О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№……
Гр.Ловеч,………….2019 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря…………. ….като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева ч.гр.д. № 655 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274, ал.1,
т.1 от ГПК .
Производството по делото е образувано по постъпила
частна жалба от С.И.С. чрез назначения процесуален представител адв.В.Н. против определение № 1301/29.10.2019 год.,
постановено по гр.д. № 716/19 год. по описа на Ловешкия районен съд, с което са
оставени без разглеждане като недопустими предявените от С.И.С. против „Ленно”АД искове за обявяване нищожност на Договор за заем
Потребителски кредит „Прайм” – клиентски номер
4875/05.04.2016 г. като привиден, евентуално да се постанови унищожаемост на същия поради измама и е прекратено производството по делото.
Изтъква, че в мотивите си районния съд е приел, че е
налице влязло в сила решение по в.гр.д. № 16/2019 г. на ОС – Ловеч и предвид
забраната за пререшаемост по чл.299 от ГПК,
предявените искове са недопустими. Счита този извод на съда за неправилен.
Излага съображения, че между страните е имало предходни дела, но техния предмет
и правно основание са били различни от настоящето. Твърди, че в предходното
дело не се е разглеждал въобще въпроса дали Договора за заем от 05.04.2016 г. е
сключен с измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД и по този въпрос няма произнасяне
на съда. Счита, че има правен интерес от водене на настоящето дело, тъй като
след прогласяване на нищожността на договора ответникът следва да върне
платените на С. суми и ще осуети бъдещи дела срещу него за вноските от № 15 до
№ 26 по погасителния план. Моли съда да отмени обжалваното определение на ЛРС и
върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
частната жалба от ответника „Ленно”АД чрез
юрисконсулт М.. Твърди, че в производството по гр.д. № 16/2019 г. по описа на
ОС – Ловеч, съдът е разгледал всички възражения на С. и приел, че не е сключен
договор за заем, тъй като не е установено заема да е предоставен на
жалбоподателя. Логично е да се приеме, че съдебното решение се отнася и за
вноски № 15 до № 26. В посоченото дело на ОС – Ловеч са разгледани възникналите
между страните спорове, основани на един и същ правопораждащ
факт, а именно процесният договор за потребителски
кредит. Счита, че с решаването на спора по същество са преклудирани
всички възражения, обуславящи валидността на договора., вкл. неговата нищожност
или унищожаемост. В този смисъл цитира и съдебна
практика. Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба и потвърди
обжалваното определение на ЛРС като правилно и законосъобразно, като му присъди
направените по делото разноски съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Частната жалба е депозирана от страна с правен интерес
в определения от закона преклузивен срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят е сезирал районния съд с иск за обявяване за
нищожен на Договор за заем от 05.04.2016 г. като привиден на основание чл.26,
ал.2 от ЗЗД, а при условията на евентуалност същият да бъде унищожен на
основание чл.29 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ленно”АД е подал отговор, в който е изложил съображения за
недопустимост на исковете, тъй като в производството по гр.д. № 306/2017 г.,
което е приключило с окончателен съдебен акт /решение от 16.04.2019 г. по
в.гр.д. № 16/2019 г. по описа на ОС – Ловеч/, ищецът в настоящето производство
се е позовал на привидност на процесния договор, както и на измама при
сключването му.
За да постанови обжалваното определение, в мотивите
районният съд е приел, че по повод предявените искове по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „Ленно”АД
против С.И. за установяване на вземания по същия договор за заем, е поставено
решение по в.гр.д. № 16/2019 г. по описа на ОС – Ловеч, с което предявените
искове са отхвърлени. При решаване на спора съдът е разгледал същите възражения
на ищеца в настоящето производство и стигнал до извод, че между страните няма
сключен договор за заем. При това положения предявените в това производство
искове, основани на твърдения за недействителност на същия договор се явяват
недопустими, тъй като ще се стигне до пререшаване на спора. Позовал се е на
практика на ВКС и разпоредбата на чл.299 от ГПК.
Този извод на
районния съд се споделя изцяло и от настоящата инстанция. Настоящата инстанция
счита за неоснователен изложения в частната жалба довод, че предмета и правно
основание на приключилите между страните граждански дела са различни от
настоящето производство, поради което е неприложима забраната на чл.299 от ГПК. В случая влязлото в сила решение №
80/16.04.2019 г. по в.гр.д. № 16/2019 г. по описа на ОС – Ловеч формира сила на
присъдено нещо относно действителността на Договор за заем Потребителски кредит
„Прайм” – клиентски номер 4875/05.04.2016 г. В това
производство С.И. е направил възражения за привидност на договора, както и
основанията за неговата унищожаемост, но въззивният съд е стигнал до извод, че между страните няма
сключен договор за заем. В цитираното и от районния съд решение № 49 от 14.04.2011
г. на ВКС по т.д. № 561/2010 г. на І г.о. е прието, че когато между едни и същи
страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ
факт, и по някой от споровете има влязло в сила решение, забраната за пререшаемост по чл.299 от ГПК е приложима за всяко отделно
правоотношение. Предметът на делото се определя от ищеца с исковата молба, с
която се отправя искане до съда за разрешаване на правен спор относно
съществуването или несъществуването на претендирано
или отричано субективно материално право. Спорното материално право, чиято
защита се иска от съда, се индивидуализира от ищеца чрез обстоятелствената част
и петитума на исковата молба. Заявените в настоящето
производство установителни искове за обявяване
нищожност на Договор за заем Потребителски кредит „Прайм”
– клиентски номер 4875/05.04.2016 г. като привиден, евентуално да се постанови
на основание чл.29 от ЗЗД унищожаемост на същия, са
основани на факти, осъществени преди постановяване на постановяване на влязлото
в сила решение № 80/16.04.2019 г. по в.гр.д. № 16/2019 г. по описа на ОС –
Ловеч, поради което същите са преклудирани от силата на пресъдено
нещо и забраната на чл.299, ал.1 от ГПК. Още повече, че същите са били
направени и в приключилото производство по гр.д. № 306/2017 г. на ЛРС, но съдът
не се е произнесъл с отделен диспозитив, тъй същите
са били въведени под формата на възражение. Ето защо ищецът по настоящето дело С.И.
не може в ново производство да постави на пререшаване въпроси, решени с влязло
в сила решение, чрез педявяване на искове за същия
договор на основания, които е противопоставил или е могъл да противопостави. Съвпадането
на мотивите на въззивната инстанция с тези на районния съд водят до извод, че
обжалваното определение на РС – Ловеч е правилно и за законосъобразно.
Поради изложените съображения Ловешкият окръжен съд
намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от
горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.И.С. ***
чрез назначения процесуален представител адв.В.Н.
против определение № 1301/29.10.2019
год., постановено по гр.д. № 716/19 год., Районен съд - Ловеч, с което са оставени без
разглеждане като недопустими предявените от С.И.С. против „Ленно”АД
искове за обявяване нищожност на Договор за заем Потребителски кредит „Прайм” – клиентски номер 4875/05.04.2016 г. като привиден,
евентуално да се постанови унищожаемост на същия
поради измама и прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване с оглед
разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.