№ 156
гр. Ямбол, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:С. Р. Димитрова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20252300500065 по описа за 2025 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на К. И.
К., с ЕГН: ********** от гр.****, чрез процесуалния си представител адв. С. А. против
Решение № 668/28.11.2024 г., постановено по гр.дело № 161/2022 г. по описа на ЯРС, с което
съдът е отхвърлил предявеният от К. И. К. от гр.****, бул.***№**ет.** ап** срещу С. К. И.
от гр.*****, бул.****№ **, заместила починалия в хода на процеса К.И.К. от гр.**** и
„МУРРА-2002“ ООД- гр. Стралджа, обл. Ямбол, ул."Демокрация" №2А, ЕИК ********* иск
по чл. 76 от ЗН - да бъде прието за установено, че е относително недействителен по
отношения на нея договорът, сключен с нотариален акт № 177, том XI, рег.№ 7242, дело №
631/10.09.2014 г. на нотариус рег.№ 453 с район ЯРС, за продажба на недвижими имоти,
находящи се в землището на с.Лозенец, общ. Стралджа, представляващи лозе от 4,400 дка в
м."Дрянова кория", имот №120055, ливада от 2 дка в м. „Блатото", имот № 230137 и нива от
38,602 дка в м. „Блатото", имот № 240033, като неоснователен; предявения от К. И. К. срещу
С. К. И., Ю. И. Х. и Д. И. Х., двамата с неизвестен адрес в ****, К. И. Х. от гр.****,
ул.****№ ** ет.**, ап..**, А. И. Х. от гр.****, ул.*****№ **, ет.***, ап.**, иск за делба на
недвижими имоти, находящи се в землището на с.Лозенец, общ. Стралджа, обл. Ямбол,
представляващи: поземлен имот с идентификатор № 44118.120.55, местност „Дрянова
кория", с площ от 4400 кв.м., с начин на трайно ползване - лозе, категория на земята: 3, с
номер по предходен план -120055, при съседи имоти с идентификатори: 44118.120.54,
44118.120.81, 44118.120.57, 44118.140.319, 44118.120.56; поземлен имот с идентификатор №
44118.230.137, местност „Блатото", с площ от 1 999 кв.м. , с начин на трайно ползване -
ливада, категория на земята: 3, с номер по предходен план -230137, при съседи имоти с
идентификатори:4118.230.329, 44118.230.136, 44118.230.150, 44118.230.138; поземлен имот с
идентификатор № 44118.240.33, местност „Блатото" , с площ от 38596 кв.м., с начин на
трайно ползване - нива, категория на земята: 10, номер по предходен план - 240033, при
съседи: имоти с идентификатори: 44118.240.34, 44118.240.72, 44118.240.119, 44118.240.118,
1
44118.240.343, както и искането по чл. 537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 51, том 2, рег.№ 3752,
дело № 218/19.12.2013 г. на нотариус рег.№ 170 с район ЯРС.
С това решение съдът е отхвърлил и предявеният от Ю. И. Х. срещу С. К. И. от
гр.****, бул.***№ ** и „МУРРА-2002" ООД- гр. Стралджа, обл. Ямбол, ул."Демокрация"
№2А, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124 ал.1 вр. чл. 537 ал.2 от ГПК-че
ищцата е собственик на 1/6 идеална част от същите недвижими имоти, находящи се в
землището на с.Лозенец, общ. Стралджа, обл. Ямбол.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва изцяло с твърдения за
недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се ЯОС да обезсили
обжалваното решение като недопустимо и да върне делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд с дадени указания, а в условията на евентуалност, в случай, че
приеме постановеното решение за допустимо, да отмени изцяло решението на ЯРС като
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано и вместо него да постановите друго, с което
да уважи предявените искове с присъждане на разноските и за двете инстанции,
включително за адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд намира жалбата за частично недопустима поради липса на правен
интерес за въззивника да обжалва решението в частта, в която е отхвърлен иска на Ю. И. Х.
срещу С. К. И. и „МУРРА-2002" ООД гр. Стралджа с правно основание чл. 124 ал.1 вр. чл.
537 ал.2 от ГПК за претендираната от нея 1/6 ид.ч. Въззивницата К. И. К. не е страна по този
отхвърлен иск и за нея не е налице правен интерес от обжалване на решението в тази част.
