№ 42
гр. Габрово , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Жени Христова Шиковa (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214200600122 по описа за 2021 година
Настоящето въззивно производство е образувано по въззивна жалба от
адв.Р.Б. от ГАК в качеството му на защитник на подсъдимия СТ. ИВ. В.
против присъда от 24.02.2021г. по НОХД № 432 г. по описа на Районен съд-
Севлиево за 2020г.
С цитираната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия
СТ. ИВ. В. за виновен в това, че на 19.10.2019г. в с.Х., общ.Севлиево от маса
пред магазин, находящ се на ул.“Ела“№2, отнел чужди движими вещи-
мобилен телефон „Самсунг А50“ с черен кожен калъф на стойност 504.00
лева от владението на Б.С. от с.Хирево, община Севлиево, без нейно съгласие
и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява
маловажен случай и е извършено при условията на повторност и на основание
чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК го е осъдил на една година
лишаване от свобода, като е постановил присъдата да се изтърпи при
първоначален строг режим.
Подсъдимият В. е признат за невинен в това да е извършил
1
престъплението при условията на опасния рецидив- чл.29, ал.1, б.“б“ от НК и
го е оправдал по предявеното му по-тежко обвинение по чл.196, ал.1, т.1 във
вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НКV
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК, което обуславя
процесуалната и допустимост.
Във възивната жалба на адв.Б. от ГАК в качеството му на защитник на
подсъдимия СТ. ИВ. В. и в допълнението на същата се излагат подробни
съображения в подкрепата на тезата му ,че присъдата е постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон и се прави искане
обжалваната присъда да бъде изцяло отменена и подсъдимия да бъде
оправдан.Адв.Б. прави алтернативно искане – присъдата да бъде отменена и
делото да бъде върнато на РС-Севлиево за разглеждане от друг съдебен
състав или алтернативно съдът да приложи разпоредбата на чл.194, ал.3 във
вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –
Габрово оспорва жалбата и счита ,че присъдата на РС-Севлиево е правилна и
законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Адв.Б. и подсъдимия В. поддържат депозираните жалби, като
защитникът доразвива пред съда изложените в жалбата тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
изложените от страните доводи и след извършване на служебна преценка на
атакуваната присъда констатира наличието на основания за нейната отмяна
на основание чл.334, ал.1, т.1, във вр. с чл. 335, ал.2 във вр. с чл. 348, ал.3, т.1
от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд-Севлиево, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд e провел разпоредително заседание на
30.11.2020г. В което е установил, че прокурорът е допуснал очевидна
фактическа грешка и на основание е дал възможност за отстраняване на
същата. След внасяне на коригирания обвинителен акт, съдът по неясни
2
причини е насрочил и провел второ разпоредително заседание за 07.01.2021г.
В последствие делото е разгледано в две съдебни заседание.В първото
по делото заседание подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава
обяснения, като е заявил, че няма да дава такива на този етап от
производството.В последното по делото заседание подсъдимият отново е
отказал да дава обяснения.Съдът е пропуснал да констатира, че на
досъдебното производство подсъдимият е давал обяснения по повдигнатото
му обвинение и са били налице законовите предпоставки на чл279, ал.2 във
вр. с ал.1, т.4 от НПК за приобщаването на същите чрез прочитане. В
обясненията си на стр.54 от досъдебното производство, В. изгражда защитна
версия, която РС-Севлиево не е съобразил и не е проверил.
В изготвените мотиви към присъдата, без да е приобщил обясненията на
подсъдимият, съдът се е позовал на тях, като изрично е вписал: „От
обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, и
останалите доказателства по делото, събрани на досъдебното производство и
на съдебното следствие, съдът установи следната фактическа обстановка.“.
На второ място. Съдът е приел ,че стойността на предмета на
престъплението е 504.00 от който 18.00 лева стойността на калъфа, 6лева е
стойността на сим картата и 480.00 лева стойността на мобилен телефон
марка „Самсунг А 50“, като е кредитирал заключението на съдебно-
оценъчната експертиза изготвена от вещото лице Деян Денчев.От мотивите
на съда не става ясно, защо същият приема ,че стойността на телефона-
предмет на деянието е 480.00 лева, която се явява според вещото лице -
възстановителна стойност, а не средна пазарна цена към момента на деянието.
Средната пазарна цена на предмета на престъплението към момента на
престъпното деяние е определена от вещото лице Тодор Кръстев по оценъчна
експертиза изготвена на досъдебното производство/ стр.22-23 от ДП/. Тази
експертиза изобщо не е изслушвана от РС-Севлиево и липсват мотиви защо
съда приема като правилна и законосъобразна експертизата, което е
произволно избрана от прокурора и представена на съда.
На следващо място в мотивите липсват съображения, защо съдът
3
приема ,че вредите не са възстановени доброволно от подсъдимия, като
изобщо не е обсъждан въпроса,че в съдебно заседание защитника на същия е
предоставил сума за покриване окончателно на тези вреди.
Законодателят в чл. 18 от НПК е заложил принципа на
непосредствеността, а именно, че съдът, прокурорът и разследващите органи
основават решенията си върху доказателствени материали, които се събират и
проверяват лично, освен в изрично уредени случаи. В конкретния случай
първоинстанционният съд е нарушил този принцип, като не е приобщил
обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство и е
постановявайки присъда възоснова на неприети по надлежния ред гласни
доказателства. С тези си действия РС-Севлиево е нарушил правото на
защита на подсъдимия, като го е лишил от възможността да осъществи
ефективна такава, както и правата на пострадалото лице ефективно да
отстоява своите интереси.
В заключение може да се обобщи, че при първоинстанционното
разглеждане на делото от състав на Районен съд-Севлиево е допуснал
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия и пострадалата, като не е
приобщил по надлежния ред обясненията на подсъдимия дадени на
досъдебното производство и е постановил присъда почиваща на
доказателства, които са били събрани в рамките на досъдебното
производство, но не са били проверени от съда. Съдът не е изложил мотиви
по отношение цената на предмета на престъплението, което е от съществено
значение за правната квалификация, както и по отношение на това налице ли
е възстановяване на вредите. Допуснатите нарушения не е възможно да бъдат
отстранени от настоящата инстанция и следва да бъдат отстранени
посредством отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на РС-Севлиево, който да се съобрази с
указанията в мотивната част на настоящото решение.
Водим от изложеното и на основание чл. 334, ал.1, т.1 във вр. с чл.335
ал.2 и във вр. с чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ присъда № 260004 година, постановена по НОХД №
432 по описа за 2020 година на Районен съд – Севлиево.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд- Севлиево.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или
протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5