РЕШЕНИЕ
№ 18348
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110151262 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Д. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Р.-К.“, бл. 11, вх. „А“, ет. 2, ап. 6, чрез адв. А.
М., срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ул. „А. I“
№ 5, представлявана от директора главен комисар Л. Н., чрез гл.юрк. К. В.-Г.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 25 000 /двадесет и пет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и за причинени
на ищцата силен стрес, уплах, продължаващо посттравматично разстройство,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
непозволеното увреждане, до окончателното изплащане на сумата, за които
вреди се твърди, че същите представляват пряка и непосредствена последица
от ПТП, реализирано по вина на ответника на 20.07.2022 г. в гр. С., на
кръстовището на ул. „А.“ с бул. „А. С.“ и ул. „А. Т.“, както и сторените по
делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Общата цена на предявения иск в размер на 25 000 /двадесет и пет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, обуславя родова подсъдност на районен съд като първа инстанция по
арг. от чл. 104, т. 4 във вр. с чл. 103 от ГПК, поради което делото е изпратено
по подсъдност на Софийски районен съд с Определение № 11081/15.07.2024 г.
по гр.д.№ 7673 от 2024 г., I-1 с-в, по описа на Софийски градски съд /СГС/.
В исковата молба са налице твърдения, че на 20.07.2022 г. в гр. С., на
кръстовището на ул. „А.“ с бул. „А. С.“ и ул. „А. Т.“, е реализирано ПТП
между лек автомобил марка „С.“, модел „П.“, с peг.№ СВ 0389 СН, управляван
1
от ищцата Д. С. П., ЕГН ********** и лек автомобил с марка „Ш.”, модел „Р.“
с peг.№ СВ НЗ, собственост на ответника Столична дирекция на вътрешните
работи, управляван от служителя П. И. К., ЕГН ..., с адрес: гр. С, ж.к. „Л.“, бл.
618, вх. „Г“, ет. 8, ап. 72 при изпълнение на служебните му задължения.
Налице е твърдение, че отговорността за настъпване на процесното
събитие е на П. И. К., който, при управление на служебен автомобил марка
„Ш.”, модел „Р.“ с peг.№ СВ НЗ, собственост на ответника, нарушава
правилата за движение при движение по бул. „А. С.“, като отнема предимство
и преминава на забранителен червен сигнал на светофар, вследствие на което
навлиза в кръстовището на ул. „А.“ с бул. „А. С.“ и ул. „А. Т.“ и удря предната
дясна част на намиращия се пред нея лек автомобил с марка „С.“, модел „П.“,
с peг.№ СВ .. СН, управляван от ищцата. В исковата молба се твърди, че в
резултат на интензитета на осъществения удар между двата автомобила,
траекторията на движение на лек автомобил с марка „С.“, модел „П.“, с peг.№
СВ.. СН се изменила, поради което същият се озовава в северната лента на
движение на пътното платно на бул. „А. С.“, където се удря челно в носещия
стълб на светофарна уредба. Гореспоменатото обстоятелство, както и факта на
налагане на административно наказание на водача П. И. К., е обективирано в
приложен по делото и подписан от участниците и съставителя Протокол за
ПТП № 1846403/20.07.2022 г. На мястото на събитието е пристигнал екип на
пътна полиция и медицински екип, който е оказал помощ на пострадалия
водач. В тази връзка, съгласно приложеното към исковата молба
Съдебномедицинско удостоверение № 530/2022 г. от 22.07.2022 г., издадено от
д-р В. С.– съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при
УМБАЛ „А“ ЕАД, вследствие на реализираното ПТП и последвалия удар, на
ищцата са нанесени множество травматични увреждания, а именно
кръвонасядания, охлузвания и отоци по шията, тялото и крайниците, оток,
ангажиращ лявата предмишница, китка и ръка с данни за ограничаване в
обема на движения в гривнената става, поради изразен болков синдром,
подкожен хематом с кръвонасядане и охлузване в областта на дясното бедро,
представляващи „временно разстройство на здравето неопасно за живота“.
