Определение по дело №1227/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1694
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 19 май 2021 г.)
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20213100501227
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1694
гр. Варна , 18.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501227 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 вр. чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 3446/01.04.2021г. подадена от Т. Х. К. с ЕГН
********** и Р. И. Н. с ЕГН ********** – трети лица за изпълнението, които в деня на
възбраната се намирали във владение на имота, предмет на изпълнението – срещу действие
на ЧСИ по изп. дело № 20197190400737 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719,
изразяващо се в извършване на опис на недвижим имот, находящ се в гр. Аксаково, ул.
„Тракия“ № 12, съставляващо парцел I-177 в кв. 28, идентичен на парцел IX-37 в кв. 45,
обективирано в Протокол за опис на недвижимо имущество от 24.03.2021г.
Жалбата е основана на следните фактически твърдения: жалбоподателите са
собственици на описания недвижим имот, върху който е насочено принудителното
изпълнение по цитираното дело на основание придобивна давност при владение в
продължение на 40 години, наследяване и прекратена СИО. През 1980г. наследодателят им
Христо К. Няголов /съпруг и баща на жалбоподателите/ закупил от Николай Василев Т.
първи етаж от жилищна сграда, изградена в процесното дворно място, лятна кухня в двора,
½ ид.ч. от външен тоалет, общите части на сградата и ½ ид.ч. от правото на строеж върху
двора, с договор по НА № 156/1980г. С Решение по гр.д. № 3949/1981г. по описа на ВРС е
разпределено ползването на дворното място, като право на ползване е отредено и за
наследодателя им Христо К. Няголов. Съобразно отреденото ползване, последният изградил
ограда, съществуваща и понастоящем. На основание Строително разрешение от м. март
1982г., издадено от Община Аксаково е изградена лятна кухня с площ от 40 кв.м. През
1997г. Д.Т., заедно със съпругата си, Людмил Т. /негов брат/ и Ивилина Т. /съпруга на брат
му/ предявили срещу жалбоподателите ревандикационен иск, по който е образувано гр.д. №
2074/1997г. по описа на ВРС за предаване владението на дворното място, както и на ½ ид.ч.
от стопанската постройка и тоалетната, изградени в двора. Исковете са отхвърлени като
1
неоснователни с влязло в сила решение. В периода от 1980г. до настоящия момент, дворното
място, в частта му, отредено за ползване на наследодателя се използва от тях, без прекъсване
и несмущавано – за зеленчукови насаждения, отглеждане на домашни птици и животни,
цветя. Ето защо считат, че длъжникът Д.Т. не е собственик на недвижимия имот, предмет на
изпълнителното производство – не е ползвал и не е владял имота от момента на
придобиването му през 1996г. от майка си Елка Димитрова Парушева, както и нито той,
нито праводателят му не са заявявали каквито и да е претенции за ползването му. Ето защо
правото на собственост е придобито от жалбоподателите на оригинерно основание и към
момента на вписване на възбраната върху същия са се намирали във владение на имота.
Описът е извършен в нарушение на чл. 483 от ГПК, поради което отправили искане за
отмяна на обжалваното действие на ЧСИ.
В жалбата е обективирано искане за постановяване на спиране на изпълнението.
В срока и по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК писмени възражения са депозирани от
взискателя „Банка ДСК“ АД, в които жалбата и доводите в нея се оспорват. Поддържа
съображения, че принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот – ¼ ид.ч. от
дворно място с площ от 655 кв.м., съставляващо УПИ I-258 по плана на гр. Аксаково, като
преди налагане на възбраната ЧСИ е събрал доказателства, че длъжникът Д.Т. и съпругата
му притежават в режим на СИО правото на собственост върху ½ ид.ч. от имота на
основание договора по НА № 78/1996г. В АВп няма вписани актове, които да удостоверяват,
че процесното дворно място е собственост на жалбоподателите – трети лица. Липсата на
вписване в този смисъл обуславя непротивопоставимост на съответните права относно
третите лица. Твърденията за придобиване на право на собственост на основание давност не
може да бъдат основание за отмяна на изпълнителните действия на ЧСИ, доколкото липсват
писмени доказателства за позоваване на давността. Ето защо моли жалбата да се остави без
уважение с извод за неоснователност.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в хода на проверката на
собствеността не е констатиран вписан преди възбраната акт, който да легитимира
жалбоподателите като собственици на имота, а съгласно чл. 453 от ГПК на взискателя не
могат да се противопоставят вещни права, които не са били вписани преди възбраната, както
и решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди
възбраната. Липсва такъв документ, вписан по установения ред към датата на налагане на
възбраната, в който да е обективирано придобито право на собственост на оригинерно
основание. В този смисъл изразил становище за неоснователност на жалбата.
Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК
/двуседмичен от действието – 24.03.2021г., депозирана на 01.04.2021г./, от процесуално
легитимирани лица – трети за изпълнителния процес лица, твърдящи владение в деня на
възбраната, срещу действие подлежащо на обжалване съгласно чл. 435, ал. 4 от ГПК, а
2
именно насочване на изпълнение върху владян имот и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
На основание чл. 437, ал. 2 от ГПК жалбата следва да се разгледа в открито съдебно
заседание с призоваване на жалбоподателите, длъжника и взискателя, по молба на който е
образувано изпълнителното дело.
С оглед конкретните фактически твърдения заявени в жалбата, съдът намира, че в
конкретния случай не са налице предпоставки за спиране на изпълнението, поради което
искането в този смисъл следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 21.06.2021г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 438, пр. I от ГПК искането,
обективирано в жалбата за постановяване на спиране на изпълнението по по изп. дело №
20197190400737 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 и район на действие, този
на ВОС.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите в срок до съдебно заседание да
ангажират по делото гласни доказателства посредством показанията на двама души
свидетели, при условията на водене, с показанията на които да установят факта на
упражняваната от жалбоподателите фактически власт върху имота с намерение за своене в
период от 40 години.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите да представят в срок до съдебно
заседание писмени доказателства – четливи копия на документи – решение по гр.д. №
2074/1997г. на ВРС, а в случай, че е било обжалвано и решението на горната инстанция,
както и решение по гр.д. № 3949/1981г. по описа на ВРС с преписи за другите страни.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3