№ 24728
гр. София, 14.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110110601 по описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
С Искова молба, вх. № 38794/28.02.2022г. на СРС, ищците В. В. М., Н. В. Т.-А. и С.
В. Т. са предявили срещу Л. В. Д., Н. К. Д., П. В. Д. и Д. Г. П. искове за предаване на
владението върху 9,12 кв.м. от тавана на сградата, находяща се в град София, ул.
„Парчевич“ № 11, както и да заплатят парично обезщетение за лишаването на ищците от
ползването му. След многобройни уточнителни молби става ясно, че ищците твърдят, че са
собственички на част от сградата и оттам на част от тавана. Със съдебно решение било
установено, че договорът за продажба от 1983г., с който Велко Д., наследодател на
ответниците, закупил от Благоевския РНС таванска клетка от 9,12 кв.м., бил нищожен.
Въпреки това до подаване на исковата молба ответниците не били предали на ищците
описаната част на тавана, която следвало да се счита за реституирана заедно с партерния
етаж на сградата.
Въпреки многобройните подадени по делото молби, претенциите на ищците в крайна
сметка не бяха изяснени. С Определение от 26.03.2024г. /от открито съдебно заседание/
съдът остави исковата молба без движение, като указа на ищците, от които Н. Т.-А. и В. М.
присъстваха в съдебната зала, да заявят ясно какви са исканията им към съда по повод
сочените 9,12 кв.м. от тавана и попада ли тази претендирана площ в предмета на някое от
другите заведени между страните дела, както и ясно да посочат кой ищец по колко пари
иска от всеки ответник, както и фактическото основание за това. Определението е връчено
на С. Т. на 03.04.2024г.
С Молба, вх. № 112093/04.04.2024г. на СРС, Н. Т.-А. и В. М. са посочили, че
претендират осъждане на ответниците да предадат владението върху част от тавана,
съответстваща на 9,12кв.м., които са били предадени от държавата на Велко Д. по договор за
продажба, по-късно прогласен за нищожен, а през 1994г. държавната част от тавана е
възстановена по пътя на реституцията. Посочват какви парични суми претендират като
обезщетение за лишаването им от ползване, както и периодите за това. Тези 9,12 кв.м. не
влизали в 3/4 от тавана, предмет на гр.д. № 6285/2001г. на СРС, тъй като към 2001г.
решението по делото за отмяна на продажбата на тази част от тавана не било влязло в сила.
На първо място ищцата С. Т. не е изпълнила дадените ú указания да уточни
претенциите си по делото, въпреки че надлежно са ú съобщени последиците от това. Поради
това производството по отношение на предявените от нея искове следва да бъдат
прекратено, а исковата молба върната. Не може да се счита за изпълнение подаването на
1
молба от Н. Т.-А. и В. М. с уточняване на претенциите на С. Т., тъй като те не могат да
предявяват, респективно уточняват, чужди права и претенции пред съд.
На второ място, що се касае до претенцията за предаване на владението върху 9,12
кв.м. от тавана на сградата, съдът приема, че искането на ищците Т.-А. и М. е то да им бъде
предадено, тъй като те са собственици на тази част от имота /иск по чл. 108 ЗС/. Настоящият
съдебен състав приема, че в тази си част предявените искове попадат в предмета на гр.д.
6285/2001г. на СРС, видно от постановеното по същото Решение № 20263497/30.11.2020г.,
както и от съдържанието на исковата молба по гр.д. № 6285/2001г. на СРС: същото има за
предмет искове по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване на владението върху
собствените на ищците части от тавана на сградата. Видно от мотивите на посоченото
решение, въпросът относно процесната таванска клетка и площ от 9,12 кв.м. е разгледан от
съда, а актовете, с които е прогласена нищожността на договора за продажба от 1983г. са
представени по делото и са взети предвид от съдебния състав /л.4 от решението/. Видно от
писмо, вх. № 189910/10.06.2024г. на СРС, производството по гр.д. № 9285/2001г. на СРС,
обективно не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, като по отношение на същия
предстои въззивен контрол след разглеждане на частни жалби. След като вече исковете са
предмет на разглеждане по друго дело, тяхното повторно заявяване и паралелно последващо
разглеждане в друг процес е недопустимо – чл. 126, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА Искова молба, вх. 38794/28.02.2022г. на СРС, уточнявана с последващи
молби, в частта ú по отношение на предявените от С. В. Т. искове.
ВРЪЩА Искова молба, вх. 38794/28.02.2022г. на СРС, уточнявана с последващи
молби, в частта ú по отношение на предявените от В. В. М. и Н. В. Т.-А. искове за
предаване на владението върху 9,12 кв.м. от тавана на сградата, находяща се в град
София, ул. „Парчевич“ № 11, тъй като ищците са собственици на същите.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10601/2022г. на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав, в описаната му част.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2