Поради това въззивното производство следва да бъде прекратено по отношение въззивната
жалба, с която се оспорва тази част от решението.
С въззивната жалба е направено оплакване, че решението е недопустимо, а в случай,
че съдът го приеме за допустимо, то е неправилно, тъй като първоинстанционният съд е
приел едва в решението си, че е сезиран с иск за делба, предявен при условията на
евентуалност, предпоставен от уважаването на иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Сочи се, че
ЯРС е констатирал, че такова съединяване е недопустимо едва в съдебното решение, като
същевременно обаче съдът е изготвил доклада си, разпределил е доказателствена тежест и е
дал указания именно при такова съединяване. Въззивницата изтъква, че в случая
първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на исковете при
недопустимо тяхно съединяване, както и при непълен и неправилен доклад, съответно при
неправилно и непълно дадени указания към страните и в частност към ищеца, като за всичко
това съдът е бил длъжен да следи служебно в изпълнение на задълженията си по чл. 7, ал. 1,
чл. 10 и чл. 127, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ГПК. В жалбата е посочено, че в нарушение на
процесуалните правила съдът докладва и преквалифицира исковете едва в решението си,
включително ЯРС променя съединяването им и указва характера на претенцията по чл. 537,
ал. 2 от ГПК като искане и законна последица при уважаване на предявен иск, а не като
самостоятелен иск, какъвто действително не е, и дава указания към ищеца относно иска за
делба за установяване на всички съделители, както и също съдът в решението си сочи как се
съотнася към делбата иска по чл. 76 от ЗН, какво трябвало, без да го е указал предварително,
но не бил доказал ищецът по този иск, което освен основание за недопустимост,
представлява и нарушение на процесуалните правила. Направено е оплакване, че искът за
делба се предявява винаги като главен иск, а не като евентуален, както е приел в доклада си
първоинстанционният съд. В този смисъл, нарушавайки служебните си задължения да следи
за редовността на исковата молба, съдът, от една страна, може да се приеме, че се е
произнесъл по непредявен иск, а от друга, не е конституирал надлежно всички страни по
делото за делба.
2
Сочи се, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е
постановено без надлежна страна, а именно всички сънаследници - съделители и с оглед
съответното решение на материалноправния спор, повдигнат пред съда по чл. 76 от ЗН, би
могло да се достигне до нищожност на делбата - арг. чл. 75, ал. 2 ЗН. Направено е
възражение, че неправилно и необосновано, в противоречие със събраните по делото
доказателства, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от ищеца иск.
Изтъква се, че е нарушен принципът на служебното начало по чл. 7 от ГПК, като от страна
на съда не е изпълнено задължението и сам да следи за конституирането на всички
съделители по делото. Въззивницата счита, че неправилно от първата по делото инстанция,
се сочи, че в следствие на показанията на разпитания по делото свидетел ставало ясно за
друго висящо дело за делба на имот на ответницата Ю. Х., като от страна на ищеца не се
посочвал номер на делото. Сочи се, че в случая това дело се явява неотносимо към предмета
на настоящото производство, като неправилно и напълно голословно съдът го сочи като
довод за отхвърляне на исковете.
Жалбоподателката намира, че неправилно от първата по делото инстанция се приема,
че по настоящото дело се касае за приложение по изключение на правилото на чл. 76 от ЗН
и неправилно се интерпретира т. 3 от ТР № 72/1985 г. на ОСГК на ВС, защото неправилно се
приема от съда, че се касае за разпореждане от сънаследник с част от наследствен имот,
който е единствена вещ от наследството, като се касае за съвсем различна неразгледана от
първата по делото хипотеза, поради което е налице произнасяне по непредявен иск и на това
основание решението на съда се явява недопустимо. Направено е възражение, че решението
на съда се явява неправилно, защото прехвърлителят по продажбата, предмет на иска по чл.
76 от ЗН, продава процесните имоти не като наследствени такива, и в качеството си на
наследник, а продава имотите в качеството си на титулуващ се като техен единствен
собственик по давност съгласно представения по делото като писмено доказателство
констативен нотариален акт, поради което и допускайки делбата, съдът следва да отмени
констативния нотариален акт и да уважи този иск, като приеме сделката за относително
недействителна, а не както е сторил прървоинстанционният съд да се дири дали има и други
сънаследвени имущества. В жалбата се твърди, че неправилно от първата по делото
инстанция се приема, че ответното дружество се явява добросъвестен купувач, като съдът
недопустимо с решението си служебно въвежда възражение за придобивна давност на
процесните имоти, с което се нарушава принципа на диспозитивното начало съгласно чл. 6
от ГПК и равнопоставеността на страните в производството по реда на чл. 9 от ГПК.
