№ 282
гр. Кюстендил, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20251500100179 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора - Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с искова молба от В. Й. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Д., ул. *****, № **, чрез пълномощника адв. М. Ч. от АК Кюстендил, със
съдебен адрес: гр. Д., ул. „Ген. Г. Тодоров" № 4, и С. Й. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Д., ул. ***, № *** чрез пълномощника адв. И. К. от АК
Кюстендил, със съдебен адрес: гр. Д., ул. „Бенковска“ № 3 против „ЗАД Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1000, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от всеки двама
изпълнителни директори Н. Д. Ч., И. И. Г., П. А. Ш. и Т. И. И..
В исковата молба се сочи, че на 14.04.2023 година А. В. Д. с ЕГН ********** в
град Д., при управление на товарен автомобил марка „****“ с peг. № *****, движейки
се на заден ход по ул. „*****“, в близост до кръстовището, образувано между ул.
„*****“ и ул. „******“, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.
40, ал. 1 и ал. 2 от ЗдвП и по този начин причинил смърт по непредпазливост на С. Й.
С.
Твърди се, че първият ищец - В. Й. М., е сестра на починалото лице, а вторият
ищец - С. Й. С., е брат на починалото лице.
Извършеното деяние представлявало тежко престъпление по чл. 343 , ал. 1,
буква „в“ във връзка с чл. 342, ал. от НК, като за това било образувано ДП № 32/2023
година, пр. вх. № 1171/2023 година по описа на ОСлО при ОП град Кюстендил, след
приключването на което на виновния водач Д. било повдигнато обвинение и с влязла в
сила на 10.10.2024 година Присъда № 13 от 24.09.2024 г., постановена по НОХД №
20241500200358 по описа за 2024 година на ОС - Кюстендил, бил признат за виновен
по повдигнатото му обвинение, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, буква „в“
във вр. с чл. 342, ал. 1, във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК му било наложено редуцирано
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение на основание
1
чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от 5 години, а на основание чл.
343г от НК му било наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 години, считано от влизане в сила на присъдата.
Ищците, заедно с починалата С. С., израснали в едно домакинство, в сплотено и
задружно семейство, силно привързани един към друг. Имали изградена силна връзка
по между си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Обичали да
прекарват времето си заедно. Ищците изключително тежко понасяли загубата на
починалата си нелепо и неочаквано сестра. Пострадалата била винаги пример и опора
за тях и те често се допитвали до нея и търсели съвети. За тях тя била и като втора
майка, защото била най-голямата сестра и като деца се е грижела за останалите. При
пътния инцидент те загубили един от най-близките си хора.
Починалата била силно привързана към своите братя и сестра си и поради
факта, че била глухоняма по рождение, поради което имала нужда ежедневно от
тяхната помощ, но това не й пречело да води нормален начин на живот. Тя нямала
собствено семейство и деца, а до смъртта й единствено семейство били сестра й и
братята й. Имайки предвид възрастта им, те много дълги години били ежедневно
заедно. Починалата била активна за годините си, до момента на инцидента.
Моралните страдания на ищците били огромни и неописуеми и щели да ги
съпътстват през целия живот. След загуба на толкова близък човек, те станали
напрегнати, мрачни, затворени и тревожни. Трудно преживявали смъртта на сестра си,
оплаквали се от липса на апетит, безпокойство и проблеми със съня.
Ищецът С. С. бил свидетел как безжизненото и прегазено тяло на сестра му
лежи на земята, тъй като в момента на инцидента бил пред хранителния магазин,
непосредствено до който се е случил същият. След инцидента той изпаднал в тежко
депресивно състояние, като започнал редовно да посещава лекари - психиатри и
кардиолози, често постъпвал в болница. Затворил се в себе си, не можел да спи, спрял
да общува с други хора. Започнал да пие антидепресанти по предписание на лекар,
като с експертно решение на ТЕЛК пожизнено бил диагностициран с общо заболяване
- Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод - умерено тежък. Общото
му здравословно състояние след смъртта на сестра му рязко се влошило, и освен
депресивното разстройство, имал сърдечни проблеми и захарен диабет тип 2, които
заболявалия отключил в следствие на преживяното. На няколко пъти постъпвал в
болница и към момента лечението му продължавало.
След смъртта на сестра си, ищцата В. М. също изпаднала в тежко депресивно
състояние, страдала от безсъние, не се хранела и имала учестено сърцебиене.