Извършилият прегледа лекар установил, че гореописаните увреждания са
били получени в резултат от действие на твърди тъпи предмети и биха могли
да се получат по време и начин, както са били съобщени от прегледаната.
Ищцата заявява, че в резултат на настъпилото ПТП, същата е преминала
през дълъг възстановителен период, съпътстван от силни физически болки и
неразположения, като твърди, че на същата е било причинено
посттравматично разстройство, изразяващо се в тревожност и силен страх,
който ищцата изпитва към евентуалното управление на моторни превозни
средства след датата на процесното събитие. Това обстоятелство наложило
посещение при специалист – психиатър, който поставил диагноза
„разстройство в адаптация” и назначил медикаментозно лечение на ищцата.
Посоченото обстоятелство е обективирано в представен като доказателство
към исковата молба Амбулаторен лист № 000012/24.06.2023 г., издаден на
ищцата от извършилата медицинския преглед д-р М. К. при Медицински
център по сърдечно-съдови заболявания. В исковата молба се твърди, че като
2
последица от настъпилото ПТП, ищцата е развила инсулинова резистентност
и преддиабетно състояние.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ул. „А. I“
№ 5, представлявана от директора главен комисар Л. Н., чрез гл. юрк. К. В.-Г.,
с който отговор оспорва изцяло предявения иск, като счита същия за
неоснователен и недоказан. Твърди, че на 22.07.2022 г. авто-патрулен маршрут
с позивна ППГ 363, назначени в наряд съгласно Единна разстановка на силите
и средствата при 03 РУ – СДВР в деня на процесното събитие, движейки се по
бул. „А. С.“ в посока бул. „К. В.“, с включени звуков и светлинен сигнал,
преминават на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовище „Алеко
Туранджа“ и реализират ПТП с управлявания от ищцата лек автомобил марка
„С.“, модел „П.“, с peг.№ СВ СН. В тази връзка, ответникът излага твърдение,
че последната не е осигурила безпрепятствено преминаване на полицейския
патрул, което задължение произтича от законоустановената възможност на
водач на моторно превозно средство със специален режим на движение да
преминава при забраняващ сигнал на светофара, както и съобразно
разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата, според
която останалите водачи са длъжни да гарантират възможност за
безпрепятствено преминаване на превозно средство, сигнализиращо със
специален звуков и специален светлинен сигнал. Предвид изложеното,
ответникът прави възражение за съпричиняване на евентуално настъпилия
вредоносен резултат, като счита, че вина за ПТП има и водачът на лек
автомобил марка „С.“, модел „П.“, с peг.№ СВ .. СН, който, без да съобрази
поведението си със законовото изискване на цитираната разпоредба, е създал
предпоставка за реализиралия се удар.
Ответникът признава за установено, че водачът на служебния автомобил
не е успял да извърши безопасно предприетото преминаване, за което е бил
съставен АУАН № 687374/2022 г. на същия.
Твърди, че в конкретния случай не е налице причинно-следствена връзка
между деянието и настъпилата вреда, което представлява задължителен
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а формулираните
от ищцата вреди от процесното събитие са били посочени общо, като същите
биха могли да бъдат причинени и от други фактори.
Отбелязва, че приложеният като доказателство към исковата молба
Амбулаторен лист № 000012/24.06.2023 г. е бил издаден на ищцата година
преди датата на исковата молба, поради което обективното състояние на
ищцата не е неминуемо свързано с дадените сведения при извършването на
прегледа. По отношение на приложеното към исковата молба
Съдебномедицинско удостоверение № 530/2022 г. от 22.07.2022 г., издадено от
Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „А.“ ЕАД,
ответникът счита, че макар да удостоверява наличие на кръвонасядания и
охлузвания, същото не потвърждава изложените от ищцата твърдения за
претърпени от нея психически травми, болки и страдания, датиращи от 2022 г.
