Определение по дело №442/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск с правно основание чл.258 от ЗЗД и цена 25 167.78 лв.

Ищецът “Ч. и В. СД – Г., представляван от процесуалния си представител, сочи в исковата молба, че в началото на месец юли 2006 г. ответникът “З.” Е. – Г. му възложил да извърши СМР, изразяващи се в изработване, доставка и монтаж на стоманена конструкция на обект “Стоманена конструкция на автосервиз”, който обект се намирал в обект “Автосервиз”, находящ се в УПИ VІІІ-79, кв.95 по плана на кв.”В.”, Г., с идентификатор 40909.124.408, собственост на ответника. За този обект на ответника били изготвени проекти по част архитектурна, конструктивна, В и К и електро, които били одобрени от Главния архитект на Община Кърджали на 08.09.2006 г. Проектът по част конструктивна, фаза технически проект бил изготвен от ищеца с оглед възложените от ответника СМР, в частност от инж. П. Т. В., и не бил заплатен от ответника. За обекта имало издадено разрешение за строеж № 179/11.09.2006 г. Твърди, че с ответника имал предходни договорки за извършване на СМР на този обект, но те не породили действие и правни последици, тъй като не му бил върнат своевременно подписания само от ищеца и предаден на ответника проекто-договор, както и поради факта, че ответникът все още нямал необходимата документация за това. Сочи се, че през месец юли 2006 г. ищецът извършил СМР, подробно описани в исковата молба, на обща стойност 10 241.22 лв. с ДДС, които били изпълнени съгласно одобрените проекти. След извършване на първоначално възложените СМР, ответникът възложил на ищеца да изработи метален навес за автомивка с площ 64 кв.м. (обект “метален навес за автомивка”), както и да изпълни допълнителна конструкция за монтаж на панелите в автосервиза и покритие на автомивката (обект “Монтаж на трислойни панели”) и двата обекта, находящи се в обект “Автосервиз”, находящ се в УПИ VІІІ-79, кв.95 по плана на кв.”В.”, Г., с идентификатор 40909.124.408, собственост на ответника. Така възложените допълнително СМР били изпълнени от ищеца съгласно ободрените проекти и възлизали на стойност 14 926.56 лв. с ДДС. Ответникът приел изцяло и без забележки извършеното от ищеца, за което подписал всички протоколи за освидетелстване на СМР по време на строителството, като било издадено удостоверение за ползуване № 17/02.06.2009 г., издадено въз основа на подписаните актове и протоколи съгласно Наредба № 3/2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. За извършените от ищеца СМР, ответникът му дължал сумата в размер на 25 167.78 лв. с ДДС, която не била заплатена въпреки неколкократните покани. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 25 167.78 лв., представляваща стойността на извършените СМР в обект “Автосервиз”, находящ се в УПИ VІІІ-79, кв.95 по плана на кв.”В.”, Г., с идентификатор 40909.124.408, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В допълнителна искова молба се излагат съображения, че договор за изработка и монтаж на “Стоманена конструкция на автосервиз” не породил действие между страните, както и относно неоснователност на направеното възражение за изтекла давност. Твърди се също, че в процесния обект имало два функционално обособени обекта – автосервиз и автомивка, като се оспорва твърдението на ответника, че договорната стоманена конструкция била изработена и монтирана на място. Оспорва се и твърдението за заплащане на сумата от 4500 лв., както и обстоятелството, че в края на месец април 2006 г. ответникът осигурил строителна площадка за монтаж на стоманените конструкции. Посочено е, че СМР били извършени изрядно и в срок. В съдебно заседание ищецът, представляван от съдружника Видинска и процесуалния си представител, поддържа предявения иск по изложените в исковата молба и представена писмена защита съображения.