Сочи се още, че неправилно се приема, че К.И.К. е придобил имотите по давност като
сънаследник и се явявал техен единствен собственик, както и че при сключване на
договорите за наем се титуловал като собственик на процесните имоти, че неправилно се
приема от съда, че вследствие от уреждането на сметките между ищеца и К.И.К. не следвал
извод, че последният се явява държател на процесните имоти. Твърди се, че в случая не е
налице преобръщане на намерението на К.И.К., както неправилно приема първата по делото
инстанция, защото това преобръщане следва да е явно и недвусмислено, а не предполагаемо
и прикрито.
Неправилно първоинстанционният съд не е приел, че е налице съсобственост по
наследство и че К. К. се легитимира като съсобственик по наследство и не е допуснал
делба на процесните имоти, предмет на посочения нотариален акт, издаден по
обстоятелствена проверка, както и неправилно не е отменен издаденият констативен
нотариален акт, като първоинстанционният съд погрешно е приел, че процесните имоти са
били придобити по давностно владение от друг сънаследник, който се е и разпоредил
надлежно с тях. Сочи се, че К.И.К. е бил владелец само на своята идеална част и държател
на частите на останалите сънаследници, поради което и няма как да ги е придобил по
давност. Направено е оплакване, че от първата по делото инстанция неправилно се приема,
че към момента на приключване на съдебното дирене не е налице съсобственост между
3
сънаследниците, поради което искът за делба се явявал неоснователен, а извършеното
разпореждане не е относително недействително.
Въззивницата възразява, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на
процесуалните правила, защото по делото не е изготвен и приет доклад в пълнота,
съдържащ всички изискуеми от процесуалния закон елементи относно неговото
съдържание, като по този начин съдът е нарушил чл. 7, ал. 1 от ГПК относно дължимото
съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, както и
съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 146, във вр. с чл. 145, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Посочено е, че съдът неправилно, в нарушение на процесуалния закон, не е допуснал
своевременно направени от жалбоподателката доказателствени искания пред първата
инстанция, които са допустими и относими, като делото е останало неизяснено от
фактическа страна, поради което фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение са необосновани. Направено е оплакване, че ЯРС е допуснал
и процесуално нарушение, като решението му е постановено в противоречие практиката на
ВКС, тъй като преценката на доказателствения материал, събран в хода на съдебното
дирене, е направена неясно, хаотично, превратно и в противоречие с правилата на логиката,
поради което и изводите на съда са погрешни, като съдът практически не е изложил мотиви
за съществените въпроси, а само свои констатации, без да става ясно как и защо стига от
тези свои изводи, поради което решението му се явява необосновано. Твърди се, че липсата
на мотиви, както и на обхватни, конкретни и ясни мотиви по всички съществени въпроси, от
които зависи решението на спора, липсата на един цялостен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства, на свой ред представлява и процесуално нарушение.
Според жалбоподателката ЯРС е нарушил принципите на чл. 8, чл. 9, чл. 12 и чл. 10 от ГПК.
Изтъква се, че доводите на въззивницата намират опора в материалите по делото, но
неправилно са били игнорирани от съда. Сочи се, че първоинстанционният съд, постановил
обжалваното решение, не е бил безпристрастен. Мотивите трябва да са ясни, убедителни и
безпротиворечиви, което в настоящия случай не е сторено. Съдът и сам, по свой почин,
преценявайки всички събрани доказателства по делото, следва да прецени дали разпитаните
свидетели са заинтересовани от изхода на делото, а не просто механично и голословно да
игнорира дадени показания, преценявайки ги неаргументирано както заинтересовани или
недостоверни, както е направил първоинстанционният съд в нарушение със практиката на
ВКС.
В съдебно заседание въззивницата редовно уведомена не се явява, а чрез
упълномощения пред въззивния съд адвокат Х.И. поддържа въззивната жалба и желае
уважаването й.
Въззиваемите страни, всички редовно призовани не се явяват. Въззиваемият „Мурра –
2002“ ООД се представлява от адв. Р., а за Д. Х. се явява особеният му представител адв. М.
Х.. От двамата пълномощника е изразено становище да не бъде уважавана въззивната жалба,
а решението на първата инстанция да бъде потвърдено. Останалите въззиваеми страни не се
явяват и не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима /частично по изложените по-горе съображения/,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от
обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваната част от решение прецени за правилно.
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на К. И. К., с която са
4
предявени следните три иска: с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК против ответници
К.И.К., който след смъртта му в хода на производството е заместен от своя наследник С. К.
И. и „Мурра – 2002“ ООД – да бъде отменен констативният нотариален акт, с който К. е
признат за собственик на описаните в акта имоти за частта над 1/6 ид.ч.; иск с правно
основание чл. 34 ЗС и чл.69 от ЗН против Ю. И. Х., К. И. Х., А. И. Х., Д. И. Х. и С. К. И.
/като наследник на К.К./ - за допускане на делба по отношение на оставените им в
наследство от три земеделски имот в с.Лозенец; както и иск с правно основание чл.76 от ЗН
против „Мурра – 2002“ ООД и К.И.К., съответно наследника му С. К. И. – да бъде обявена
за относително недействителна извършената между К. и дружеството покупко-продажба на
наследствените земеделски имоти.
Подредени по този начин предявените от ищцата искове са били докладвани от съда с
извършения по делото доклад в с.з. на 12.06.2023 г., а именно съдът е докладвал, че
обективно и субективно съединените искове са предявени при главен иск за делба с правно
основание чл.69 от ЗН, който се основава на съсобствеността между страните физически
лица, възникнала от наследяване на баща им И.Х.Т. по отношение на три земеделски имота,
находящи се в землището на с. Лозенец. Претенцията по чл.537, ал.2 от ГПК е поставена на
второ място след главния иск, тъй като е за отмяна на констативния нот.акт на името на
К.И.К. в частта над 1/6 от правото на собственост и като трети иск предявен като
инцидентен установителен е посочен този по чл.76 от ЗН срещу К.И.К. и „Мурра – 2002“
ООД, тъй като въз основа на констативния нот.акт К. е сключил договор за продажба на
имотите с дружеството, която сделка е относително недействителна спрямо ищцата, тъй като
не се касае за продажба на наследство. В същия доклад съдът е указал на страните
доказателствената тежест, която носят, а именно да докажат твърдените факти включително,
че е възникнала съсобственост между наследниците с посочения обем, както и наличието на
друго наследствено имущество извън процесните недвижими имоти. С оглед изложеното
съдът намира за неоснователни възраженията по въззивната жалба за това, че
първоинстанционния съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е
изготвен и приет доклад в пълнота, съдържащ всички изискуеми от процесуалния закон
елементи, тъй като съдът намира изготвеният от районния съд доклад за изцяло
изчерпателен, както относно неговото съдържание за предявените искове и реда на тяхното
разглеждане, така и относно дадените адекватни за предявените искове указания на страните
за доказателствена тежест.
Неоснователно е възражението по жалбата и относно направеното от районният съд
подреждане на предявените от ищцата К. искове, тъй като съдът именно в тази поредност е
посочил в доклада си, че са предявени обективно и субективно съединените искове и
съобразно трайната съдебна практика е приел, че главния иск е този за делба, който не може
да бъде предявен като евентуален, както и направеното искане по чл.537, ал.2 от ГПК за
отмяна на констативен нотариален акт, който е поставен в евентуалност от изхода на иска за
делба, тъй като тази претенция не може да бъде предявявана самостоятелно, а винаги следва
съдбата на предявен главен иск, който може да бъде или за делба, или установителен иск за
собственост. И накрая съвсем резонно съдът е поставил като трети иск, който безспорно е
относим към иска за делба, този по чл.76 от ЗН за относителна недействителност на
извършена от един наследник разпоредителна сделка с наследствено имущество, предмет на
делбата.
Неоснователни са възраженията на въззивницата К. и относно допуснати от съда
процесуални нарушения, както във връзка със събиране на поискани от ищцата
доказателства, така и във връзка с надлежното участие на всички наследници като
съделители в производството, тъй като би било налице опасност от нищожност на
допусната делба по смисъла на чл.75, ал.2 от ЗН. Действително в хода на производството са
налице данни за вероятната смърт на двама от съделителите, които са живели и починали в
**** – Ю. И. Х. и Д. И. Х.. Относно изясняване на тези обстоятелства, посочени единствено
5
в свидетелски показания, районният съд е положил необходимата грижа и извършил всички
възможни процесуални действия като след направени справки в НБД, включително към
момента на приключване на съдебното дирене, е установено, че няма издадени документи за
настъпила смърт на страните Ю. И. Х. и Д. И. Х.. Няма съставени актове за смърт по реда на
глава трета от ЗГР, поради което след като се касае за официални документи е недопустимо
установяване с гласни доказателства на обстоятелства за доказването, на които законът
изисква писмен акт – чл.164, ал.1,т.3 от ГПК. При направения опит от районния съд да
събере информация относно смъртта на двамата ответника посредством съдебна поръчка
чрез Министерство на правосъдието до посолството на **** в България е станало ясно, че
снабдяването с документи и данни за гражданско състояние на лица в **** за нуждите на
гражданските правоотношения е възможно да се извърши само по частен път, като са нужни
максимално точни данни за мястото и времето на събитието по гражданското състояние. За
този отговор на посолството в РБългария – Отава, ищцата е била уведомена, но по делото
няма данни да е извършила действие по установяване на това събитие относно двамата
сънаследника, а поискала съдът да събере тези данни чрез съдебна поръчка. **** не е страна
по Хагската конвенция за събиране на доказателства в чужбина, поради което е неприложим
този ред за установяване на гражданско състояние на лицата и съдът надлежно се е
произнесъл в хода на производството, като е указал на ищцата събирането на доказателства
по този ред. С тези извършените процесуални действия се изчерпва възможността на съда за
събиране на доказателства относно настъпила смърт на двама от съделителите, както се
посочи липсват данни ищцата да е предприела действия за установяване на същото и при
липса на официални документи единствено годни да установят настъпила смъртта на страна
по делото, исковете срещу Ю. И. Х. и Д. И. Х. правилно са приети от районния съд за
допустими. Тези ответници са били надлежно представлявани по делото, както пред
районния съд, така и пред настоящия от назначените им особени представители.
Искът за делба на три наследствени имота, предявен от ищцата К. К. се основава на
това, че след смъртта на И.Х.Т., починал на 20.08.1958 г. и последвалата смърт на неговата
съпруга С.А.Т., починала на 14.03.2002 г., съгласно удостоверение за наследници № ГС/02-
003945/27.05.2022 г. техни наследници са страните по делото - ищцата К. И. К. и
ответниците Ю. И. Х., С. К. И., заместваща в наследяването своя баща К.И.К., К. И. Х., А.
К. З. и Д. И. Х..
Съгласно решение № 13ЛОЗ/29.07.1999 г. ПК Стралджа е възстановила правото на
собственост на наследниците на И.Х.Т., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.
Лозенец върху Лозе от 4.400 дка в м.Дрянова кория, Ливада от 2 дка в м.Блатото и нива от
38.602 дка в м.Блатото. След възстановяване правото на собственост са представени два
договора за наем от 05.03.2001 г. и от 02.07.2001 г., съгласно които „Лардея – Лозенец“ ООД
като наемател е сключило тези договори с лицето С.Ж.С. за временно възмездно ползване на
нива от 38.602 дка в м. „Блато“ в землището на с. Лозенец, като е отразено, че този имот е
собственост на К.И.К.. Впоследствие, съгласно нот.акт № 51, том 2, дело № 218/2013 г.
К.И.К. е признат за собственик на основание изтекла придобивна давност на трите
земеделски имота, находящи се в землището на с. Лозенец. След това видно от нот.акт №
177, том 11, дело № 631/2014 г. К.И.К. е продал на „Мурра – 2002“ ООД същите три
недвижими имота в с. Лозенец.
За да бъде установено наличието на съсобственост между страните по делото във
връзка с предявения иск за делба на наследствени имоти следва на първо място да бъде
разгледан въпроса относно това дали К.И.К. преди смъртта си е станал едноличен
собственик на същите, след което да се прецени и дали тези имоти подлежат на делба като
съсобствени. В тази връзка правилно районният съд е разгледал първо този въпрос и се е
произнесъл по искането с правно основание чл.537 от ГПК по отношение на констативния
нотариален акт за собственост, с който се е снабдил К. преди смъртта си, тъй като не се
касае за самостоятелен иск за отмяна на този акт, а за правна последица от уважаване на иск
6
относно право на собственост, а в случая на иск за делба.