Започнала редовно да посещава лекари - психиатри и кардиолози, често постъпвала в
болница, защото не можела да се отърси от случилото се. Затворила се е в себе си и не
общувала с никого, като общото й здравословно състояние рязко се е влошило, освен
депресивното разстройство, имала сърдечни проблеми, които отключила вследствие на
преживяното.
Механизмът на ПТП и настъпилата смърт на пострадалата С. Й. С.се дължали
на тежки травматични увреждания на жизненоважни органи /основно тежката
черепно-мозъчна травма с разкъсвания и контузии на главен мозък и субарахноидален
кръвоизлив, както и разкъсванията и контузии на десен бял дроб, с десностранен
пневмохемоторакс/, довели до остри тежки нарушения на сърдечно-съдовата и
дихателната дейност с последващото им спиране. Механизмът на травмата бил:
първоначален удар със задна част на микробуса по дясна странична част на тялото на
2
пострадалата, последващо падане на същата на пътното платно и последващо
прегазване /притискане/ на лицевата част на главата с хума на микробуса, като по
трупа не били намерени други наранявания /огнестрелни, порезни, прободни и др./,
които да не могат да се получат при гореописаната травма. Не били установени и
заболявания, които да причинят или подпомогнат смъртния изход.
Твърди се наличие на пряка причинно - следствена връзка между настъпилото
ПТП и последвалата смърт на пострадалата, установени с влязлата в сила присъда на
наказателния съд, задължителна на основание чл. 300 от ГПК.
Подчертава се, че братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен
кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост, като отделно от това в настоящия случай е налице
особено близка връзка с починалата, доколкото тя е била зависима от тяхната
ежедневна помощ.
Ищците отправили претенция до ответното дружество - застраховател на
отговорния за ПТП водач, с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение, по повод на което била образувана претенция с вх. №
2977/08.11.2024 година, по която обаче с писмо изх. № 1177-23.12.2024 г. бил
постановен отказ.
Считат, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя на виновния водач, и с оглед липсата на определено и изплатено
застрахователно обезщетение по извънсъдебната претенция бил налице правен интерес
на основание чл. 493а, ал. 4 от КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков
ред, ведно с законна лихва от тази дата до окончателното изплащане.
Поддържат наличие на обстоятелствата, заложени в ТР № 1/2016, а именно:
изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и естествени
взаимоотношения между сестри, респ. брат и сестра, които да налагат присъждане на
обезщетение на ищците. Твърдят, че ищците са имали трайна и дълбока емоционална
връзка с починалата тяхна сродница и че за тях са настъпили в резултат на нейната
смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде осъдено ответното
дружество „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, район Триадица, пл. „Позитано“ №
5, представлявано от всеки двама изпълнителни директори Н. Д. Ч., И. И. Г., П. А. Ш.
и Т. И. И., да заплати на В. Й. М. сума в размер на 50 000 лева и на С. Й. С. сума в
размер на 50 000 лева, представляващи обезщетение чл. 493а, ал. 4 от КЗ във връзка с
чл. 432, ал. 1 за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на дата
14.04.2023 година, което А. В. Д. с ЕГН ********** е извършил при управление на
товарен автомобил марка „****“ с per. № *****, движейки се на заден по ул. „*****“, в
близост до кръстовището, образувано между ул. „*****“ и ул. „******“, като нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: - чл. 40, ал. 1 от ЗдвП и чл. 40, ал. 2 от
ЗдвП, с което е причинена смърт по непредпазливост на С. Й. С. ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане, ведно с мораторна лихва на основание чл. 84 от ЗЗД от
датата на възникване на застрахователното събитие, а именно: 14.04.2023 година до
завеждане на исковата молба.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
3
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е упражнило правото си
на отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. П..
Навеждат се съображения за нередовност на исковата молба, като
несъответстваща с разпоредбата на чл. 127 ал. 4 ГПК.
Оспорва предявените осъдителни претенции като неоснователни поради липса
на материалноправна легитимация за ищците, които не попадат в кръга на
правоимащите да получат обезщетение за неимуществени вреди.
Прави възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице.
Оспорва като неоснователен и обусловения иск за присъждане на мораторна
лихва за забава от дата 14.04.2023г.
В условие на евентуалност оспорва размера на предявените искове, като счита
същите за прекомерно завишени.
