№ 1508
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110102366 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „ТС” ЕАД, ЕИК //////////, със седалище
и адрес на управление гр.//////, срещу наследниците на Д. С Ч.. С уточнителна
молба ищецът е конкретизирал, че наследниците на Д. С Ч. са Д. Й. Ч. и С. Й.
С..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, чрез назначения им особен представител.
Налице са предпоставки за насрочване на делото в открито съдебно
заседание и изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:
В исковата молба се твърди, че наследодателят на ответниците Д. С Ч. е
била клиент на „ТС” ЕАД, тъй като била собственик на недвижим имот с
адрес: гр. ///////// и е потребявала топлинна енергия за абонатен № 191009,
инсталация № **********, като не е заплатила начислените суми за
процесния период.
Моли съдът да осъди ответниците да заплатят на „ТС“ ЕАД със
седалище в гр. ////////// сумата в общ размер на общ размер на 944,43лв., от
които 748,90лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба (12.01.2024 г.) до окончателното
изплащане на вземането, както и 156,40лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 12.12.2023г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.11.2020г. - м.04.2022г. в размер на 30,91лв.
- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба (12.01.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането, и 8,22 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.01.2021г. до
1
28.12.2023г., в условията на разделна отговорност при квоти ½ за всеки от
двамата ответници.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват предявения иск.
Правят възражение, че не се доказва, че са приели наследството. Оспорва се
правилността на начисляването на топлинната енергия. Оспорват исковете за
мораторна лихва, доколкото не била отправяна покана до тях. Правят
възражения за погасяването на задълженията по давност. Моли се за
отхвърлянето на предявените искове.
Съдът намира за установено от правна и фактическа страна следното:
1.Правна квалификация
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2.Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: няма
3. По иска с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, следва
да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
потребител на топлинната енергия на ответниците или техния наследодател и
2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача, остойностено в размер на претендираната сума. Ответниците следва
да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им, както и възражението, че са се отказали от наследството на
Д. С Ч..
По иска с правна квалификация чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил топлофициран в
процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответниците
или техният наследодател имат качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди; начина на извършване на дялово разпределение и дела на
ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и
за битово горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период. Ответниците следва да
докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните
задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния
период. Ответниците следва да докажат възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
4. Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
2
действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след
26.06.2016г.
5. По основателността на исковата претенция:
От представените по делото доказателства – списъци на етажните
собственици (л. 11, л.14) и удостоверение за наследници (л.42) се установява,
че наследниците на Д. С Ч. са Д. Й. Ч. и С. Й. С..
По делото се установява, че наследодателя им Д. С Ч. е била страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот, предвид обстоятелството, че е била собственик на
процесния имот в посочения в исковата молба период.
В качеството им на наследници на титуляра на правото на собственост
на процесния имот, Д. Й. Ч. и С. Й. С. дължат всеки по ½ от претендираното
задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. съобразно реално доставеното количество
топлинна енергия е дължима сума в размер на 772,11 лв. С оглед принципа
на диспозитивното начало претенцията е основателна до размера на
претендираната сума – 748,90 лв. Съобразно притежаваната ид.ч. всеки
ответник дължи по 374,75 лв.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно.
Възраженията на ответниците за недължимост на претенцията са
неоснователни.
С приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по делото се
установява, че ответниците не са заплатили задълженията си за процесния
период.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, от съдебно-
3
техническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в процесния
период – от ДИРЕКТ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение.
По делото се установява, че сумата за дялово разпределение е в размер на
73,96 лв. С оглед принципа на диспозитивното начало претенцията е
основателна до размера на претендираната сума – 30,91 лв. Съобразно
притежаваната ид.ч. всеки ответник дължи по 15,45 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Съдът намира за доказана претенцията за обезщетение за забава за
главницата за цена на топлинна енергия.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По възражението за погасяване на задължението по давност:
Възражението е частично основателно. По давност са погасени
задълженията за ТЕ за м. 05, 06, 07, 08.2020 г. на стойност 117,43 лв. съгласно
СТЕ. Давността за последното задължение за м. 08.2020 г. изтича на
28.12.2023 г., погасено е на 29.12.2023 г., исковата молба е подадена на
12.01.2024 г. Съдът е съобразил спирането на давността за 2 месеца и 7 дена
по време на Ковид пандемията.
Лихвата върху задължението за ТЕ и сумата за дялово разпределение
която се претендира не попадат в погасения по давност период.
По разноските:
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство - за държавна такса и
юрк. възнаграждение в размер на 100 лв. , депозит за СТЕ, ССЧЕ, особен
представител.
4
Ответникът не е направил разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153,
ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Д. Й. Ч., ЕГН ********** и С. Й.
С., ЕГН **********, в качеството им на наследници на Д. С Ч., ЕГН
**********, да заплатят на „ТС" ЕАД, ЕИК //////////, в условията на разделна
отговорност, както следва:
1. Д. Й. Ч., ЕГН **********, следните суми: 315,73 лв.- главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/, за недвижим
имот с адрес: гр. ///////// , за периода от м.09.2020г. - м.04,2022г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (12.01.2024 г.) до
окончателното изплащане на вземането, както и 78.20 лв. - мораторна лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 12.12.2023г.,
както и сума за дялово разпределение за периода м.11.2020г. - м.04,2022г. в
размер на 15.45 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата над 315,73 лв. главница за ТЕ до предявения
размер от 374,45 лв. , за периода м.05, 06, 07, 08.2020 г., както и за сумата от
4.11 лв. — мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
15.01.2021г. до 28.12.2023г.
2. С. Й. С. ,ЕГН ********** следните суми: 315,73 лв.- главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ ,за недвижим
имот с адрес: гр. ///////// ,за периода от м.09.2020г. - м.04,2022г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (12.01.2024 г.) до
окончателното изплащане на вземането, както и 78.20 лв. - мораторна лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 12.12.2023г.,
както и сума за дялово разпределение за периода м.11.2020г. - м.04,2022г. в
размер на 15.45 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата над 315,73 лв. главница за ТЕ до предявения
размер от 374,45 лв. , за периода м.05, 06, 07, 08.2020 г., както и за сумата от
4.11 лв. — мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
15.01.2021г. до 28.12.2023г.
ОСЪЖДА Д. Й. Ч., ЕГН **********, да заплати на „ТС" ЕАД, ЕИК
//////////, разноски в исковото производство 513,98 лв.
ОСЪЖДА С. Й. С. ,ЕГН **********, да заплати на „ТС" ЕАД, ЕИК
//////////, разноски в исковото производство 513,98 лв.
Решението е постановено при участието на ДИРЕКТ ЕООД, ЕИК /////////,
като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6