Присъда по дело №195/2023 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 4
Дата: 3 юни 2025 г.
Съдия: Лидия Антоанова Георгиева
Дело: 20231880200195
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Г.а
при участието на секретаря Ирена С. С.а
и прокурора И. Ем. З.
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г.а Наказателно дело от общ
характер № 20231880200195 по описа за 2023 година
и въз основа на закона и доказателствата по делото :
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. К. С., роден на .... г. в гр. С., българин,
български гражданин, с постоянен адрес: с. ..., общ. ..., обл. ....“, ул. „....“ № ....,
със средно образование, работи като складов работник в „...“, неженен, с ЕГН
**********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 12.03.2023 г., около 21.10
ч., в гр. ..., С. област, по път ....., км. ... /шарена чешма/, с посока на движение
от гр. С. към гр. М., е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „....”, модел „....“ с рег. № ...., с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда, а именно 2, 61 на хиляда, установено по надлежния ред – с
технически средство Дрегер ..., след като е бил осъден за деяние по чл. 343б,
ал. 1 НК, за това, че е управлявал моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред с
определение по НОХД № 360/2016 г. на Районен съд – Своге, влязло в сила на
09.11.2016 г. – престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 2 НК, вр. чл. 2, ал. 2 НК и чл. 54 НК му НАЛАГА
1
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 2
/ДВА/ МЕСЕЦА, както и наказание „ГЛОБА“ в размер от 600
/ШЕСТСТОТИН/ ЛЕВА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС наложеното
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /една/ година и 2 /два/
месеца да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим.
НАЛАГА на подсъдимия В. К. С. с ЕГН ********** на основание чл.
343г, вр. чл. 343б, ал. 2 НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО” за
срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ И 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА, като на основание чл.
59, ал. 4 НК се приспада времето, през което за същото деяние подсъдимият е
бил лишен от това право по административен ред, считано от 12.03.2023 г.
ОСЪЖДА подсъдимия В. К. С., ЕГН ********** /със снета по делото
самоличност/, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на Районен съд
- Своге, сумата от 300 лева – представляваща сторени в съдебната фаза от
наказателното производство разноски за извършена съдебно- почеркова
експертиза.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от днес,
пред Софийски окръжен съд по реда на глава 21-ва НПК.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________

2

Съдържание на мотивите



МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 03.06.2025 г. ПО НОХД № 195/2023 г. ПО
ОПИСА НА РС- Своге, III-ти СЪСТАВ

Производството по делото е образувано по внесен от Районна
прокуратура Костинброд, ТО Своге обвинителен акт срещу В. К. С., ЕГН:
**********, с който му е повдигнато обвинение за това, че на 12.03.2023 г.,
около 21:10 часа, в гр. С., С. област, по път II-16, км. 51+000 /шарена чешма/, с
посока на движение от гр. С. към гр. М., е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „..“, модел „..“, с рег. № .., с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2, 61 на хиляда, установено по
надлежния ред – с техническо средство Дрегер 7510 ARBA 0064, след като е
бил осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, за това че е управлявал моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда,
установено по надлежния ред с Определение по НОХД № 360/2016 г. на
Районен съд – Своге, влязло в сила на 09.11.2016 г. – престъпление по чл. 343б,
ал. 2 НК.
В хода на съдебните прения представителят на РП- Костинброд, ТО
Своге поддържа в цялост повдигнатото по отношение на подсъдимия
обвинение. Изтъква, че са налице в своето единство всички съставомерни от
обективна и субективна страна признаци на престъпление по смисъла на чл.
343б, ал. 2 НК. Моли на подсъдимия да му бъде наложено наказание по реда
на чл. 54 НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и
глоба в размер от 500 /петстотин/ лева. Досежно наказанието „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“, представителят на
държавното обвинение поддържа, че същото следва да бъде определено за
срок от 27 /двадесет и седем/ месеца. Така определеното наказание лишаване
от свобода, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ ЗИНЗС следва да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Предлага се на основание чл.