Ответникът “З.” Е. – Г., представляван от процесуалния си представител оспорва предявения иск, като е направено възражение за изтекла давност, тъй като исковите претенции на ищеца за заплащане на договореното възнаграждение по сключени договори между страните за извършване на СМР били погасени по давност. Твърди се, че процесният обект бил един и представлявал “Автосервиз”, въведен в експлоатация с Удостоверение № 17/02.06.2009 г., като строителните работи на обекта не били извършени от ищеца, а от “Р.” Е. с управител Г. Л.. На ищцовото дружество било възложено от ответника изработката и монтажа на стоманена конструкция (хале с две клетки) и метален навес на обект “Автосервиз”, за което бил сключен договор за изработка и монтаж на “Стоманена конструкция на автосервиз”. Съгласно постигнатите договорености ищецът се задължил да изготви, достави и монтира стоманената конструкция на автосервиза в срок от 10 работни дни, считано от 17.04.2006 г., а ответникът да му заплати твърдо договорената сума от 8 500 лв. без ДДС., от които 4 500 лв. били заплатени авансово на управителя на ищцовото дружество. В края на месец април била осигурена строителна площадка от ответника, а договорената стоманена конструкция била изработена и монтирана на място в рамките на договорените срокове. Оспорва се твърдението, че ищецът възложил на ответника извършване на три обекта, тъй като обектът бил един, в който следвало да се монтира стоманена конструкция, представляваща хале с две клетки, които следвало да се ползуват за нуждите на автосервиза, а металния навес за нуждите на автомивка към автосервиза. Ищецът монтирал на място стоманените конструкции до около месец май 2006 г., без да довърши окончателно изработката и напуснал обекта, като недовършените работи били изпълнени от “Р.” Е. – Г.. Поради тази причина ответното дружество не приело извършената работа и не заплатило остатъка до пълния размер на договорената цена по договор от 17.04.2006 г. Към исковата молба не били представени фактури, както и двустранно подписани протоколи за извършени СМР. В случая се касаело за частично неизпълнение на договорените задължения от страна на ищеца, поради което ответникът не приел извършената работа и за него не било възникнало задължение за окончателно изплащане на договорената сума. В представен допълнителен отговор се поддържа изложеното в отговора. В съдебно заседание, ответникът, представляван от управителя П. и процесуалния си представител, оспорва иска по изложените в отговора и в представена писмена защита съображения. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото е бил сключен договор с дата 17.04.2006 г., по силата на който “Ч. и В.” СД – Г. се задължило да изработи, достави и монтира стоманената конструкция на обект “Стоманена конструкция на автосервиз”, а “З.” Е. – Г. се задължило да заплати твърдо договорена цена в размер на 8 500 лв. без ДДС, като 4 500 лв. се заплащат авансово, а останалата част след завършване на работата. Във връзка с изграждането на обект “Автосервиз” в кв.95, УПИ VІІІ-79, кв.”В.”, Г. с възложител “З.” Е. бил изработен архитектурен и конструктивен проект, включващ стоманената конструкция на автосервиза. Проектът в част “Конструкции”, фаза “технически проект” бил изготвен от инж. П. В.. Съставени били и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж с дата 14.06.2007 г., акт за приемане на земната основа и действителните коти на извършените изкопни работи с дата 20.06.2007 г., акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция с дата 24.06.2007 г., акт за приемане на извършени СМР по нива и елементи на строителната конструкция с дата 25.06.2007 г., акт за приемане на извършени СМР по нива и елементи на строителната конструкция с дата 10.08.2007 г., акт за приемане на конструкцията с дата 18.09.2007 г., констативен акт за установяване годността за приемане на строежа с дата 11.05.2009 г., които били подписани за възложител от представител на ответното дружество “З.” Е. – Г., а за строител от представител на “Р.” Е. – Г., включително и за приемане монтажа на металната конструкция. С удостоверение № 17 от 02.06.2009 г., издадено от Главния архитект на Община Кърджали, бил въведен в експлоатация обект “Автосервиз”, находящ се в УПИ VІІІ – 79, кв.95 по плана на кв.”В.”, Г. с възложител “З.” Е. – Г.. Ответното дружество “З.” Е. – Г. заплатило на “Р.” Е. – Г. извършени СМР съгласно акт № 19 с фактура № 235/08.11.2006 г. и фактура № 236/17.11.2006 г.

