Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 20.09.2019 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на десети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от
съдия Вълчева гр. дело №2306 по описа на съда за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.233 ал.1, изр.1 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от адв.Н.Б., ПзАК -
пълномощник на А.Д.Г., с ЕГН **********
и А.Г.Г., с ЕГН **********
- съпрузи и двамата от гр.Пазарджик, ул.„*******“ №*, ет.*, ап.*, съдебен адрес:***-адв.Б. против Г.Б.Т.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищците, чрез пълномощника
си, твърдят, че са собственици на недвижим имот -
апартамент, находящ се в гр.Пазарджик, ул."*******“ №*, ет.*, ап.№*, с площ от 109.08 кв.м. Твърдят, че същият е придобит с Нотариален акт
№141/10.06.1981г. на PC-Пазарджик.
Касае се за имот СИО, придобит през време на брака, сключен през 1978г.
Твърдят, че жилището се ползва под
наем, съгласно договор от 1997г. от ответника по настоящия иск и неговото
семейство. Сочат, че в
началото на 2019г. ищцата А.Г.
уведомила
наемателя, че следва да освободи държането на собствения им апартамент. От този
момент обаче ответникът Г.Т. не
дава достъп до апартамента, за да се установи състоянието му, укрива се и
отказва да освободи наетата вещ.
Гореизложеното наложило
съставянето на Нотариална покана, peг.№488/26.02.2019г., връчена на 12.03.2019г. Със същата наемателят е предизвестен отново за прекратяване на наемните
отношения. Приканен е да се яви лично или чрез упълномощен представител за
съставяне на приемо-предавателен протокол между страните на 31.03.2019г. -
13.00ч. Твърдят, че на
посочената дата и час достъп до апартамента не е осигурен, тъй като лицето не
се явява. На 12.04.2019г. изтекъл и
едномесечния срок по смисъла на чл.238, изр. първо от ЗЗД - също без резултат.
Всичко това мотивирало
правния интерес от образуване на настоящото дело за освобождаване държането на
наетия недвижим имот. Твърдят, че се касае
за основно договорно задължение на наемателя
по смисъла на чл.233 ал.1, изр.първо от ЗЗД, което той не изпълнява.
Молят съда да
осъди Г.Б.Т. да предаде държането на апартамент №*, находящ се в гр.Пазарджик,
ул.„*******“ №*, ет.* на собствениците А.Д.Г. и А.Г.Г..
Молят да им бъдат присъдени
направените деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно
описани.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, с който заявява, че не
оспорва правото на собственост на ищците, но оспорва правото им да искат
освобождаване на апартамента към настоящия момент.
Оспорва договора, представен с исковата молба. Сочи, че това е първоначалният договор между тях, но всъщност
правоотношенията между тях се
основават на договор от 20.01.1998г., копие от който представя. Твърди, че той не е прекратен и съгласно неговите
клаузи ответникът
заплаща наемната цена еднократно за период от две години. Твърди, че наемната цена за периода 20.01.2018г. - 20.01.2020г. вече е заплатена на наемодателя.
Поради това следва да се приеме, че договорът е в сила до 20.01.2020г. и той има право да ползва апартамента до 20.01.2020г.
Затова моли съда да
отхвърли иска като преждевременно предявен и да му присъди разноските.
Възразява, че освен това в апартамента е направил редица подобрения за дългите години, когато
го е ползвал. Държи наемодателите да му заплатят стойността на тези подобрения при
освобождаването на апартамента
на 20.01.2020г.
В съдебно заседание пълномощникът на
ищците поддържа изцяло така предявения иск и моли съда да го уважи. Излага подробни
съображения по същество. Претендират разноските по
делото.
Ответникът, редовно призован, не се
явява и не изпраща свои представител в проведеното по делото съдебно заседание.
Съдът като
се запозна с твърденията, изложени в исковата молба на ищците и с възраженията в писмения отговор на ответника и като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Не се спори между страните по делото, а и
от представените и
приети писмени доказателства се установява, че ищците са собственици на следния недвижим имот:
апартамент, находящ се в гр.Пазарджик, ул."*******“ №*, вх.*, ет.*, ап.№*, с площ
от 109.08 кв.м. Същият е придобит с Нотариален акт №141/10.06.1981г. на PC
Пазарджик по време
на брака на ищците и е СИО.
Не е
спорно и това, че апартаментът е отдаден под наем и се ползва за жилищни нужди от ответника и неговото семейство от месец януари 1997г. и до
настоящия момент. Между страните са сключени два договора за наем, първият, от
които от 15.01.1997г. за срок от една година – от 20.01.1997г. до 20.01.1998г.
Вторият договор за наем е от 20.01.1998г. и е за срок от две календарни години,
който започва да тече от датата на подписването му. Съответно срокът на
договора е изтекъл на 20.01.2000г. /при липсата на данни и възражения за
подписването му на друга дата, различна от посочената в него – 20.01.1998г./.