189, ал. 3 НПК подсъдимият да бъде осъден да заплати разноските, сторени в
рамките на настоящото наказателно производство.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. А. счита, че съдът
следва да признае подзащитния й за невиновен и да го оправдае по така
повдигнатото обвинение. Посочва, че са налице разминавания относно точния
час на извършване на деянието. Акцентира върху това, че редът за
установяване на употребата на алкохол от водача е бил нарушен, доколкото на
подсъдимия не е бил връчен талона за медицинско изследване и същият не се
е подписал на мястото, обозначено в талона за медицинско изследване, където
следва да се обективира волята му досежно избрания от него способ за
изследване. Пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият С. заявява, че се придържа към казаното от неговия
защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума
1
заявява, че иска да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, счита за установено
от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В. К. С. е роден на .. г. в гр. .С, с постоянен адрес: с. ...,
общ. ..., обл. ..., ул. „..., българин, български гражданин, със средно
образование, работи като складов работник в „...“, неженен, осъждан, с ЕГН
**********.
На 12.03.2023 г. в гр. С., С. област подсъдимият В. К. С. управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил, марка „..“, модел „....“ с рег. №....
в посока от гр. С. към гр. М.. Около 21:10 часа, докато се движел по път II-16,
на км. 51+000, подсъдимият реализирал самостоятелно пътно-транспортно
произшествие, като ударил управлявания от него автомобил в изкуствено
изградени укрепителни съоръжения на пътя и се преобърнал на дясната си
страна, в дясното платно за движение. По същото време в близост до мястото
на произшествието се намирал св. Л. Б. М., който чул трясък на пътя. Същият
отишъл до автомобила и видял, че той бил обърнат на дясната си страна, както
и че водачът на автомобила се намирал сам вътре в него. За инцидента св. М.
сигнализирал органите на МВР. На място дошли свидетелите К. М. Д. – мл.
автоконтрольор при РУ - Своге, С. Б. Б. и В. И. Т. – полицейски служители
при РУ – Своге. Полицейските служители установили обърнатия на дясната
си страна автомобил, както и че подсъдимият се намирал сам вътре в
автомобила. Те помогнали на подсъдимия да излезе от автомобила. Тъй като
по време на разговор с подсъдимия, св. Д. усетил миризма на алкохол, той
решил да изпробва водача с техническо средство по реда на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Св. Д. тествал
подсъдимия с техническо средство „Дрегер 7510“ с номер № ..., което отчело
2, 61 промила алкохол в издишания въздух. Отчетеният резултат бил показан
от св. Д. на подсъдимия и на св. Б. и Т.. С оглед на отчетеното количество
алкохол, св. К. Д. съставил и връчил на подсъдимия АУАН серия GA с №
.../12.03.2024 г., който било отнето свидетелството за управление на моторно
превозно средство на подсъдимия с №...., свидетелството за регистрация на
автомобила №..., както и неговите регистрационни табели с №.... Св. Д. издал
и връчил на подсъдимия и талон за медицинско изследване с бланков №
0177606/12.03.2023 г., като му разяснил, че има право да даде кръвна проба за
изследване, в който случай ще бъдат взети предвид единствено резултатите от
кръвното изследване. Били издадени и 8 броя холограмни стикери, два от
които били залепени за екземпляри от талоните за медицинско изследване, а
останалите били приложени към тях. С цел да му бъде осигурена възможност
2
да даде кръв за изследване, подс. В. С. бил транспортиран от св. Д. и Т. до
ФСМП – гр. Своге. С. бил предаден на дежурния медицински специалист,
който съставил Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
от 12.03.2023 г. Подсъдимият отказал да даде кръвна проба, като
собственоръчно записал това свое изявление в процесния протокол за
медицинско изследване. По случая било образувано досъдебно производство
№ 45/2023 г. по описа на РУ – Своге, прокурорска преписка № 604/2023 г. по
описа на Районна прокуратура – Костинброд, ТО Своге.
В хода на наказателното производство е назначена и изготвена съдебно-
почеркова експертиза, видно от заключението на която подписите в графите
„подпис на проверено лице“ в талон за медицинско изследване № 0177606/
12.03.2023 г. са изпълнени от подсъдимия.
Подсъдимият е осъждан два пъти за извършени от него престъпления от
общ характер: по НОХД № 360/2016 г. по описа на Районен съд – Своге,
същият е осъден за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за
което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/
месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3
/три/ години, както и наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 4 /четири/ месеца, както и по НОХД №
205/2017 г. по описа на Софийски районен съд, същият е осъден за извършено
от него престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, което на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 10 /десет/ месеца. С Определение на Районен съд – Своге, в сила от
20.09.2017 г., на основание чл. 68, ал. 1 НК е било приведено в изпълнение
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ месеца, наложено по
НОХД № 360/2016 г. по описа на Районен съд – Своге. Подсъдимият е
изтърпял наказанието, наложено му по НОХД № 360/2016 г. на 27.02.2018 г.,
като от същата дата е започнал да търпи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 /три/ месеца, наложено му по НОХД № 205/2017 г. по описа на
Районен съд – Своге. Подсъдимият е бил освободен на 04.05.2018 г. поради
изтърпяване на наказанието.