Съгласно ТР № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който
се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. Със същото ТР е постановено още, че
при оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна без да на намира приложение реда на чл.193 от ГПК. В настоящия
случай констативният нотариален акт, по който К.И.К. е признат за едноличен собственик по
давност на трите земеделски имота е оспорен от ищцата К. К., поради което същата би
следвало да установи своите права, противопоставими на тези на титуляра на акта, както и
да опровергае фактите обуславящи посоченото в акта придобивно основание.
Въззивният съд намира, че в първата инстанция ищцата не е представила
доказателства, установяващи основателността на претенцията й, с която оборва
установеното право на собственост по констативния нотариален акт в полза на единия от
наследниците К.И.К.. За установяване на правото на собственост на ищцата в
претендираната идеална част не е достатъчно в случая доказателство удостоверението за
наследници. С това доказателство безспорно се установява, че ищцата и К.К. са двама от
шестимата наследника на своите наследодатели, но при издаден констативен акт за
собственост по давност в полза само на К., е необходимо ищцата да опровергае фактите
обуславящи посоченото в акта придобивно основание. Пред районния съд е разпитан един
свидетел Ю.П.Н., който е син на ищцата и заявява, че е запознат какво е наследственото
имущество, оставено от неговите баба и дядо, а именно възстановена през 1999 г. нива в
Стралджа, м. Блатото или Стралджанско блато. Свидетелят е заявил още, че знае, че в
момента, в който са върнали земята от поземлената комисия в Стралджа, майка му /ищцата
К. К./ е имала устна уговорка с К.К. той да движи нещата и после да си уредят сметките в
края на годината. Тя е знаела и се е интересувала от това нещо – по икономически причини и
техни съображения като се вземат благата и плодовете в края на годината да си уредят
сметките. Доколкото знае свидетеля, К. е сключвал договори за аренда и са си уреждали
сметките в края на годината, като майка му е получавала дали пари, дали блага или плодове.
Доколкото му е известно свидетелят заявява, че са се срещали ежегодно, а някой път и
повече от веднъж в годината на адреса в гр.**** на ул.****№ **. Според свидетеля К. е
подписвал основно договор с „Мурра“, а площта на основната нива не може да се сети колко
е, не знае дали е имало и лозя. От съдържанието на тези свидетелски показания не може да
бъде изведен извод за това, че ищцата като наследник на родителите си с 1/6 ид.ч. се е
ползвала от тази своя част при отдаване на наследствените имоти под наем от друг от
наследниците – К.К.. В свидетелските показания няма данни за конкретни договори и
тяхното съдържание, а такива в писмен вид не са представени. По същия начин не става
ясно ищцата в качеството си на наследник какво е получавала за своята отдадена под наем
наследствена част – свидетелят знае, че тя е получавала, но дали пари, дали блага или
плодове не е ясно. Съвсем отделно според свидетеля имотът е един и това е нива в
землището на Стралджа, а в действителност възстановените имоти предмет на настоящия
иск и на констативния нотариален акт са три и са в землището на с. Лозенец. Действително
от представените два договора за наем от 2001 г. е видно, че К.К. е отдавал под наем един от
имотите и то не на ответното дружество, а именно нивата в м. „Блато“, но липсва
доказателства за това получаван ли е и какъв е получавания наем, в какъв размер и дали
същия е предоставен в съответните части на останалите наследници, включително и на
ищцата К..
В същото време при изслушване в съдебно заседание на явилият се в края на
производството ответник К. И. Х., същият е заявил, че е пребивавал в **** от 20 години,
където са живели и неговия брат Д. и сестра му Ю., както и е заявил, че не желае да го
7
занимават с имоти. От това заявление съдът прави извода, че няма данни наследниците на
И.Т.Х., с изключение на К.К. да са се интересували от съдбата на възстановените по реда на
ЗСПЗЗ три земеделски имота в землището на с. Лозенец. Единствената, която твърди, че не е
губила интерес от имотите е ищцата К. К., желаеща отмяната на констативния нотариален
акт за собственост, с който се е снабдил брат й К.К., но както се посочи по-горе от нейна
страна не се събраха годни доказателства, опровергаващи признатото по този ред право на
собственост. Въз основа на изложеното съдът намира, че собствеността върху трите
процесни имота е еднолична след като К.И.К. е признат за собственик по давност на тези
имоти, поради което не е налице съсобственост която да бъде поделена между страните по
делото. Правилно районния съд е отхвърлил иска за делба, съпроводен от искане за отмяна
на констативен нотариален акт с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, което също е
отхвърлено.
