№ 417
гр. Благоевград, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20211200500862 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437, ал.1 вр. с чл.435, ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от М. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
ул.“С.“ №11, против Разпореждане от 18.06.2021 г. на ДСИ при РС-П., с което е отказано
прекратяване на производството по изп.д.№37/2021 г. по описа на съдебния изпълнител.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакувания отказ. Във връзка с
обжалваното изпълнително действие, жалбоподателката посочва, че изпълнителният лист,
послужил като основание за образуване на изпълнителното дело, е издаден въз основа на
влязло на 06.08.2012 г. в законна сила решение по в.гр.д.№228/2012 г. по описа на ОС-
Благоевград, с което е отменено първоинстанционно такова по чл.32 ЗС. Излагат се
съображения, че срокът на изпълнителния лист е започнал да тече на 06.08.2012 г. и към
07.06.2021 г. е изтекла петгодишна погасителна давност, поради което същият не подлежи
на изпълнение. Ето защо се твърди, че образуваното изпълнително дело е
незаконосъобразно и следва да бъде прекратено на основание изтекла пет годишна
погасителна давност на издадения изпълнителен лист. С оглед изложените съображения се
иска от съда да отмени атакуваното разпореждане от 18.06.2021 г. на ДСИ при РС-П., а
изп.д.№37/21 г. да бъде прекратено.
Взискателят В. Н. Т. изразява становище за неоснователност на жалбата и иска същата да
бъде оставена без уважение.
1
ДСИ в мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като
искането за прекратяване на изпълнителното дело на основание изтекла давност не е
отправено до компетентния орган. Навежда съображения, че компетентен да прекрати
делото на основание настъпила давност е съдът, поради което ако съдебният изпълнител
постанови акт за прекратяване на делото на това основание, то същият би бил нищожен.
Предвид гореизложеното, ДСИ намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
След като съобрази материалите по изпълнителното дело, становището на страните и
приложимия закон, Благоевградският окръжен съд намира следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнително дело в
срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по
чл.435, ал.2, т.6 ГПК – отказ за прекратяване на изпълнителното дело, поради което жалбата
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От материалите по изп.д.№37/2021 г. по описа на ДСИ при РС-П. се установява, че същото е
образувано по молба с вх.№65/07.05.2021 г. на В. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
ул.“М.“ №11, срещу М. Б. К., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.“С.“ №11, въз основа на
изпълнителен лист от 20.04.2021 г., издадена по гр.д.№724/2009 г. по описа на РС-П., с
който се разпределя правото на ползване на недвижим имот, представляващ поземлен имот
с идентификатор №56126.600.314 по КККР на гр.П., находящ се в гр.П., ул.“С.“ №11, между
съсобствениците В. Н. Т., ЕГН **********, Т. Н. Т., ЕГН ********** и М. Б. К., ЕГН
**********, с подробно посочване на частта, която следва да ползва всеки от
съсобствениците.
Изпълнителното дело е образувано с Разпореждане от 10.05.2021 г. на ДСИ при РС-П..
На 07.06.2021 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника М. Б. К., ЕГН *, а
на 18.06.2021 г. същата е депозирала възражение, че изпълнителното дело следва да се
прекрати на основание изтекла пет годишна погасителна давност на издадения
изпълнителен лист.
С атакуваното Разпореждане от 18.06.2021 г. ДСИ при РС-П. е оставил без уважение
искането за прекратяване, като е посочил, че ДСИ не е компетентен да преценява настъпила
давност.
Съдът намира, че частната жалба срещу посочения отказ за прекратяване на изпълнителното
дело се явява неоснователна.
Хипотезите, при наличието на които образувано изпълнително производство може да бъде
прекратено, са изчерпателно (лимитативно) посочени в чл.433, ал.1 ГПК и сред тях не
2
фигурира настъпила погасителна давност на вземането на кредитора, респ. изтекла давност
на правото, респ. вземането, чието принудително осъществяване се иска в образувания
изпълнителен процес. Доводите на жалбоподателката, че самото право на взискателя по
изпълнителния лист, е погасено по давност с изтичане на петгодишна погасителна давност
на изпълнителния лист, има материалноправен погасяващ характер и като такова е извън
правомощията на съдебния изпълнител, респ. на съда в производството по чл.435 ГПК, в
което се проверява единствено и само процесуалноправната законосъобразност на
принудителното изпълнение. Съдебният изпълнител няма правораздавателни правомощия и
не може, в случай на материалноправен спор между страните в изпълнителното
производство, да събира доказателства и да извършва преценка дали наистина са настъпили
факти с погасителен ефект – в случая изтичане на погасителна давност на правото по
изпълнителния лист (вж. Решение №1224 от 1.05.2018 г. на САС по в.гр.д.№ 340/2018г.). В
действащият ГПК не се предвижда възможност съдебният изпълнител да се произнася по
материално-правни възражения, вкл. и по възражение за погасителна давност. Предвидена е
хипотеза в чл.433, ал.1, т.7 ГПК на прекратяване за изпълнението при влязло в сила съдебно
решение по чл.439 ГПК по силата на което длъжникът е провел успешно установителен иск,
като е оспорил съществуването на вземането на кредитора поради погасяването му по
давност, тоест съдебният изпълнител не прилага служебно или по искане на длъжника
института на погасителната давност по отношение на вземането (правото), предмет на
принудително изпълнение, а прилага последиците от уважения иск по чл.439 ГПК по който
исковият съд с решението си е признал за установено в отношенията между кредитора и
длъжника, че вземането на кредитора срещу длъжника е погасено по давност и повече не
съществува в правния мир, което е основание на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство. В този смисъл доводите за наличие или липса на настъпила
погасителна давност за вземането на взискателя не може да бъде предмет на преценка както
от ЧСИ, така и от въззивната инстанция по реда на чл.435 и следващите от ГПК в
производство за контрол за законосъобразното развитие на изпълнителния процес и на
изпълнителните действия на съдебния изпълнител, доколкото за нейното прилагане и
зачитане е налице друг предвиден в закона процесуален ред, като последиците от това се
прилагат от ЧСИ въз основа на представено влязло в сила съдебно решение по чл.439 ГПК.
Съдът намира за нужно да уточни, че следва да се прави разлика между същността и
последиците от изтичането на двугодишния преклузивен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и
погасителната давност по ЗЗД – чл.110, вр. с чл.117 ЗЗД (каквато се твърди, че е настъпила в
процесната хипотеза). И двата срока се прекъсват с всяко поискано или валидно извършено
изпълнително действие от ЧСИ (вж. т.10 на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/13г. на
ОСГТК). Докато основанието за прекратяване по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е свързано с
изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни
действия, което е обосновано с предположението, че той е загубил интерес от продължаване
на процеса, то погасителната давност представлява по своята същност бездействие на
носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му
3
изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на искането за
принудително осъществяване, т.е. погасителната давност е самостоятелен юридически факт
с погасителни последици. Ето защо, докато прекратяването на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК само по себе си не е пречка за започване на нов
изпълнителен процес (прекратяването не погасява вземането, нито обезсилва
изпълнителното основание или изпълнителния лист – Решение №232/04.10.2013 г. по гр.д.
№3046/2013г. на ВКС), изтичането на 5-годишната погасителна давност, установено с
уважен иск по чл.439 ГПК, води до окончателната невъзможност кредиторът да търси
вземането по принудителен ред, респ. не могат да се образуват нови изпълнителни
производства. По тази именно причина, установяването на настъпилия нов юридически факт
на погасителната давност не може да стане нито от съдебния изпълнител, нито от съда в
производството по чл.435 ГПК, защото нито съдебния изпълнител, нито съдът в
производството по чл.435 ГПК разполагат с право да събират доказателства във връзка с
установяването на въпросния нов юридически факт – погасителната давност. В този
контекст, съдът намира за ирелевантни в настоящото производство възраженията на
длъжника М. Б. К., че задължението й по представения изпълнителен лист е погасено по
давност, тъй като била изтекла 5 годишната погасителна давност на изпълнителния лист,
предвид липсата на данни за влязъл сила в полза на длъжника съдебен акт по чл.439 от ГПК.
На следващо място, за пълнота на изложението, макар и този въпрос да не се поставя с
жалбата, съдът намира, че следва да се посочи, че не са налице предпоставките на чл.433, т.8
ГПК за прекратяване по право на изпълнителното дело поради „перемция“. Това е така,
предвид факта, че не са изтекли две години от последното поискано от взискателя
изпълнително действие. Настоящото изпълнително дело е образувано на 07.05.2021 г., като
към настоящия момент не e изтекъл необходимия двугодишен срок за да настъпи
прекратяване на изпълнителното дело поради „перемция“.
Що се касае до подробно развитите твърдения на жалбоподателката касаещи постановеното
по в.гр.д.№228/12 г. по описа на БлОС решение, поправката на очевидна фактическа грешка
в него, оспорването на скицата на вещото лице, приложена към решението, то същите са
извън обхвата на дължимата от съда проверка за законосъобразност на отказа на ДСИ да
прекрати изпълнителното дело, поради което и няма да се обсъждат.
Не следва да се обсъжда също така и твърдението на жалбоподателката, че същата не дължи
сумата от 20 лв., представляваща такса на съдебния изпълнител за образуване на
изпълнителното дело, тъй като жалбата видно от обстоятелствената й част и петитума е
насочена единствено и само срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело.
В заключение, атакуваният отказ на ДСИ да прекрати производството по изпълнителното
дело е законосъобразен, поради което насочената срещу него жалба следва да се остави без
уважение.
4
Водим от гореизложените съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“С.“
№11, против Разпореждане от 18.06.2021 г. на ДСИ при РС-П., с което е отказано
прекратяване на производството по изп.д.№37/2021 г. по описа на съдебния изпълнител.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.437, ал.4, изр.второ ГПК не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5