Подсъдимият е наказван многократно за извършени от него нарушения
на ЗДвП преди деянието, което е предмет на настоящото наказателно
производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: от показания на свидетелите: К.
М. Д. (л. 47-50 и л.101-102 от съдебното производство), вкл. и от
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени
пред орган на разследването (л. 11 от ДП); показанията на св. С. Б. Б. (л. 50-51
от съдебното производство), вкл. и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания, дадени пред орган на разследването (л.
12 от ДП); показанията на св. В. И. Т. (л. 55-57 от съдебното производство) и
показанията на св. Л. Б. М. (л. 50-51 от съдебното производство), вкл. и от
3
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени
пред орган на разследването (л. 14 от ДП)
От писмените доказателства: справка за съдимост и бюлетини за
съдимост (л. 84-89 от съдебното производство); АУАН серия GA с №
790095/12.03.2024 (л. 4 от ДП); талон за медицинско изследване (л. 16 от ДП);
протокол за медицинско изследване (л. 19 от ДП); справка за нарушител/водач
(л. 22-23 от ДП); заповед за прилагане на принудителна административно
мярка (л. 24 от ДП); декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние (л. 33 от ДП); справка от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (л. 52 от ДП)
От изготвената и приета по делото съдебно- почеркова експертиза (л. 71-
76 от съдебното производство).
Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните полицейски
служители К. М. Д., С. Б. Б. и В. И. Т., като счита същите за логични
последователни и взаимосвързани. Настоящият състав не намира причина да
се съмнява в изложеното от тези трима свидетели, като не открива признаци
на пристрастност или заинтересованост. И тримата свидетели са категорични,
че на процесните дата и час са били сигнализирани за настъпило пътно-
транспортно произшествие в гр. С., С. област, на път ..., км. ... при „шарената
чешма“. Свидетелите заявяват, че при пристигането им на място, са
установили процесния лек автомобил, марка „...“, модел „..“, с рег. № ..., както
и подсъдимия, който се намирал вътре в автомобила. Посочват също, че
помогнали на подсъдимия да излезе от автомобила. Св. Д. тествал подсъдимия
за употреба на алкохол, като пробата е отчела 2, 61 промила в издишания
въздух, както и че св. Д. е съставил по отношение на подсъдимия акт за
установяване на административно нарушение и талон за медицинско
изследване. Категорично заявяват и че подсъдимият е бил заведен в ФСМП –
Своге, където е отказал да даде кръвна проба. Показанията на
горепосочените свидетели се подкрепят и от показанията на св. Л. Б. М., които
съдът кредитира като логични и последователни. Св. М. посочва, че на
процесната дата, около 21:00 часа е видял процесния автомобил, обърнат на
дясната му страна, както и че подсъдимият е бил вътре в автомобила. Заявява
също, че подсъдимият е бил сам в автомобила. Той твърди и че е сигнализирал
за инцидента органите на МВР, като след пристигането им на място е
помогнал за изваждането на подсъдимия от автомобила.
Св. Д., чиито свидетелски показания съдът кредитира като логични и
последователни, подробно описва как след като е отишъл на мястото на
пътно-транспортното произшествие е заварил подсъдимия сам в неговия
автомобил. След това е пристъпил към проверка на подсъдимия с техническо
средство „Дрегер 7510“ с номер №..., което отчело 2, 61 промила алкохол в
издишания въздух. Показал е отчетеният резултат на своите колеги и на
подсъдимия, като е разяснил на последния, че има право да даде кръвна проба
за анализ, в който случай ще бъдат взети предвид резултатите от кръвното
4
изследване. Св. Д. е категоричен, че е издал и връчил по отношение на
подсъдимия АУАН и талон за изследване, което се изяснява от свидетелските
показания на св. Д., дадени в хода на допълнителния му разпит от 18.03.2025 г.
Заявява също, че е пропуснал обстоятелството, че подсъдимият не се е
подписал в талона за изследване. Обстоятелството, че подсъдимият не се е
подписал в графата „подпис на провереното лице“, в частта от талона за
изследване, където е отразено дали водачът избира да бъде изследван за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез доказателствен
анализатор или чрез медицинско и химическо изследване се установява и от
самия приет по делото талон за изследване. Видно от същия, в графите
„подпис на проверено лице“, където е отразено тестването с техническото
средство и резултатът от него, както и обстоятелството, че екземпляр от
талона за изследване му е бил връчен, подписите са положени от подсъдимия,
което се потвърждава и от заключението на изготвената по делото съдебно-
почеркова експертиза. Св. Д. поддържа и че лично е съпроводил подсъдимия
до медицинското заведение, където той е отказал да даде кръвна проба за
анализ. В своите свидетелски показания св. Д. посочва и че първият издаден
стикер се прилага към талона за изследване, от втори до осми се залепват към
втория екземпляр от талона за изследване, а останалите съпровождат
шишенцата кръв, когато е дадена кръвна проба за анализ. Св. Д. твърди и че
единият стикер се залепва на екземпляра от талона за изследване, който се
връчва на подсъдимия.
