№ 4757
гр. Варна, 15.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100501797 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. А. К. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 1886/27.05.2025 год.,
постановено по гр. дело № 20233110106267 по описа на РС-Варна за 2023 год.,
с което са уважени предявени от П. В. С. и Х. В. Д. против въззивницата
активно субективно съединени положителни установителна искове за
собственост и е прието за установено в отношенията между страните, че
ищците П. В. С. и Х. В. Д. са собственици на 1 / 4 ид. част (всеки по 1 / 8 ид.
част) въз основа на наследяване от Софийка Панчева С., родена на 10.03.1896
год., починала на 15.05.1983 год., на поземлен имот с идентификатор
10135.5549.1379 по КККР на гр. Варна, с адрес на имота, гр. Варна, район
Аспарухово, с. о. „Прибой“, с площ от 1333 кв. м. при описани в решението
граници на поземления имот и е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, к. н.
а. № 79, том I, рег. № 1608, дело № 66/2021 год. на нотариус Стелиана К. с рег.
№ 446 и с район на действие района на РС-Варна, в частта му за обема от 1 / 4
ид. част от признатите с акта права.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
необсъждане на събрани по делото доказателства, както и в неправилна
преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и
необосновано. Неправилно е прието, че ответницата не е доказала да е
владяла целия имот, включително и идеалните части на ищците; неправилно е
прието, че не е установено, тя да е обърнала държането на идеалните части на
наследниците - ищци във владение за себе си. Счита, че тези изводи са
необосновани, като не са обсъдени всички доказателства, от които се
1
установява, че ползването на наследствения имот е било разпределено между
четирите деца на наследодателката Софийка Панчева на четири части и всеки
е завладял и упражнявал владение върху своята си част – съответно
родителите на ответницата са осъществявали владение върху процесния имот.
Твърди се също, че не е оборена и доказателствената сила на к. н. а., с който
ответницата, настоящ въззивник е призната за собственик на процесния имот.
ОспоР. са и изводите на съда, че не е установено родителите на ответницата,
както и самата ответница, да са извършвали действия, чрез които да са
манифестирали пред другите съсобственици, че са престанали да държат
идеалните части от процесния имот за другите съсобственици (сънаследници)
и са започнали да ги държат за себе си с намеР.е да ги своят, съответно да са
довели тези действия до знанието на останалите съсобственици
/сънаследници/. Въззивницата счита, че гласните доказателства на
разпитаните по искане на ответницата свидетели недвусмислено сочат, че
ответницата е стопанисвала имота, грижила се е за него през годините и го е
своила, а трети лица не са предявявали претенции за собственост, нито са
достъпвали същия, включително и след смъртта на майката на ответницата.
Навежда също, че по делото е установено, че процесният имот не е бил
включван в ТКЗС и не е бил предмет на реституция, поради което и
придобивната давност в нейна полза е изтекла към датата на подаване на
исковата молба.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което предявените искове за собственост да бъдат отхвърлени, ведно с
присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, въззиваемите – ищци П. В. С. и Х. В. Д., оспорват
жалбата, считат, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и
настояват да бъде потвърдено. Излагат съображения. Претендират
присъждане разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Л. А. К. от гр. Варна,
въззивна жалба срещу Решение № 1886/27.05.2025 год., постановено по гр.
дело № 20233110106267 по описа на РС-Варна за 2023 год.;
НАСРОЧВА разглеждането на делото за 10.11.2025 год. от 14, 00 часа,
за които дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото
2
определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба, включително към уреждане на
спора чрез Съдебен център по медиация към ОС-Варна. Процедурата по
медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в
сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като
бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за
постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси
извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила
(по предмета на делото) и зачетено от съда по съответния процесуален ред.
Съдебният център по медиация е на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №
12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел. 052 623 362, както и
да поискат и допълнителна информация на e-mail: ****************@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3