РЕШЕНИЕ
№ 536
гр. Варна, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100500275 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. Б. Б. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 3977/11.11.2024 год.,
постановено по гр. дело № 4851/2022 год. по описа на РС-Варна, в частите, с
които са отхвърлени предявените от въззивника срещу Р. Д. Д. от гр. Варна
искове за делба на следните недвижими имоти:
АПАРТАМЕНТ – МЕЗОНЕТ № 7 (на две нива), находящ се в гр. Варна,
район П., ул. Ф.К. № ***, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
****** по КККР на гр. Варна, с площ от 111, 69 кв. м., ведно с
принадлежащата му изба № 5 площ от 8, 64 кв. м. и 14, 1316 % ид. ч. от
общите части на сградата, при описани в решението граници на апартамента,
ведно с 20 кв. м. ид. части от дворното място и 55, 25 кв. м. ид. части от ПИ с
идентификатор ***, целият с площ от 241 кв. м.;
ГАРАЖ, находящ се в гр. Варна, район П., ул. Ф.К. № 26, ет. 0,
съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** по КККР на гр.
Варна, с площ от 15,35 кв. м., както и на следните ДВИЖИМИ ВЕЩИ: 1)
Пералня - марка „Miele“, модел W3923WPS; 2) Сушилня - марка „Miele“,
модел T8626WP, сериен № 40/*********; 3) Съдомиялна машина - марка
„Miele“, модел G1162SCVi; 4) Климатик - марка „Daikin“, вътрешно тяло -
1
модел : FTXR42EV1B9; 5) Сейф - марка „Valberg“, модел BG67E000115; 6)
Библиотечка от ПДЧ; 7) Гардероб – двукрилен от ПДЧ; 8) Г-образно бюро,
изработено от ПДЧ; 9) Мивка - марка Bella Vista и 10) Шкаф за баня над
мивката от МДФ плоскости.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от
жалбоподателя части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в
нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и
анализ на доказателствата. Небоснован е изводът на първоинстанционния съд,
че процесните недвижими имоти (апартамент и гараж) били закупени преди
брака на ответницата Р. Д. с жалбоподателя и със средства, предоставени й от
баща й. Неправилен е и изводът на съда, че част от движимите вещи не
съществуват, а други са закупени със средства на родителите на съделителката
Р. Д.. Оспорен е и изводът на първоинстанционния съд, че не били ангажирани
доказателства, че жалбоподателят (ищец) е участвал със средства в
строителството (респ. в изграждането) на имотите, като не е съобразено, че
преди сключването на брака между страните, ответницата Р. Д. е придобила
единствено право на строеж, а строителството е било заплащано изцяло със
семейни средства; имотите са предадени в груб строеж и са довършени и
обзаведени със семейни средства. Отправено е искане за отмяна на решението
в обжалваните от съделителя З. Б. части и за постановяване на друго, с което
исковете му за делба на апартамента, гаража и движимите вещи, описани по –
горе, да бъдат уважени и горните имоти и движими вещи да се допуснат до
делба при установените в закона квоти.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, насрещната страна – съделителката Р. Д. Д. –
оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а първоинстанционното
решението в обжалваните от съделителя З. Б. части – правилно и
законосъобразно и настоява да бъде потвърдено в тези части.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител,
поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата – също чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Производството е за делба във фазата по допускането.
Образувано е по предявени от З. Б. Б. от гр. Варна срещу Р. Д. Д. от гр.
Варна искове за делба на два недвижими имота: АПАРТАМЕНТ – МЕЗОНЕТ
№ 7 (на две нива), находящ се в гр. Варна, район П., ул. Ф.К. ***, съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, с площ
от 111, 69 кв. м., ведно с принадлежащата му изба № 5 площ от 8, 64 кв. м. и
14, 1316 % ид. ч. от общите части на сградата, ведно с 20 кв. м. ид. части от
дворното място и 55, 25 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор ***, целият с
площ от 241 кв. м.; ГАРАЖ, находящ се в гр. Варна, район П., ул. Ф.К. ***,
съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** по КККР на гр.
