№ 181
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20221000501333 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивни жалби и на двете срещупоставени страни срещу Решение № 260568
от 15.02.2022 г. , постановено от Софийски градски съд по гр.д.№ 3993/2021 г.
Въззивната жалба с вх.№ 275657/18.03.2022 г. ( по регистратурата на
СГС) на ищеца Ж. Р. Ц. чрез пълномощника му – адвокат М. М. от САК - е
насочена срещу решението в частта , с която предявеният от него иск по член
2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
горницата над 20 000 лева до 120 000 лева при довод, че съдът не е отчел и
оценил следните релевантни за определяне на размера на обезщетението
факти : продължаващото търпене на вреди; отражението на незаконно
воденото наказателно производство върху : общото физическо състояние на
ищеца и неговото семейство; резултата от участието му в кметските избори
при свалено обществено доверие ; състоянието на връзките с част от
обкръжението - познати , приятели и колеги .
1
Въззивната жалба с вх.№ 272210 /2.03.2022 г. . ( по регистратурата на
СГС) на ответника Прокуратурата на Република България е насочена срещу
решението в частите, с които предявените срещу него обективно съединени
искове за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са уважени до
размерите от 20 000 лева и 12 280,80 лева. В жалбата има оплаквания за
необоснованост на решението поради недоказване от ищеца на увреждането
и пренебрегване на фактите за : липса на извършени от и спрямо обвиняемия
процесуални действия, липса на причина връзка между информацията за
воденото наказателно производство, публикувана на интернет - страницата на
ответника и отразяването й в публикации на други медии и информационни
сайтове и налагане на най – леките процесуални мерки за принуда. Поддържа
се, че неправилно съдът присъдил обезщетение за пропуснати ползи от
неполучено възнаграждение, считано от 2.06.2014 г. , вместо от 10.06. 2014 г.,
когато е наложена с влязъл в сила съдебен акт мярката „ отстраняване от
длъжност “. В съдебно заседание се поддържа, че 5 000 лева е справедлив
размер обезщетение за неимуществени вреди.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият Ж. Р. Ц. отговаря, че
жалбата на ответника е неоснователна .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбите, доводите в отговора и изразените от страните в съдебно заседание
становища, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, отчасти
правилно и неправилно .
Предмет на въззивното производство са предявените от Ж. Р. Ц. срещу
Прокуратурата на Република България обективно съединени искове по член
2,ал.1,пр. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер от
120 000 лева и за имуществени вреди в размер на сумата от 12 280,80 лева (
решението на СГС за отхвърляне на иска за горницата до претендирания
размер от 12 600 лева като необжалвано е влязло в сила ), съставляваща сбор
от неполучените месечни брутни трудови възнаграждения като кмет на
Община Своге в периода, считан от 2.06.2014 г. до 31.12.2014 г., в който
спрямо него е наложена мярка „ отстраняване от длъжност “.
Между страните няма спор относно основните обстоятелства от
значение за претендираното с иска по член 2,ал.1,пр.3 от ЗОДОВ вземане от
обезщетение за вреди. Ищецът, тогава на 49 – годишна възраст, е привлечен с
2
постановление от дата 27.03. 2014 г. като обвиняем за тежко по смисъла на
член 93,т.7 от НК престъпление по служба, по член 282, ал.2 във връзка с ал.1
от НК, наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 8 години. Повдигнатото
обвинение е за това, че в периода 9.01.2012 г. – 22.07. 2013 г. нарушил
служебните си задължения, визирани в актовете на общината и процедурата
за провеждане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените
поръчки, като сключил 12 на брой договори с цел да набави за другиго облага
и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици и „ увреждане
нормалното функциониране на дейността на община Своге, като в същото
време сериозно се накърнява нейният авторитет сред гражданите на общината
и другите държавни и общински органи и и институции“. Наказателното
производство е прекратено още в досъдебната фаза по липса на престъпление.
При висящността на досъдебното производство от 27.03.2014 година до
24.02.2018 година. ( датата на стабилизиране на постановлението за
прекратяване от 1.02.2017 г. ) за почти четиригодишен период спрямо ищеца
са взети мерки за процесуална принуда : „ парична гаранция “ и „ забрана за
напускане на пределите на Република България “ , за срок от 1 година, 6
месеца и 9 дни, считано от 27.03.2014 г. до 5.10. 2015 г. Ищецът е отстранен
от длъжност като кмет на Община Своге за повече от 6 месеца, считано от
10.06. 2014 г. до 30.12.2014 г. Съдът е приел, че медийното разгласяване на
досъдебното производство не е инициирано от ответната прокуратура, но е
резултат от повдигнатото от нея незаконно обвинение. Приел още, че ищецът
търпял освен душевни терзания от незаконното обвинение, но и негативни
преживявания от засягане на доброто му име от съобщаването за досъдебното
производство в различни медийни публикации. За да присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер от 20 000 лева, СГС е отдал решаващо
значение на тежестта на обвинението, естеството и броя на мерките за
процесуална принуда, продължителността на досъдебното производство и на
периодите, в които ищецът е търпял наложените от мерките за принуда
ограничения, липсата на други водени срещу ищеца досъдебни производства,
чистото му съдебно минало, трудоспособната му възраст към увреждането,
медийното разгласяване на обвинението и на мярката - отстраняване от
длъжност.
Грешно е приетото от СГС, че мярката „ отстраняване от длъжност“ е
наложена на 2.06.2014 г. Не е отчетено, че постановеното в производство по
3
член 69,ал.2 от НПК определение на СОС от дата 2.06.2014 г. по ч.н.д.№ 135/
2014 г. е обжалвано и е влязло в сила на 10.06.2014 г. с потвърждаването му
от въззивния съд. Не е прецизен и изводът, че медийното разгласяване на
воденото срещу ищеца наказателно производство се дължи само на факта на
повдигане на обвинението от прокуратурата. Медийната разгласа е станала
възможна, защото ответната прокуратура е обявила на своята интернет-
страница новината за отстраняването му от длъжност още на 2.06.2014 г. при
невлязло в сила определение на първоинстанционния съд. Обратно на
поддържаното в жалбата на ответника, следва да се посочи, че по
досъдебното производство ищецът е извършвал процесуални действия в
защита на правата си като обвиняем. Обжалвал е налагането на мярката
„ отстраняване от длъжност“ . Двукратно е искал отмяната й : на
дата 18.09. 2014 г. по ч.н.д.№ 386/2014 г. по описа на СОС и на дата 9.12.2014
г. по ч.н.д.№ 957/2014 г. по описа на СОС, като е обжалвал неизгодните за
него първоинстанционни актове . Веднъж е искал разрешение за напускане на
страната.
А иначе правилно първоинстанционният съд е съобразил всички
горепосочени обстоятелства при преценката по член 52 от ЗЗД за размера на
справедливото обезщетение. Основателно в жалбата си ищецът се оплаква от
това, че първоинстанционният съд не е отчел и други установени по делото
обстоятелства – тези, свързани с обществената му дейност към повдигане на
обвинението и при висящността на досъдебното производство и отражението
на обвинението върху живота му – семейство, професионална реализация,
обществен отзвук , степен на накърняване на доброто му име с оглед
общественото му положение.
Настоящият спор е специфичен с това, че към извършване на деликта по
член 2,ал.1,пр.3 от ЗОДОВ ищецът е бил кмет на община Своге и
обвинението е в извършване на умишлено престъпление в сферата на
ръководената от него като орган на местна власт изпълнителна дейност на
общината. Посочени, но неоценени от съда са доказателствата от показанията
на Л. П. Г. и В. А. А., че преди да бъде обвинен ищецът се ползвал с добро
име, но след това бил „ сочен с пръст “, мнозинството от хората в малкия град
се познавали един друг ; коментирали помежду си разпространената от БТВ
и от другите медии информация за започналото срещу ищеца разследване и
4
едва ли не повярвали, че е той е извършил престъплението, в което е обвинен.
