№ 203
гр. Русе, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20224520102984 по описа за 2022 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация Русе” АД, представляван от изп. директор
Севдалин Желев Желев чрез процесуалния си представител твърди, че
ответникът е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в
гр. ***********, с абонатен №24080620810, като по 10 бр. фактури за
периода от 22.01.2020г. до 22.11.2021г. му дължи общо сумата 137.63 лв.
Ответникът дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура,
който е 45 дни след периода на доставката до 25.01.2022г. в размер на 13.21
лв. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №387/2022г. на
Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае
за установено по отношение на В. С. А., че му дължи сумите 137.63 лв за
доставена и разпределена топлинна енергия по 10 бр. фактури за периода от
22.01.2020г. до 22.11.2021г., заедно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2022г. до
окончателното изплащане, 13.21 лв лихва за забава. Претендира направените
разноски по заповедното производство, както и разноските по настоящото
дело.
1
Ответникът В. С. А. чрез назначения му особен представител взема
становище за неоснователност на иска. Възразява, че ответникът няма
качество на потребител на топлинна енергия поради липса на валидно
сключен договор между страните. Оспорва обстоятелството на ответника да е
доставена топлинна енергия за исковия период и счита разпределената
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация неправилно начислена.
Оспорва и размера на претенцията, като счита, че извършеното дялово
разпределение на топлинна енергия е неправилно и неточно, съобразно
действащата нормативна уредба и методика. Моли искът да се отхвърли.
По делото са представени писмени доказателства, прието е заключение
на техническа експертиза и е приложено ч. гр. дело №387/2022г. на РРС.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от ч. гр. дело №387/2022г., че в производство по чл.410 и сл.
ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№249/27.01.2022г. срещу В. С. А. за сумите 137.63 лв - главница за доставена
топлинна енергия за периода от 22.01.2020г. до 22.11.2021г. в имот на
длъжника в гр. ***********, аб. №24080620810, заедно със законната лихва
от 26.01.2022г. до окончателното изплащане, 13.21 лв лихва за забава от
падежа на всяка фактура до 25.01.2022г. и за 75 лв разноски. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
Ищецът е предявил иска в установения в закона едномесечен срок.
От представените по делото сметкофактури за доставена топлинна
енергия за периодите 22.01.2020г.-21.02.2020г., 22.02.2020г.-24.03.2020г.,
25.03.2020г.-28.04.2020г., 28.10.2020г.-24.11.2020г., 25.11.2020г.-21.12.2020г.,
22.12.2020т.-22.01.2021г., 23.01.2023г.-22.02.2021г., 23.02.2021г.-26.03.2021г.,
27.03.2021г.-26.04.2021г., 22.10.20-21г.-22.11.2021г., както и от приложеното
на л.19 извлечение от сметка по партида №24-08-06-2-0810 за дължими суми
от В. С. А., се вижда, че ответникът дължи на ищеца за доставена топлинна
енергия за обект в гр. ***********, за исковите периоди общо сумата 137.63
лв.
От заключението на техническата експертиза, потвърдено и допълнено
2
устно от вещото лице инж. М. Т. Димитров в съдебно заседание на
26.01.2023г., се установява, че имотът с административен адрес гр.
*********** е присъединен към топлопреносната мрежа на “Топлофикация
Русе” АД, под аб. №24080620810, както и че в сградата, в която същият се
намира, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, като през
исковия период услугата “дялово разпределение на топлинната енергия” за
отопление е извършвано от ”Техем Сървисис“ ЕООД гр. София, а на
топлинната енергия за БГВ е извършвано от “Топлофикация Русе” АД. В
базата данни на ищеца за исковия период не се водят под отчет отоплителни
тела, водомери, няма уреди за дялово разпределение на топлинна енергия и не
се доставя битова гореща вода през топлопреносната система на ищеца. За
периода, посочен в исковата молба (22.01.2020г. - 22.11.2021г.), в описания
имот не е начислявана топлинна енергия за отопление на общи части на
сградата, както и за отопление на имота. Начислявана е топлинна енергия за
дял “сградна инсталация”, съгласно т.6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение. За битова гореща вода не е начислявана топлинна енергия.
При спазване правилата за дялово разпределение, съгласно Закона за
енергетиката, Наредба №16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването и
Методиката за дялово разпределение, за имота с административен адрес гр.
***********, следва да се разпредели общо 1.4850 MWh топлинна енергия на
стойност 140.73 лв с ДДС.
Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от
страните.
В сумата 140.73 лв не са включени лихви за забава на плащанията. От
цит. по-горе извлечение от сметка по партида №24-08-06-2-0810 се вижда, че
размерът на лихвата за забава от падежа на всяка от фактурите до 25.01.2022г.
възлиза на 13.21 лв общо. Съгласно чл.182 ГПК същото има доказателствено
значение за отразените в него факти.
Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил задължението
си да заплати на ищеца стойността на доставената топлоенергия за исковите
периоди.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се
уважи съобразно петитума на исковата молба или като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 137.63 лв
3
стойност на доставена топлинна енергия за периода 22.01.2020г.-22.11.2021г.,
тъй като е недопустимо да присъди повече от поисканото, заедно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 26.01.2022г. до окончателното изплащане и 13.21 лв лихва за
забава за периода до 25.01.2022г. Ответникът дължи на ищцовото дружество
и сумата 75 лв разноски по ч. гр. дело №387/2022г. на РРС.
Възраженията на особения представител на ответника, че не дължи
сумите за топлинна енергия за периода 22.01.2020г.-22.11.2020г., тъй като
нямал качество на потребител на имота за този период и че топлинната
енергия за дял “сградна инсталация” не е правилно изчислена, не са доказани,
напротив, опровергани са от заключението на неоспорената техническа
експертиза и поради това са неоснователни.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 75 лв
разноски по делото за държавна такса, 250 лв за експертиза, 150 лв за особен
представител и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на
“Топлофикация Русе” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.
“ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев, ЕИК
*********, към В. С. А. от гр. ***********, ЕГН **********, за сумите
137.63 лв стойност на топлинна енергия за периода от 22.01.2020г. до
22.11.2021г., заедно със законната лихва от 26.01.2022г. до окончателното
изплащане, 13.21 лв лихва за забава за периода до 25.01.2022г.
ОСЪЖДА В. С. А. да заплати на “Топлофикация Русе” АД сумата 75 лв
разноски по ч. гр. дело №387/2022г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА В. С. А. да заплати на “Топлофикация Русе” АД сумата 575
лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4