Ответното дружество не оспорва твърденията на ищеца: за съществуване на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите с номер BG/03/122002815635, сключен за лек автомобил „****”,
модел „*****” с регистрационен номер ** **** **; за това, че ищецът е уведомил
застрахователя и че е предявил претенция вх. № 2977/08.11.2024. за изплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 14.04.2023 г събитие; че
претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение е приключена с отказ от
изплащане на такова, поради липса на основания за присъждане на обезщетение; че
застрахования в дружеството водач на лек ****”, модел „***** ” с регистрационен
номер ** **** ** с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП, в резултат
на което е причинена смъртта на С. Й. С. Виновното и противоправно поведение на
водача се установява със задължителен акт по чл. 300 от ГПК.
Ответникът оспорва обстоятелствата, че ищците имат право на обезщетение
във връзка със смъртта на С. Й. С. че ищците са търпели и търпят неимуществени
вреди от смъртта на своята сестра С. Й. С. които са с характер и обем предпоставящ
присъждане на обезщетение на лице, което по-принцип не се явява правоимащо да
получи застрахователно обезщетение; че между ищците и пострадалата С. Й. С.е
имало особено близка емоционална връзка, която да обуславя присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди, както и че отношенията между тях са се
характеризирали с взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа;че ищците са
понесли здравословни психологически последствия като реакция и резултат след
смъртта на своята сестра, че е загубил опората в живота си, както и че е изпитал
неописуема мъка, душевни болки и страдания в резултата на нейната загуба; че ищеца
С. С. е изпаднал в тежко депресивно състояние като последица от настъпилия
инцидент и смъртта на неговата сестра, както и че отключва като последица от
настъпилия инцидент диабет тип 2 и сърдечни проблеми; че ищцата В. М. е изпаднала
в тежко депресивно състояние, както и че в резултат на това е започнала да страда от
сърцебиене, което е довело до общо влошаване на здравословното и състояние; че се
дължи изплащане на лихва за забава, от дата 14.04.2023 г., каквото твърдение се
извежда от ищците.
Поддържа, че ищците В. Й. М. и С. Й. С. не търпят вреди от смъртта на своята
сестра С. Й. С. доколкото смята, че между тях и пострадалата не е била налице
изключителна и трайна емоционална връзка и те не са търпели и търпят значителни
4
морални болки и страдания от нейната смърт.
Твърди, че ищците не са преживели тежко депресивно състояние в резултат на
загубата на тяхната сестра, като сочи, че ищецът С. е с предишно заболяване
рецидивиращо депресивно разстройство, което е предхождащо смъртта на С. Твърди,
че същият за продължителен период от време преди инцидента е провеждал лечение,
като е използвал антидепресанти.
Сочи, че по отношение на ищцата М. липсват доказателства за изпадане в
състояние на депресия, което да е надлежно диагностицирано.
Твърди, че и двамата ищци са имали предхождащи сърдечно-съдови проблеми,
за които нямало данни да са се повлияли или задълбочили от смъртта на тяхната
сестра, като и при двамата били извършвани интервенции, които са по повод на
дългогодишни оплаквания (слагане на стенд и ангиография), които нямат отношение
или връзка със смъртта на тяхната сестра.
Изтъква, че пострадалата е ползвала социален асистент, което изключва
твърдението за близост от страна на ищците в производството.
Счита, че пострадалата е допринесла с поведението си за вредоносния
резултат, поради неспазване на разпоредбата на чл. 108 от ЗДВП, като същата е могла
да използва тротоара или банкета, евентуално не се е придвижвала по посока обратна
на посоката на движение на автомобила, както и не е използвала най-лявата част на
пътя.
Поддържа, че при движение в най-лявата част на пътя настъпването на
транспортното произшествие е могло да се избегне.
Твърди, че пострадалата е могла да използва срещуположния тротоар, който е
бил проходим и е могло да не се стигне до пътния инцидент.
Допълва, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат
като не е спазила и изискванията на чл. 113 от ЗДВП.
Оспорва иска по размер, като несъответстващ на размера на претърпените от
ищците неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра, които не кореспондират на
обичайната съдебна практика. Счита, че адекватен размер за обезщетение по
отношение на всеки от двамата ищци с оглед на размера на принос на вредоносния
резултат е сумата 5000 лв.
