Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

   гр.Добрич, 14.07.2014г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на  шестнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

При секретаря: Д.  Д.

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №4753 по описа за  2013г. и за да се произнесе съобрази  следното :

         Производството е  образувано въз основа на искова молба, с която от ...., с ЕИК .....0, управляван от .....АД, със седалище и адррес на управление гр.С..., ул.....№..., срещу П.А.Р. *** са  предявени няколко обективно съединени иска, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми:

-8400лв., представляваща наемна цена за ползване на недвижим имот с административен адрес гр.Д..., ж.к..., бл., вх., ет., ап. за периода 01.08.2010г. – 01.08.2012г.;

-827,82лв., представляваща законна лихва върху задължението за наем, начислена за периода от 03.04.2013г.-21.05.2014г.;

-5250лв., представляваща обезщетение за ползване на имота без основание след прекратяване на договора за наем за периода от 01.08.2012г.- 07.6.11.2013г.;

-614,85лв., представляваща законна лихва върху претендираното обезщетение, начислена за периода от 01.08.2012г. -21.03.2014г.;

-56,50лв., представляваща такса битови отпадъци за наетия имот за 2011г. с ДДС;

-13,93лв. законна лихва начислена върху задължението за ТБО за 2011година за периода от 01.05.2011г.-06.11.2013г.;

-60,48лв., представляваща такса битови отпадъци за наетия имот за 2012година;

-9,69лв.начислена законна лихва върху задължението за ТБО за 2012година за периода от 01.05.2012г.- 06.11.2013г.;

         С исковата молба е обективно съединен за разглеждане и иск за осъждане на ответника да върне на ищеца наетия имот, тъй като отпаднало основанието за ползването му.

         В исковата молба се излагат следните фактически твърдения:

         Ищцовото дружество като наемодател и ответникът като наемател сключили едногодишен договор за наем на 01.08.2010година. По силата на договора наемодателят предоставил за възмездно ползване на ответника жилище, находящо се в  гр.Д..., ж.к..., бл., вх., ет., ап.. Уговорен бил месечен наем в размер на 350лв., платим на 5-то число на месеца, за който се дължи наемната цена. Освен това, съгласно т.6 от Договора наемателят следвало да заплаща всички консумативи, включително такса битови отпадъци за имота, след префактурирането и от наемодателя.

         С допълнително споразумение от 01.08.2011година договорът за наем бил удължен с още една година, т.е до 01.08.2012година.

         През периода на наемане ответникът останал задължен изцяло за наемната цена. Не заплатил и дължимата ТБО за 2011 и 2012години. След изтичане на договора за наем, без основание ответникът продължил да ползва жилището, за което дължал обезщетение на наемодателя. Въпреки отправените покани, П.Р. не освободил процесното жилище, което пораждало правния интерес на ищеца да предяви и иск за осъждането му да освободи имота.

         На 03.04.2013година наемателят Р. извършил частично плащане на сумата от 1550лв., с която сума били погасени задължения за законна лихва върху главните задължения извън претендираните периоди.

    В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба. Ответникът П.Р. не оспорва паричните искове по основание и размер. Сочи, че изпаднал в затруднено материално положение, както и че възникнали здравословни проблеми в семейството му, които обстоятелства осуетили възможността да заплати търсените суми. Счита, че договорът за наем не е прекратен и желае доброволно да се уредят отношенията с ищцовата страна и той да продължи ползването на наетото жилище.

В открито съдебно заседание ищецът, представляван от юрисконсулт поддържа предявените искове, като настоява съдът да се произнесе като съобрази признанието на ответната страна.

Ответникът в съдебно заседание не отрича сключване на договор за наем и ползване на имота след приключване на договора.Настоява за разсрочване на плащането на процесните задължения.

   Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното:

  Предявеният иск за заплащане на наемна цена е с правно основание чл.232 ал.2 предл.1 от ЗЗД, съгласно която норма наемателят следва да плаща наемната цена. Предявеният иск за заплащане на обезщетение след прекратен договор за наем  е с правно основание чл. 236 а.2 от ЗЗД, съгласно който текст, ако наемателят продължи ползването на имота, въпреки прекратяване на договора, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от договора за наем. Исковете за заплащане на ТБО са с правно основание чл.232 ал.2 предл. 2 от ЗЗД, която разпоредба сочи, че наемателят следва да заплаща консумативите, разходите за ползване на имота. Искът за връщане на наетата вещ е с правно основание чл233 ал.1 от ЗЗД, която норма сочи, че наемателят е длъжен да върне вещта след прекратяване на договора за наем.

Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК по паричните искове. С отговора на исковата молба ответникът направи изрично изявление за признание на предявените парични искове, като отправи искане за разсрочване на паричните задължения и постигане на споразумение с ищеца за продължаване ползването на процесния имот.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира паричните претенции по главните и акцесорни искове за основателни и доказани, при което следва да бъдат уважени.  Ето защо, съдът постановява настоящото решение по паричните искове при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По отношение предявеният осъдителен иск за осъждане на ответника да предаде процесния имот: Безспорно страните са били обвързани от договор за наем, като държането на имота е предадено на ответника. Съгласно сключения анекс, договорът изтича на 01.08.2012година.

С нотариална покана до ответника, връчена му на 09.08.2013г., П.Р. е уведомен, че договорът „няма да бъде подновен” и последния е поканен да освободи процесното жилище. При съобразяване  условията, уговорени в чл.11.3 от Договора за наем, следва да се приеме, че ищецът е отправил изявление за прекратяване на наемното отношение и това изявление е достигнало до ответника. П.Р. не спори, че продължава да ползва имота. Основанието за това ползване е отпаднало с прекратяване на наемния договор, поради което ответникът следва да бъде осъден да предаде на ищцовото дружество наетия имот.

По отношение на направеното в съдебно заседание искане от ответника за разсрочване на изпълнението на решението, съдът намира следното:

Искането е допустимо, доколкото разсрочване на изпълнението може да се извърши само за вземания по осъдителни решения, тъй като същите имат изпълнителна сила. Разпоредбата на чл. 241, ал. 1 от ГПК предвижда възможност за отсрочване или разсрочване изпълнението на решението с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Ответникът не е представил каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдението за влошено имотно състояние и за здравословни проблеми в семейството му, налагащи уважаване на искането за разсрочване изпълнението на настоящото решение. Освен това, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищецът по настоящите искове е изчакал значителен период преди да пристъпи към събиране на вземанията си и отстраняване на ответника от имота, т.е е проявил търпимост и разбиране  към положението на ответника. Допълнително разсрочване и отсрочване на изпълнението би било неприемливо при установеното крайно неглижиране на задълженията за заплащане по процесния договор. При горното, искането на ответника е неоснователно.

По изложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОСЪЖДА П.А.Р. *** да заплати на , с ЕИК ..., със седалище и адррес на управление гр.С..., ул....№..., управляван от ...АД, следните суми:

-8400лв., представляваща наемна цена за ползване на недвижим имот с административен адрес гр.Д..., ж.к..., бл., вх., ет., ап...за периода 01.08.2010г. – 01.08.2012г.;

-827,82лв., представляваща законна лихва върху задължението за наем, начислена за периода от 03.04.2013г.-21.05.2014г.;

-5250лв., представляваща обезщетение за ползване на имота без основание след прекратяване на договора за наем за периода от 01.08.2012г.- 07.6.11.2013г.;

-614,85лв., представляваща законна лихва върху претендираното обезщетение, начислена за периода от 01.08.2012г. -21.03.2014г.;

-56,50лв., представляваща такса битови отпадъци за наетия имот за 2011г. с ДДС;

-13,93лв. законна лихва начислена върху задължението за ТБО за 2011година за периода от 01.05.2011г.-06.11.2013г.;

-60,48лв., представляваща такса битови отпадъци за наетия имот за 2012година;

-9,69лв.начислена законна лихва върху задължението за ТБО за 2012година за периода от 01.05.2012г.- 06.11.2013г.;

          ОСЪЖДА П.А.Р. *** да предаде на ...., с ЕИК ..., със седалище и адррес на управление гр.С...., ул....№..., управляван от ....АД, държането на недвижим имот, находящ се в гр.Д...., ж.к..., бл., вх., ет., ап..

         ОТХВЪРЛЯ искането на П.А.Р. *** за отсрочване и разсрочване на задълженията, присъдени с настоящото решение.

   

Решението подлежи на  въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                     

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :..........................