Относно иска по чл.76 от ЗН, въззивният съд преценя също, че районният съд
правилно го е отхвърлил като неоснователен. Този иск е предпоставен от наличие на
съсобственост породена от наследяване, тъй като съгласно тази разпоредба актовете на
разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия
предмети не се паднат в негов дял при делбата. След като безспорно се установи, че с
признаването на К.И.К. за едноличен собственик на имотите, същите са изгубили своя
наследствен характер и съсобствен характер, същите не могат да бъдат предмет на делба, то
и искът по чл.76 от ЗН за относителна недействителност на последвала констативния
нотариален акт сделка с трето на наследството лице също е неоснователен.
След като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Във въззивното производство пълномощникът на въззиваемата страна „Мурра-2002“
ООД е поискал присъждане на разноски и с оглед изхода на делото разноски му се дължат,
но не са налице доказателства да са сторени такива.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 668/28.11.2024 г., постановено по гр.дело № 161/2022 г.
по описа на ЯРС в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният от К. И. К. от гр.****,
бул.***№**ет.** ап** срещу С. К. И. от гр.*****, бул.****№ **, заместила починалия в хода
на процеса К.И.К. от гр.**** и „МУРРА-2002“ ООД- гр. Стралджа, обл. Ямбол,
ул."Демокрация" №2А, ЕИК ********* иск по чл. 76 от ЗН - да бъде прието за установено,
че е относително недействителен по отношения на нея договорът, сключен с нотариален акт
№ 177, том XI, рег.№ 7242, дело № 631/10.09.2014 г. на нотариус рег.№ 453 с район ЯРС, за
продажба на недвижими имоти, находящи се в землището на с.Лозенец, общ. Стралджа,
представляващи лозе от 4,400 дка в м."Дрянова кория", имот №120055, ливада от 2 дка в м.
„Блатото", имот № 230137 и нива от 38,602 дка в м. „Блатото", имот № 240033, като
неоснователен; предявения от К. И. К. срещу С. К. И., Ю. И. Х. и Д. И. Х., двамата с
неизвестен адрес в ****, К. И. Х. от гр.****, ул.****№ ** ет.**, ап..**, А. И. Х. от гр.****,
ул.*****№ **, ет.***, ап.**, иск за делба на недвижими имоти, находящи се в землището на
с.Лозенец, общ. Стралджа, обл. Ямбол, представляващи: поземлен имот с идентификатор №
44118.120.55, местност „Дрянова кория", с площ от 4400 кв.м., с начин на трайно ползване -
лозе, категория на земята: 3, с номер по предходен план -120055, при съседи имоти с
идентификатори: 44118.120.54, 44118.120.81, 44118.120.57, 44118.140.319, 44118.120.56;
поземлен имот с идентификатор № 44118.230.137, местност „Блатото", с площ от 1 999 кв.м.
, с начин на трайно ползване - ливада, категория на земята: 3, с номер по предходен план -
230137, при съседи имоти с идентификатори:4118.230.329, 44118.230.136, 44118.230.150,
8
44118.230.138; поземлен имот с идентификатор № 44118.240.33, местност „Блатото" , с площ
от 38596 кв.м., с начин на трайно ползване - нива, категория на земята: 10, номер по
предходен план - 240033, при съседи: имоти с идентификатори: 44118.240.34, 44118.240.72,
44118.240.119, 44118.240.118, 44118.240.343, както и искането по чл. 537 ал.2 от ГПК за
отмяна на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по
давност № 51, том 2, рег.№ 3752, дело № 218/19.12.2013 г. на нотариус рег.№ 170 с район
ЯРС.
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по отношение на въззивната жалба на К. И.
К., с ЕГН: ********** от гр.****, чрез процесуалния си представител адв. С. А. против
Решение № 668/28.11.2024 г., постановено по гр.дело № 161/2022 г. по описа на ЯРС в
частта, в която е отхвърлен иска на Ю. И. Х. срещу С. К. И. и „МУРРА-2002" ООД гр.
Стралджа с правно основание чл. 124 ал.1 вр. чл. 537 ал.2 от ГПК за претендираната от нея
1/6 ид.ч.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
на страните пред ЯОС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9