Сочи, че лихва за забава не се дължи от посочената в исковата молба дата, а след
изтичане на срока за произнасяне по заявената претенция от страна на застрахователя.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът към нея се поддържат от
представителите на страните.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
номер BG/03/122002815635, сключен за лек автомобил „****”, модел „*****” с
регистрационен номер ** **** **; за това, че ищецът е уведомил застрахователя и че е
предявил претенция вх. № 2977/08.11.2024. за изплащане на застрахователно
обезщетение във връзка с настъпилото на 14.04.2023 г събитие; че претенцията за
5
изплащане на застрахователно обезщетение е приключена с отказ от изплащане на
такова, поради липса на основания за присъждане на обезщетение; че застрахования в
дружеството водач на лек ****”, модел „***** ” с регистрационен номер ** **** ** с
поведението си е станал причина за настъпване на ПТП, в резултат на което е
причинена смъртта на С. Й. С. както и че виновното и противоправно поведение на
водача се установява със задължителен акт по чл. 300 от ГПК.
Посочените безспорни обстоятелства са обявени за такива по реда на чл. 146,
ал.1, т. 4 от ГПК, като се установяват и от приложените към делото писмени
доказателства.
Видно от приложения заверен препис от Присъда № 13/24.09.2024 г.,
постановена от състав на Окръжен съд – Кюстендил по н.о.х.д №358/2024 г. А. В. Д. с
ЕГН ********** в град ****, е бил признат за виновен в това, че на 14.04.2023 г. в гр.
Д. при управление на товарен автомобил марка „****“ с рег. № ** **** **, движейки
се на заден ход по ул. „*****“, в близост до кръстовището, образувано между ул.
„*****“ и ул. „*****“, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 40,
ал.1 от ЗДвП и чл. 40, ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на
пешеходката С. Й. С. ЕГН ********** от гр. Д., поради което и на основание чл. 343
ал.1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал.1 във вр. с чл. 58а, ал.1 НК му е наложено редуцирано
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 5 години. На основание чл. 343г
НК на подсъдимия А. В. Д. е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 години, считано от влизане в сила на присъдата.
Установимо е от доказателствата по делото, че ищците са родственици на
починалото лице С. Й. С. съответно нейни брат и сестра – в т.см. са данните в
приобщеното Удостоверение за наследници с изх. № 6668/06.12.2024г., издадено от
Община Д..
Със заключението по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза,
неоспорено от страните, изготвено от вещото лице гл.ас. д-р инж. Ф. В. К., е прието, че
десетина метра преди инцидента пострадалата С. С. се е движела около средата на
пътното платно, на не по-малко от 2,40 метра в ляво от избрания ориентир; в началото
на удара пострадалата С. С. е била на около 2,30 метра в ляво от избрания ориентир.
Първоначалният удар за пешеходката е настъпил в дясната й странична част - в
областта между 2-ро и 10-то ребро, а за автомобила в задната част в ниската част на
бордовата товарна настройка; пешеходката в следствие на натиска от автомобила над
масовия център на тялото, е загубила устойчивост и тялото й се е наклонило напред,
след което е последвал контакт с автомобила в областта на рамата, най-вероятно
между per. номер и десния стоп на автомобила; в следствие на изгубилата устойчивост
за пострадалата е последвал удар с главата в асфалтовата настилка, след което
6
автомобилът е преминал през тялото на пострадалата, с последващ контакт
(притискане) с нискостоящи части на долната част на превозното средство с
високолежащи части на тялото и главата. Направен е извод, че на мястото, където е
станало произшествието, от лявата страна е имало тротоар, обрасъл с растителност
затрудняващ движението на пешеходците, от дясната страна не се забелязвал тротоар,
а земна маса и растителност, по която е невъзможно да върви човек на възрастта на
пострадалата, както и че ако пешеходката се е движела непосредствено до бордюра
разстоянието между нея и процесния автомобил би било около 1,6 метра, показано и
на фиг.1 към заключението.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите С.П.М.., А. О. В., М. К. С. и М. Б. В..
Свидетелят С. М. е дъщеря на ищцата В. М., а ищецът С. С. е неин вуйчо. Тя
сочи, че ищцата и починалата й сестра си общували много. Виждали се в седмицата
поне 4-5 пъти. С. идвала при майка й, защото тя не можела да говори по телефон, т.к.
била глухоняма. Между двете имало много силна емоционална и морална връзка. Тя
идвала, хранели се, говорели си, споделяли си, гледали си телевизия. С. нямала деца и
се грижела за децата на братята и сестрите си. След смъртта й ищцата започнала да
постъпва в болница и „мина“-ла на „Лексотан“. Не спяла,плачела и не била същата.