Свидетелските показания на св. Д. се подкрепят и от свидетелските
показания на св. Б. и Т., които съдът цени като обективни и последователни.
Те също заявяват, че при пристигането им на мястото на извършеното ПТП са
констатирали, че подсъдимият е сам в автомобила, който е бил обърнат на
дясната му страна. В този смисъл са и показанията на св. М., които съдът също
кредитира. Св. Б. и Т. също поддържат, че св. Д. е тествал подсъдимия за
установяване на употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с
номер № ..., което е отчело резултат 2, 61 на хиляда в издишания въздух, както
и че след това св. Д. е съставил по отношение на водача АУАН и талон за
изследване. Св. Т. също е категоричен, че заедно със св. Д. са съпроводили
подсъдимия до ФСМП – гр. Своге, където той е отказал да даде кръвна проба
за изследване.
Свидетелските показания на св. Д., Б., Т. и М. се подкрепят и от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът също кредитира,
като обективни и взаимнодопълващи се: АУАН серия GA с № .../12.03.2024 (л.
4 от ДП); талон за медицинско изследване (л. 16 от ДП); протокол за
медицинско изследване (л. 19 от ДП) и заповед за прилагане на принудителна
административно мярка (л. 24 от ДП), както и от заключението на изготвената
по делото сдебно-почеркова експертиза.
Съдът счита, че не е нужно да подлага на по- нататъшен анализ
свидетелските показания на св. Б., Т. и Д., досежно обстоятелството как са
регулирали движението на процесната дата, обстоятелството дали е била
5
повикана пътна помощ и служители на пожарна безопасност, доколкото
същите са ирелевантни за изясняване на предмета на доказване.
Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени доказателства,
доколкото са приобщени по предвидения за това в НПК ред и кореспондират с
останалите доказателствени източници.
От прочетения и приет по делото Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № ... от 12.03.2023 г., съставен от св. К.
М. Д. – мл. автоконтрольор към ОДМВР – София, РУ – Своге се установява,
че във връзка с процесното деяние е било иззето свидетелството за управление
на моторно превозно средство на подсъдимия с № ..., свидетелството за
регистрация на автомобила № ..., както и неговите регистрационни табели с №
.... Актът бил връчен на подсъдимия, за което последният положил
собственоръчно подпис. Обстоятелствата, отразени в горепосочения АУАН се
подкрепят от свидетелските показания на св. Д., Б. и Т., които съдът кредитира
в цялост.
Видно от прочетената и приета по делото Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0353-000051 от 12.03.2023 г.,
издадена от св. К. Д. – мл. автоконтрольор към ОДМВР – София, РУ – Своге,
по отношение на подсъдимия била наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, а именно: „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Подсъдимият получил
препис от горецитираната ЗПАМ, за което собственоръчно положил подпис.
От прочетения и приет по делото талон за изследване № ..., подписан
саморъчно от подсъдимия, се установява, че на процесната дата подсъдимият
е бил тестван с техническо средство „Дрегер 7510“ ARBA 0064, което е отчело
концентрация на алкохол в издишания въздух от 2,61 на хиляда, както и че
подсъдимият е уведомен, че следва да се яви в ФСМП – гр. Своге до 60
минути от връчването на талона, с оглед възможността да бъде извършено
медицинско изследване на дадена от него кръвна проба. Констатациите,
отразени в талона за изследване се подкрепят напълно от свидетелските
показания на св. Д., Б. и Т., които съдът цени като обективни и достоверни,
както и от заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова
експертиза, която съдът напълно кредитира, видно от която подписите,
положени в графите „подпис на проверено лице“ в талона за изследване, са
изпълнени от подсъдимия.