От представеното както доказателство по делото заверено копие от данъчна фактура № 17889/04.09.2006 г. се установява, че ответното дружество “Зах” Е. – Г. е закупило 151.85 кв.м. термопанели с широчина 1.2 м. W40 и 89.65 кв.м. и термопанели покривни с ширина 1 м. R70.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Л., Б. К., А. Д., Ю. Д. и Я. А. се установява, че бетоновите настилки на процесния обект са извършени от фирма “Р.” Е. –Г., а металните конструкции на автосервиза и автомивката са изпълнени от работници и служители на СД “Ч. и В. – Г.. Установява се също, че преградните и покривни панели на автосервиза са закупени от ответника и са монтирани от ищеца.

От показанията на свидетелите П. Г. и К. О. се установява, че управителят на ответното дружество З. П. е заплатил на свидетеля П. В. сумата от 4 500 лв.

Свидетелят П. В. заявява в съдебно заседание, че проектирането и авторския надзор на процесния обект му били платени от управителя на “З.” Е. – Г. в размер на 4 500 лв. с уговорката, че ще бъде подписан договор и договор за строителството, а свидетелят поел задължението да съдейства за изпълнението на обекта. Свидетелят Т. В. – бивш съдружник в ищцовото дружество, посочва, че устно договорената цена между двете дружества за извършване на металната конструкция била 25 000 лв., която не била изплатена.

От показанията на свидетеля А. М. се установява ,че същият е прекарал ел. инсталацията на процесния обект.

От писменото заключение на вещото лице инж. А. Т., както и от разпита на същия в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че стойността на извършените СМР – подобрения в имота по вид, количество и стойност, ведно с труд, материали, доставки, вкл. ДДС, относно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, възлизат на 11 767.18 лв.. Посочените в исковата молба СМР по видове са извършени реално на обекта, на не и по количество. В обект “Автосервиз” съществува “Автомивка”, представляваща метална конструкция от лек тип за навеси, като в част “Конструкции” на проекта няма разработван навес за “Автомивка”. Металната конструкция от лек тип за навеса е изпълнена, като върху навеса на автомивката са монтирани поликарбонатни плоскости. Конструкцията на халето на автосервиза е изпълнена съгласно конструктивната част на проекта, в който по част “Конструктивна” не са показани допълнителни конструктивни елементи за монтиране на врати, стенни панели и улуци. На обекта са монтирани конструктивни елементи (водачи) за монтиране на вратите, стенни панели, покривни панели и улуци. Заложените цени в количествено-стойностните сметки не отговарят на среднопазарните цени за 2007 г. на строителните материали и СМР. Монтажът на стоманената конструкция е извършен съгласно съставения акт за приемане на конструкцията с дата 18.09.2007 г. Стоманените конструкции на халето на автосервиза са изпълнени съгласно конструктивната част на проекта. Вещото лице установява разлика между реално изпълнените и претендирани видове монтажни работи по количества и стойности към момента на изработката и монтажа на стоманени конструкции на обект “Автосервиз”, представляващ две клетки на стоманеното хале и метален навес, в размер на 12 505.64 лв. съгласно приложение № 2 и 3 от заключението.

По делото са представени като доказателства заверени копия от фактура № 78/01.07.2005 г. и договор с дата 20.08.2008 г., които са неотносими към предмета на делото и съдът не ги обсъжда. Фактура № 78/01.07.2005 г. е съставена преди процесния период, като в същата не е посочен вида на закупените строителни материали. Относно договор с дата 20.08.2008 г., то от съдържанието на същия не може да се установи какви СМР са били договорени.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.258 от ЗЗД е основателен и доказан до размера на 7 267.18 лв. Безспорно е, че между страните по делото е бил сключен договор за изработка на метална конструкция на обект “Автосервиз”, както и метална конструкция – навес за “Автомивка”. От събраните по делото доказателства и най-вече от показанията разпитаните по делото свидетели Г. Л., Б. К., А. Д., Ю. Д. и Я. А. се установява, че металните конструкции на обект “Автосервиз” и обект “Автомивка” са били изпълнени от ищцовото дружество. Впрочем и ответникът също не оспорва обстоятелството, че металните конструкции са били изпълнени от ищеца. Спорна по делото е била договорената между страните цена на извършените СМР, както и количеството им. По делото е представен като доказателство договор с дата 17.04.2006 г., по силата на който СД “Ч. и В.” – Г. се задължило да изработи, достави и монтира стоманената конструкция на обект “Стоманена конструкция на автосервиз”, а “З.” Е. – Г. се задължило да заплати твърдо договорена цена в размер на 8 500 лв. без ДДС, като 4 500 лв. се заплащат авансово, а останалата част след завършване на работата. Ищецът твърди, че този договор не породил действие, тъй като не бил върнат подписан от ответника. Това твърдение е необосновано и не може да бъде споделено. Видно от представения договор същият е подписан и от двете страни като са положени и печати на двете дружества. След сключване на договора същият не е бил прекратен или развален от ищеца, поради което същият е породил своето правно действие и е задължителен за страните. Дори и да приемем, че екземпляр от договора на е бил върнат на ищеца, то в случая би било налице предложение за сключване на договор, което е било прието и от момента на приемането на предложението договорът е сключен и е породил правно действие. Съгласно така сключения договор цената на стоманената конструкция на обект “Автосервиз” е в размер на 8 500 лв., която е твърдо договорена и без възможност за промяна. В тази връзка съдът не приема показанията на разпитания по делото свидетел Т. В., който заявява, че договорената между страните цена за изработката на металната конструкция на обект “Автосервиз” е 25 000 лв. Показанията на този свидетел са нелогични, непоследователни и противоречат на останалите, събраните по делото доказателства. Нелогично е на 17.04.2006 г. страните да постигнат съгласие за сумата от 8 500 лв., а през месец юни 2006 г. да се договорят за цена в размер на 25 000 лв. Освен това свидетелят е заинтересован от изхода на делото предвид роднинската му връзка с управителя на ищцовото дружество. В изпълнение на т.6 от договор с дата 17.04.2006 г. управителят на “З.” Е. – Г. е заплатил на свидетеля П. В. сумата в размер на 4 500 лв. Предаването на посочената сума се установява от показанията на свидетелите П. Г. и К. О., които съдът приема в тази им част. Свидетелят П. В. също потвърждава, че е получил от управителя на ответното дружество сумата в размер на 4 500 лв., но посочва, че тази сума представлява възнаграждение за проектирането и авторския надзор на процесния обект, извършено от него. В тази връзка съдът не приема показанията на свидетеля П. В. в тази им част относно основанието за плащане на сумата от 4 500 лв., тъй като същите са нелогични и противоречат на доказателствата по делото. Така, в исковата молба ищцовото дружество, представлявано от Р. В., която е съпруга на свидетеля П. В., сочи, че конструктивния проект за процесния обект е изготвен от ищеца и в частност от инж. П. В., който проект не бил заплатен от ответника. В пълно противоречие с това твърдение свидетелят П. В. твърди, че сумата от 4 500 лв., която получил от управителя на “З.” Е. – Г., представлява възнаграждение за изработения от него конструктивен проект на процесния обект. Показанията на този свидетел са и нелогични, тъй като сумата е твърде висока за изработването на конструктивния проект на автосервиза, а и няма как свидетелят да е знаел отнапред колко часа ще работи на обекта, за да претендира възнаграждение за авторски надзор в посочения размер. Очевидно е, че свидетелят П. В., който е баща на свидетеля Т. В. – бивш съдружник в ищцовото дружество, и съпруг на Р. В., е договарял от името на събирателното дружество за изграждането на металната конструкция на автосервиза и автомивката. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че свидетелят П. В. е бивш съдружник в събирателното дружество и е ръководил монтажа на стоманените конструкции. Ето защо следва да се приеме, че сумата от 4 500 лв. представлява авансово плащане по т.6 от договор с дата 17.04.2006 г. и същата е недължима. Съгласно заключението на вещото лице инж. А. Т. извършените от ищеца СМР на обект “Автосервиз” са на стойност 7 784.82 лв., от която сума следва да бъде приспадната заплатената сума в размер на 4 500 лв., като задължението на ответното дружество за този обект е в размер на 3284.82 лв., която сума следва да бъде присъдена на ищцовото дружество.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е изпълнило и метален навес за “Автомивка” в имот, собственост на ответното дружество. В тази връзка са показанията на свидетелите Б. К., А. Д., Ю. Д. и Я. А., които изрично посочват, че те като служители на СД “Ч. и В. – Г. за изработили и монтирали металния навес за автомивка в имота, собственост на ответното дружество. Стойността на този обект с оглед заключението на вещото лице инж. А. Т. възлиза на 3 982.36 лв., която сума следва да бъде присъдена на ищеца. Или, общо дължимата от ответното дружество сума възлиза в размер на 7 267.18 лв., от които 3284.82 лв. за обект “Автосервиз” и 3 982.36 лв. за обект “Автомивка”. Ето защо предявеният иск е основателен и доказан до размер на 7 267.18 лв. и следва да бъде уважен до този размер, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата му част и до пълния предявен размер от 25 167.78 лв. искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