Свидетелката била постоянно при нея, макар и да не живеели заедно. Преди този
случай нямала никакви оплаквания и продължава да страда и до днес. затворила се в
себе си, дори я сънувала и често ходела на гробищата, не е същата. Сочи, че
починалата живеела с другия й вуйчо Васко в бащината им къща.
Свидетелят А. О. В. сочи, че била в приятелски отношение с В. М. и С. С..
Живеела с В. М. в една квартира в гр. Д., на ул. „*****“ ** Познавала и починалата й
сестра С., с която били в добри отношения. Тя идвала през седмицата 4 пъти при В., за
да я види. В. също отивала при нея в бащиния й дом. Те се виждали и на центъра, като
В. й купувала ядене, канела я при нея в квартирата, пазарувала й, били сплотени и се
разбирали добре. След смъртта на сестра й, В. го преживяла много тежко. Затворила се
в себе си, не обичала да споделя с нас, намалила яденето. Миналия месец даже се
наложило да влезе в болницата и докторът й изписал успокоителни лекарства -
„Лексотан“. Започнала да вдига кръвно, през 2-3 дена я молела да вика Бърза помощ.
Преди това не била така, нямала проблеми с кръвното, само й били сложили стендове
на сърцето.
Свидетелят М. К. С. е съпруга на С. и снаха на В. и С.. Сочи, че познавала С. от
1979 г., когато се омъжила за нейния брат. Отношенията в семейството между С. и
нейния съпруг били много добри. На С. брат му В. живеел до тях, а при В. живеела и
С.. Това била бащината къща на С. и на останалите братя и сестри. Те често се
виждали и си говорели, общували си, когато имала нужда й давал храна и пари.
7
Разчитали един на друг. С. била най-голяма и всички ги изгледала, даже и внуците им
гледала, т.к нямала деца. След смъртта на С. ищецът станал много агресивен,
постоянно се карал със съпругата си и започнал да пие антидепресанти. Преди това не
бил такъв. Два стенда му сложили след случая със сестра му, а преди това нямал
оплакване. Отключил агресия след този случай. Наложило се да ходи на психиатър,
при д-р А. П. заради агресията. Съпругът й имал проблеми със сърцето. Преди
инцидента също взимал медикаменти за високо кръвно, но след инцидента сложил
стендове. Имал и диабет, установен преди инцидента.
Свидетелят М. Б. В. сочи, че познава В., С. и брат им В., и С.. В деня, когато
починала С., валял много силен дъжд, видяла я да минава покрай къщата й, защото
били съседи на ул. „*****“. Малко по-късно разбрала, че е починала. На мястото
видяла, че е покрита с черен чувал и брат й С. стоял до нея и плачел. Те били много
близки, живели в един двор. Виждала той да я вика у тях, да й купува банички, на два
пъти го виждала пари да й дава. След този инцидент съпругата на С. се оплакала, че
той не е добре, че е влезнал в болница, че психически не е добре и видяла, че той
наистина се отнася грубо с нея, без да е виновна. Ако му проговорят, той нервничил и
постоянно го виждала да се движи по улицата. Изглеждал тревожен. Преди това имал
заболяване, но не чак до такава степен. Сега не можел да понася около него хора,
нервирал се, с жена му не можел спокойно да говори. Бил отчаян, че така се е случило.
Приобщени са и множество медицински документи: Експертно решение №
91459/26.09.2023г. на ТЕЛК, издадено от „Многопрофилна болница за активно лечение
„Свети Иван Рилски-2003“ ЕООД, гр. Д., видно от което С. С. е бил
преосвидетелестван като неработоспособен 96,00% поред рецидивиращо депресивно
разстройство.; Епикриза с изх. № 31883/25.08.2023г., издадена от Клиника по
кардиология към УМБАЛ „Софиямед“, според данните в която Свилев С. е постъпил в
лечебнато заведение за инвазивна диагностика при сърдебно-съдови заболявания, като
е изписан с медикаментозна терапия; Амбулаторен лист №
24067А09Д33А/07.03.2024г., издаден от ДКЦ „Софиямед“ ЕООД, видно от който С. С.
е посетил специалист, като му е поставена диагноза застойна сърдечна
недостатъчност; Епикриза от Кардиологично отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски-
2003“ ЕООД гр. Д., видно от която В. М. постъпила на лечение в посоченато
медицинско заведение поради оплаквания от задух, прогресиращ до нощен, ортопнея
прекордиален дискомфорт, кашлица без експекторация.