В прочетения и приет по делото Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, е отразено, че подсъдимият се е явил в 22:30 часа
на 12.03.2023 г. във ФСМП - Своге, като същият е отказал да даде кръвна
проба, което е удостоверено със саморъчно положения от него подпис в
горецитирания протокол. Същият следва да бъде кредитиран, доколкото
съдържащите се в него обстоятелства се подкрепят от свидетелските
6
показания на св. Д. и Т., които са категорични, че са съпроводили подсъдимия
до медицинското заведение, както и че същият е отказал да даде кръвна проба
за анализ. Отразеното в Протокола за медицинско изследване се подкрепя и от
заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, която
съдът напълно кредитира, в което вещото лице е достигнало до извода, че
подписът, положен в горецитирания Протокол е изпълнен от подсъдимия.
От приложената и приобщена по делото справка за нарушител/водач,
издадена по отношение на подсъдимия се установява, че същият е бил
многократно наказван за извършени от него нарушения на ЗДвП, преди
деянието, което е предмет на настоящото производство.
От приложените и приети по делото справка за съдимост № ... и
бюлетини за съдимост, издадени по отношение на подсъдимия, се установява,
че същият е осъждан два пъти за извършени от него престъпления от общ
характер: по НОХД № 360/2016 г. по описа на Районен съд – Своге, същият е
осъден за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ месеца, което
на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години,
както и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 4 /четири/ месеца, както и по НОХД № 205/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, същият е осъден за извършено от него
престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, което на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 10
/десет/ месеца; с Определение на Районен съд – Своге, в сила от 20.09.2017 г.,
на основание чл. 68, ал. 1 НК е било приведено в изпълнение наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ месеца, наложено по НОХД №
360/2016 г. по описа на Районен съд – Своге.
Видно от приложената и приета по делото справка от Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /л. 52 от делото/, подсъдимият е постъпил в
Затвора – София на 12.09.2017 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 7 /седем/ месеца по НОХД № 360/2016 г. по описа на
Районен съд – Своге. Наказанието е изтърпяно на 27.02.2018 г., като от същата
дата е започнал да търпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
месеца по НОХД № 205/2017 г. по описа на Софийски районен съд.
Подсъдимият е бил освободен на 04.05.2018 г. поради изтърпяване на
наказанието.
От приложената и приета по делото Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние /л. 33 от делото/ се установява, че
подсъдимият е неженен, живее сам и получава трудово възнаграждение, което
възлиза на сумата от 630 лева. Същият притежава и лек автомобил, марка „...“,
модел „...“, с рег. № ....
Съдът кредитира заключението на вещото лице по извършената
7
съдебно- почеркова експертиза. Експертизата е изготвена от вещо лице –
специалист в съответната област, като заключението е пълно, изчерпателно и
научно обосновано, поради което и съдът няма причина да не го вземе
предвид при формиране на вътрешното си убеждение. Видно от същото,
подписите, положени в графите „подпис на проверено лице“ в талон за
изследване № 0177606 от 12.03.2023 г., както и подписът, положен срещу
„отказва да се подложи на изследване“ в Протокола за медицинско изследване,
са изпълнени от подсъдимия.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК, за което е предаден на съд.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в "управление" на МПС. Съдът счита, че
действията на подсъдимия по предвижване на автомобила в гр. С., С. област,
по път ..., км. ..., с посока на движение от гр. С. към гр. М., изпълва със
съдържание понятието "управление" на МПС по смисъла на закона. В тази
връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на
ППВС № 1/1983 г., според които понятието "управление", включва всички
действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство,
независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил
- марка „...“, модел „...“, с рег. № ..., който подсъдимият е управлявал,
представлява "моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 на Закона
за движението по пътищата, доколкото е пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване и не е релсово превозно средство или индивидуално
електрическо превозно средство.
За да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква
управлението на МПС да се осъществява, след като същият е употребил
алкохол и то с концентрация в кръвта си – над 0, 5 на хиляда, който факт
следва да е установен по "надлежния ред", уреден в Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози - с тест, а в
ал. 2 на същия член е посочено, че при съставянето на акт за установяване на
8
административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на
протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно
приложение № 1. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
доказа с категоричност, че св. К. Д. е тествал подсъдимия за установяване на
концентрацията на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с номер № ...,
което отчело 2, 61 промила алкохол в издишания въздух. Установи се също, че
св. Д. е съставил и връчил на подсъдимия АУАН серия GA с № .../12.03.2024 г.
и талон за медицинско изследване с бланков № .... Подсъдимият В. С. е
подписал АУАН без възражения. Подписал е и издадения талон за медицинско
изследване. Отведен в определеното лечебно заведение, той не е дал кръв за
анализ, отразено саморъчно в протокола за медицинско изследване. При тази
хипотеза е приложима разпоредбата на чл.6, ал. 10 от Наредбата, съгласно
която концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване.
