РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 713
гр. Пловдив, 13.04. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П.и участието
на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело № 3727
по описа за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът, Г.Й.К., ЕГН : **********,
с адрес ***, чрез пълномощника адвокат И. Б. М.,***, със съдебен адрес ***, офис
10 иска ответникът Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на
вътрешните работи с адрес: град
Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7 да бъде осъден да заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по АНД № 6471/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив,ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на
решението, с което се отменя незаконосъобразното наказателно постановление в
обжалваната и отменена част, до окончателното й изплащане, както и сторените
съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.
Исковата претенция
се основава на факта, че на Г.Й.К. е издадено Наказателно постановление/НП/ № 17-1030-003093 от 23.05.2017г., от Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, с което са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, за нарушение на 104Б,т.2 от Закона за движението по пътищата
и ГЛОБА в размер на 1000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, за нарушение на 5,ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата, което
е обжалвано от К., в частта, относно
наложените административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на 104Б,т.2 от Закона
за движението по пътищата и е било отменено в тази част с Решение № 756/04.05.2018г.
по АНД № 6471/2017 г. на Районен съд Пловдив - VIII нак. състав. Решението
на ПРС не е обжалвано и е влязло в законна сила на 29.05.2018год. За да упражни
правото си на защита, ищецът е ангажирал адвокат, за което е сключил Договор за
правна защита и съдействие по АНД № 6471/2017 на Районен съд Пловдив. По този
договор, К. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,
представляващ размера на причинените му имуществени вреди.
С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.
Ответникът – Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на
вътрешните работи счита предявения от ищеца иск за неоснователен и
недоказан като оспорва същия както по основание така и по размер. Подробни
съображения излага в отговора на исковата молба. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Претендира
се съответното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковата молба е неоснователна и не следва да бъде уважена.Алтернативно, ако се
приеме за основателна исковата молба, се оспорва размера на обезщетението,
който се предлага да бъде намален до минималния размер.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните
по делото се установява, че на Г.Й.К. е издадено Наказателно постановление
№ 17-1030-003093 от 23.05.2017г.,
от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, с което са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на 104Б,т.2 от Закона за
движението по пътищата и ГЛОБА в размер на 1000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на 5,ал.3, т.1 от Закона за
движението по пътищата. Посоченото НП е обжалвано
от К. ***, в частта, относно
наложените административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на 104Б,т.2 от Закона
за движението по пътищата,
за което е образувано АНД № 6471 по описа за
2017 г. на
същия съд (приложено
по настоящото дело).
По това дело е постановено
Решение № 756/04.05.2018 г. (влязло в законна
сила 29.05.2018г.),
с което процесното НП е отменено в така обжалваната негова част. Пред ПРС К. е представляван
от адв.И.М., въз основа на пълномощно от 26.06.2017г.
(приложено в оригинал
на л.22,гръб от АНД №
6471/2017г.) и договор за
правна защита и съдействие № 160423 от 26.06.2017г. (приложен в оригинал
на л.22 от АНД № 6471/2017г.), като
съответно е заплатил по него изцяло
и в брой дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Съгласно
установената съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се
счита за разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В
този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
т.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на
плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характер на разписка.
Истинността на въпросните документи не е
оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства
опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат
ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между
извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за
правна защита и съдействие.
След
анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от
правна страна:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт е задължително, и от
което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл.1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/ЕФ/, следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното
постановление, с което се налага административно наказание, да не е
индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място при разрешаване на
настоящия административноправен спор следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.
д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено
към конкретиката на настоящия казус налага да се
приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена
или неимуществена; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да
бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да се преценява като
отменен незаконосъобразен административен акт). В
този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че
Наказателно постановление № 17-1030-003093
от 23.05.2017г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Пловдив, в частта, с която са са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на 104Б,т.2 от Закона за
движението по пътищата, е отменено по съответния ред
в тази обжалвана част (с Решение № 756/04.05..2018г., постановено по АНД № 6471/2017 г. по описа на ПРС).
От материалите по приложеното АНД № 6471 по описа за 2017 г. на ПРС и според
констатациите на решаващия съд изложени в отменителното
решение, Наказателно постановление № 17-1030-003093
от 23.05.2017г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Пловдив, в частта, с която са наложени административни наказания ГЛОБА в размер
на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
нарушение на 104Б,т.2 от Закона за движението по пътищата, е издадено в
нарушение на закона и като такова се явява незаконосъобразно в тази му част. Решението
на съда (№ 756/04.05.2018г.) е влязло в законна сила на 29.05.2018г., т.е.
налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията,
изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Няма съмнение и спор, че от издаването
на обсъждания противоправен акт в тази му част, за
ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството
по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил
адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило
материалния и процесуалния закон за налагане
на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт в
обжалваната и отменена част и настъпилата за
лицето вреда. В този смисъл,
както бе казано е Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което
при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла
на чл. 4 от този закон.
В обсъждания
контекст и с оглед доводите на ответника,
следва да се посочи, че адвокатската защита е конституционно гарантирана
от чл. 56 от на
Република България и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за
определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени,
че не е в състояние сам да упражни
своевременно и в пълнота правото
си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на НП. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в
Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността
на държавата и общините за
вреди. Член 4 от този закон предвижда,
че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното
лице“. Едно от условията на
чл. 204 ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по
чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е административния
акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен
или/и/ съдебен ред. Не е задължително
обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния
ред и след като в тези производства
гражданина е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл по
някаква причина сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване
на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка
с отменения като незаконосъобразен административен
акт /в случая НП/ и е непосредствена последица от него. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди,
че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В този смисъл заплащането на адвокатско възнаграждение в случая не може да се възприеме като израз на доброволен акт и резултат
от свободното договаряне
между равнопоставени страни,
което не е било задължително
и неизбежно. (Така
и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен
съд на Република България - Трето отделение, постановено по адм.дело № 2210/2016 г. и
други).
Все в обсъждания контекст и с оглед
доводите на ответника за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по АНД № 6471/2017г.
по описа на ПРС, е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на цитираното по-горе
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и
справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. (чл. 18 ал. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г.).
Минималният размер на
адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите
не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а
самият размер (на адвокатското
възнаграждение) се
определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният
минимален размер (на
адвокатското възнаграждение)
не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на чл.
36, ал. 2 от ЗА.
В конкретния случай, оказаната от
адвокат И.М. правна помощ по АНД № 6471/2017г. на ПРС се изразява както в изготвяне на жалбата срещу НП, така и осъществено
процесуално представителство в проведените по делото две открити съдебни
заседания. В случая
минималният размер на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, с оглед материалния интерес по АНД № 6471/2017г. (3000,00 лв.) е 440 лв. за наложеното
административно наказание ГЛОБА (съгласно чл. 18, ал. 2, във вр.
с чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и 300 лв. за
наложеното административно наказание ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС(съгласно чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения), или общо в размер на 740 лв. за двете
административни наказания.
Ето защо, в процесния
случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение от
500 лв., който дори е под минималния
размер, следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред в
обжалваната част), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди.
Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще
следва да бъде уважен.
Основателна при това положение се
явява претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва, която започва да
тече от момента на влизане в сила на решение № 756/04.05.2018г. постановено по АНД № 6471/2017 г., с което процесното НП е отменено в обжалваната част, а именно от 29.05.2018г. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което
обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след
тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а
при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на
вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от
момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния
административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от
момента на неговото издаване. От така определените моменти на изискуемост,
започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна
лихва.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще
следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер
на 310 лв. – заплатените държавна такса за образуване на съдебно производство в
размер на 10,00 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 300, 00 лв. В
случая, и с оглед възражението на представителя на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна защита
и съдействие, следва да се посочи, че възнаграждението не е прекомерно, като не
са налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им
част, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с
чл.144 от АПК. В случая с оглед материалния интерес по настоящото дело (500лв.), минималния размер на адвокатското
възнаграждение, съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредбата
е 300,00 лв. Ето защо,
в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер
на адвокатското възнаграждение, е в минималния размер и като такъв следва да се определи
като съразмерен и съответстващ на критериите на чл.
36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - "справедлив
и обоснован", с оглед осъществената процесуална защита.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ІІ
отделение, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7, да
заплати на Г.Й.К., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата в размер на 500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление/НП/ № 17-1030-003093 от 23.05.2017г., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, в частта, с която са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца,за нарушение на чл.104Б,т.2 от Закона за
движение по пътищата, представляващи
сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 6471/2017
г. по описа на Районен съд – Пловдив) разноски
за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.05.2018г. до окончателното
изплащане на посочената главница.
ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7, да заплати на Г.Й.К., ЕГН : **********,
с адрес ***, сумата в размер на 310, 00 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски за държавна такса и
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: