Р Е
Ш Е Н
И Е № 99/22.7.2020 г.
Гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, втори касационен състав, в публично заседание на девети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Добрина Димитрова и с участието на прокурора Георги Георгиев,
разгледа докладваното от Съдия Бянова-Нейкова КАНД №
71 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63 от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна
жалба, подадена от Я.И.К. ***, против Решение № 105/12.03.2020 г. по АНД №
67/2020 г. на Районен съд – Ямбол, с
което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3071306 на ОД
МВР Ямбол, с който, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал.1, т. 2 Закона за движение по пътищата (ЗДвП), в качеството му на
законен представител на Административен съд - Пловдив, му е наложена глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен
от така постановеното решение касаторът го обжалва и моли за отмяната му по
съображения за неправилно приложение на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във
връзка с чл. 39, ал. 4 от ЗАНН; сочи, че в конкретния случай чл. 39 от ЗАНН
регламентира институтите на „явно маловажни случаи“ (ал. 1) и „маловажни
случаи“ (ал. 2) на административни нарушения, като нормата на ал. 4 е смислово
и идейно свързана с тях; в тази връзка твърди, че доколкото в случая нарушението
е било установено безспорно при извършването му, е била налице възможност
нарушителят да се възползва от маловажността на едно такова деяние, което
изключва издаването на електронен фиш; счита, че доколкото в ЗДвП и в ЗАНН не
се съдържат разпоредби за неприложимост на „маловажния случай“ за конкретно
извършеното деяние, то е следвало да намери приложение именно нормата на чл.
39, ал. 4, вр. ал. 2 от ЗАНН. В жалбата се навеждат
твърдения и за наличие на касационно основание по чл. 348,ал. 1, т. 2 от НПК,
изразяващо се в липсата на мотиви в
съдебния акт. Не се претендират разноски в производството пред касационната
инстанция.
В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно уведомен, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът
по касацията, редовно и своевременно уведомен, не изпраща процесуален представител
и не изразява становище по жалбата.
Участващият
в процеса представител на ЯОП намира жалбата за неоснователна, като споделя изводите
на съда, че при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, безспорно е
доказано превишаване на допустимата скорост за движение в населено
място, съставляващо извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна по
следните съображения:
В
производството пред ЯРС са представени доказателства от
административно-наказателната преписка, но същите не са индивидуализирани в
достатъчна степен при приобщаването им от съда в проведеното по делото открито
съдебно заседание, нито е налице предходен акт за приобщаване на доказателства.
В мотивите на съдебното решение се съдържа фактическо установяване единствено
въз основа на позоваване на клип с №12705, изготвен от автоматизирано
техническо средство TFR1-M 525,
монтиран в служебен автомобил с №***, от който се установявало, че на
09.10.2019г. в 14.11ч. лек автомобил с ДК №*** се е движил със скорост 70 км/ч
в гр.Ямбол, бул.“Европа“ до №32, посока гр.Сливен.Такъв клип в преписката не се
съдържа, направена е разпечатка във вид на снимка, която не съдържа данни за мястото
на нарушението.Съдът е изложил мотиви и за това, че скоростта е била установена
с автоматизирано техническа средство TFR1-M
525,
което е одобрено и надлежно тарирано без да посочи
доказателства в тази връзка, на които е основал извода си. Мотивите на съда са пестеливи
и необвързани с конкретни доказателства от преписката, за да е налице
безспорност на фактическите установявания. За касационната инстанция е налице
забрана за фактически установявания, регламентирана в чл.220 от АПК, още повече
че писмените доказателства в конкретния случай не са били надлежно приобщени по
делото, което е съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, и сочи за необоснованост на съдебния
акт. Обжалваното решение следва да се отмени като делото се върне за ново
разглеждане на друг състав от същия съд, който да приобщи писмените
доказателства от административната преписка като ги индивидуализира със съответните
им наименования, регистрационни номера, дата, издател и пр., да установи
фактите с позоваване на конкретните събрани доказателства, да събере
доказателства включително и във връзка с твърдението на жалбоподателя, че не
той е управлявал процесния автомобил като му укаже,
че носи доказателствената тежест в тази връзка.
Водим
от горното, ЯАС, втори касационен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 105/12.03.2020 г. по АНД № 67/2020 г.
на Районен съд – Ямбол, с което е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3071306 на ОД
МВР-Ямбол.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд Ямбол.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2./п/ не се чете