По делото се установи, че в процесния талон не е положен подпис от
подсъдимия в графата „подпис на провереното лице“, в частта от талона за
изследване, където е отразено дали водачът избира да бъде изследван за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез доказателствен
анализатор или чрез медицинско и химическо изследване. Посоченият
пропуск на полицейските служители обаче не опорочава надлежния ред,
предвиден в Наредбата. Този извод се подкрепя на първо място от
установеното в заключението на изготвената съдебно- почеркова експертиза,
която както беше посочено по- горе съдът напълно кредитира. От
заключението на вещото лице се установява, че в процесния талон за
изследване, в графите „подпис на проверено лице“, където е отразено
тестването с техническото средство и резултатът от него, както и
обстоятелството, че екземпляр от талона за изследване му е бил връчен в 22:00
часа на 12.03.2023 г., подписите са изпълнени от подсъдимия. С полагането
на тези подписи от подсъдимия на практика се удостоверява, че същият е
запознат със съдържанието на талона за медицинско изследване, включително
с обстоятелството, че има възможност да даде кръвна проба за изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта си.
Не е налице нарушение на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1/2017 /в редакцията
от 28.07.2017/. За да аргументира позицията си защитата развива
съображения, че след тестването с техническо средство "Дрегер 7510",
подсъдимият е бил лишен от правото си да избере дали установяването на
9
алкохолното съдържание да бъде извършено с доказателствен анализатор или
с медицинско и химическо или химическо-токсикологично лабораторно
изследване. Това разбиране не може да бъде споделено. Посочената от
защитата норма на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1/2017 г. е неприложима в
конкретния казус, тъй като при извършената на подсъдимия проверка с
техническо средство "Дрегер 7510" полицейските служители са установили
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, а именно 2, 61 на хиляда. Това е
наложило да се приложи не установения в чл. 6 ред, каквото е защитното
виждане, а предвидения такъв в чл. 7 и сл. от Наредба № 1/2017 г. Наред с това
следва да се съобрази и практиката на върховната съдебна инстанция, според
която в Наредба № 1/2017 г. са уредени две различни процедури след
установяване с техническо средство на концентрация на алкохол в кръвта,
съответно над 0,5 на хиляда и над 1,2 на хиляда, които процедури са
съобразени с конкуренцията между административнонаказателната и
наказателната отговорност на едно и също лице за едно и също деяние. В
конкретния случай, при установената с техническото средство концентрация
на алкохол от 2, 61 промила, контролните органи са били длъжни да
съпроводят подсъдимия до мястото за установяване с доказателствен
анализатор или извършване на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване. Това по делото е
сторено. С оглед изложеното, ирелавантно по делото е обстоятелството, че в
графата относно избора за метод на изследване в талона за медицинско
изследване не е положен подпис на подсъдимия. Липсата на този реквизит би
имала значение ако установената алкохолна концентрация в кръвта на
подсъдимия е била в параметрите над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда,
съответно тогава би бил приложим регламента по чл. 6 от Наредба № 1/2017 г.
/в този смисъл Решение № 140 от 28.10.2022 г. на ВКС по н. д. № 514/2022 г., I
н. о., НК/.
На следващо място, не следва да бъде споделено възражението на
защитата, че доколкото всички холограмни стикери /8 на брой/ са приложени
по делото, то е нарушен чл. 6, ал. 1 от Наредбата, предвиждащ, че единият от
стикерите се залепва от екземпляра на талона за изследване, предназначен за
акта, а останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който
се предоставя на водача, което води до опорочаване на надлежния ред.
Защитата поддържа и че гореописаното нарушение води до извода, че на
подсъдимия не му е бил връчен екземпляр от талона за изследване. В тази
връзка следва да се посочи, че практиката на върховната инстанция е
категорична, че някои пропуски при изпълнението на Наредбата не следва да
се абсолютизират, доколкото е налице възможност за преодоляването им чрез
предвидените в НПК способи на доказване (така Решение № 54 от
27.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2346/2013 г., III н. о., разясненията в което
намират приложение и при действащата Наредба № 1/2017 г.). И друг път
ВКС е имал основание да посочи, че не всяко нарушение на правило на
Наредбата води до елиминиране на резултатите от проведената проверка за
10
такава употреба, а само ако нарушението е дотолкова драстично, че
злепоставя достоверността на изследването с техническото средство или
медицинското и/или лабораторно изследване на пробите. /в този смисъл
Решение № 6 от 06.02.2018 г. по н.д. № 1098/2017 г. по описа на Първо Н.О.
