Решение по адм. дело №783/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 ичл. 171, т.1 б"б" от Закон за движение по пътищата - ЗДвП.

Образувано е по жалба на П. Ц. П. чрез ... П. против Заповед №24-1993-000169/16.09.2024г. издадена от полицай М. в РУ на МВР Търговище към ОД на МВР Търговище, с която на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 3 т.1 пр.1 от ЗДвП и на основание чл. 171, т.1 б“б“ от ЗДвП е наложена Принудителна административна мярка – ПАМ- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на издадената Заповед за налагане на ПАМ, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Посочва, че са издадени две Заповеди за налагане на ПАМ, които са различни: настоящата за отнемане на СУМПС и такава за прекратяване регистрацията на МПС, но с един и същи номер. На следващо място е налице съществен порок на формата – нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК изразяващо се в липса на мотиви –фактически установявания и правни изводи. В Заповедта не е посочено правното основание за издаването й , което освен това е и нарушение на чл. 172, ал.1 от ЗДвП. За да е налице фактическо основание за издаване на процесната ПАМ следва да е доказано управление на МПС след употреба на алкохол над допустимите нива- нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 пр.1 от ЗДвП. Намира, че по делото не е доказано наличието на основание за издаване на Заповедта, тъй като проверката от полицейските органи е станала, когато МПС е било паркирано и при явно нарушение на реда, предвиден в Наредба № 1/ 19.7.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества. Жалбоподателят твърди, че взема лекарства, за което представя медицински документ, които съществено могат да повлияят на показанията на техническото средство – Дрегер. Още при съставянето на АУАН същият е посочил във възражението си горното, поради което е налице процесуално нарушение, доколкото същото не е обсъдено от АО при издаване на Заповедта. От съда се иска да отмени обжалваната Заповед като незаконосъобразна.

В о.з. се представлява от ... П., който поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Намира, че умишлено изисканите веществени доказателства- видеозаписи от проверката не са представени от ОД на МВР гр. Търговище, тъй като същите са били наясно, че е налице производство по обжалване на Заповедите за налагане на ПАМ. Следователно са били длъжни да ги съхраняват до окончателното решаване на спора. Претендира заплащането на разноски в производството, представляващи заплатената д.т. и заплатения адвокатски хонорар.

Ответник жалба – Полицай при РУ на МВР гр. Търговище, редовно призован не се явява, не се представлява.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: На 16.09.2024г. около 9:40 часа в гр. Търговище, на кръстовището на бул. Т. К. и ул. А. С. жалбоподателят е бил спрян от полицейския орган, след като е управлявал МПС [Марка] с рег. № [рег. номер]. На същият е била извършена проверка с Дрегер Алкотест 7510 с фаб. № ARBA и номер на проба 01449, която е показала 0,63 промила алкохол След оспорване на резултата на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване с бланков номер 139693. Жалбоподателят е дал кръвна проба в МОБАЛ гр. Търговище, която е изследвана от Сектор Научно – техническа лаборатория при ОД на МВР Търговище, при което е установена крайна концентрация на алкохола 0,63 промила, за което е съставен Протокол за химическо изследване № 116/ 3.10.2024г. За нарушението на чл. 5, ал.3, т.1 пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е съставен АУАН № [рег. номер]/16.9.2024г. от св. В. Д.. Въз основа на него и Протокол за окончателно определяне на концентрацията на алкохол в кръвта в резултат на химически анализ е издадено Наказателно постановление НП № 24-1993-000525/4.10.2024г., представено по делото от жалбоподателя. На 16.09.2024г. е издадена от М. М. – полицай при РУ на МВР Търговище, надлежно оправомощен със Заповед № 363з-803/10.4.2024г. на Директор на ОД на МВР гр. Търговище, процесната Заповед, с което на основание чл. 171, т.1 б „б“ от ЗДвП му е наложена ПАМ- отнемане на СУМПС до решаване въпроса с отговорността, но не повече от 18 месец. По делото няма данни за другата Заповед за налагане на ПАМ- прекратяване на регистрацията на МПС, но на съда е служебно известно, че същата е предмет на адм.д. 769/2024г. по описа на Административен съд Велико Търново и е с номер №24-1993-000170/ 16.09.2024г. С оглед на това невярно е твърдението, че и двете Заповеди са с един и същи номер. Освен това, ЗДвП не въвежда ограничение, че в случай на едно нарушение на закона следва да бъде издадена само една Заповед за налагане на ПАМ.

