РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Пловдив, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четвърти
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Магдалина Ст. Иванова
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора А. Янков
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600066 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 34 от ЗПИИРКОНФС.
С Решение рег. № 9/22.02.2025 г., постановено по ЧНД № 24/2025 г. по описа
Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИРКОНФС е признато Решение от 14.06.2024 г., влязло в сила на 26.07.2024 г.,
постановено от Koninklijke Marechaussee, Нидерландия, по отношение на българския
гражданин С. Д. Г., ЕГН **********, роден на ******** г. в град С.З., с постоянен и
настоящ адрес – град С. З., ул. „З.Т.“ № ** за извършено на 24.09.2023 г., в 19.15 часа, в
Rotterdam, `S-gravendijkwal, Нидерландия, административно нарушение на правилата за
движение по пътищата, за което му е наложена финансова санкция в размер на 110 евро,
равностойна на 215.14 лв. по курса на БНБ към деня на постановяване на решението –
14.06.2024 г.
Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от служебния защитник на
засегнатото лице адв. Н. К., с оплакване за неговата неправилност и незаконосъобразност. В
този смисъл се прави искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен като вместо това бъде
постановен нов, с който въззивният съд да откаже да признае и допусне изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция спрямо засегнатото лице С. Д. Г..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебният защитник на
заинтересованото лице поддържа жалбата и направеното с нея искане. С оглед извършен
1
превод на документи в хода на въззивного производство, излага и доводи за допуснато
съществено процесуално нарушение, поради което предлага решението на окръжния съд да
бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Заинтересованото лице – редовно призовано, не се явява и не изразява становище.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив счита, че жалбата е
неоснователна, поради което предлага атакуваният с нея съдебен акт, като обоснован и
законосъобразен, да бъде потвърден.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото,
изложеното в жалбата и обсъди становищата на страните, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
От приложените по първоинстанционното дело материали и преводите на документи,
извършени във въззивното производство, се установява следното:
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено за
признаване и изпълнение Решение от 14.06.2024 г., влязло в сила на 26.07.2024 г.,
постановено от Кралската жандармерия на Нидерландия, по отношение на българския
гражданин С. Д. Г., ЕГН **********, роден на ******** г. в град С. З., с постоянен и
настоящ адрес – град С. З., ул. „З.Т.“ № **. Финансовата санкция - 110 евро, е наложена за
извършено на 24.09.2023 г., в 19.15 часа, в Rotterdam, `S-gravendijkwal, Нидерландия,
административно нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в
„неспазване от страна на водача на знак забранено влизането в двете посоки“.
Посоченото нарушение на правилата за движение по пътищата съставлява
административно нарушение, което съгласно правото на издалата решението за налагането
на финансова санкция държава, се санкционира от Закон относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2. По силата на
Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща
държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на
финансова санкция. В случая решението на несъдебния орган на нидерландските власти има
статута на решение по смисъла на акта на СЕ. Изпратеното удостоверение съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в приложения акт, чието признаване
се иска. Касае се за решение на несъдебен орган на решаващата държава за налагане на
финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС.
Деянието, осъществено от засегнатото лице С. Д. Г., попада сред изброените в чл. 30,
ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС случаи, за които не се изисква двойна наказуемост.
Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и
изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.
35 от ЗПИИАКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 2
2
към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС. Същото е в писмена форма, в превод на български език,
с подписа на издалия го орган е удостоверена верността на съдържанието му и отговаря на
изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИАКОРНФС. Липсват
доказателства, че срещу засегнатото лице С. Д. Г. за същото деяние в Република България
или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и
приведено в изпълнение разглежданото решение за налагане на финансова санкция.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не са налице данни за
имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които по българското
законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България
или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на
такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ.
левовата им равностойност, като в случая наложената финансова санкция от 110 евро е
равностойна на 215.14 лв. по курса на БНБ към деня на постановяване на решението –
14.06.2024 г. Решението е постановено срещу пълнолетно, съгласно българското
законодателство, лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на
наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу С. Д. Г.
е било писмено, като същият е бил уведомен, съгласно законодателството на издаващата
държава, лично или чрез упълномощен според законодателството на издалата го държава
представител, за правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалването му.
От извършения в хода на въззивното производство допълнителен превод на
издаденото срещу С. Д. Г. наказателно постановление и удостоверение се установява, че
решението за налагане на финансова санкция е на Кралската жандармерия на Нидерландия,
а нарушението е извършено в Р., локация Схравендейквал, Нидерландия.
При така установената фактическа обстановка, обоснован и законосъобразен е
изводът на окръжния съд, че са налице формалните изисквания на закона за признаване на
наложената в издаващата държава финансова санкция.
Неоснователно е направеното от служебния защитник на засегнатото лице
възражение, че не е изпълнено изискването на чл. 5, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС. Въззивната
инстанция намира, че в удостоверението са посочени разбираемо и изчерпателно всички
изискуеми реквизити. Изписването на нидерландски език на органа постановил решението
за плащане на финансова санкция, както и на населеното място, където е извършено
административното нарушение, не води до непълнота на удостоверението нито по
визирания от защитата текст, нито по смисъла на чл. 35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС. За
отстраняване на съмненията, наведени с частната жалба, в хода на въззивното производство
бе извършен превод на части от описаните по-горе документи, което не води до промяна на
крайния извод, че представеното удостоверение съдържа достатъчна информация относно
идентификацията на лицето, извършило административно нарушение, описанието на
3
обстоятелствата, при които е било извършено, правната квалификация на деянието,
наложената санкция съобразно законодателството на издаващата държава, по отношение на
която е признато задължение за плащане по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗПИИАКОРНФС. Изпълнено е и изискването за изпращане от страна на издаващата
държава на самото решение, с което е наложена подлежащата на изпълнение финансова
санкция, на което също е извършен превод. Въззивният съд констатира наличие на
съответствие между решението за налагане на финансова санкция и удостоверението по
член 4, издадено от компетентния орган на издаващата държава, като от съдържанието и на
двата документа се установяват всички елементи на извършеното нарушение.
Не може да бъде споделено за основателно и възражението на служебния защитник,
че не са изпълнени изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗПИИАКОРНФС. Посочената
разпоредба регламентира основанията, при наличието на които съдът може да откаже да
признае и да допусне изпълнение на решение за конфискация или отнемане. Основанията,
при които съдът може да се откаже да признае и да допусне изпълнение на решение за
налагане на финансови санкции, са изчерпателно посочени в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС. В
случая, както обосновано е приел окръжния съд, нито едно от изброените във визирания
текст основания не е налице, включително и спазване от страна на издаващата държава на
процедурата по уведомяването на засегнатото лице за решението за налагане на финансова
санкция, както и за правото му да обжалва същото.
Не може да бъде споделено и становището на защитата за възможността засегнатото
лице да бъде административно наказано два пъти, поради липсата на данни дали вече не е
платило наложената му финансова санкция в издаващата държава. В т. 4 на Удостоверението
е отбелязано, че финансовата санкция не е платена в издаващата или друга държава. До
момента засегнатото лице също не е представило доказателства за пълно или частично
изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция,
включително и след уведомяването му за настоящото въззивно производство. При това
положение не може да се приеме, че е възникнало основанието по чл. 33, вр. с чл. 17 от
ЗПИИАКОРНФС за приспадане равностойността на изпълнената част (съответна на пълния
размер) от задължението.
Неоснователно е направеното от служебния защитник възражение за допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на първоинстанционното производство, което да
налага отмяна на постановеното от окръжния съд решение и връщане на делото за ново
разглеждане. Както бе отбелязано, в хода на въззивното производство е постановено да бъде
извършен превод на намиращи се по делото документи на чужд език, като по този начин е
отстранено допуснато от окръжния съд нарушение на разпоредбата на чл. 134 НПК вр. чл.
32, ал. 4 от ЗПИИРКОРНФС, задължаващ съда, когато документ е съставен на чужд език, да
се извърши превод на български език. Видно от приложените по настоящото дело
официално извършени преводи (л. 17-18, л. 20-21 и л. 24), преведените документи
съставляват придружаващото удостоверението писмо, наказателното постановление относно
нарушението и наложеното административно наказание, както и органът, постановил
4
решението за плащане на финансовата санкция, а така също и указания относно начина на
плащане, права при несъгласие с наложената санкция и допълнителна информация относно
нарушението. Не е допуснато претендираното нарушение на чл. 4 и чл. 5 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като никъде в тези разпоредби не е предвидено придружителното
писмо и решението за финансова санкция да е представено от молещата държава в превод на
езика на замолената държава, както такова изискване е поставено за Удостоверението по чл.
4.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното с нея решение, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено, поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 9/22.01.2025 г., постановено
по ЧНД № 24/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5