Колегите му загубили доверие в него, отдръпнали се от страх, че
разследването може да им навреди. Ищецът също спрял да контактува и с по -
близките си познати, и с останалите съграждани. Дъщерите и съпругата му
понесли трудно подмятанията и подигравките за негови неправомерни
действия. На местните избори през 2015 година ищецът се явил като кандидат
за кмет на общината , но не бил избран. Към 2022 година е общински
съветник в ОбС – Своге.
Повдигането на обвинение срещу ищеца в качеството му на действащ
кмет и за действията му като такъв са обстоятелства, които имат по – силно
негативно отражение върху неимуществената сфера. Несъмнено широко
разгласеното по медиите незаконно обвинение го е злепоставило пред широк
кръг от обществото , в т.ч. пред съгражданите му, накърнило е доброто му
име и той е преживял тежко срива на авторитета му и загубата на доверието в
него. Този неблагоприятен аспект на отражението на незаконното обвинение
върху обществената дейност и социално положение на ищеца действително
не е обсъден от първоинстанционния съд . Но въпреки този пропуск и
подадените от двете страни жалби срещу даденото разрешение по този иск
въззивната инстанция намира, че определеният от СГС размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лева е съответен на
засегнатите неимуществени блага и достатъчен за репарирането на вредите. И
двете жалби са неоснователни, а решението по този иск е постановено при
липса на допуснати нарушения на закона и следва да се потвърди.
Незаконно приложената мярка по член 69,ал.1 от НПК – отстраняване
от длъжност – е увредила имуществената сфера на ищеца, тъй като е причина
да не получи месечното си трудово възнаграждение за заеманата длъжност за
периода на отстраняването – 10.06.2014 г. – 30.12.2014 г. Брутното трудово
възнаграждение за пълен отработен месец е 1 754,40 лева съгласно приетото в
първоинстанционото производство заключение и съставлява пропусната
полза за всеки от 6 –те месеца в периода юли до декември 2014 г. За частта от
месец юни 2014 г. от 10.06.2014 г. до 30.06.2014 г., включваща 15 работни
дни, без 8- те дни както се настоява в жалбата на Прокуратурата ,
пропуснатата полза се равнява на припадащата се част от БТВ от 1 253,14
лева. Пропуснатите ползи от неполучено възнаграждение за релеватния
5
период са в общ размер от 11 779,54 лева ( 1 253, 14 лева + 6. 1 754,40 лева ) .
Това налага частично потвърждаване и частична отмяна на решението по този
иск. За настоящото производство въззивникът – ищец има право на разноски
за платената държавна такса от 5 лева .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260568 от 15.02.2022 г. , постановено от
Софийски градски съд по гр.д.№ 3993/2021 г. в частта по иска на Ж. Р. Ц.,
ЕГН: ********** срещу Прокуратурата на Република България по член
2,ал.1,т.3,пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер от
120 000 лева и в частта по разноските .
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която Прокуратурата на
Република България е осъдена за заплати на Ж. Р. Ц., ЕГН: ********** на
основание член 2,ал.1,т.3,пр.2 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди
– пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в периода
10.06.2014 г – 30.12.2014 г. при обвинение в извършване на престъпление и
прекратяване на досъдебното производство поради това, че деянието не е
престъпление, в размер от 11 779,54 ( единадесет хиляди
седемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки ) лева ,
ведно със законната лихва, считано от 26.03.2018 г. до окончателно плащане .
ОТМЕНЯ решението в частта, с която Прокуратурата на Република
България е осъдена за заплати на Ж. Р. Ц., ЕГН: ********** на основание
член 2,ал.1,т.3,пр.2 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди на
горепосоченото основание за горницата над 11 779,54 лева до 12 280,80 лева,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. Р. Ц., ЕГН: ********** срещу Прокуратурата
на Република България за обезщетение за имуществени вреди на
горепосоченото основание за горницата над 11 779,54 лева до 12 280,80 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ж. Р.
Ц., ЕГН: ********** разноски за въззивното производство в размер на
платената държавна такса от 5 ( пет ) лева.
6
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7