№ 783
гр. Р., 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520106770 по описа за 2021 година
Ищецът - „Топлофикация Р.” АД твърди, че Ж. Н. Д. е потребител на доставяна от
дружеството топлинна енергия в имот с абонатен №04001510180, находящ се в гр.Р.,
ул.”Б.“№22 – бизнес клуб.
Заявява, че ответникът не е заплатил, стойността на ползваната в периода
23.11.2019г. – 24.11.2020г. топлинна енергия, визирана в 6 фактури, на обща стойност 94.66
лева. Счита, че потребителят дължи 6.29 лева - лихва за забава за периода от падежа на всяка
фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 12.12.2021г.
За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение срещу Ж. Н. Д. за претендираните главница, лихви и
разноски. Предвид факта, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
заповедният съд, указал на молителя възможността да предяви иск за установяване на
вземането си и последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Ж. Н. Д., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация Р.” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.Р., ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор инж.С.Ж.Ж. сумите: 94.66 лева – главница за доставена и
разпределена топлинна енергия по 6 фактури за периода 23.11.2019г. – 24.11.2020г. за
абонатен №04001510180, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.08.2021г. до окончателното й изплащане; 6.29 лева – мораторна лихва за периода от
падежа на всяко задължение до 23.08.2021г.
Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.
В срока по чл.131 от ГПК адв.П.П. – особен представител на ответника Ж. Н. Д. е
1
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Намира претенциите за недоказани по размер.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Присъединяването на ЕС с административен адрес: гр.Р., ул.“Б.“№22 към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Р.” ЕАД се основава на договор, сключен на
07.02.1996г.
На 19.01.1996г. Ж.Д. – представител на ЕТ „Ж.Д.“, депозирала молба до управителя
на ищцовото дружество, с искане да бъде открита партида на името на ЕТ за плащане на
топлоенергия, доставена в обект с административен адрес: гр.Р., ул.“Б.“№22 – помещение,
което ще се използва с търговска цел. Две години по-късно поискала да бъде изключено
отоплението в голямата зала на „Бизнес клуб“, а през 2001г. – да бъде изключено
отоплението във всички помещения на обекта.
Въз основа искане на ответника, през 2012г. „Топлофикация – Р.“ ЕАД прехвърлило
партидата за обекта от ЕТ „Ж.Д.“ на физическото лице Ж. Н. Д., като уведомило
потребителя, че съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция чрез вътрешните инсталации в сградата са
потребители на топлинна енергия.
На 17.10.2019г. между „Топлофикация Р.“ ЕАД и „Топлоснабдяване“ АД е сключен
договор, по силата на които ищцовото дружество възложило, а „Топлоснабдяване“ АД
приело да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост по списък (Приложение 1 и Приложение 2) към контракта, в които фигурира и
сграда в гр.Р., ул.“Б.“№22.
С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Р.” ЕАД „Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на „Топлофикация Р.”
ЕАД. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода за
отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.
За периода 23.11.2019г. – 24.11.2020г. "Топлофикация Р." ЕАД начислило на
ответника сумата 94.66 лева, визирана в 6 фактури за доставена топлоенергия в процесния
имот.
Въз основа на заявление, депозирано от „Топлофикация Р.“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №4660/2021г. и на 24.08.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №2399 по реда на чл.410 ГПК срещу Ж. Н. Д., ЕГН ********** за сумите: 94.66
лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 6 фактури за периода
23.11.2019г. – 24.11.2020г. за абонатен №04001510180, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.08.2021г. до окончателното й изплащане; 6.29 лева – мораторна
лихва за периода от падежа на всяко задължение до 23.08.2021г.; 27 лева – разноски по
2
делото и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно –
техническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно. Съобразно приетите по делото писмени доказателства и справки,
предоставени от ищцовото дружество, вещото лице установило, че процесния имот е
присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Р.“
ЕАД под абонатен №04001510180. Въведеното дялово разпределение на топлинната енергия
се осъществявало от „Топлофикация“ АД – Шумен. Констатирано е, че за имота, през
процесния период, не се водят под отчет отоплителни тела и не се доставя битова гореща
вода, чрез топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, респективно няма монтирани
уреди за дялово разпределение. При спазване правилата за дялово разпределение съобразно
Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово
разпределение, експертът изчислил потребената от абоната топлоенергия, която за спорния
период възлиза на 192.47 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 94.66 лева
– главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 6 фактури за периода
23.11.2019г. – 24.11.2020г. за абонатен №04001510180, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.08.2021г. до окончателното й изплащане; 6.29 лева – мораторна
лихва за периода от падежа на всяко задължение до 23.08.2021г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №2399/24.08.2021г., издадена по реда на чл.410 ГПК по
ЧГД №4660/2021г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника (ответник в настоящото производство) по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд
указал на ищцовото дружество възможността, в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от
взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес – запазване
действието на заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В хода на производството в тежест на ищеца е да докаже наличието на фактите,
породили вземането му, т.е. да установи, че в процесния период ответникът в качеството на
купувач е ползвал топлинна енергия и сумите за нея са начислени законосъобразно, а
ответникът – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, качеството потребител на топлинна енергия се
придобива ex lege, с придобиване право на собственост или ограничено вещно право върху
3
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за доставка на
топлинна енергия. Разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
(каквато е тази, в която се намира процесният апартамент), се извършва по система за
дялово разпределение (чл.139, ал.1 ЗЕ). Общото консумирано количество топлинна енергия
в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Следователно страни по договорното правоотношение, свързано с продажба на
топлоенергия за битови нужди за обект в сграда – етажна собственост са топлопреносното
предприятие и собственикът или ползвателят на имота.
В настоящия случай не се спори, че ответникът е собственик/ползвател на
процесното жилище и като такъв, на 19.01.1996г. е депозирал заявление до изпълнителния
директор на ищцовото дружество с искане да бъде открита партида на негово име за
плащане потребената топлоенергия на адрес: гр.Р., ул.“Б.“№2. С оглед цитираните по-горе
законови разпоредби ответникът се явява потребител, респективно отговаря за задължения,
свързани с доставената в имота топлинна енергия.
Ответникът не установява изпълнение на договорното си задължение в срок, поради
което и съобразно заключението на приетата по делото експертиза, претенцията като
доказана следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото в размер на 536.70 лева – заплатена държавна
такса, възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед факта, че
претенцията е основателна, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 77 лева –
разноски по ЧГД №4660/2021г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 от ГПК, че Ж. Н. Д., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация Р.” ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.Р., ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор
инж.С.Ж.Ж. сумите: 94.66 лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по
6 фактури за периода 23.11.2019г. – 24.11.2020г. за абонатен №04001510180, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2021г. до окончателното й изплащане;
4
6.29 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 23.08.2021г.,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №2399/24.08.2021г., издадена по
реда на чл.410 ГПК по ЧГД №4660/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ж. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация – Р.” ЕАД ,
ЕИК117005106 сумата 536.70 лева – разноски по ГД №6770/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ж. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация – Р.” ЕАД ,
ЕИК117005106 сумата 77 лева – разноски по ЧГД №4660/2021г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Р. в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
5