№ 85
гр. Ботевград, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20241810200217 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„****” ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление
гр.Костенец, ул.”*****, чрез управителя си Г. В. К., е обжалвало в законния
срок наказателно постановление №23-2300815 от 15.02.2024г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, със седалище
град София към ГД ИТ, с което за извършено нарушение на чл.63 ал.2 от КТ
на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено
административно наказание - „имуществена санкция” в размер на
2000.00лева. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло, със законните
последици.
В съдебно заседание жалбоподателят „****” ЕООД, се
представлява от адв.Н. от АК – Монтана, които поддържа жалбата и иска
отмяната на атакуваното НП, като претендира за заплащане на разноски за
процесуално представителство.
Въззивната страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, чрез пълномощника си ***** в съдебно заседание оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото
1
наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по
делото доказателства, като претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение да прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № 23-2300815/15.12.2023г.; известие за доставяне;
призовка; протокол за извършена проверка № ПР2345195 от 15.12.2023г. – 2л.;
идентификационна карта – 3л.; договор – 2л.; застрахователна полица;
справка; възражение; декларация; книга за инструктаж по безопасност и
здраве при работа – извлечение – 2л.; трудов договор №85/21.11.2023г. – 2л.;
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ; декларация
№85/21.11.2023г. – 2бр.; молба №85/16.11.2023г.; служебна бележка;
длъжностна характеристика – 2л.; Заповед №ЧР-1415/08.08.2022г.;
длъжностна характеристика – 4л.; Заповед №ЧР-43/30.01.2023г.; длъжностна
характеристика – 3л.; Заповед № 3-0864/17.10.2022г.-2л.., и събраните гласни
доказателства - показанията на свидетелите М. М. М. – В.а , Г. Ц. Г. и К. Г.
К. и Й. В. С. се установява следната фактическа обстановка:
На 22.11.2023г. свидетелите М. М. М. – В.а, Г. Ц. Г. и К. Г. К. -
инспектори при Д „ИТ София област“ извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство от страна на „****” ЕООД с ЕИК****, на
строителния му обект, находящ се в гр.Ботевград, ул.”****” 18, ПГТМ „****“
– модернизация на образователна инфраструктура. При извършването на
проверката в горепосочения обект - около 13.05ч. свидетелите М. – В.а, Г. и
К. установили на място, че св. Й. В. С. престира труд като „работник СМР”.
Тогава св.С. собственоръчно декларирал, че работи като „работник” в „****”
ЕООД, със сключен трудов договор, посочил и работното си време и
трудовото си възнаграждение. След осъществена допълнителна проверка по
документи, на 08.12.23г. 29.07.2016г. в гр.София, представител на
дружеството – работодател на св.С. представил сключен трудов договор с
последния от 21.11.23г., като договора бил регистрирал в съответната ТД на
НАП на 22.11.23г. в 14.57ч.. На 15.12.23г. св.К., в присъствието на св.Г. и св.М.
– В.а съставила АУАН № 23-2300815/15.12.2023г. за това, че „****” ЕООД в
качеството си на работодател е допуснал до работа лицето Й. В. С., в
проверения обект, преди да му предостави копие от уведомление по чл.62,
2
ал.3 от КТ за регистрация на трудовия договор в НАП. Регистрацията на
трудовия договор, сключен на 21.11.2023г. между ****” ЕООД и св. Й. В. С.
бил направена в НАП след проверката на място в обекта от служителите на Д
„ИТ” София област. Актосъставителят квалифицирал деянието като
нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда КТ/. Актът бил съставен в
присъствието на представителя на ****” ЕООД Г. В. К., след което му бил
предявен за запознаване със съдържанието и същият го подписал.
Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление №23-2300815 от
15.02.2024г от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от
легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично
основателна по следните съображения:
Съдът намира, че е безспорно доказано извършено нарушение на
чл.63, ал.2 от Кодекса на труда от **** 71” ЕООД, която разпоредба
постановява забрана за работодателя да допуска до работа работник или
служител, преди да му представи документите по чл.63, ал.1 от КТ: екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, тъй като при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство е установено,
че жалбоподателя в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби от Кодекса на труда, е допуснал до работа на
22.11.2023 година лицето Й. В. С., на длъжност " работник СМР " преди да му
предостави екземпляр от уведомлението по чл.62, ал. 3 на КТ, заверено в ТД
на НАП, като трудовия договор с лицето, сключен на 21.11.2023г. а е
регистриран в ТД на НАП на 22.11.2023г. / т.е. след като работникът е
започнал да престира труд/. Изложените фактически обстоятелства се следват
от показанията на разпитаните свидетели М. М. М. – В.а , Г. Ц. Г. и К. Г. К.,
които съдът възприема като пълни, логични, непротиворечиви,
взаимнодопълващи се както и от приобщените писмени доказателства. Не се
представиха доказателства, с които да се оборят констатациите в НП, при
което съдът приема, че вярно отразяват фактическите обстоятелства относно
нарушението. Съдът не кредитира показанията, дадени от св.С. в частта им, в
която твърди, че трудовия договор между него и ****” ЕООД е бил сключен в
3
деня, следващ проверката, тъй като това противоречи на представените по
делото подписани лично от него декларация и трудов договор, от които е
видно, че това не е вярно. От друга страна съдът не даде и вяра на показанията
му в частта, в които св.С. твърди, че в деня на извършването на проверката от
служителите на Д „ИТ София област“ не е престирал труд, което противоречи
на показанията, дадени от контролните органи, които са го заварили на
строежа да полага мазилка.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения,
допуснати в хода на административно-наказателното производство.
Наказателното постановление е съставено от оправомощено
длъжностно лице, видно от приложените заповеди, издадени от
Изпълнителния директор на ИА”Главна инспекция по труда”.
Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното
нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и законните
разпоредби, които са нарушени – чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, като
правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма в
наказателното постановление : чл.414, ал.3 от КТ, която предвижда,че
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61,ал.1,чл.62,ал.1 или 3 и
чл.63,ал.1 или 2 се наказва с „имуществена санкция” или „глоба” в размер от
1500 лева до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от
1000 до 10000 лева, за всяко отделно нарушение, при което са спазени
разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.
В предвид на изложеното съдът приема,че наложеното наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева е несъответно на
допуснатото нарушение и неправилно определено, като следва да бъде
намален размера му до минималния такъв по закон, при което наказателното
постановление следва да бъде изменено в тази част. При преценка размера на
санкцията съдът взе в предвид факта,че нарушението е констатирано за първи
път /няма данни да има наложени други наказания/ .
Съдът не възприема доводите на пълномощника на жалбоподателя
за това, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, и счита че същите са
неоснователни.
4
При тези обстоятелства наказателното постановление следва да бъде
изменено в изложения по –горе смисъл.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д, ал.1 от ЗАНН/ред. ДВ бр.
94 от 29.11.2019 г. / страните имат право на присъждане на разноски. На
жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството
по делото. Със предоставения по делото договор за защита се е видно, че на
адв.Н. е било заплатено адвокатско възнаграждение от 500.00лева. От
въззивната страна е направено възражение за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение. В случая, платеното от жалбоподателят
адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2
и чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В настоящия случай съдът е констатирал, че са
налице основания за изменение на наложената административна санкция, но
не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от
АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът
намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК
субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В
контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус,
съдът намира, че следва да уважи претенцията на жалбоподателя, съразмерно
на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на измененото
наказание и това е в размер на 125.00лева.
С оглед изхода на делото, основателна е и претенцията на
наказващия орган за присъждане на разноски. Наказващият орган се
представлява от юрисконсулт, който е участвал в съдебно заседание и е
направил искане за присъждане на разноски, което е основателно, съобразно
чл. 63д ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 63д ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от
наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство
по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Предвид горното и с оглед на това, че
5
настоящото производство не е с правна и фактическа сложност, поради което
следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от
80лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал.7 т.4 от
ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №23-2300815 от 15.02.2024г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ –
със седалище град София към ГД ИТ против „****” ЕООД с ЕИК****, със
седалище и адрес на управление гр.Костенец, ул.”*****, с което за нарушение
на чл.63 ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2000.00 лева, в частта относно наложеното наказание, като намалява
размера на имуществената санкция от 2000.00 лева на 1500/хиляда и
петстотин/лева.
ОСЪЖДА „****” ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление гр.Костенец, ул.”***** с управител Г. В. К. да заплати на Главна
дирекция "Инспекция по труда" сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на „****” ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление
гр.Костенец, ул.”***** с управител Г. В. К. разноски в размер на 125,00 лв.
/сто и двадесет и пет лева/ за осъществено процесуално представителство по
а.н.дело № 217/2024г. по описа на Районен съд Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6