РЕШЕНИЕ
гр. София, 23.08.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI „Г” въззивен състав, в закрито заседание на дванадесет и трети август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов ч. гр. дело № 10492 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
– чл. 438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Г. фонд, чрез юрк. Т.М. срещу Постановление от 03.07.2019 г., по изп. д. №
20198390400500 по описа за 2019 г. на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 в КЧСИ, с район
на действие СГС, в частта, с която е отказано искането на жалбоподателя за намаляване размера
на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по посоченото
изпълнително дело от 991 лв. на 200 лв.,както и начислените такси в
производството.
В
жалбата се поддържа, че претендираното възнаграждение е прекомерно и не e съобразено
с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че както
изпълнителното дело, така и извършените изпълнителни действия не се отличават с
фактическа и правна сложност, като действията на взискателя се състоят
единствено в изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело, а
действията на съдебния изпълнител – само в налагането на запор върху вземанията
по банковите сметки. Сочи се, че Г.Ф.е юридическо лице с обезщетителна,
обезпечителна, социална и защитна функция, с публична дейност, поради което
събирането на дължимите от него суми не е свързано с никаква фактическа и
правна сложност, като издирване на длъжник или проверка за налично имущество
или парични средства, запориране на банкови сметки и т.н. Предвид
гореизложеното се иска от съда да отмени постановлението от 03.07.2019 г. в
обжалваната част и да намали размера на претендираните от взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум от 200 лв. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от страна на
взискателя Г.Р.Р..
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния
съдебен изпълнител и прецени данните по делото, съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изп. д. № 20198390400500 по описа за 2019 г. на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 в
КЧСИ, с район на действие СГС, е било образувано въз основа на подадена на 24.06.2019
г. молба от Г.Р.Р., чрез адв. М.Д.. С посочената молба взискателят е поискал от
частният съдебен изпълнител единствено да образува изпълнително дело.
Претендирани били и разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство в размер на 1690 лева. С молбата бил изпълнителен лист от 21.06.2019
г., с който Г.Ф.е бил осъден да заплати на Г.Р.Р. сума в размер на 25 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 22.11.2014 г, както и сумата от 138.88 лв. разноски по
делото. Представено било и пълномощно, както и договор за правна
защита и съдействие, сключен между взискателя и адв. М.Д.. В договора е било
отбелязано, че уговореното възнаграждение е платимо съгласно чл. 38, ал. 1, т.
2 и чл. 38, ал. 2 ЗА. Представено било и удостоверение за банкова сметка.
***.06.2019
г. частният съдебен изпълнител изпратил писмо до ТД
на НАП София – град, с което поискал предоставяне на информация за банковите
сметки на длъжника Г.Ф.и за размера на публичните му задължения, за наложените
върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за
имуществото, срещу което е започнало принудително изпълнение.
На
24.06.2019 г., на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение за
заплащане на следните суми: 25 000 лв. – главница, 9961.46 лв. – законна лихва за
периода от 20.08.2015 г. до окончателното плащане, 138.88 лв. – разноски, 1690
лв. – разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение и 2908.05
лв. – разноски в полза на частния съдебен изпълнител, в това число и такси по т.
26 от ТТРЗЧСИ. Поканата е била надлежно връчената на Г. фонд.
На
24.06.2019 г. от частният съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение
до „УниКредит Булбанк“ АД, с което бил наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в посочената банка.
На 25.06.2019 г. е подадена молба от адв. М.Д. до ЧСИ И.М.-К., с която е поискано от частният съдебен изпълнител да извърши пълна проверка на имущественото състояние на длъжника и да наложи запор върху банковите му сметки до размера на сумите, за които има издаден изпълнителен лист, както и адвокатски хонорар по реда на чл. 38 ЗА в размер на 1690 лв. и всички други разноски.
На
03.07.2019 г., длъжникът е подал молба до съдебния изпълнител, с която е
поискал на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност
размерът на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.
С
обжалваното постановление от 03.07.2019 г. /надлежно съобщено на длъжника на 08.07.2019
г./ частният съдебен изпълнител е намалил размера на претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение от 1690 лв. на 991 лв.
Анализът на така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът
за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата
му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част
важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената
разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 г./, и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от
ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Разпоредбата
на чл. 10, т. 1 от Наредбата предвижда възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. В разглеждания случай молбата за
образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез
адвокат М.Д., за чиято представителна власт са ангажирани надлежни
доказателства. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен
между взискателя и адв. Д.. В договора е отбелязано, че уговореното
възнаграждение е платимо съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 38, ал. 2 ЗА. Съгласно
чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при
предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е.
дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално
съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното
дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство. Видно от данните по делото, такива действия не са предприемани, като
единствено са подадени описаните по – горе молби, а именно: 1/ молбата от
24.06.2019 г. за образуване на изпълнителното дело, в която не е посочен
начинът на изпълнението, нито е възложено на съдебния изпълнител по реда на чл.
18 ЗЧСИ извършването на необходимите за събиране на вземането суми, поради
което цитираната молба не е с изискуемото съдържание по чл. 426, ал. 2 от ГПК;
2/ молбата от 25.06.2019 г., с която е поискано от частния съдебен изпълнител да
извърши пълна проверка на имущественото състояние на длъжника и да наложи запор
върху банковите му сметки до размера на сумите, за които има издаден
изпълнителен лист, като по този начин е отстранена нередовността на
молбата от 24.06.2019 г. При това положение, пълномощникът на
взискателя има право на адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата в размер на 200 лева,
но не и за осъществяване на процесуално представителство, на защита и
съдействие по изпълнителното дело с предмет друго действие, извън това по чл.
10, т. 1 от Наредбата. Това е така, тъй като посочването на начина на
изпълнението във втората молбата е елемент от действията по образуване на
изпълнителното производство /арг. чл. 426, ал. 2 ГПК/. Отделно от това от
данните по делото е видно, че частният съдебен изпълнител е изпратил запорното
съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД на 24.06.2019 г., т.е. един ден преди
процесуалният представител на взискателя да подаде молбата, с която е поискал извършване
на пълна проверка на имущественото състояние на длъжника и налагане на запор
върху банковите му сметки до размера на съответните суми. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че в случая не е
осъществена същинската роля на адвоката за процесуално представителство и
извършването на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Ето
защо обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта му, в която в
тежест на длъжника са възложени направените от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв. до размера от 991 лв.
Жалбата в частта по определения по изпълнителното дело
размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и искането той да бъде изменен, няма
предмет - с обжалвания акт на ЧСИ няма произнасяне по таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, поради което в тази част следва да се остави без разглеждане.
В настоящето съдебно производство не следва да се
присъждат разноски. В производството по разноските страните не си дължат
разноски, тъй като в такова производство - относно дължимостта и размера на
разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение /в този смисъл и определение №
489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение №
933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС/. Ето защо
макар жалбата на длъжника да е основателна, същият няма право на разноски в
това производство.
Така
мотивиран и на основание чл. 437 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на
длъжника Г.Ф.Постановление от 03.07.2019 г., по изп. д. № 20198390400500 по
описа за 2019 г. на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 в КЧСИ, в частта му, в която е отказано
намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение за
разликата над 200 лв. до размера от 991 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателя за разноски в настоящето производство по чл. 81 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на длъжника Г.Ф.В ЧАСТТА Й по искането за намаляване на таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ.
В
тази част съдебният акт има хараткер на определение и подлежи на обжалване от
жалбоподателя с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от съобщаването му.
Решението,
на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно в останалата част и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.