Приети са и справки за извършени прегледи МДД и пролежавания в болница,
касаещи ищците,издадени от РЗОК – Кюстендил – на л. 43-73 от делото.
Прието за послужване е и НОХД № 20241500200358/2024 г. на КОС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
8
По допустимостта:
Исковата претенция е с правно основание. 432, ал.1 от Кодекс за застраховането
(КЗ), вр. с чл. 52 Закона за задълженията и договорите ЗЗД), вр. с чл. 86 с.з.
С нормата на чл. 498 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) законодателят е установил
като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск
на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, отправянето на
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ до застрахователя. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
В случая посочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 38 от
делото на СГС, без данни за извършено плащане по нея и липса на възражения и
ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта
на процеса.
Всичко това обосновава допустимост на исковата претенция, заради което тя
следва да бъде разгледана по същество.
По основателността:
С нормата на чл. 477 КЗ се установява задължително застраховане срещу
гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
С договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Застрахователното покритие по този вид застраховане включва отговорността
на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ пък предвижда, че увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" - т. н. пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”. Основателността
9
му предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса от
страна на ищеца настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправното поведение
на виновния водач; претърпените неимуществени вреди и наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
При така разпределената доказателствена тежест обстоятелствата, че
ответникът е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач, не са спорни, а и доказателства в тази насока също са
ангажирани.
С приобщеното по делото заключение по допуснатата авто-техническа
експертиза е установен и механизмът на пътно транспортното произшествие.
По делото не е спорно, че при инцидента е починала С. С., както и това, че тя е
сестра на ищците – в т.см. е Удостоверение за наследници с изх. № 6668/06.12.2024г.,
издадено от Община Д..
Установени са и обстоятелствата относно отговорността на застрахования водач
за причиняване на ПТП, като с Присъда № 13/24.09.2024 г., постановена от състав на
Окръжен съд – Кюстендил по н.о.х.д №358/2024 г. А. В. Д. с ЕГН ********** в град
Д., е бил признат за виновен в това, че на 14.04.2023 г. в гр. Д. при управление на
товарен автомобил марка „****“ с рег. № ** **** **, движейки се на заден ход по ул.
„*****“, в близост до кръстовището, образувано между ул. „*****“ и ул. „*****“,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 40, ал.1 от ЗДвП и чл. 40,
ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходката С. Й. С. ЕГН
********** от гр. Д., поради което и на основание чл. 343 ал.1, б.“в“ във вр. с чл. 342,
ал.1 във вр. с чл. 58а, ал.1 НК му е наложено редуцирано наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за изпитателен срок от 5 години. На основание чл. 343г НК на подсъдимия
А. В. Д. е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
години, считано от влизане в сила на присъдата.
Този съдебен акт обвързва гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК за
съгласно т. 15 та ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради това в рамките на
гражданското производство е недопустимо пререшаването на същите
правнорелевантни факти. Именно поради това присъдата по приключилото дело от
общ характер, ценена ведно със събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства, обвързва съда да приеме както извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, така и настъпилата в причинна
връзка с деликта смърт на С. С., явяващи се съставомерен признак – елемент от
състава на престъплението.
Не се намират за установени обаче, настъпилите вреди, които да обосноват
10
материално правната легитимация за ищците да търсят заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на сестра и
присъждане на обезщетение по реда на чл. 432 от КЗ, поради следното:
Със задължителни за съдилищата указания по прилагането на закона в
Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС бе
разширен кръгът от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на близък, в който освен лицата, посочени в ППВС
№6/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., по изключение бе посочено и всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. В посоченото тълкувателно решение обаче, е пояснено, че макар и
братята и сестрите да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, поради което
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, при смъртта на някой от тях, причинена от деликт, за
преживелия близък се поражда субективно право да получи заместващо обезщетение
за причинените му неимуществени вреди само когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В
тези случаи за получаването на обезщетение ще е необходимо, се сочи в него, освен
формалната връзка на родство, установяването и на изключителна връзка и
привързаност, извън обичайната, изградена и развила се в по-дълбока, по-трайна и в
по-голяма степен от общоприетата емоционална привързаност, значително
превишаваща интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и трагична
непрежалимост. Именно поради това в съдебната практика се приема, че във всеки
отделен случай се налага да бъдат изследвани конкретните житейски обстоятелства и
само ако се установи необичайно силна привързаност, която съответно да може
обективно да причини обществено значими морални болки и страдания, те да бъдат
оценявани по справедливост. Като фактор, имащ значение за прилагане на критерия за
житейска справедливост, следва да се преценява и естественото и предвидимо
развитие на отношенията в семейството в годините занапред (така напр. Решение №
158/22.03.2016 по т. д № 1919/2014 на ВКС, ТК).