на ВКС/. В случая няма допуснато такова нарушение. Както беше посочено по
– горе, при съвкупния анализ на събраните по делото свидетелски показания и
писмени доказателства, с категоричност се установява, че е бил спазен
надлежния ред, предвиден в Наредба № 1/2017 г.: подсъдимият е бил тестван
от св. Д. с техническо средство „Дрегер 7510“ ARBA 0064, което отчело
концентрация на алкохол от 2,61 на хиляда, като впоследствие по отношение
на подсъдимия е бил издаден и връчен талон за изследване № 0177606.
Последвалото придружаване на лицето за изследване в медицинското
заведение, както и отказът му да предостави биологични проби също са
установени чрез свидетелските показания на св. Д. и Т., съпоставени с
надлежно изготвените писмени доказателства, оценени съобразно
действителното им съдържание.
На следващо място, не може да бъде споделено възражението на
защитника на подсъдимия, че е налице съществено противоречие в събраните
по делото доказателства досежно времето на извършване на престъплението.
Защитата изтъква, че в съставения от полицейския служител АУАН във връзка
с процесното деяние е посочено, че подсъдимият е управлявал моторно
превозно средство на 12.03.2023 г. в 21:23 часа, което противоречи на
повдигнатото обвинение за извършено престъпление на 12.03.2023 г., около
21:10 часа. Съдът счита, че горепосоченото несъответствие в часовете (около
13 минути) е пренебрежимо малко и по никакъв начин не се отразява върху
съставомерността на деянието. Вярно е, че времето е елемент от обективната
страна на деянието, но часът на извършването му в определени случаи не е от
съществено значение. В светлината на гореизложеното, при изяснено
авторство, дата на деянието и при отсъствие на нарушения по Наредба №
1/2017 г., този елемент не се отразява на обективната страна на деянието и не е
решаващ за изясняване на предмета на доказване по делото. След анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства се установи с
категоричност, че подсъдимият е извършил деянието на процесните дата и
място. Освен това е необходимо да се посочи, че подобно разминаване в
посоченото време на деянието не съставлява съществено противоречие,
довело до съмнение/неяснота и не е от значение дори в контекста на правото
на подсъдимия на справедлив съдебен процес и в частност на правото му да
бъде в подробности информиран за обвинението срещу него. Доколкото в
обвинителния акт е отразено, че подсъдимият е управлявал процесното
моторно превозно средство в приблизителен часови диапазон около 21:10
часа, то съдът счита, че именно срещу тези факти подсъдимият и защитата му
са развили защитната стратегия и именно по тях се е осъществявало и
наказателното производство. С оглед на това, съдът счита, че по никакъв
начин не е било нарушено правото на защита на посъдимия. /в този смисъл
11
Решение № 400 от 02.11.2023 г. по н.д. № 792/2023 г. на Първо Н.О на ВКС/.
Осъществен е и другият признак от състава на престъплението по чл.
343б, ал. 2 НК, а именно подсъдимият е бил осъден с влязла в сила присъда за
деяние по чл. 343б, ал. 1 НК.
Видно от прочетените и приети по делото справка за съдимост и
бюлетини за съдимост, се установява, че подсъдимият е бил осъден по НОХД
№ 360/2016 г. по описа на Районен съд – Своге, за престъпление по чл. 343б,
ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 7 /седем/ месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим,
както и по НОХД № 205/2017 г., по което му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, което да изтърпи при
първоначален „общ“ режим. С Определение на РС – Своге, в сила от
20.09.2017 г., на основание чл. 68, ал. 1 НК е било приведено в изпълнение
наказанието, наложено на подсъдимия по НОХД № 360/2016 г. по описа на РС
– Своге за срок от 7 /седем/ месеца, като е определен първоначален „общ“
режим на изтърпяване на наказанието.
Предишните осъждания на дееца трябва да бъдат преценявани на
плоскостта на чл.88а, ал.4 НК, съгласно който последиците от осъждането се
заличават след изтичане на предвидените в чл.88а, ал.1-3 НК срокове за
всички осъждания.
За последното осъждане по НОХД № 205/2017 г., описано под № 2 в
справката за съдимост, предхождащо извършването на деянието, предмет на
настоящото наказателно производство, съгласно чл.88а, ал.4, във връзка с ал.1
НК, срокът по чл.82, ал.1, т.4 НК изтича на 04.05.2023 г., доколкото
подсъдимият е изтърпял наказанието на 04.05.2018 г. Това указва, че към
датата на извършване на престъплението, предмет на настоящото дело, деецът
не е бил реабилитиран по смисъла на чл.88а, ал.4 НК за всички осъждания и
тъй като едно от тях, предхождащо последното осъждане – това по НОХД №
360/2016 г. по описа на РС - Своге е за престъпление по чл.343б, ал. 1 НК, то
съдът счита, че правилно е била определена правната квалификация на
процесното деяние по чл. 343б, ал. 2 НК /в този смисъл Решение № 104 от
22.02.2013 г. по н.д. № 207/2013 г. на Първо Н.О. ВКС/.