По отношение на направеното възражение за изтекла давност, то същото е неоснователно, тъй като не е изтекла предвидената в разпоредбата на чл.110 от ЗЗД петгодишна погасителна давност. От показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Л., Б. К., А. Джелил, Ю. Д. и Я. А. се установява, че строително-монтажните работи на процесния обект “Автосервиз” и “Автомивка са приключили около месец септември 2006 г. Показанията на тези свидетели са логични и непротиворечиÔи и съдът ги приема. В тази връзка съдът не приема показанията на свидетеля А. М., който твърди, че автосервизът е бил изграден през месец май 2006 г. Показанията на този свидетел се опровергават както от показанията на свидетелите Г. Л., Б. К., А. Д., Ю. Д. и Я. А., така и от обстоятелството, че разрешението за строеж на процесния обект е било издадени на 11.09.2006 г., видно от протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж (л.8 от делото). С оглед на това следва да се приеме, че изграждането на автосервиза и автомивката е приключило през месец септември 2006 г., а исковата молба е предявена на 28.06.2001 г., поради което задължението не е погасено по давност.

В хода на делото е открито производство по оспорване истинността и съдържанието на договор за изработка и монтаж на „Стоманена конструкция на автосервиз” от 17.04.2006 г., съдържанието наудостоверение № 17/02.06.2009 година, издадено от гл. архитект на Община – Кърджали, както и съдържанието и автентичността на фактура № 235/08.11.2006 год., фактура № 236/17.11.2006 год. и фактура № 17889/04.06.2006 година. Във връзка с това доказване не бяха ангажирани и събрани доказателства, установяващи неистинността и неверността на посочените документи, поради което оспорването следва да бъде признато за недоказано.

При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 1171.46, а на ответника съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 960.19 лв. Или, по компенсация на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 211.27 лв.

Водим от изложеното и на основание чл.258 от ЗЗД, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността и съдържанието на договор за изработка и монтаж на „Стоманена конструкция на автосервиз” от 17.04.2006 г., съдържанието наудостоверение № 17/02.06.2009 година, издадено от гл. архитект на Община – Кърджали, както и съдържанието и автентичността на фактура № 235/08.11.2006 год., фактура № 236/17.11.2006 год. и фактура № 17889/04.06.2006 година.

ОСЪЖДА “З.” Е. – Г., У. Д. № *, ЕИК * да заплати на “Ч. и В. СД – Г. У. № *, ЕИК *, сумата в размер на 7 267.18 лв., от които 3284.82 лв. представляващи стойността на извършени СМР - изработване на стоманена конструкция на обект “Автосервиз” и 3 982.36 лв., представляващи стойността на извършени СМР – изработване на навес за автомивка на обект “Автомивка”, находящи се в УПИ VІІІ-79, кв.95 по плана на кв.”В.”, Г., с идентификатор 40909.124.408, ведно със законната лихва върху главницата от 7 267.18 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.258 от ЗЗД в останалата му част и за разликата от 7 267.18 лв. до пълния му предявен размер от 25 167.78 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “З.” Е. – Г., У. Д. № *, ЕИК * да заплати на “Ч. и В. СД – Г. У. № *, ЕИК * направените по делото разноски съразмерно и по компенсация в размер на 211.27 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: