Решение по КНАХД №642/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на С. И. С. от [населено място] чрез адв. Ст. Н. срещу Решение № 9/27.05.2025 г. по НАХД № 18/2025 г. на Районен съд-гр. Е., с което е потвърдено Наказателно постановление № ********** от 31.12.2024 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на закона. Твърди, че в АУАН и НП няма ясно, пълно и конкретно описание на нарушението. Оспорва извършването на вмененото нарушение, тъй като от показанията на свидетелите О. и Х. се установявало, че в имота е имало съществуващи пътища освен посочените в технологичния план. В извозните пътища имало отсечени дървета, но не било посочено дали са маркирани, броя и големината им. По тези изложени в жалбата съображения, поддържани в съдебно заседание от адв. Ст. Н., се иска отмяната на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба – директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, чрез юриск. А.. Ц. оспорва жалбата като неоснователна в представен писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:

С Решение № 9/27.05.2025 г. по НАХД № 18/2025 г. на Районен съд-гр. Е. е потвърдено Наказателно постановление № ********** от 31.12.2024 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на С. И. С. на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии вр. чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Според НП нарушението се изразява в следното: за периода от 12.01.2024 г. до 25.09.2024 г. С. С. не изпълнил задължението си да следи за спазване на одобрения технологичен план за отдел 90, подотдел "ж", находящ се в землището на с. Мийковци, общ. Елена, представляващ държавна горска територия, за който имало издадено позволително за сеч № 0753167/09.01.2024 г., като в имота имало изградени пет броя извозни пътища, които не били отразени в технологичния план.

За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че с позволително за сеч № 0753167/09.01.2024 г. е разрешено на "Транслес 2000" ЕООД да извърши добив на дървесина в отдел 90, подотдел "ж", находящ се в землището на с. Мийковци, общ. Елена. Срокът за провеждане на сечта и срокът за извозване на материалите от сечището бил за периода от 12.01.2024 г. до 27.12.2024 г. Позволителното за сеч било получено от жалбоподателя С. И. С., който е вписан в регистъра за планиране и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на добива на недървесни горски продукти. Съгласно технологичен план № 1/02.11.2022 г. за добив на дървесина в отдел 90, подотдел "ж" в землището на с. Мийковци, общ. Елена, е проектиран един тракторен извозен път, който преминава по дължината на подотдела. Според Протокол за освидетелстване на сечище № 0729243/19.12.2023 г. при сечта и извоза на дървесина в отдел 90, подотдел "ж" в землището на с. Мийковци, общ. Елена няма допуснати нарушения и не са съставяни АУАН, а от приложения към него карнет-опис за имот, находящ се в отдел 90, подотдел "ж" в землището на с. Мийковци, общ. Елена, се констатира, че през насаждението минава стар коларски път с дължина 900 м.

На 25.09.2024 г. горски инспектори в РДГ – Велико Търново и лесоинженер в ТП "ДГС Буйновци" извършили проверка в горепосочения имот в присъствието на С. С., при която установили, че има изградени пет броя извозни пътища, по трасето на които имало следи от превозни средства. Извозните пътища не били отразени в технологичния план и не били обозначени на терен. Освен това, било установено, че има немаркирани дървета в основата на пъна с контролна горска марка, като отсечената дървесина не била на мястото на нарушението. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 011763/25.09.2024 г. За извършеното нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии вр. чл. 53, ал. 2, т. 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите вр., бил съставен АУАН № 008694/25.09.2024 г., който бил предявен за запознаване със съдържанието и подписан с възражения. В законоустановения срок по ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения против съставения АУАН. Въз основа на АУАН с обжалваното НП № ********** от 31.12.2024 г. на директора на РДГ Велико Търново, на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер от 300 лв. на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

При тази фактическа обстановка въззивният съд е изложил мотиви, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че действително жалбоподателят е извършило описаното в НП нарушение. В конкретния случай, С. С. е лице, упражняващо лесовъдска практика, което е вписано в регистъра по чл. 235 от Закона за горите, т.е. същият може да бъде субект на нарушението. По делото е установено, че в периода от 12.01.2024 г. до 25.09.2024 г. в отдел 90, подотдел "ж", находящ се в землището на с. Мийковци, общ. Елена, представляващ държавна горска територия, за който имало издадено позволително за сеч № 0753167/09.01.2024 г., са изградени пет броя извозни пътища, които не са отразени в технологичния план. Според съда създаването на извозен път, без той да е предвиден в технологичния план, е в нарушение на правилата за извършване на сеч, поради което представлява незаконно действие. Това незаконно действие не било предотвратено или спряно от жалбоподателя, на когото е издадено позволителното за сеч. Въззивният съд е посочил, че без значение е обстоятелството, че технологичният план не е изготвен или одобрен от жалбоподателя, както и кой точно и кога е прокарал този извозен път, тъй като задължението по чл. 108, ал. 3 от Закона за горите за лесовъда е до освидетелстване на сечището. Във връзка с възраженията на жалбоподателя, че въпросните пътища били стари, съдът е изложил мотиви, че в одобрения технологичен план следва да се отразят и съществуващите извозни пътища, а такива извозни пътища, за които е съставен АУАН и НП, не фигурират в представения по делото технологичен план, както и при съставяне на Протокол за освидетелстване на сечище № 0729243/19.12.2023 г. Освен това, при започване на сечта жалбоподателят не е докладвал на Регионална дирекция по горите – Велико Търново за незаконни действия в същия горски имот. Съдът не е кредитирал показанията на водените от жалбоподателя свидетели О. Р. О. и Д. Р. Х., тъй като били нелогични и вътрешно противоречиви, не кореспондирали с всички останали събрани по делото доказателства – писмени и гласни, свидетелите не били сред лицата, които са имали разрешение за достъп до обекта, а освен това същите работели като секачи в "Транслес 2000" ЕООД, на което дружество управител е жалбоподателят, т.е. същите са заинтересовани от изхода на делото. Нарушението било извършено чрез бездействие за периода от започване на сечта, от когато фактически започва изпълнението на задълженията на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, до откриването на нарушението на 25.09.2024 г., в който смисъл времето на извършване на нарушението било определено коректно и по начин, че да стане ясно на жалбоподателя. На последно място според съда разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима, тъй като извършеното не представлява маловажен случай и правилно за извършеното нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии вр. чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите на жалбоподателя е наложено наказание по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, което е определено в минимален размер

Касационната жалба е неоснователна. При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Еленският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Неоснователно е възражението на касатора, че нарушението не било описано ясно, пълно и конкретно. Обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение и съответните нарушени административни разпоредби са описани изчерпателно както в АУАН, така и в НП по начин, че на жалбоподателя да стане ясно какво нарушение е вменено да е извършил. В тази връзка е неоснователно оплакването, че в АУАН и НП не били посочени данни за броя и големината на отсечените дървета, както и дали били маркирани. Това е ирелевантно за настоящото производство, в което предмет на спор е извършеното от касатора нарушение чрез бездействие във връзка със създадените в имота извозни пътища. На съда е служебно известно, че за отсечените дървета в имота срещу касатора има съставен друг АУАН, по който се е развило отделно производство. На последно място, неоснователно касаторът поддържа липсата на извършено нарушение на база показанията на свидетелите О. и Х.. Правилно въззивният съд е приел, че показанията на тези лица не само противоречат на останалите доказателства по делото, а и са вътрешно противоречиви, а освен това лицата упражняват трудова дейност в дружеството, на което касаторът е управител, т.е. налице е служебна зависимост, която допълнително разколебава обективността на техните показания. Ако в имота действително са съществували стари извозни пътища, неотразени в технологичния план, касаторът е можело да състави констативен протокол или да сезира РДГ, но той не е сторил това. Нарушението, осъществено чрез бездействие, е описано в пълнота и доказано от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Правилно са определени както нарушените материални норми, така и приложимата санкционна разпоредба, а наказанието е наложено в минималния предвиден в закона размер.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане на ответника следва да му се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/27.05.2025 г. по НАХД № 18/2025 г. на Районен съд-гр. Елена.

ОСЪЖДА С. И. С., [ЕГН], с адрес [населено място],, [улица] да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.