№ 9583
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110103045 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „То,Б, срещу Г. Н. Н..
В исковата молба се твърди, че Г. Н. Н. се е обогатил неоснователно с
използваната, но незаплатена топлинна енергия за недвижим имот с адрес: гр.
София, общ. ,агазин. Твърди, че между страните не е бил сключен договор,
въпреки отправената от ищеца покана.
Моли съдът да осъди ответника да заплати следните суми: сумата от
421,90 лева – главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до 04.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 109,45 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода 01.07.2021 г. до 05.12.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначение му особен представител, с който оспорва
предявените искове. Оспорва да е налице облигационна връзка между
страните, както и да е налице вещно право в полза на ответника за имота.
Посочва, че липсва доказателства относно техническата изправност. Оспорва
исковете за лихва поради липсата на забава на ответника, доколкото не е
получавал покана за просесните задължения. Прави възражение за
погасяването на част от задълженията по давност. Моли за отхвърлянето на
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1. Правна квалификация: Предявени са осъдителни искове с правна чл.
1
59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:Няма.
3. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патрумониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3.
липса на правно основание за имущественото разместване; и 4. липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване на обедняването му до стойността на доставената в топлоснабдения
имот през исковия период топлинна енергия и че този имот се е ползвал от
ответника в този период, обогатяването на ответника чрез консумирането на
тази енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от
ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двете страни.
По искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
По възражението на ответника за погасяването на задълженията по
давност в тежест на ищеца е да докаже, че същата е спирана и прекъсвана.
4. Съдът обявява за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „То,Д на потребители за битови нужди в гр.София,
действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след
26.06.2016г.
5. По съществото на спора:
По искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете предполага установяване от страна на
ищеца наличието на следните предпоставки: обедняването си – количеството
и цената на реално доставената през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия,
спестявайки разходите за заплащане на стойността на същата, както и връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на
ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване
в отношенията между двата субекта.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите,
извършващи стопанска дейност. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на
ЗЕ (приложима редакция към спорния период) потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
2
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи
писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови
нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на
топлинна енергия от „То,Д на потребители на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
По делото е приет нотариален акт за дарение на недвижим имот №015,
том III, рег.№ 5184, дело № 419 от 07.07.2000г. на нотариус Цв,а, от който се
установява, че собственик на процесния имот е ответникът Г. Н. Н.. Няма
данни и не се твърди последващо прехвърляне на собствеността преди или
през процесния период. Предвид изложеното, за ответника е възникнало
задължение да сключи договор за продажба на топлоенергия с ищеца за
стопански нужди, предвид характеристиките на обекта като нежилищен, което
не е сторил.
В същото време от страна на ответника не се навеждат твърдения да е
сключил писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
/небитови/ нужди с ищеца, поради което съдът приема, че в рамките на
исковия период такъв не е бил налице. Ето защо, ищецът не може да
претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а
единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата
на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.
По делото се установи, че ЕС на адрес ул."Б, e сключила договор за
услугата Дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бр,” ООД.
Доколкото основание на иска е настъпило неоснователно обогатяване, за
основателността на иска ищецът следва да докаже действително настъпило
обогатяване в патримониума на ответника.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела
и съответно не са монтирани топлоразпределители. За процесният период от
01.05.2021-30.04.2022 г., ответникът не е осигурил достъп на Фирмата за ДР
по време на годишния отчет. По време на отчетите е попълнен Констативен
протокол за неосигурен достъп. По данни на ФДР в процесното жилище не е
имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани
топлоразпределители.Съгласно данни на ФДР в имота се ползва топла вода и
поради липса на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на
един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие, съгласно НТ чл. 69 ал. 2. За периода от 1.05.2021 г. до 30.04.2022 г.
количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е
изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61 т. 6.1.1 от
Наредбата за топлоснабдяване. Вещото лице посочва, че изчисленото
количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е
3
разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в
сградата.
По изложените съображения съдът намира, че ответникът не се е
обогатил за сметка на ищеца по никакъв начин, доколкото, от една страна, не е
ползвал топлоенергия нито за отопление, нито за топла вода. На ответника е
начислено задължение за топла вода, но видно от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза и писмени доказателства, същата е начислена
служебно, поради неосигурен достъп до имота от страна на ответника.
Въпреки това по делото не са събрани други доказателства, че такава
действително е ползвана, както и че ответникът е ползвал имота си.
Целта на иска по чл. 59 ЗЗД е да възстанови настъпило без основание
имуществено разместване в патримониума на страните, каквото обаче в
процесния случай не се установява. Доколкото ответникът не е потребител на
топлинна енергия, не могат да намерят приложение и специалните правила за
разпределение на топлоенергията за сградна инсталация въз основа на
кубатурата на притежаваните индивидуални обекти между етажните
собственици, тъй като същите са приложими само за лица, които са в
договорни правоотношения с доставчика на топлинна енергия. По изложените
съображения предявеният иск за заплащане стойността на консумирана
топлинна енергия се явява неоснователен.
Доколкото по делото не се установява ответникът да е използвал
доставената от ищеца топлинна енергия в имота, липсва основание същият да
дължи такса и за извършване на дялово разпределение – същата е дължима от
потребителя на енергията, поради което ответникът не се е обогатил.
По искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Предвид правните изводи на съда за липса на главен дълг,
следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихви за
забава върху главниците.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има единствено ответникът, но той не сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „То,Д, ЕИК , срещу Г. Н. Н., ЕИК
**********, с адрес: гр. София, ул. „Т, искове с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати следните суми: сумата от 421,90 лева – главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за недвижим имот с
адрес: гр. София, общ. ,агазин за периода от м.05.2021 г. до 04.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 109,45 лева, представляваща
4
законна лихва за забава за периода 01.07.2021 г. до 05.12.2023 г.
Решението е постановено при участието на „Бр, ,Д като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5