В хода на съдебното дирене като доказателства са приобщени горепосочените писмени доказателства, съставляващи административната преписка, представените от ... П. писмени доказателства: НП и Протокол от съдебно заседание по обжалване на НП пред РС Търговище и разпитаните в производството свидетели: актосъставителя Д. и съпругата на жалбоподателя. От тези показания става ясно, че МПС управлявано от жалбоподателя е минало на посоченото в Заповедта кръстовище, но самата проверка с Дрегер и съставяне на акта са станали, когато същото е било вече паркирано на отстояние от това място около 200 м.

 

Като писмени доказателства по делото са приети:Заповед №812з-1632/2.12.2021г. на МВР, с която в т. 1.3 Областните служби на МВР са определени като служби за контрол по ЗДвП, издадената въз основа на горната Заповед № 363з-803/10.4.2024г. на Директор на ОД на МВР гр. Търговище, в която в т. 2.1 оправомощени да издават Заповеди за налагане на ПАМ са полицейски служители в Сектор „Охранителна полиция“, както и Служебна бележка стр. 32 от делото, от която е видно, че издалият Заповедта М. М. е назначен на горепосочената длъжност.

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168 , ал.1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т.1 б"б" от ЗДвП, който гласи: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 171, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи.;

Заповедта е издадена от надлежно оправомощен орган, видно от представените по – горе писмени доказателства : Заповед №812з-1632/2.12.2021г. на МВР, Заповед № 363з-803/10.4.2024г. на Директор на ОД на МВР гр. Търговище, Служебна бележка стр. 32 от делото, от която е видно, че издалият Заповедта М. М. е назначен на длъжност „Полицейски инспектор „ в Охранителна полиция. Съгласно чл. 172 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Министърът на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал.1 от ЗДвП е определил основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР. Със Заповед № 363з-803/10.4.2024г. на Директор ОД на МВР Търговище, с която в т. 2.1 назначените полицейски инспектори в Охранителна полиция могат да издават Заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, т.2 ,т.2а,т.4 т.5б.“а“ от ЗДвП . Или с горепосочената Заповед Директор на ОД на МВР Търговище е делегирал своята компетентност по издаване на мотивирани заповеди за налагане на ПАМ на полицейски инспектори в Охранителна полиция, в настоящия казус в РУ гр. Търговище, какъвто е издателят на акта. Всичко така изложено налага извода, че процесната Заповед е издадена от компетентен, надлежно оправомощен орган.

 

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща нарушението по повод което се прилага ПАМ, посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т.1 б"б" от ЗДвП, както и правната квалификация на извършеното нарушение чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. първо от ЗДвП. Следователно не са налице нарушения на изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК, които сами по себе си да са основание за отмяна на ИАА. Не се споделя становището на жалбоподателя, че в АА не е посочено правното основание за налагане на ПАМ. Наистина, то не е посочено в диспозитива на Заповедта, но се съдържа в наименованието на Заповедта, поради което съдът намира, че липса нарушение на изискването за форма.

Оплакването за съществено нарушение на административно- процесуалните правила не се явява основателно. Няма спор между страните, че проверката е извършена от оправомощени лица, на водач на МПС, при което с техническо средство, за което са представени достатъчно доказателства за неговата изправност, е установена употребата на упойващо алкохол над 0,5 промила в кръвта. Жалбоподателят не оспорва, а разпитаните свидетели негова съпруга и св. Д. установяват, че същият е управлявал МПС, че е спрял на паркинг след посоченото в Заповедта място, където му е била извършена проверка за наличие на алкохол над допустимите нива в кръвта с техническо средство АЛКАТЕСТ. Ирелевантен в настоящото производство е фактът, дали е подаден сигнал по надлежния ред от страна св. Д., важното е, че такъв е бил подаден, жалбоподателят е паркирал след кръстовището, където му е извършена проверка. Дори да са налице процесуални нарушения при осъществяване на службата от полицейските органи, същите не са съществени, тъй като не са нарушили правото на защита на жалбоподателя. Последният е бил наясно какво административно обвинение му е било предявено – за нарушение по чл. 5, ал. 3,т.1 пр.първо от ЗДвП, успял е да ангажира защитата си, възразил е срещу показанията на дрегера, получил е медицински талон, като доброволно е дал кръвна проба за извършване на изследване.

По аргумент от чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и от чл. 6, ал.10 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, показанията на химико- токсикологично или медицинско изследване са определящи за съществуването на материално-правните предпоставки за прилагането на ПАМ. От съвместното логическо и систематическо тълкуване на тези разпоредби следва извод, че показанията на теста за установяване на употребата на алкохол могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 пр.1 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.7.2017г. хипотези. Последната, има следното съдържание: (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 81 от 2023 г.) Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Във всички останали случаи контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от медицинското или химико – токсикологичното изследване, защото единствено те са релевантни за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, в случай на оспорване на резултатите от техническото устройство и съответно даден биологичен материал за изследване.

В случая, процедурата за вземане на кръв от жалбоподателя за химико-токсикологично изследване е спазена, което е видно от приложените документи от органа, като е безспорно, че резултат от изследването не е наличен както към датата на издаване на оспорената Заповед, но към датата на издаване на НП и приключване на съдебното дирене е представен Протокол за химическо изследване № 116/ 3.10.2024г, в който е посочена окончателната концентрация на алкохол в кръвта- 0,63 промила, над законово допустимите от 0,5 промила. Или с други думи след като ответникът е представил изготвен по реда на чл. 24, ал. 2 от Наредбата протокол за химическо или химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, който лабораторията, извършила изследването, има задължението по 77, ал. 1 от Наредбата служебно да изпрати заедно с протокола по чл. 14, ал. 2 на структурата, посочена в талона за изследване, то доказано се явява фактическото основание за издаване на Заповедта – управление на МПС под влияние на алкохол с концентрация от 0,63 промила в кръвта.

Следователно, доколкото административният орган е изяснил фактическата обстановка по спора, той не е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 35 от АПК, което изисква издаването на административния акт да стане едва след установяване на всички спорни факти.

По приложението на материалния закон: Както се посочи по- горе, за да е налице основание за издаване на ПАМ от вида на процесната следва да са налице кумулативно следните предпоставки: жалбоподателят да е управлявал МПС към момента на проверката и да е доказано наличието на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промил, или с други и думи да е доказано нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. първо от ЗДвП. На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон да имат доказателствена сила до доказване на противното. Посочените факти в АУАН и Заповедта, не бяха оборени от жалбоподателя в хода на настоящото производство. Както е посочил и в разпореждането си за насрочване на делото съдът, административният орган следва да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на процесната Заповед. При наличието на оспорване на резултатите от дрегера, и вземане на биологични проби от кръв, законодателят е предвидил, именно резултатите от изследването на посочените биологични проби да са определящи – чл.171, ал.1, т.1 б "б" от ЗДвП . Според чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1/19.7.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употреба на наркотични вещества или техните аналози , издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, употребата на алкохол се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания – т. е. всеки от тези начини е възможен за ползване. Както се посочи по- горе към момента на издаване на Заповедта, не е бил наличен Протокол за химическо изследване на взетата кръвна проба, но към момента на издаване на НП и настоящото решение, е представен такъв, в който е посочена окончателна концентрация на алкохол от 0,63 промила. Съгласно нормата на чл. 142, ал.2 от АПК съдът обаче взема предвид фактите, настъпили след издаване на АА, при преценка материалната законосъобразност на акта. В настоящия казус след като към датата на приключване на съдебното дирене, е налице горепосочения протокол от химическо изследване, то оспорваната Заповед се явява материално- законосъобразна.

Основният довод на жалбоподателя за липсата на материални предпоставки за издаване на акта е, че същият приема лекарства, които се отразяват на показанията на техническото устройство - дрегер. За установяване на този факт настина е представен медицински документ от общо- практикуващият лекар, но той не оборва показанията на крайната концентрация на алкохол в кръвта след химическо изследване. Именно при него е следвало да има индикации за използване на лекарствени средства, които да влияят на резултата. След като твърдението на жалбоподателя за въздействие на препаратите върху показанията за концентрация на алкохол в кръвта е недоказано, то съдът намира, че недоказана се явява и самата жалба.

 

Предвид изложеното и в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно- процесуалните правила вкл. чл. 35 от АПК, при правилно приложение на материалния закон – чл. 171,т.1 б „ б“ във вр. С чл. 5, ал. 3, т.1 пр. 1 от ЗДвП, което я прави законосъобразна.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Ц. П., гр. В. Търново, [улица], ет. 5, ап.17 против Заповед №24-1993-000169/16.09.2024г. издадена от полицай М. в РУ на МВР Търговище към ОД на МВР Търговище, с която на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 3 т.1 пр.1 от ЗДвП и на основание чл. 171, т.1 б“б“ от ЗДвП е наложена Принудителна административна мярка – ПАМ- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.