РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Бургас, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20242100101744 по описа за 2024 година
По делото е предявен иск от Р. Ш. Ш., ЕГН: **********, от ***,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 6, вх. „А“, ет. 2,
офис № 9 - адвокат Галин Георгиев Кутиев срещу Х. Х. М., ЕГН:
**********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил
Левски № 16, ет. 2, офис 210, адвокат Георги Стоянов.
Видно от изложеното в исковата молба, през м. септември 2021г.
между страните е постигната договорка, по силата на която, ищецът
ще предостави на ответника заем в размер на 13 200 британски
паунда, който ще бъде върнат до края на годината. Ищецът твърди, че
на 27.09.2021г. е превел по банков път, по сметка на ответника
уговорената сума, като погрешно е посочен като получател на сумата
С. Х.. Ищецът твърди, че дадената в заем сума не е върната в
уговорения срок, както и след писмена покана.
С оглед на което се предявява иск за връщане на дадената в заем
сума в размер на 13 145,73 британски паунда-от дадената в заем сума
е приспадната банкова такса за превода, ведно със законна лихва от
1
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и
разноските по делото.
Ответникът твърди различна фактическа обстановка на
отношенията между страните. Ответникът отрича между него и ищеца
да е бил сключван договор за заем. Ответникът не оспорва, че е
получил по своята сметка процесната сума, но описва различна
фактическа обстановка по отношение на направения банков превод на
сумата.Ответникът заявява, че не е се срещал с ищеца през септември
2021г., тъй като се е запознал с него и съпругата му през м. юли 2022г.
Поводът за запознанството им е бил факта, че дъщерята на ответника
С. Х. и синът на ищеца М. Ш. са имали връзка в периода септември
2019г.-юли 2023г., като на***г. са сключили граждански брак.
Ответникът твърди, че през м. август 2021г. неговата дъщеря и синът
на ищеца решават да сключат брак и да направят сватба. По традиция
между тяхната етническа група, парите за сватбата се плащат от мъжа,
като процесната сума е платена на ответника от сметка на ищеца,
която обаче е ползвана от неговия син, като сумата е платена за
организиране на сватбата на децата им. Ответникът твърди, че именно
за това в основанието за плащане е посочено, че сумата е за неговата
дъщеря С. Х.. Ответникът твърди, че тъй като през юни 2023г. децата
им са се разделили, като вече са и официално разведени, настоящото
дело е заведено с цел отмъщение към дъщерята на ответника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявената претенция е с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр.
чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно
предявен е иск за връщане на паричен заем.
За да е основателна претенцията за връщане на платена сума на
посоченото от ищеца основание-договор за заем, негова е
доказателствената тежест да установи, че такъв договор е сключен.
2
Договорът за заем е неформален, реален договор, който се счита за
сключен при постигане между страните на съгласие за предаване на
заемната сума, поемане на задължението за нейното връщане и самото
предаване на сумата. При установеност на тези обстоятелства е
налице сключен договор за заем. Няма законово изискване за форма за
действителност за сключването на договор за заем, но при липса на
писмен договор, сключването му следва да се докаже с всички
допустими доказателства.
Видно от изложеното в исковата молба, ищецът не твърди, че
между него и ответника е налице сключен писмен договор за заем. За
доказване на постигнатото съглашение, ищецът е представил писмено
доказателство-извършен банков трансфер от негова сметка по сметката
на ответника, с който на 27.09.2021г. е преведена сума в размер на 13
200 британски паунда, от която сума е удържана такса от банката в
размер на 54,27 британски паунда. Разпитан е и свидетеля М. Ш.,
който е син на ищеца, като свидетелят е разпитан в хипотезата на чл.
164, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3, второ предложение или при изрично
съгласие на ответната страна за разпит на свидетеля, тъй като същия
свидетелства за установяване на договор на стойност над 5 000 лева.