От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл като форма
на вината. Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и искал
тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че управлява моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № СО 3040
СК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2, 61 на
хиляда, както и че е бил осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, за това че е
управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1, 2 на хиляда, установено по надлежния ред с Определение по НОХД №
360/2016 г. на Районен съд – Своге, влязло в сила на 09.11.2016 г.
По вида и размера на наказанието:
12
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен,
законът предвижда наказание "Лишаване от свобода" за срок от една до пет
години, "Глоба" от петстотин до хиляда и петстотин лева, а съгласно чл. 343г,
вр. с чл. 343б, ал. 2, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и наказание "Лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство“.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като
намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
установената висока концентрация на алкохол – 2, 61 промила, доколкото
същата надвишава 5 пъти въведената като обективен признак от състава на
престъплението концентрация от 0,5 промила. Отегчаващо отговорността е и
обстоятелството, че подсъдимият е бил осъждан за деяние по чл. 343б, ал. 2
НК, което не е взето предвид при определяне на правната квалификация на
настоящото деяние. Като смекчаващо обстоятелство съдът цени тежкото
материално и битово положение на подсъдимия.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че адекватно наказание, което
следва да се определи и наложи на подсъдимия е „лишаване от свобода“ за
срок от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца.
По отношение първоначалния режим, при който следва да бъде
изтърпяно наказанието „лишаване от свобода“, съдът счита, че на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС същият следва да бъде „строг“. Съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът определя
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието за умишлени
престъпления, когато не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на
предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено
на основание чл. 66 от НК, независимо от реабилитацията. Именно такъв е
настоящия случай, доколкото видно от приложената и приета по делото
справка подсъдимият е изтърпял предходно наложеното му по НОХД №
205/2017 г. по описа на Софийски районен съд наказание „лишаване от
свобода“ на 04.05.2018 г., като същото не е било отложено по реда на чл. 66 от
НК. Следователно към датата на деянието, предмет на настоящото
производство – 12.03.2023 г. не са били изтекли пет години от изтърпяване на
наказанието по НОХД № 205/2017 г. по описа на Софийски районен съд.
Гореизложеното обосновава извода, че следва да бъде определен
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“. /в този смисъл Решение № 231 от 25.01.2018 г. по н.д. № 1144/2017
г. по описа на III Н.О. на ВКС, Решение № 371 от 20.10.2023 г. по н.д.
723/2023 г. по описа на I Н.О. на ВКС и Решение № 172 от 15.09.2017 г. по
669/2017 г. по описа на I Н.О. на ВКС, съгласно които разпоредбата на чл.57,
ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС намира приложение, когато от датата на
процесното деяние не е изтекъл срок от пет години от изтърпяването на
13
наложените ефективни наказания „лишаване от свобода“/.
Нормата на чл. 343б, ал. 2 НК предвижда и кумулативно налагане на
наказание „глоба“ в размер от 500 до 1500 лева. Същата следва да бъде
определена в размер към минимума, а именно в размер от 600лв, като при
определяне на нейния размер съдът съобрази тежкото материално и социално
положение на подсъдимия.
Доколкото подсъдимият е правоспособен водач, то по отношение на
него следва да бъде наложено и предвиденото в чл. 343г НК наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“. При
определяне на размера на наказанието, съдът взе предвид наложените на
подсъдимия наказания за извършени нарушения на ЗДвП, като съдът, счита че
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 /две/ години и 4 /четири/
месеца.
На основание чл. 59, ал. 4 НК от така наложеното наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ следва да се приспадне
времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен от това право
по административен ред, считано от 12.03.2023 г. /доколкото СУМПС на
подсъдимия е иззето с АУАН серия GA № ... от 12.03.2023 г./.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд - Своге сумата от 300 лв., представляваща
разноски, сторени в съдебната фаза на наказателното производство за
изготвяне на съдебно-почеркова експертиза.
Съдът счита, че с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, в настоящия
случай не следва да бъде приложената разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК,
доколкото същата е обнародвана в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., т.е. след датата
на извършване на процесното деяние /12.03.2023 г./ и се явява по-
неблагоприятна за дееца.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...........................


14
Съобщи за изтекли лични данни