РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Карлово , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100316 по описа за 2021 година
Производството е по иск за делба на съсобствен недвижим имот с
правно основание чл. 34 ЗС, във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК във фазата на
допускането й, предявен от И. С. И., ЕГН: **********, от гр. Б., ул. „З.“ №**,
чрез адв. А.Г. против М. С. М., ЕГН: **********, от гр. Б., ул. „З.“ №**, вх.*,
ет.*, ап.**, съдебен адрес: гр. П., ул. „О.“ №*, ет.*, представлявана от адв.
М.Н.
Ищецът твърди, че с ответницата били бивши съпрузи – имали сключен
граждански брак от 16.12.1990 г., който с влязло в сила решение № 386 от
01.11.2017 г., постановено по гр. д. № 1011/2017 г. по описа на К. р. с. бил
прекратен с развод.
Твърди, че с договор за продажба на недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 17.09.1992 г., бившите съпрузи придобили
по време на брака си, собствеността върху апартамент № **, на ** етаж в
жилищна сграда в гр. Б., ул. „З.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, построена в кв. 7,
УПИ- парцел 3 по плана от 1990 г., с площ от 65.42 кв. м, състоящ се от две
стаи, кухня, клозет и антре, ведно с избено помещение № 10 с полезна площ
1
от 4.10 кв. м. Така възникналата семейна имуществена общност била
прекратена с прекратяване на брака и от бездялова съсобственост се
трансформирала в дялова, подлежаща на делба.
Твърди, че с решение № 196/23.05.2019 г. постановено по гр. д. №
568/2018г. по описа на К. р. с. по иск с правно основание чл.23, ал.2 от СК,
съдът признал за установено по отношение на М. С. М., че 10 400/29951
идеални части са лична собственост на И. С. И..
Решението било обжалвано пред П. о. с., който с решение №
1228/30.10.2019 г., постановено по гр.д № 1741/2019 г. потвърдил решението
на К. р. с..
С определение № 407/23.09.2020г., постановено по гр.д № 878/2020 г. по
описа на ВКС, II г.о., влезнало в сила на същата дата, не било допуснато
касационно обжалване на решение № 1228/30.10.2019 г. по гр. д. № 1741/2019
г. на П. о. с..
Тъй като страните не можели доброволно да си поделят процесния
имот, налице бил правен интерес от предявяване на иск за съдебна делба.
С признато право на собственост по гр.д. № 568/2018 г. по описа на К. р.
с. върху 10400/29951 идеални части и половината от останалите 19551/29951
идеални части, представляващи семейна имуществена общност, съделителят
И. С. И. притежавал 20175.50/29951 идеални части от апартамента, а
съделителката М. С. М. – 9775.50/29951 идеални части.
Моли съда да допусне делба на гореописания недвижим имот, при
квоти: за ищеца – 20175.50/29951 идеални части и за ответницата –
9775.50/29951 идеални части.
Ответницата, представлявана от адв. Н., с отговора си на исковата
молба намира иска за допустим и основателен. Моли съда да допусне имота
до делба при посочените от ищеца квоти.
Съдът намира, че е сезиран с искова молба, с която е предявен иск за
делба с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат, че искът
2
е основателен и молят съда да допусне съдебна делба на процесния имот при
квоти: за ищеца – 20175.50/29951 идеални части и за ответницата –
9775.50/29951 идеални части.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба са представени в препис договор за продажба на
недвижим имот от 17.09.1992 г.; решение № 386/01.11.2017 г., постановено по
гр.д. № 1011/2017 г. по описа на РС К.; решение № 196/23.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 568/2018 г. по описа на РС К.; решение
№1228/30.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1741/2019 г. по описа на ОС П.;
определение № 404/2020г. на ВКС, II г.о.
От тези писмени доказателства е видно, че страните са бивши съпрузи,
които през време на брака си в режим на СИО са придобили процесния
недвижим имот. След развода им всеки от тях е станал собственик на ½ ид.
част от него.
С влязло в сила решение № 196/23.05.2019 г., постановено по гр. д. №
568/2018 г. по описа на РС К., съдът е признал за установено на основание
чл.23, ал.2 от СК по отношение на М. С. М., че 10 400/29951 идеални части от
процесния имот са лична собственост на И. С. И.. По този начин И. С. И. се
легитимира като собственик на 20175.50/29951 идеални части от апартамента,
а М. С. М. – на 9775.50/29951 идеални части.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл.
34 от ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго. В
случая искът за делба се води между съсобственици, като съсобствеността за
съделителите е възникнала в резултат на правна сделка – покупко-продажба
на недвижим имот, осъществен през време на брака на страните.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК, вещите, правата върху вещи и паричните
влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен
3
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие
име са придобити. Чл. 21, ал. 3 от СК установява оборимата презумпция, че
съвместният принос се предполага до доказване на противното, а чл. 154, ал.2
от ГПК – че не е необходимо да се доказват факти, за които съществува
установено от закона предположение. Съгласно чл. 27, ал. 1, предл. 2 от СК,
при развод съпружеската имуществена общност се прекратява, като бившите
съпрузи стават обикновени съсобственици на придобитото по време на брака
имущество. От приложените по делото писмени доказателства се доказа по
категоричен начин,че посоченото по-горе имущество е придобито от страните
по делото след сключването и преди разтрогването на брака им, т. е. по време
на брачното им съжителство, в условията на съпружеска имуществена
общност от двамата съпрузи.
С оглед изложеното, съдът счита предявеният иск за основателен и
доказан и съобразявайки признатото на И. С. И. право на лична собственост
върху 10 400/29951 идеални части от процесния имот, следва на основание чл.
34 от ЗС, във връзка с чл. 27 от СК да допусне неговата делба, при квоти: за
ищеца И. С. И. – 20175.50/29951 идеални части и за ответницата М. С. М. –
9775.50/29951 идеални части.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между И. С. И., ЕГН:
**********, от гр. Б., ул. „З.“ №** и М. С. М., ЕГН: **********, от гр. Б., ул.
„З.“ №**, вх.*, ет.*, ап.** на съсобствения им недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № **, на ** етаж в жилищна сграда в гр. Б., ул. „З.“ № **, вх.
*, ет. *, ап. **, построена в кв. 7, УПИ - парцел 3 по плана от 1990 г., с площ
от 65.42 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня, клозет и антре, ведно с избено
помещение № 10 с полезна площ от 4.10 кв. м. ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
20175.50/29951 идеални части за ищеца И. С. И. и 9775.50/29951 идеални
части за ответницата М. С. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч.
4
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5