Съдът намира, че от така събраните доказателства не може да се
приеме за доказано твърдението на ищеца, че между него и ответника
е сключен процесния договор за заем. Въпреки безспорно
установения по делото факт, че на 27.09.2021г. от сметката на ищеца е
преведена по сметка на ответника сума в размер на 13 200 британски
паунда, от която сума след удържане на банкова такса, ответникът е
получил 13 145,73 британски паунда, така представеното писмено
доказателство не установява волята на страните, че сумата се
предоставя в заем, като ответникът се задължава да я върне. На първо
място, видно от самото писмено доказателство, никъде ищецът не
посочва като основание за превеждане на сумата по банков път,
сключен договор за заем. Напротив ищецът е посочил, че сумата се
3
изпраща на С. Х., която е бивша снаха на ищеца и дъщеря на
ответника. Съдът не приема за достоверни показанията на свидетеля
М. Ш., който твърди, че парите са преведени именно по сключен
между ищеца и ответника договор за заем, като намира, че тези
свидетелски показания противоречат на събраните гласни
доказателства на ответната страна в лицето на свидетелката С. Х. и
свидетеля Х. Х.. Показанията на тези двама свидетели са в посока,
обосноваваща защитната теза на ответната страна, че парите са
получени с оглед организиране на сватбата на децата на страните по
настоящото дело. Съдът отчита обстоятелството, че свидетелката С.
Х. е дъщеря на ответника,но дадените от нея показания са в унисон с
показанията на свидетеля Х. Х., който познава и поддържа приятелски
и колегиални отношения със сина на ищеца, така е и зет на ответника.
Свидетелят Х. Х. е работил със сина на ищеца през периода 2021г.-
2022г. в който период между децата на страните е уговорен годеж и
сватба. Свидетелят е живеел на квартира със сина на ищеца в Англия,
където са работели заедно. Същият знае от сина на ищеца, че парите,
които са преведени през 2021г., са пари преведени от сина на ищеца
на дъщерята на ответника, именно с цел организация на предстоящата
сватба. Този свидетел също установява, че запознанството на ищеца и
ответника е станало малко преди сватбата на техните деца, като този
факт пак му е споделен от сина на ищеца-св. М. Ш., както и
свидетелства, че ищецът не се оправя добре със съвремененните
технологии, като ползва телефон и приложение “WhatsАpp”, но не е
наясно, как може да се превеждат пари чрез ползване на приложение
по телефона.
От така събраните и коментирани от съда гласни доказателства, се
оборва твърдението на ищеца, че през м. септември 2021г. ищецът и
ответникът са се познавали и съответно няма как да е постигнато
съгласие, ищецът да даде на ответника заем в размер на 13 200
британски паунда. Гласните доказателства сочат на превеждане на
4
сумата от сина на ищеца-от сметката на неговия баща, с цел
организиране на сватбата, което се потвърждава и от записаното в
самия банков превод, че парите са за С. Х.-дъщерята на ответника.
Косвено доказателство, че парите не са дадени в заем съдът намира и
в показанията на св. М. Ш., който разяснява, че уговорката за сключен
договор за заем е направена по телефона, чрез приложение за водене
на разговори, като връзката е била между него докато е бил в Уелс,
между неговия баща и ищец по делото, който е бил в България и
ответника с неговата дъщеря Сехиде, които са били в България.
Логически не е оправдано, ако ищецът е бил в България и е искал да
даде пари на заем на ответника, който също се намира в България,
тези пари да се преведат по банков път от сметка на ищеца в
британски лири.
С оглед на така изложеното предявеният иск като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
-разноски
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски в размер на 3 200 лева-заплатен
адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Ш. Ш., ЕГН: **********, от *** - адвокат
Галин Георгиев Кутиев срещу Х. Х. М., ЕГН: **********, с адрес:
***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Левски № 16, ет. 2, офис
210, адвокат Георги Стоянов, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца дадената в заем на 27.09.2021г. сума в размер на 13 145,73
британски паунда.
ОСЪЖДА Р. Ш. Ш., ЕГН: **********, от *** - адвокат Галин
5
Георгиев Кутиев да заплати на Х. Х. М., ЕГН: **********, с адрес:
***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Левски № 16, ет. 2, офис
210, адвокат Георги Стоянов, сумата от 3 200 лева, представляваща
направена по делото съдебна разноска за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6