РЕШЕНИЕ
№ 1062
гр. Перник, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720104270 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник” АД,
в която се сочи, че в полза на дружеството срещу Б. Г. Д. и Г. Д. Г. е издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 1813/2024 г. по описа на
Районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за ****, находящ се в град ***************.
В рамките на заповедното производство е претендирана разделна отговорност
от сочените длъжници, като издадената заповед за изпълнение е обезсилена по
отношение на Г. Д. Г. по молба на заявителя, тъй като същият е погасил задълженията.
В настоящото производство се претендира отговорността на Б. Г. Д. до размер
на ¼ от общото задължение – 412,65 лева - главница за периода от 01.06.2022 г. до
30.04.2023 г. включително (общо задължение – 1650,60 лева), ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 52,88
лева (общо задължение – 211,53 лева), представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания лева за периода от 07.08.2022 г. до 13.03.2024 г.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника
е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
допустими.
1
По същество оспорва исковата претенция по основание и размер. Конкретно
твърди, че не са налице договорни отношения с ищеца тъй като няма качеството
потребител в процесния имот съгласно приложимото право.
Твърди, че не е потребявал топлинна енергия, тъй като не живее *********.
Оспорва доказателствената стойност на представените по делото доказателства,
както и общите условия да са надлежно разгласени- обстоятелство обявено за
служебно известно на съда. Намира, че представеното по делото „извлечение от
сметка“ не установява основателност на предявените искове. Не били представени
документи установяващи твърдяното задължение по безспорен начин. Не били
редуцирани задълженията с технологичните загуби от общия топломер.
Оспорва доставката на топлинна енергия.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът поддържа така предявените искове с писмена
молба.
Ответникът се явява лични. Признава, че е собственик на ¼ от имота, за който
се твърди, че е топлоснабден, но оспорва претенцията с аргумент, че не живее в ****а.
Той се обитавал единствено от неговия племенник – Г. Д..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе
в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на
това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
2
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че
включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения
между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от
оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се
установи, че последните са надлежно оповестени. Отношенията то така действащите
общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД,
където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и
дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В тази връзка по делото са представени и приети писмени доказателства, с
които ищецът се домогва да установи претенцията си в цялост.
От представения по делото договор за покупко- продажба на недвижим имот от
********** се установява, че Имота е придобит от Г. Б. А..
Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници Г. Б. А. е
починал на **** като негови наследници са С. Х. А. (**********, починала на
*************), Б. Г. Д. (****) и Д. Г. Д. (****, починал на *************).
Наследници на последния са ответника - Г. Д. Г. (****), Г. Д. (**********) и И. Д.
(**********, починала на *************).
При тези данни съдът приема, че към датата на придобиване на Имота –
3
********** Г. Б. А. и С. Х. А. са били сключили граждански брак. Това е така, защото
в удостоверението за наследници на Г. Б. А. е посочено, че С. Х. А. е негов наследник
– **********, а от другите удостоверения се установява, че техни **** са Д. Г. Д. и Б.
Г. Д., родени преди покупката на Имота.
Съгласно чл. 13, ал. 1 СК (отм.) – редакцията, в сила от 22.05.1968 г.
недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през
време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име
са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството, следователно Имота
е придобит в СИО. След смъртта на Г. Б. А. (****), С. Х. А. се легитимира като
собственик на 4/6 от Имота, а Д. Г. Д. и Б. Г. Д. на по 1/6та – арг. чл. 14, ал. с СК 1968
г. отм. и чл. 9, ал. 1 ЗН.
От представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от ********** се установява, че С. Х. А.
прехвърля на Г. Д. Г. (**********), чрез баща му – Д. Г. Д. ½ идеална част от Имота.
Следователно С. Х. А. се разпорежда с 3/6ти от притежаваните 4/6. След смъртта
(**********) останалата 1/6 та идеална част се наследява от Д. Г. Д. и Б. Г. Д., които
придобиват по ¼ идеална част от Имота.
Съгласно Удостоверение, издадено по ч.гр.д. №7217/2019 г. Г. Д.а се отказва от
наследството на Д. Г. Д. и след смъртта на И. Д.а, единствен негов наследник е Г. Д.,
който е придобил още една ¼ от наследствения имот.
Тези обективни данни, дават основание на съда да приеме, че в конкретния
случай ответникът е пасивно материално легитимирани по отношение на ¼ от цялото
задължение за доставка на топлинна енергия. Както бе посочени, в съдебно заседание
той признава точно такъв дял в собствеността.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните,
която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е
изготвено при анализ на приложените по делото и представени от ищеца документи,
изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение. От
заключението се установява, че в СЕС се ползва топлоенергия вкл. за БГВ, като
ищецът е взел предвид нормативните технологични разходи, отдадени от
съоръженията за БГВ.
Установено е също, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип,
поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни.
Вещото лице е установило, че за процесния имот е начислявана прогнозна
топлоенергия за отопление и БГВ, които са преизчислени след по изчислителен път
след като не е осигурен достъп.
Установено е че топлоенергия се ползва от три отоплителни тела. В общите
части няма отоплителни тела.
Поради неосигурения достъп са извършени начисления по норматив съгласно
методиката за дялово разпределение.
Изготвена е изравнителна сметка, срещу която възражение не е постъпило. Няма
данни тя да е връчвана на абоната или представител на СЕС.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от
1650,60 лева за целия имот.
4
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице е достигнало до извод, че за
исковия период равностойността на предоставяните от ищеца услуги за топлинна
енергия е в размер на 1650,60 лева, а законната лихва е в размер на 211,53 лева за
периода на забава, в който се претендира.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия,
чиято обща цена възлиза на 1650,60 лева. Претенцията срещу ответника е до размер на
1/4 от общото задължение, като по правилото на чл. 6 ГПК следва да се разгледа
единствено до този размер, който е на стойност 412,65 лева. Липсват твърдения и
доказателства за пълно или частично погасяване на задължението, поради което този
иск следва да бъде уважен изцяло.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения. Същият е основателен
до размер от 52,88 лева съгласно ССЕ.
Конкретните възражения на ответника съдът намира за неоснователни. По
делото се установи твърдяната облигационна връзка, произтичаща от закона и Общите
условия, доколкото ответникът притежава дял в собствеността на имота.
Обстоятелството, че друго лице единствено пребивава в имота е извън премета на
настоящото производство. Тези права подлежат на установяване и уреждане между
ответника и неговия племенник – Г. Д..
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 ГПК такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в
размер в общ размер на 475,00 лева, като е претендирал и възнаграждение за
процесуално представителство в размер от 200.00 лева, което също следва да бъде
уважено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора, на ищеца
се дължат разноски в общ размер на 675,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 21,81 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу Б. Г. Д., ЕГН ********** за сумата в размер на 412,65 лева - главница
за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, за доставена и незаплатена
топлинна енергия до топлоснабден недвижим имот с адрес
************************** ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (09.04.2024 г.)
до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер
на 52,88 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания лева за
периода от 07.08.2022 г. до 13.03.2024 г., които суми представляват ¼ от общо
5
задължение (1650,60 лева главница и 211,53 лева лихва) и за които е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело №
1813/2024 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Г. Д. да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 675,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство и 21,81 лева разноски пред Районен съд
Перник в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6