до момента на предявяване на исковата претенция. Счита, че по делото не са
били ангажирани никакви доказателства за установяване на причинени
3
неимуществени вреди, които да бъдат приети като резултат от настъпилото
ПТП.
Оспорва по основание и размер претендираното от ищцата обезщетение
за неимуществени вреди, тъй като смята, че същото противоречи на принципа
за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа и правна страна:
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с
правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3, вр. чл.
86, ал. 1, изр.1-во от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване с годни доказателства действителния
механизъм на процесното ПТП и наличието на вреди от неимуществен
характер, причинно-следствената връзка на твърдените неимуществени вреди
с процесното ПТП, т.е. причинната връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди и възлагането на
работата от страна на ответника. В тежест на ответника е да докаже фактите,
от които произтичат възраженията му, а именно липсата на причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и посочените от ищцата вреди,
твърдяното наличие на принос за настъпването на същото по отношение на
водача на МПС марка „С.“, модел „П.“, с peг.№ СВ .. СН, вкл. и възражението
за прекомерност на претендираното обезщетение.
С Определение № 2427/16.01.2025 г. съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че водачът на служебния
автомобил не е успял да извърши безопасно предприетото преминаване, за
което е бил съставен АУАН № 687374/2022 г. на същия.
Съгласно императива на чл. 45 ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму“. Непозволеното увреждане е сложен
юридически състав, елементите на който са: деяние /действие или
бездействие/, вреда /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения или неговия телесен интегритет/, противоправност на деянието
/несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение/, причинна връзка между противоправното поведение и вредата и
вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до
доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД включва и още един елемент – виновното
лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената
работа. Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. При посочения фактически състав
отговорността е субсидиарна и възниква, когато виновно са причинени вреди
4
от лице, на което е възложена определена работа. Отговорността на
възложителя е обективна, гаранционно-обезпечителна и безвиновна. Съгласно
ППВС № 7/1958 г. на ВС, това е отговорност за чуждо, противоправно и
виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и цели да
обезпечи по-сигурно и по-бързо обезщетяването му. Тя е функционално
обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките по чл. 45
от ЗЗД по отношение на поведението на прекия причинител.
Следователно в случай, че П. И. К. чрез свои виновни и противоправни
действия и/или бездействия при или по повод изпълнение на работата си е
причинил имуществени или неимуществени вреди на трети лица, следва да се
ангажира отговорността и на работодателя му СДВР на основание чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45 ЗЗД.
За установяване механизма на твърдяното ПТП е представен двустранен
протокол, съставен от участниците в него, както и съдебно-автотехническа и
допълнителна съдебно-автотехническа експертиза, които съдът кредитира
като компетентно и обективно изготвени. От тях се установява, че на
20.07.2022 г. около 16.40 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „А. С.“ и
ул.“А.“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „С.“, модел „П.“, рег.№
СВ..СН, с водач Д. С. П. и лек автомобил марка „Ш.“, модел „Р.“, с рег.№
СВ..НС, собственост на СДВР - МВР, управляван от П. И. К. Лекият
автомобил „Ш.“ се движил по бул. „Ал. С.“ по посока на бул. „К. В.“,
преминал на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището с ул.
„А.“ и реализирал ПТП с потеглилия на зелен сигнал лек автомобил „С.“,
движещ се по ул. „А.“ по посока на ул. „А. Т.“. Ударът е с предната част на лек
автомобил „Ш.“, в предна дясна част на лек автомобил „С.“, който след това
изменя траекторията си, преминава в насрещната лента и се удря челно в
носещия стълб на светофарната уредба. От извършения в експертизите
условен анализ на движението на автомобилите, се установява, че водачът на
лек автомобил „Ш.“ би осигурил безопасно преминаване през кръстовището,
ако се е движил с много по-ниска скорост (10-12 км. ч.) и е предприел
намаляване на скоростта и спиране още с навлизането в кръстовището на л.а.