Варна, с площ от 15,35 кв. м., както и на множество движими вещи, като
производството е висящо относно делбата на следните ДВИЖИМИ ВЕЩИ: 1)
2
Пералня – марка „Miele“, модел W3923WPS; 2) Сушилня - марка „Miele“,
модел T8626WP, сериен № 40/*********; 3) Съдомиялна машина - марка
„Miele“, модел G1162SCVi; 4) Климатик - марка „Daikin“, вътрешно тяло -
модел : FTXR42EV1B9; 5) Сейф - марка „Valberg“, модел BG67E000115; 6)
Библиотечка от ПДЧ; 7) Гардероб – двукрилен от ПДЧ; 8) Г-образно бюро,
изработено от ПДЧ; 9) Мивка - марка Bella Vista и 10) Шкаф за баня над
мивката от МДФ плоскости, за които движими вещи се твърди, че са в
държане на ответницата Р. Д..
Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи. Сключеният
помежду им на 25.09.1996 год. граждански брак е прекратен с развод с с
влязло в сила на 02.02.2022 год. решение по гр. дело № 13957/2021 год. по
описа на РС-Варна. Твърди се, че през време на брака страните са придобили
собствеността върху АПАРТАМЕНТ – мезонет № 7 (на две нива), находящ се
в гр. Варна, район П., ул. Ф.К. ***, съставляващ обект с идентификатор
****** по КККР на гр. Варна, с площ от 111, 69 кв. м., ведно с
принадлежащата му изба № 5 площ от 8, 64 кв. м. и 14, 1316 % ид. ч. от
общите части на сградата, ведно с 20 кв. м. ид. части от дворното място и 55,
25 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 241 кв. м.;
ГАРАЖ, находящ се в гр. Варна, район П., ул. Ф.К. ***, съставляващ обект с
идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, с площ от 15,35 кв. м., както и
следните движими вещи: Пералня – марка „Miele“, модел W3923WPS; 2)
Сушилня - марка „Miele“, модел T8626WP, сериен № 40/*********; 3)
Съдомиялна машина - марка „Miele“, модел G1162SCVi; 4) Климатик - марка
„Daikin“, вътрешно тяло - модел : FTXR42EV1B9; 5) Сейф - марка „Valberg“,
модел BG67E000115; 6) Библиотечка от ПДЧ; 7) Гардероб – двукрилен от
ПДЧ; 8) Г-образно бюро, изработено от ПДЧ; 9) Мивка - марка Bella Vista и
10) Шкаф за баня над мивката от МДФ плоскости. С прекратяване на брака с
развод е прекратена и съпружеската имуществена общност между съпрузите,
при което и придобитите през време на брака два недвижими имота –
апартамент и гараж, описани по горе, както и гореизброените движими вещи
са останали в обикновена съсобственост между страните при равни квоти.
В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания - за
допускане до делба при равни квоти на гореописаните два имота и движими
вещи.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК ответницата
оспорва исковете за делба на гореописаните два имота и движими вещи.
Относно недвижимите имоти твърди, че са нейна лична собственост,
придобити преди сключването на дата 25.09.1996 год. на брака й с ищеца.
Твърди, че с договор за продажба на право на строеж от 08.08.1996 год. е
придобила от ЕТ „Кондор – 31 Петър Владимиров“ правото на строеж върху
заявените за делба апартамент и гараж. Описаните два имота са изградени
изцяло от строителната фирма ЕТ „Кондор – 31“, като за строителната услуга
плащанията са извършвани от ответницата. Пълната стойност на правото на
строеж и на строителната услуга по изграждането на двата обекта –
апартамент и гараж – са платени от ответницата преди сключването на брака
между страните, а извършваните впоследствие, по време на брака, подобрения
3
в апартамента не го правят съсобствен. Твърди, че въз основа на
доказателства, установяващи правото й на индивидуална собственост върху
апартамента и гаража, ответницата се е снабдила и с констативни нотариални
актове за собственост върху горните два имота.
