№ 6943
гр. С, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110171024 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от ЗАД „А”, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.„С
К” № 2, представлявано от М П И - изпълнителен директор и К С В, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Н К, срещу „Д З” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С, бул. „К А Д” № 68, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 316.87 лв., представляваща регресна претенция за част от изплатеното застрахователно
обезщетение по щета № ... в пълен размер на 603,73 лв., ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба – 29.11.2024 г., до окончателното плащане на дължимото,
както и сумата от 114.58 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от 28.11.2021 г. до 28.11.2024 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 10.01.2020 г., около 19.40 ч., в гр. С, в подземен
паркинг на жилищна сграда с адрес ул.“Д“ № 15, вх.“А“ , е настъпило ПТП, при което при
тръгване от паркомясто на заден ход, товарен автомобил „Ауди А4“ с ДР № ... е ударен от
друг маневриращ на заден ход автомобил с ДК№ .... За събитието е съставен двустранен
констативен протокол за ПТП, в който за виновни са посочени и двамата водачи.
Ищецът сочи, че собственикът на увредения товарен автомобил „Ауди А4“ с ДР № ...,
застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“, клауза „П“ – Пълно каско, е
подал уведомление, по което е образувана щета № ....
Навежда, че автомобилът, въз основа на издадено възлагателно писмо, е
отремонтиран в сервиз, като стойността на ремонта възлиза на 603,73 лв., като ищецът е
извършил и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. След заплащане на това
обезщетение се сочи, че за ищеца са възникнали регресни права спрямо застрахователя на
1
виновния водач – ответното дружество.
Ищецът твърди, че с покана, получена от ответника на 06.03.2020 г., го е поканил да
му възстанови половината от заплатеното застрахователно обезещетение, равняващо се на
316,87 лв., доколкото била налице хипотезата на съвина на двамата водачи, но последният
така и не погасил претендираната сума. Ето защо предявява настоящите искове.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Ответникът признава наличието на
облигационно правоотношение по застраховка ГО със собственика на л.а. „Пежо 5008“, с
рег. № ..., както и изплащане на процесното застрахователно обезщетение.
Оспорва да е налице фактическия състав на деликта, като в тази връзка се оспорват
механизма на настъпване на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение от
страна на застрахование при ответника водач, както и наличието на причинна връзка между
твърдените вреди и поведението на застрахование при него водач, респективно между
вредите и механизма на настъпване на ПТП. Сочи, че причина за настъпване на ПТП било
поведението на застрахования при ищеца водач, който в нарушение на чл. 37, ал. 3 и чл. 30
ЗДвП, при извършване на маневра за излизане от паркомясто на азден ход, отнел
предимството на правилно движещия се по пътя с предимство л.а. „Пежо 5008“, с рег. № ...,
в резултат на което е причинил ПТП. В условията на евентуалност, изтъква посоченото
нарушение да е съпричинило настъпилия вредоносен резултат.
Оспорва се главния иск и по размер, като счита същия за завишен.
Поради неоснователността на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния за
забава.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове и
да присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателство комбинирана застрахователна полица
№ ... за застраховка „Каско на МПС” и „Злополука“, е видно, че между ищцовото дружество
и „Транском“ ООД, е сключен договор за застраховане на л.а.Ауди А4 с рег.№ ..., с
валидност на полицата от 00.00 ч. на 22.06.2019 г. до 23.59 ч. на 21.06.2020 г. Съдържанието
на застрахователното правоотношение е видно от представените Общи условия за
застраховка на моторни превозни средства /“Каско“/.
2
На 10.01.2020 г. в гр.С, на подземен паркинг, е настъпило ПТП между л.а.Ауди А4 с рег.№ ...
и л.а.Пежо с рег.№ .... За произшествието е съставен двустранен констативен протокол, в
който за виновни са се признали и двамата водачи.
Във връзка със случая, представител на собственика на л.а.Ауди А4, е подал до ищцовото
дружество на 10.01.2020 г. заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, по
което е образувана щета № .... По последната са съставени опис на щетите по претенция и
калкулация-ремонт № .... Ремонтът е възложен на автосервиз „Авто Тоци“ ЕООД, за което е
издадено на 16.01.2020 г. възлагателно писмо. Стойността на ремонта е отразена във фактура
№ .../18.02.2020 г., която след съставен доклад № ... от 24.02.2020 г., е изплаена от ищцовото
дружество с преводно нареждане от 17.02.2020 г.
На 08.03.2020 г. ищецът е завел в ответното дружество регресна претенция за
възстановяване заплатени застрахователни обезщетения по 10 щети, сред които под № 3 е
описана процесната.
По делото са разпитани като свидетели водачите на двата автомобила, участвали в
процесното ПТП - Т. К. Я. и Г. С. Т..
Св.Я. твърди да е управлявала л.а.Пежо, като е слизала в подземен паркинг на ул.“Д“
№ 15, вх.А. Свидетелката подробно разяснява организацията на движението в подземния
паркинг и разположението на паркоместата. Обяснява, че нейното паркомясто е в ляво от
входа, но тъй като е тясно може да се паркира само на заден ход. С оглед на това сочи, че
непосредствено след навлизане в подземния паркинг е завила в ляво и след това на заден
ход е продължила в обратната посока, за да може да паркира на мястото си. Именно при
потегляне на заден ход, според свидетелката е реализиран удар с л.а.Ауди, което е било
паркирано непосредствено срещу входа на паркинга и също е потегляло назад.
Я. е категорична, че не е видяла другия автомобил в огледало за обратно виждане и
екрана на камерата със задно виждане, нито пък системите на колата й, която е с 360
градусови камери и парктроници са сигнализирали. Описва удара в задната дясна част на
колата - заден десен калник или броня. За подробности нямам никакъв спомен, защото това
беше преди пет години.
Свидетелката обяснява, че след произшествието с другия водач са съставили
двустранен констативен протокол за ПТП, в който и двамата са се признали за виновни.
Св.Т. твърди, че е при процесното произшествие е управлявал л.а.Ауди А4. Обяснява,
че е чакал да загрее колата, която е бил спрял напред в паркомястото. Заявява, че е видял
другия автомобил, че влиза в паркинга, но е помислил, че е паркирал и затова е дал назад. В
това време, според Т., и св.Я. също е потеглила назад, при което двата автомобила са се
ударили. Щетите по управлявания от него автомобил Т. описва като задната бронята и ляв
заден стоп. Свидетелят обръща внимание, че на мястото, на което е паркирал няма
видимост, тъй като има колона. Поради това и не е могъл да възприеме навлизането на
другия автомобил в неговата траектория.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се установява механизмът
3
на настъпване на процесното произшествие, а именно при заход на заден ход водачът на
л.а.Пежо с рег.№ ..., влиза в лек контакт с приплъзване с навлизащия за паркиране по същото
време и място водач на л.а.Ауди с рег.№ .... Вещото лице е категорично и че от техническа
гледна точка съществува причинно-следствена връзка между така установения механизъм на
произшествието и признатите от застрахователя увреждания по л.а.Ауди А4. Стойността на
последните по средни пазарни цени, според експерта възлиза на 660.05 лв., респ. 675.05 лв. с
вкл. ликвидационни разноски от 15.00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са е с правно основание чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Главният иск е иск е на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу
застрахователя на прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да
са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на
увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в
хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както и
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, и на трето място
- извършено валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено застраховане в
обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
- застрахователна полица № ....
В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно
собственика на участвалия в произшествието л.а.Пежо, се намира в облигационно
правоотношение по застраховка ГО.
Спорни между страните са механизмът на настъпване на процесното ПТП и
размера на причинените вреди.
В тази насока следва да се отбележи, че от разпитаните по делото свидетели и от
заключението на вещото лице, което е прието от съда и неоспорено от страните се
установява, че в случая се касае за произшествие, настъпило в подземен паркинг при заход
за паркиране, съответно потегляне от спряло състояние на два автомобила.
Съобразно предвиденото в чл.40 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът
е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.
В същото време чл.25, ал.1 от ЗДвП, въвежда задължение за водачите на пътно
4
превозни средства, които ще предприемат каквато и да е маневра, като например да
заобиколят пътно превозно средство, да излязат от реда на паркираните превозни средства
или да влязат между тях, да се отклонят надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да преминат в друга пътна лента, да завият надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започнат маневрата, трябва да се убедят, че няма да
създадат опасност за участниците в движението, които се движат след тях, преди тях или
минават покрай тях, и да извършат маневрата, като се съобразят с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
При така изяснените при разпита на свидетелите факти относно обстоятелствата,
при които е настъпило процесното ПТП, и посочените задължения на двамата водачи-
участници в него, се налага извода, че всеки от тях има равен принос за реализиране на удара
на автомобилите, респ. за причиняване на установените от вещото лице щети.
По отношение размера на щетите следва да се има предвид, че в своята практика ВКС
приема, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща
действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора. Съобразно предвиденото в чл.400, ал.1 от КЗ,
действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд. Определянето на по-високи цени от
специализиран фирмен сервиз, оторизиран за съответното МПС, би било в нарушение на
императивното нормативно ограничение. При направени по-големи разходи след извършен
ремонт в нарочен сервиз, застрахователното обезщетение отново се дължи по средни
пазарни цени по време на настъпване на застрахователното събитие, доколкото
договореностите между собственика на увредения автомобил и неговия застраховател не
могат да бъдат противопоставени на застрахователя на виновния за причинените
увреждания водач /в този смисъл решение № 209/30.01.2012 г., постановено по т. д. №
1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК и решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по
гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
В случая, при преценката си относно начина на обезщетяване на причинените вреди
по застрахованото имущество следва да се отчете фактът, че процесният л.а.Ауди А4 към
датата на настъпване на ПТП-то е с експлоатационен период от 9 години, поради което
собственикът му има право на изплащане на парично обезщетение по представени фактури
то сервиз, предложен от застрахователя или от друг сервиз, след писмено съгласие на
застрахователя или по експертна оценка /в този смисъл чл.72 от ОУ/. Поради това съдът
приема, че ищцовото дружество е обезщетило собственика на увредения автомобил по
предвидения в ОУ ред.
Ето защо, с оглед посоченото от вещото лице по приетото и неоспорено от страните
заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като
5
изготвено от лице с познания в изследваната област, пълно, непротиворечиво и
съответстващо на останалия доказателствен материал, следва да се приеме, че от процесното
произшествие на застрахования при ищеца автомобил са причинени щети в размер на 660.05
лв., към която сума се добавят и извършените ликвидационни разноски по определяне на
обезщетението от 15.00 лв. С оглед на това, като се отчете съпричиняването на водача на
л.а.Ауди в размер на 50%, регресната отговорност на ответника следва да се ангажира до
сумата от 337.53 лв. Предвид диспозитивното начало в процеса обаче, претенцията следва да
се уважи в заявения по-нисък размер от 316.87 лв.
Като законна последица от уважаване на иска, върху приетия за основателен размер,
следва да се присъди и поисканата законна лихва от подаване на исковата молба – 29.11.2024
г., до окончателното плащане на дължимото.
С исковата молба се претендира и присъждане на обезщетение за забава с начален
момент 28.11.2021 г. В случая от данните по делото се установява, че ищецът е поканил
ответника да му заплати процесната сума с регресна претенция, получена от ЗК „Д З“ АД на
08.03.2020 г. С оглед на това и на предвидения в чл.412, ал.3 от КЗ 30-дневен срок за
доброволно плащане, от 08.04.2020 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва. За
исковия период от 28.11.2021 г. до 28.11.2024 г., размерът на лихвата съдът определи с
помощта на специализиран изчислителен модул, справка от който е приложена по делото, и
възлиза на 114.77 лв. Т.е. искът следва да се уважи в пълния предявен размер от 114.58 лв.
Предвид изхода на единствено ищецът има право на разноски, каквото искане е
направил. След запознаване с приложените към делото платежни документи, съдът
констатира, че ищецът е заплатил държавна такса от 100.00 лв., депозит за САТЕ от 400.00
лв. и депозит за свидетел от 50.00 лв. Освен това ищецът иска да му бъде присъдени и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази действителната фактическата и
правна сложност на делото, обема събран доказателствен материал, броя проведени съдебни
заседание, действително осъществените от пълномощника на ищеца действия по защитата
му, както и разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.78, ал.8 от ГПК, намира,
че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д З” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул. „К А Д”
№ 68, да заплати на “А” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”С К” №
2, представлявано от М П И и К В, сумата от 316.87 лв., представляваща регресна претенция
за част от изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ... в пълен размер от 603,73
лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 29.11.2024 г., до
окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 114.58 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 28.11.2021 г. до 28.11.2024 г.
6
ОСЪЖДА „Д З” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул. „К А Д”
№ 68, да заплати на “А” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”С К” № 2,
представлявано от М П И и К В, сумата от 700.00 лв., представляваща направени от ищеца
разноски по делото, съобразно изхода на спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7