„С.“. Водачът на лек автомобил „Ш.“ на практика не е разполагал с
техническата възможност да спре преди мястото на удара при скоростта, с
която е потеглил. Възможността за предотвратяване на ПТП от страна на
водача на лек автомобил „С.“ е била спиране преди навлизането му в лентата
на движение на лек автомобил „Ш.“ и осигуряване на безпрепятственото му
преминаване през кръстовището.
Съдът не кредитира съдебно-автотехническите експертизи в частта
относно наличието на включени звуков и светлинен сигнал на лек автомобил
„Ш.“, както и това дали е изпълнявал служебна задача към момента на
процесното ПТП, тъй като заключението се базира единствено на твърденията
на ответника, като вещото лице не се е убедило от събрани доказателства в
тяхната истинност.
Съгласно чл. 34.(1 ЗДвП моторно превозно средство със специален
режим на движение подава едновременно светлинен сигнал с проблясваща
синя или червена светлина и специален звуков сигнал. Само в този случай
5
приложение намира чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според който водачът на моторно
превозно средство със специален режим на движение може да преминава при
забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие
на пътен знак, който изисква това, като и тогава той трябва да намали
скоростта достатъчно, за да извърши преминаването безопасно.
В тази връзка по делото не са представени никакви доказателства, че
служебният автомобил „Ш.“ е бил с включена сигнализация и е изпълнявал
служебна мисия, изискваща това, като доказателствената тежест за тези факти
е била възложена на ответника. При това положение съдът не може да приеме,
че процесният автомобил „Ш.“, собственост на СДВР-МВР, е бил със
специален режим на движение, докато се е движел по бул. „А. С.“, поради
което за него не са важали специалните правила на чл. 92 ЗДвП, позволяващи
му да преминава на забраняващ сигнал на светофара.
Следва да се има предвид като безспорно обстоятелство по делото и че
на водача на служебния автомобил е бил съставен АУАН поради неспазване на
изискванията за безопасност при преминаване, т.е. дори и да е бил с включена
сигнализация, той е извършил нарушение на закона за движение по пътищата,
като не е взел мерки, за да спре, в случай че пресичащите кръстовището МПС
не го пропуснат.
С оглед на гореизложеното не може да се приеме, че ищцата, като водач
на лек автомобил „С.“, е имала задължение по чл. 104 ЗдвП да освободи
достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спре, за да
осигури безпрепятствено преминаване на приближаващо моторно превозно
средство със специален режим на движение, което е с включена звукова и
светлинна сигнализация, защото служебният автомобил не е имал този статут.
Следователно тя е спазила правилата за движение по пътищата и
възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно.
Поради това съдът приема, че единствено водачът на служебния
автомобил „Ш.“ е нарушил ЗДвП, като не е спрял на червен сигнал на
светофара (чл. 12 ЗдвП) и не е управлявал безопасно, въпреки че е бил
длъжен, и по този начин е извършил противоправно деяние по смисъла на чл.
45 ЗЗД.
Ответникът не оспорва по делото, че водачът на служебния автомобил
„Ш.“ П. И. К. е бил негов служител към датата на ПТП, като посочва, че
въпросният автомобил е изпълнявал автопатрулен маршрут, движейки се по
бул. „А. С.“ в посока бул. „К. В.“, когато е настъпило ПТП с автомобила на
ищцата. Поради това съдът приема, че П. И. К. е извършил виновни и
противоправни действия при изпълнение на работата си, като за произтеклите
от тях вреди за трети лица, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД отговорност
следва да носи неговият работодател СДВР.
Относно наличието и естеството на вредите, настъпили вследствие на
процесното ПТП, по делото са представени амбулаторен лист,
съдебномедицинско удостоверение и са изслушани съдебно-медицинска,
съдебно-психиатрична и психологична експертизи, както и показанията на
двама свидетели.