След изтичането на срока на договора, а и понастоящем ответникът ползва
жилището на ищците и отказва да го освободи, въпреки че в началото на 2019г. ищцата А.Г. го е уведомила, че следва да й осигури достъп до апартамента, за да провери състоянието му, след което да го освободи.
С Нотариална покана, peг.№488/26.02.2019г. на Нотариус №612 В. Г. , връчена на ответника на 12.03.2019г. срещу разписка, последният е предизвестен за прекратяване на наемните отношения. Ответникът е приканен да се яви лично или чрез
упълномощен представител за съставяне на приемо-предавателен протокол между
страните на 31.03.2019г. - 13.00 ч., в който протокол да опишат състоянието и предаването на наетия
апартамент, както и всички дължими до момента наемни вноски и консумативи за
вещта.
На посочената дата и час достъп до
апартамента не е осигурен на ищците, тъй като ответникът не се е явил.
Едномесечният
срок на
предизвестието по нотариалната покана е изтекъл на 12.04.2019г. Исковата молба е входирана в съда на 04.06.2019г. и
препис от същата, ведно с приложенията са връчени на ответника.
При тези
данни съдът намира предявеният иск за процесуално допустим – като предявен от
наемодател-собственик на отдадения по наем недвижим имот – апартамент.
По
същество искът е основателен и следва да се уважи.
Съгласно
разпоредбата на чл.233 ал.1, изр.първо от ЗЗД, наемателят е длъжен да върне
вещта.
В
конкретния случай между страните е сключен срочен договор за наем. Видно от
приетия и неоспорен Договор за наем на апартамент от 20.01.1998г. е, че същият
е сключен за срок от две календарни години, които срок започва да тече от
датата на подписването му и следователно е изтекъл на 20.01.2000г. След
изтичане срока на договора, ответникът е продължил да ползва процесния недвижим
имот под наем и е правил това със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, поради което и на основание чл.236 ал.1 от ЗЗД, договорът следва
да се счита продължен за неопределен срок. Съгласно чл.238 от ЗЗД, ако
договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от
него като предизвести другата един месец по-рано. В случая на наемателя е било отправено
писмено предизвестие – с процесната нотариална покана от 26.02.2019г., връчена му
на 12.03.2019г., в която наемодателят недвусмислено е заявил на наемателя да
освободи и предаде заемания недвижим имот, за което ще бъде изготвен приемо-предавателен
протокол. С нотариалната покана ответникът е бил изрично уведомен за прекратяване
действието на наемния договор. Едномесечният срок по смисъла на чл.238, изр.първо от ЗЗД е изтекъл на 12.04.2019г. Независимо от това дори условно
да се приеме, че не е настъпило прекратяване на наемния договор с отправената
нотариална покана, то наемните отношения между страните са прекратени с факта
на подаването на исковата молба по чл.233 ал.1, изр. 1-во от ЗЗД.
Съгласно
последователната и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.233
ал.1 от ЗЗД, при прекратен договор за наем /какъвто е и процесният/ наемателят
е длъжен да върне наетата вещ, която задържа без правно основание.
С оглед на
гореизложеното предявеният иск по чл.233 ал.1, изр. първо от ЗЗД се явява
доказан и основателен и следва да бъде уважен.
Неоснователно
е възражението на ответника, че процесният договор за наем не е прекратен и че
същият е в сила до 20.01.2020г., тъй като вече е заплатил наемната цена за
периода от 20.01.2018г. до 20.01.2020г. Договорът за наем е прекратен по
изложените по-горе съображения. Доказателства за плащане на наемната цена за
посочения период от време ответникът не е представил по делото и тези му
твърдения останаха недоказани. Дори и да е налице плащане на наемната цена за
напред, то ответникът би имал правото да претендира нейното връщане.
След
прекратяване на наемните правоотношения, същите не могат да бъдат продължени или
подновени едностранно от бившия наемател.
По делото не е налице надлежно заявена
претенция от ответника за подобрения в процесния апартамент, както и за
заплащането на такива, поради което съдът не се произнася.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на
ищците направените от тях разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер общо на 350 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Б.Т.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да освободи и предаде държането на апартамент №*, находящ се в гр.Пазарджик, ул.„*******“
№*, ет.* на А.Д.Г., с ЕГН ********** и А.Г.Г.,
с ЕГН ********** /съпрузи/ и
двамата от гр.Пазарджик, ул.„*******“ №*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес:***-адв.Б..
ОСЪЖДА Г.Б.Т.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.Д.Г., с ЕГН ********** и А.Г.Г., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***-адв.Б. разноски по делото в размер на 350
лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 24.09.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
,