По отношение на движимите вещи: 1) Пералня – марка „Miele“, модел
W3923WPS; 2) Сушилня - марка „Miele“, модел T8626WP, сериен №
40/*********; 3) Съдомиялна машина - марка „Miele“, модел G1162SCVi; 4)
Климатик - марка „Daikin“, вътрешно тяло - модел: FTXR42EV1B9; 5) Сейф -
марка „Valberg“, модел BG67E000115; 6) Библиотечка от ПДЧ; 7) Гардероб –
двукрилен от ПДЧ; 8) Г-образно бюро, изработено от ПДЧ; 9) Мивка - марка
Bella Vista и 10) Шкаф за баня над мивката от МДФ плоскости, твърди, че са
собственост на други лица – на две дружества, а не са придобивани от
страните.
Настоява за отхвърляне на исковете за делба на апартамента и гаража и
на гореизброените движими вещи, тъй като не са съсобствени между
страните.
В съдебно заседаниие ищецът, чрез процесуален представител,
поддържа исковете си.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуален представител,
оспорва исковете, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а това се установява и от представените
писмени доказателства, че с влязло в сила на 02.02.2022 год. решение по гр.
дело № 13957/2021г. по описа на РС-Варна, е бил прекратен с развод
сключеният помежду им на 25.09.1996 година граждански брак.
Видно от предварителен договор за покупко-продажба от 22.07.1996 год.
П. И. В., действащ като ЕТ с фирма „Кондор – 31“ е продал на ответницата Р.
Д. Д. недвижим имот - апартамент – мезонет „7“, находящ се на 4-ти и 5-ти
етажи в новострояща се жилищна сграда в гр. Варна, ул. Ф. К. ***, с площ
111, 69 кв. м., изба № 5 с площ 8,64 кв. м и гараж – 2, находящ се на партерния
етаж с площ 15, 35 кв. м. със съответен процент от общите части на сградата.
С договор за продажба на право на строеж, сключен с нот. акт №
105/08.08.1996г., том XXVII, дело № 7208/1996г. на ВнН, П.И.В. действащ
като ЕТ с фирма “Кондор -31 Петър Владимиров“ и съпругата му Ж. Д. В. са
продали на ответницата Р. Д. Д. право на строеж върху дворно място,
находящо се в гр. Варна, ул. Ф.К. № 26, цялото с пространство 200 кв. м.,
съставляващо парцел III-5, кв. 40 по плана на 18-ти микрорайон на гр. Варна,
а именно: на мезонет 7, находящ се на 4-ти и 5-ти терасовиден етажи, с площ
от 111, 69 кв. м, ведно с 13, 3865 % ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена, ведно с принадлежаща изба № 5, със
застроена площ 8, 64 кв. м., и на гараж № 3, със застроена площ 15, 35 кв. м,
ведно с 1, 9505 % ид. части от общите части на сградата и от правото на
4
строеж върху терена.
От протокол обр. 16 от 12.09.1997 год. на държавната приемателна
комисия за установяване годността за ползване на строежа: жилищна сграда в
гр. Варна, ул. Ф.К. № 26 с 8 бр. апартаменти, 1 бр. магазин и 4 бр. гаражи, е
видно, че строежът е приет и е предложено да се издаде разрешение за
ползване на строежа, като е упоменато още, че обр. 16 е съставен на
заседанието на комисията на 12.09.1997г. Видно е от обсъждания протокол, че
на държавната приемателна комисия са били представени множество
документи, съставяни в хода на строителството, включително и Акт обр. 12 от
30.08.1996 год. за отпочване на довършителните работи по сградата.