При изложените пояснения съдът приема, че от ангажираните гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите С.П.М.., А. О. В., М. К. С. и М.
Б. В. не се установяват доводите за изключителност на връзката братя и сестри,
посочени в исковата молба, макар и от тях да следва извод, че ищците безспорно са
понесли страдания и болка от загубата на сестра си. Всички те (свидетелите),
еднопосочно дават представа, че след смъртта на С. ищцата В. М. е била силно
разстроена, след това се затворила в себе си, не се хранела добре и започнала да
11
приема успокоителни лекарства, започнала да вдига кръвно и често се налагало да се
викат специалисти от бърза помощ заради това. Ищецът С. също приел тежко вестта за
загубата на сестра си. Дори видял безжизненото й тяло на мястото на инцидента,
заради което бил много разстроен. След това започнал да се държи агресивно със
съпругата си, започнал да повишава тон и започнал да приема антидепресанти. Преди
инцидента също вземал медикаменти за контрол на високо кръвно, като в последствие
му поставили стенд. Независимо, че тези свидетелските показания са изградени върху
непосредствени възприятия, не установяват отношения между ищците и починалата
им сестра, различаващи се по съдържание от традиционните за традиционните за
българския бит отношения между родственици от такава степен. Те не дават
информация за житейски ситуации или обстоятелства, които да са довели до силно
духовно и емоционално сближаване между тях до степен, надхвърляща нормалното за
подобна връзка, при която единият от тях да е имал изключително определящо
/доминиращо/ присъствие в живота на другия, а смъртта на единия да е предизвикала
особено тежки последици в живота, в душевното и в психическото състояние на
другия, в сравнение с присъщите за обичайните отношения между съответния тип
родствена връзка. Те разкриват представа за обичайна връзка, характерна за деца,
родени и израснали в традиционно българско семейство, възпитавани във взаимна
обич, доверие, разбирателство и уважение, като в следствие на това са привързани
един към друг, но не могат да обосноват извод, че тази привързаност се отличава с
нещо изключително от гледна точка на традиционните за българското общество
отношения между децата в едно семейство.
Съдът отчита също, че в конкретния случай според показанията на свидетелите
най-съществената част от емоционалната връзка между ищците и починалата им
сестра, е била изживяна в детските и младежките им години, когато общуването им е
било в общото домакинство и общия семеен дом. След създаването на свои семейства
обаче, настоящите ищци са отделени от семейното жилище, като центърът на
социални и емоционални контакти вече е бил пренесен в новите им семейства.
Естественото развитие на човешките отношения в този смисъл предполага все по-
осезаема зависимост на всеки от тях с техните съпруг и деца, като отношенията с
други близки родственици, вкл. братя и сестри, няма такъв интензитет. Починалата С.,
сочат свидетелите С. М. и М. С. е останала да съжителства в общо домакинство с брат
й В. (който не е страна по делото тук), но до смъртта на родителите им е живяла с тях.
Вярно е, че тя е имала нужда от по-особена комуникация с оглед на това, че е била
глухоняма, но, както се твърди и в исковата молба, това на й е пречило да води
нормален живот. Получавала е доходи от пенсия и е ползвала личен асистент, според
данните в приобщените писмени доказателства на л. 91 и 94 от делото. Дори помагала
на близките си при отглеждането на децата им, което обаче не е достатъчно да се
приеме, че отношенията им се характеризират с особена изключителност – такива,
12
които да включват починалата сестра като основна фигура в живота на ищците или
нейната роля да е била доминираща в тяхното ежедневие, респ. заместваща и
припокриваща се с фигурата на родител.
Не се съзират и данни, които да установяват, че търпените болки и страдания от
загубата на толкова близък човек надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите такива за посочената родствена връзка в контекста и на традиционните
отношения в българските семейства. Установява се, че всеки от ищците е продължил
живота си. Вярно е, че за всеки от тях са установени заболявания, които след датата на
смъртта на сестра им С. в една или друга степен са настъпили промени и усложнения,
но не може да се направи единна връзка между това им състояние и загубата на
тяхната сестра. Затова, макар несъмнено да е налице голяма житейска загуба, тя не
може да се третира като изключителен случай, налагащ компенсиране без да се
накърни справедливостта, отчитана като зачитане на интересите и на двете насрещни
страни в застрахователното правоотношение. В т.см. е ориентирана и съдебната
практика, която в актуалните си решения - напр. Решение № 50031 от 25.04.2023 г. на
ВКС по т. д. № 2713/2021 г., I т. о., ТК, Решение № 50100 от 27.10.2022 г. на ВКС по т.
д. № 1644/2021 г., I т. о., ТК; Решение № 50078 от 26.10.2023 г. на ВКС по т. д. №
2045/2022 г., I т. о., ТК; Решение № 50154 от 18.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1918/2021
г., II т. о., ТК; Решение № 159 от 18.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 903/2024 г., I т. о., ТК;
Решение № 626 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2023 г., III г. о., ГК, както и
мн.др., приема, че формалната родствена връзка с пострадалия, липсата на други
негови близки и семейство (родители, съпруг, деца), както и настъпилото в резултат на
смъртта наследствено правоприемство не са обстоятелства, самостоятелно
легитимиращи ищеца по иска по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 432, ал. 1 от КЗ – така и
Решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о., Решение №
60143/01.12.2021 г. по т. д. № 1796/2020 г. на ВКС, I т. о., Решение № 60131/13.12.2021
г. по т. д. № 1700/2020 г. на ВКС, II т. о., Решение № 33/2022 г. по т. д. № 377/2021 г. на
I т. о., Решение № 50020/2023 г. по т. д. № 1439/2022 г. на I т. о., и мн. др., както и
Определение №1150/08.05.2024 по дело №1851/2023 г. на ВКС, ТК, II отделение,
Определение № 1506 от 5.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 284/2024 г., I т. о., ТК и др.
По изложените доводи този съдебен състав намира, че в случая няма основание
да се третират болките и страданията на ищците като вреди, подлежащи на
обезщетяване от застрахователя и претенциите им следва да се отхвърлят.
По разноските:
Двете страни претендират присъждане на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК такива с оглед изхода на делото се следват
само на ответното дружество. То е направило искане за присъждането им и е
ангажирало доказателства за извършването им в размер на 920 лв., поради това и те ще
13
бъдат възложени в тежест на ищците.
Досежно следващата се държавна такса:
Ищците е освободени от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал.
1, т. 4 от ГПК ex lege, но с оглед изхода на делото не може да бъде приложена нормата
на чл. 78, ал. 6 от ГПК, като дължимата за производството държавна такса не може да
бъде възложена на ответника.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт подлежи на въззивна проверка от Апелативен съд –
София по реда на Глава двадесета – Въззивно обжалване - чл. 258 и сл. от ГПК и в
срока по чл. 259 от същия кодекс.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на В. Й. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. *****, № ** и С. Й. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Д., ул. ***, № *** да бъде осъдено ответното дружество „ЗАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1000, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от
всеки двама изпълнителни директори Н. Д. Ч., И. И. Г., П. А. Ш. и Т. И. И., да заплати
на В. Й. М., сума в размер на 50 000 лева и на С. Й. С. сума в размер на 50 000 лева,
представляващи обезщетение чл. 493а, ал. 4 от КЗ във връзка с чл. 432, ал. 1 за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на дата 14.04.2023 година, което
А. В. Д. с ЕГН ********** е извършил при управление на товарен автомобил марка
„****“ с per. № *****, движейки се на заден по ул. „*****“, в близост до
кръстовището, образувано между ул. „*****“ и ул. „******“, като нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно: - чл. 40, ал. 1 от ЗдвП и чл. 40, ал. 2 от ЗдвП, с
което е причинена смърт по непредпазливост на С. Й. С. ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
им изплащане, ведно с мораторна лихва на основание чл. 84 от ЗЗД от датата на
възникване на застрахователното събитие, а именно: 14.04.2023 година, до завеждане
на исковата молба.
ОСЪЖДА В. Й. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. *****, №
**, и С. Й. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. ***, № *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, район Триадица, пл. „Позитано“ №
5, представлявано от всеки двама изпълнителни директори Н. Д. Ч., И. И. Г., П. А. Ш.
и Т. И. И.,, сумата в размер на 920,00 лв. (деветстотин и двадесет лева и нула
стотинки), представляваща сторени деловодни разноски в настоящото производство.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-
14
седмичен срок от връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
15