Решение по дело №8692/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2743
Дата: 21 юли 2025 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20251110208692
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2743
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И.Р. А.
като разгледа докладваното от Г.СТ. Г. Административно наказателно дело №
20251110208692 по описа за 2025 година
Р Е Ш Е Н И Е №


гр.София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г.Г.

при участието на секретаря Ива Алексова, като разгледа докладваното от
съдия Г. АНД №8692 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид
следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №29-2500022/02.05.2025 г. на директора на
Дирекция „Трудова мобилност” на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда, с което на „Б*****" ЕООД е наложено следното административно
наказание: имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.79, ал.4
вр. чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност за
нарушение на чл.7, ал.2 от същия закон.
В депозираната пред съда жалба от „Б*********" ЕООД се твърди
незаконосъобразност.
Иска се отмяна на постановлението.
„Б**********" ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв. М.,
който поддържа жалбата, моли за отмяна на постановлението и претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, юрк.Г.,
която пледира да се потвърди наказателното постановление и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
На 05.03.2025 г. при извършване на проверка на жалбоподателя по
спазване на трудовото законодателство, ЗТМТМ и ЗЗБУТ в обект, находящ се в
гр.С., местност НПЗ „Х. Д.“, ул. „П. У.“ №4, на който са извършвани СМР от
дружеството-жалбоподател, лицето С. Е. У. А. – гражданин на У., чужденец,
гражданин на трета държава - е било заварено да полага труд, като последният
декларирал, че работи за „Б*******“ ЕООД. Адхамов бил сключил трудов
договор с дружеството на 06.11.2024 г. за длъжността „кофражист“ с място на
работа на адрес:гр.С., бул.„Б.“ №98, сграда „А.“, секция „*******“,
ет.********, офис ****
А. е бил назначен на работа считано от 07.11.2024 г.
Установено е, че С. Е. У. А. има издадено разрешение за достъп до пазара
на труда в Р. Б. тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“.
Разрешението било издадено с посочено място на работа: гр. С., бул.„Б.“
2
№98, сграда „А.“, секция „*****
Разрешението е валидно към момента на проверката, но А. предоставял
работната си сила на място, което е различно от посоченото в разрешението за
работа, издадено от дирекция „Миграция“ при МВР.
Нарушението е извършено на 07.11.2024 г. в гр.С.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите К., П. и С.-С., и от писмените доказателства приети по делото.
Събраните по делото доказателства са непротиворечиви, поради което не
се налага да бъдат анализирани поотделно и оценявани относно тяхната
достоверност.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на събраните в
хода на съдебното следствие, съдът счете делото за изяснено в достатъчна
степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, както и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно императивните разпоредбите на ЗАНН.
Посочените в АУАН и в наказателното постановление обстоятелства,
свързани с нарушението бяха установени на съдебното следствие по несъмнен
начин.
Касае се за нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност.
Жалбоподателят е допуснал лицето С. Е. У. А. да предоставя работната си
сила на място, което е различно от посоченото в разрешението за работа.
По чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в
случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание,
на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1500
до 15 000 лв.
3
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението в АУАН и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Наложената санкция е в минималния размер за съответното нарушение и
отговаря на тежестта на това нарушение.
Доколкото е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице,
въпросът за вината няма правно значение.
Случаят е типичен за този вид нарушения и не може да се квалифицира
като маловажен.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението, като
законосъобразно, следва да бъде изцяло потвърдено.
Съдът следва да осъди „Б********" ЕООД да заплати 80 лв.
юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №29-2500022/02.05.2025 г. на директора на
Дирекция „Трудова мобилност” на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Б*******“ ЕООД, ЕИК******** да заплати 80 лв.
юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

4
Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №29-2500022/02.05.2025 г. на директора на
Дирекция „Трудова мобилност” на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда, с което на „Б." ЕООД е наложено следното административно
наказание: имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.79, ал.4
вр. чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност за
нарушение на чл.7, ал.2 от същия закон.
В депозираната пред съда жалба от „Б." ЕООД се твърди
незаконосъобразност.
Иска се отмяна на постановлението.
„Б." ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв. М., който поддържа
жалбата, моли за отмяна на постановлението и претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, юрк.Г.,
която пледира да се потвърди наказателното постановление и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
На 05.03.2025 г. при извършване на проверка на жалбоподателя по
спазване на трудовото законодателство, ЗТМТМ и ЗЗБУТ в обект, находящ се в
гр.С., местност НПЗ „Х. Д.“, ул. „П.“ №4, на който са извършвани СМР от
дружеството-жалбоподател, лицето С. Е. У. А. – гражданин на У., чужденец,
гражданин на трета държава - е било заварено да полага труд, като последният
декларирал, че работи за „Б.“ ЕООД. А. бил сключил трудов договор с
дружеството на 06.11.2024 г. за длъжността „кофражист“ с място на работа на
адрес:гр.С. бул.„Б.“ №98, сграда „А.“, секция „.“, ет.., офис .
А. е бил назначен на работа считано от 07.11.2024 г.
Установено е, че С. Е. У. А. има издадено разрешение за достъп до пазара
на труда в Р.Б. тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“.
Разрешението било издадено с посочено място на работа: гр. С**********
Разрешението е валидно към момента на проверката, но А******
предоставял работната си сила на място, което е различно от посоченото в
разрешението за работа, издадено от дирекция „Миграция“ при МВР.
Нарушението е извършено на 07.11.2024 г. в гр.София.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите К., П. и С*******, и от писмените доказателства приети по
делото.
1
Събраните по делото доказателства са непротиворечиви, поради което не
се налага да бъдат анализирани поотделно и оценявани относно тяхната
достоверност.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на събраните в
хода на съдебното следствие, съдът счете делото за изяснено в достатъчна
степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, както и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно императивните разпоредбите на ЗАНН.
Посочените в АУАН и в наказателното постановление обстоятелства,
свързани с нарушението бяха установени на съдебното следствие по несъмнен
начин.
Касае се за нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност.
Жалбоподателят е допуснал лицето С******* да предоставя работната си
сила на място, което е различно от посоченото в разрешението за работа.
По чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в
случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание,
на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1500
до 15 000 лв.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението в АУАН и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Наложената санкция е в минималния размер за съответното нарушение и
отговаря на тежестта на това нарушение.
Доколкото е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице,
въпросът за вината няма правно значение.
Случаят е типичен за този вид нарушения и не може да се квалифицира
като маловажен.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението, като
законосъобразно, следва да бъде изцяло потвърдено.
Съдът следва да осъди „Б******" ЕООД да заплати 80 лв. юрисконсултско
2
възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”.

3