на магазина го чакат на изхода на магазина, същият хвърлил
шишето с хранителна добавка на пода. На сигнала се отзовали и служители на МВР, които
1
задържали С..
С постановление на СРП №50010/2022г. от 02.12.2022г. за отказ от образуване на
наказателно производство, на основание чл. 199 и чл. 213, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 424,
ал.5 вр ал.1 и чл. 218б от НК, е отказано образуване на досъдебно производство по случая,
като съставената прокурорска преписка № 50100/22г. е изпратена на Началника на 05 РУ –
СДВР за налагане на административно наказание по реда на ЗАНН. Постановлението не
било връчено на С..
След получаване на материалите било съставено Наказателно постановление (НП) №
407 от 14.12.2022г., издадено от П.Й.М. на длъжност ВПД НАЧАЛНИК на 05 РУ-СДВР, с
което, на основание чл. 218б от НК и чл.53, ал. 1 от ЗАНН, за деяние по смисъла на чл. 194,
ал. 3 вр. ал.1, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 (сто) лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните
по делото доказателства и доказателствени средства : гласни – показанията на свид. П., и
писмени, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, по реда на чл.283 от
НПК – наказателно постановление, постановление за отказ да се образува ДП, докладни
записки, молба до 05 РУ СДВР, сведение от 07.11.2022г. от Костадинова, сведение от
същата дата от П., обяснение на С., протокол за предупреждение, заповед за задържане по
ЗМВР, протокол за обиск, справка от 15.11.2022г., справка за съдимост, решение на ТЕЛК,
Заповед от 28.05.2012г.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. П. като логични, обективни и
последователни, като намира, че същите кореспондират със събраните писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, а доколкото лицето лично и непосредствено е
възприело описаните събития, съобщеното от него допринася за разкриване на обективната
истина. От показанията му се установява авторството на деянието, механизмът на неговото
извършване. Свидетелят е очевидец на административното нарушение и съдът постави
изнесените от него факти в основата на своите фактически изводи.
Съдебният състав кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, като
намира, че същите съответстват на описаните фактически обстоятелства и на останалите
доказателствени материали, като спомагат за детайлното изясняване на случая.
Водим от изложеното, съдът направи следните правни изводи :
Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, подадена е от легитимирано лице и при спазване на
установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, с оглед на което същата се явава
процесуално допустима.
След като анализира материалите по делото и изследва правилността и
законосъобразността на процесното НП, съдът намери, че при издаване на същото са
допунати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното:
Разпоредбата на чл. 218б ал. 1 от НК дава възможност за определени
привилегировани състави на престъпления по НК лицето, извършило престъплението, да
бъде наказано по административен ред с налагането на наказание глоба, като за целта се
издава наказателно постановление от министъра на вътрешните работи или упълномощено
от него лице.
В случая НП е издадено без да бъде съставян АУАН, като НП е издадено на базата
на отказа на СРП да образува ДП. Съдът обаче намира, че невръчването на прокурорското
постановление на наказаното лице въобще и още повече преди издаване на НП, е
съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, което
го лишава от възможността да разбере в какво е обвинен и от възможността да организира
2
защитата си.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение. Според чл. 43 ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне
от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато
промени адреса си /ал. 1/, регламентирана е възможността актът да бъде връчен в
хипотезата на отказ на нарушителя да го подпише, както и начините за връчването му при
неизвестен адрес на нарушителя, респ. когато той не може да бъде открит на известния му
адрес. Изключение от правилото по чл. 36, ал. 1 ЗАНН е предвидено в ал. 2, съгласно която
без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите,
когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
В настоящия случай, производството по издаване на оспореното НП е образувано
именно в хипотеза на чл. 36, ал. 2 ЗАНН – поради постановен отказ на СГП за образуване на
наказателно производство. Макар и образувано в тази хипотеза, наказателното
производство следва да се развие по регламентираните в ЗАНН правила. Едно от които е,
както се посочи по-горе, предявяване на нарушителя на акта, с който му се повдига
административнонаказателно обвинение, за да се запознае в какво е обвинен, въз основа на
какви доказателства, за да може да организира адекватно защитата си. В случая, предвид
хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските
актове. Липсата по делото на доказателства за връчването им сочи на неизпълнение на
задължението по чл. 43, ал. 1 ЗАНН, съответно представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените. Но за да се приложи тази хипотеза следва постановлението за
прекратяване на наказателното производство да бъде връчено на С., като в този случай, това
постановление ще има функцията на АУАН, като лицето ще има възможност да се запознае
с нарушението, със събраните доказателства и направените фактически установявания.
Именно в постановлението е установен нарушителя, установено е нарушението от
обективна и субективна страна, както и е посочено на основание какви доказателства е
достигнато до този извод. Едва след запознаването с това постановление на прокурор при
СРП, може да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, като се пристъпи към
издаване на НП без наличието на АУАН, тъй като самото постановление има функциите на
АУАН. Липсата на съобщаване на наказаното лице на постановлението за прекратяване
препятства последващото издаване на НП, на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Това е така и
предвид обстоятелството, че при прекратяване на наказателното производство с приложение
с чл. 218б НК, не е необходимо да се привлича обвиняем, като липсата на привлечено към
обвинение лице съответно не следва да е пречка за образуване на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, но това
следва да стане при спазване правото на защита на наказаното лице. В обобщение, нормата
на чл. 36, ал. 2, пр. второ от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията
касаят само хипотезите, в които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му
качество то е имало право и възможност да участва в производството по установяване на
нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези случаи може да се
образува административнонаказателно производство без съставен АУАН и то при условие,
че съставите на наказателната и административнонаказателната отговорност са напълно
идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който
да разбере в какво е обвинено. Това е така предвид на това, че както беше посочено по-горе,
прокурорските актове имат функцията на АУАН. Неспазването на гаранциите за съответна
на обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Допуснатото нарушение е
довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като в нарушение на
чл. 55, ал. 1, пр. 1–во от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложим на основание
чл. 84 ЗАНН, на касатора не е била осигурена възможност да научи обвинението за
извършено от него административно нарушение. В този смисъл Решение № 1393 от
3
27.02.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 13614/2019 г., Решение № 1484 от 8.03.2022 г. на
АдмС - София по адм. д. № 8773/2021 г., Решение № 1441 от 7.03.2022 г. на АдмС - София
по адм. д. № 12652/2021 г., Решение № 6632 от 12.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. №
7105/2021 г., Решение № 6894 от 3.12.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 10128/2020 г. и
други.
В конкретния случай нито в прокурорската преписка, нито в тази на АНО се
съдържат доказателства за връчването на прокурорското постановление на жалбоподателя.
Видно и от самото постановление, същото е връчено единствено на 05 РУ СДВР чрез
началника и на ощетеното юридическо лице. Препис прокурорът не е връчвал на С.. Същото
се отнася и за служителите на 05 РУ СДВР, които не са връчвали препис от НП на
жалбоподателя преди издаването на НП, което нарушава правото му да разбере в какво
нарушение е обвинен, както и правото му на защита пред АНО преди издаване на НП. В
този смисъл нарушението е съществено и контролираният акт подлежи на отмяна.
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и не му се
следват.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 407 от 14.12.2022г., издадено от
П.Й.М. на длъжност ВПД НАЧАЛНИК на 05 РУ-СДВР, с което, на основание чл. 218б от
НК и чл.53, ал. 1 от ЗАНН, за деяние по смисъла на чл. 194, ал. 3 вр. ал.1, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4