6
От представеното съдебно-медицинско удостоверение № 530/2022 г.,
издадено от д-р В. С. след извършен преглед два дни след катастрофата, както
и изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът
кредитира в цялост, се установява, че ищцата е имала следните телесни
увреждания: множество кръвонасядания, охлузвания и отоци по шията,
охлузвания по тялото и крайниците, кръвонасядания в областта на гръдния
кош, охлузвания и кръвонасядания в коремната област, лявата предмишница,
оток, ангажиращ лявата предмишница, китка и ръка с данни за ограничаване в
обема на движения в гривнената става поради изразен болков синдром,
подкожен хематом с кръвонасядане и охлузване в областта на дясното бедро,
кръвонасядане на дясната подбедрица и десния глезен, кръвонасядане и
охлузвания по лявото бедро и лявото коляно. Според съдебно-медицинското
удостоверение тези травматични увреждания са получени вследствие на удар
с твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени като следствие от
описаното ПТП. Няма информация по делото за проведено специфично
лечение на физическите травми на ищцата, като оздравителният процес е
приключил за около 15-20 дни. Установява се, че не е била нужна
рехабилитация и от травматичните увреждания не са настъпили изменения и
остатъчни оплаквания след пълното възстановяване.
По отношение на психическите травми, претърпени от ищцата, съдът
кредитира изцяло съдебно-психиатричната и психологична експертиза като
изчерпателна, обективна и достоверна. От нея се установява, че при и
непосредствено след коментираното ПТП у нея се регистрират типични
преживявания за приемане на диагнозата F43.0 Остра стресова реакция с
характерните емоционални, перцептивни, вегетативни, когнитивни и
поведенчески смущения (по Международната класификация на болестите на
СЗО, 10 ревизия и Наредба № 42/2004 г. на МЗ). Както е характерно при
смущенията от групата F43 Реакции на тежък стрес и разстройства в
адаптацията, те са пряк резултат на изключително стресогенно житейско
събитие, пораждащо остра стресова реакция (или значима житейска промяна),
чието въздействие корелира с индивидуална уязвимост, при категоричната
зависимост, че разстройството не би възникнало без въздействието на
стресогенния фактор. Вещото лице е категорично, че ищцата е претърпяла
остра стресова реакция с последващо развитие на диагнозата F43.1
Посттравматично стресово разстройство като следствие от процесното ПТП.
Според него провежданото медикаментозно лечение веднага след събитието е
било уместно и полезно. В настоящия момент такова лечение би било малко
ефективно, но системна психологична терапия би имала по-реален,
продължителен и стабилен ефект. Продължителността на възстановяването не
може да се определи категорично, но при всички случаи терапията следва да е
продължителна и системна.
Вещото лице посочва, че ищцата страда от следните симптоми на остра
стресова реакция и посттравматично стресово разстройство: повишена
тревожност, проблем в планирането, безпокойство, ниска самооценка,
отказване от жизнени цели, промяна на персоналната социална роля, трайни
малоценностови изживявания, блокиране на емоциите, отчуждаване от
7
околните, физическо изтощение, безсъние, несигурност при шофиране,
повторяемост на едни и същи или на няколко сходни ужасяващи кошмарни
теми, страх от подобен инцидент с нея и близките й, чувство за
непосредствена опасност за живота с разнообразни вегетативни нарушения -
от тревожна неувереност до състояние на ужас.
Всичко това има несъмнено травматичен характер, с трайни последици
за общуването, семейните й взаимоотношения, професионалната й дейност до
степен на изразен психичен дискомфорт, без да може да се твърди за
клинична изявеност на оплакванията.
Не са налични данни за някаква обремененост или за значими минали
заболявания, които да имат отношение към психичната стабилност,
реактивността и адаптивността на Д. П. допреди инцидента.
Тези констатации се потвърждават и от приложения амбулаторен лист от
24.06.2023 г., издаден от психиатър. Там е поставена диагноза на ищцата
Разстройство в адаптацията, което се свързва с процесната катастрофа.
Посочено е, че ищцата е получила психично разстройство и е изпитвала силен
страх, напрежение, раздразнителност, сърцебиене, потене, безсъние,
безапетитие и др., плачела е. Била видимо тревожна, напрегната, плачлива,
имала проблем да се придвижва по улицата, нямала енергия, била с понижена
концентрация, с проблеми в планирането и организацията на ежедневието, без
суицидни мисли. Била назначена медикаментозна терапия.
По делото са изслушани показанията на двама свидетели, които съдът
преценява съобразно критериите на чл. 172 ГПК поради близките им
приятелски отношения с ищцата и има предвид, че те не са очевидци на
случилото се. Съдът все пак кредитира тези показания, тъй като съответстват
на изложеното в съдебно-психиатричната и психологична експертиза и
съдебно-медицинската експертиза, както и на останалия доказателствен
материал по делото.
Свидетелката Е. Н. посочва, че не е присъствала на самото ПТП, но
пострадалата се е обадила след него. Свидетелката я взела от П. Посочва, че
ищцата била много уплашена след инцидента, била в шок. Още не можела да
осъзнае сериозността на преживяното. Осъзнавала го с времето. Имала болки,
доста синини по тялото, охлузвания, изглеждащи като кръвоизливи, ръката я
боляла около китката, била и леко поддута. Имала белези по врата, от колана
имала кръвоизлив, по краката имала охлузвания, по корема и по ръцете също.
Свидетелката твърди, че пострадалата имала счупване на дребна костица на
ръката, което обаче не се потвърждава от медицинската документация,
представена по делото. Посочва, че след инцидента ищцата изпитвала страх
да се вози в кола и да шофира, чувствала притеснение, като това продължило
с години. Шофирала само когато е съвсем наложително.
Свидетелят М. С. също твърди, че е отишъл да види ищцата в деня на
ПТП. На пръв поглед била здрава, но се оказало, че има охлузвания. Тя не
знаела какво е станало, спомняла си само удар и стълб. След инцидента се
страхувала да управлява автомобил, а допреди това шофирала постоянно. От
тогава насам лично не я е виждал да шофира, но знае, че се налага да
8
шофира, когато той не може да я закара.
По делото не са представени медицински доказателства за развити от
ищцата инсулинова резистентност и преддиабетно състояние, както и за това,
че те са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Макар и
стресът по принцип да е възможен фактор за възникването на тези
заболявания и дори да се приеме, че ищцата страда от тях, при отсъствие на
информация за съпътстващото здравно състояние и на категорични
доказателства, по делото не може да се приеме, че инсулиновата
резистентност и преддиабетно състояние са следствие от катастрофата.
Въз основа на всички гореописани доказателства, съдът приема, че
ищцата е претърпяла неищуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания, вследствие на множестовото си физически
травми, както и на развилото се у нея постравматично стресово разстройство,
които са пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно
поведение на Петър Иванов Кацаров, служител на ответника. Поради това
ищцовата претенция по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД се явява доказана по основание.
По размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди:
Гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа
по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е функционално обусловена от отговорността на
делинквента и съответно тъждествена на нея по обем и съдържание. Затова и
ответникът отговаря спрямо ищеца при същите условия, при които отговаря
причинителят на вредите, т.е. по правилата на деликтната отговорност.
Съгласно чл. 51 ЗЗД отговорността на делинквента обхваща всички
вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от увреждането,
като при определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените
вреди приложение намира принципът на справедливото им репариране,
установен с нормата на чл. 52 ЗЗД. При съобразяване на даденото в т. 2 от
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС задължително тълкуване
следва да се отбележи, че въведеното в чл. 52 ЗЗД понятие за справедливост
като критерий за съразмерна обезвреда не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
подлежащи на изследване от съда във всеки отделен случай. Като такива
обстоятелства в конкретиката на процесния случай следва да бъдат ценени
вида и тежестта на получените от ищеца телесни увреждания, характера и
интензитета на свързаните с тях болки и страдания, продължителността на
възстановителния период и наличието на евентуални остатъчни оплаквания.
При преценка размера на следващото се по справедливост обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът отчита на първо място
характера на причинените увреждания, които са както физически, така и
психически. Ищцата е претърпяла множество охлузвания, кръвонасядания,
отоци и навяхвания по цялото тяло, които, макар и да се квлифицират като
лека телесна повреда, са причинили немалки болки и страдания за период от
15-20 дни. Съдът отчита факта, че тя не е имала счупвания, както и че не се е
налагал престой в болница, нито рехабилитация или по-специално лечение.
Важно по случая е, че ищцата е развила сериозно психическо разтройство
като последица от инцидента - F43.0 Остра стресова реакция с последващо
развитие на F43.1 Посттравматично стресово разстройство, характеризиращо
се с множество симптоми, описани по-горе – страх за себе си и близките си,
9
безсъние, тревожност, натрапчиви мисли, многократно преживяване на
ситуацията, проблеми в организирането на ежедневието и др. Въпреки
правилната терапия, тези симптоми са продължили с години, като е възможно
те да са налице и до днес, а и за години напред.
С оглед на горното и при съобразяване на социално-икономическите
условия в страната към датата на настъпване на вредите, съдът приема, че
следва да определи по справедливост обезщетение в размер от 20 000 лева,
като за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лева следва да
отхвърли претенцията, като неоснователна за този размер. Съгласно
установената практика на съдилищата претендираното обезщетение за
неимуществени вреди се разглежда и преценява като една обща сума,
отнасяща се за всички претърпени болки и страдания, като техният вид и
интензитет се взимат предвид при определяне размера на това общо
обезщетение, а не се присъжда отделно обезщетение за всяко конкретно
увреждане.
Върху размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът
следва да присъди и поисканата законна мораторна лихва от датата на деликта
- 20.07.2022 до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни по
съразмерност. Ищцата е сторила следните разноски по делото – 1000 лв.
държавна такса, 1750 лв. – депозит за вещи лица и 2650 лв. – адвокатски
хонорар, общо 5400 лв. Съдът счита, че заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, като съобразява високия материален
интерес по делото от 25 000 лв., изслушването на четири експертизи и двама
свидетели в няколко съдебни заседания, както и факта, че делото не е напълно
лишено от фактическа и правна сложност. Съдът взема предвид и критериите
на необвързващата Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа (чл. 7, ал. 2), като адвокатският хонорар в случая е в минимален
размер. Ответникът е сторил разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в минимален размер от 200 лв. на основание чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ. Следователно на ищеца следва
да се присъдят съответно на уважената част от иска разноски в размер на 4320
лв., а на ответника – 40 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3,
вр. чл. 86, ал. 1, изр.1-во от ЗЗД Столична дирекция на вътрешните работи, с
адрес: гр. С., ул. „А. “ № 5, представлявана от директора главен комисар Л. Н.
да заплати на Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Р.-К.“, бл. 11, вх.
„А“, ет. 2, ап. 6 сумата от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, както и за причинени на ищцата силен стрес, уплах и
10
продължаващо посттравматично разстройство, които вреди представляват
пряка и непосредствена последица от ПТП, реализирано по вина на П. И. К. -
служител на ответника, на 20.07.2022 г. в гр. София, на кръстовището на ул.
„А.“ с бул. „А. С.“ и ул. „А. Т.“ ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на непозволеното увреждане - 20.07.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от 25 000
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес: гр. С., ул. „А.“ № 5, представлявана от директора
главен комисар Л. Н. да заплати на Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. „Р.-К.“, бл. 11, вх. „А“, ет. 2, ап. 6 сумата от 4320 лв. - разноски в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. С. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Р.-К.“, бл. 11, вх. „А“, ет. 2, ап. 6 да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „А.“ № 5,
представлявана от директора главен комисар Л. Н. сумата от 40 лв. - разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11