С договор за дарение, сключен с нот. акт № 121/15.09.1997г., том LI,
дело № 14128/1997г. на ВнН, П.И.В., действащ като ЕТ с фирма “Кондор -31
Петър Владимиров“ и съпругата му Ж. Д. В. са дарили на ответницата Р. Д. Д.
20 кв. м. ид. части от дворно място, цялото с площ 200 кв. м. застроено и
незастроено, съставляващо парцел III-5 в кв. 40 по плана на 18 – ти подрайон
на гр. Варна, ул. Ф.К. № 26.
С нотариален акт за собственост № 21/16.03.1998г., том V, дело №
1624/1998 год. на ВнН, Р. Д. Д. е призната за собственик на имот, находящ се
на IV-Vетажи на жилищна сграда с трасовиден етаж построена върху дворно
място с пространство от 200 кв. м., съставляващо парцел III- 5 в кв. 40 по
плана на 18-ти подрайон на гр. Варна, ул. „Ф.К.“ ***, предадена за ползване с
разрешение № 225/15.09.1997г. на ДИТСК и РИТСК гр. Варна, а именно
апартамент - мезонет № 7, с площ от 111, 69 кв. м., изба № 5 с площ от 8, 64
кв.м, ведно с 14, 1316 % ид. части от общите части на сградата и 20 кв. м. ид.
част от дворното място с пространство от 200 кв. м. В акта е посочено, че
правото на собственост е придобито чрез закупуване право на строеж с нот.
акт № 105, том XXVII от 1996 год. и нот. акт № 121, том II от 1997 год. по
описа на нот. служба при ВРС.
С нотариален акт за собственост № 38/10.07.1998г., том XIII, дело №
5968/1998г. на ВнН, Р. Д. Д. е призната за собственик и на гараж № 3, находящ
се в партерния етаж, с адм. адрес в гр. Варна, район П., ул. Ф.К. ***, с площ от
15, 35 кв. м., ведно с 1, 9505% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху терена. В акта е посочено, че собственост е придобито чрез
закупуване право на строеж с нот. акт № 105, том XXVII и нот. акт № 121, том
II от 1997 год. по описа на нот. служба при ВРС.
С договор за покупко – продажба, скл. с нот. акт № 189/23.10.2017г., том
І, дело № 154/2017г. по описа на нотариус с рег. № 116, А. М. А. е продал на
ответницата Р. Д. Б. 55, 25 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор № ***,
целият с площ 241 кв. м. по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул.
Ф.К. № 26.
Видно от представените 11 бр. фактури (л. 128-133 от делото на РС-
Варна), издадени в периода 22.07.1996г. – 25.09.1996г., фактурите са издадени
от ЕТ “Кондор -31 Петър Владимиров“ с получател Р. Д.; в 10 от фактурите е
вписано основание за плащането „аванс строителство съгл. договор от
22.07.1996г.“, а в една фактура (от дата 02.09.1996 год.) е посочено основание
5
за плащане – „отстъпено право на строеж съгласно нот. акт № 105/08.08.1996
год., том XXVII, дело № 7208/1996г.
Видно от фактура с № 2832/25.09.2008г. с доставчик „ММС Инк“ ЕООД
и получател „Чугун“ ООД, същата установява сделка между горните две
дружества с предмет: доставка и монтаж на вътрешно тяло FTXR42 и външно
тяло RXR42, общо на стойност от стойност 3087 лева, платени с преводно
нареждане към фактурата от 26.09.2008 год.
Фактури с № № 369/18.03.2009г., 418/12.05.2009г. с доставчик
„Пиеро“АД с получател „Чугун“ ООД, установяват сделка между горните две
дружества за доставка на оборудване Miele, Германия, общо на стойност от
8200 лева, платени от получателя „Чугун“ ООД, видно от фискален бон и
преводно нареждане на л. 137 и л. 139 от делото на РС-Варна.
Според спецификация на предадено оборудване от 22.05.2009 год.,
издадена от „Пиеро“АД на „Чугун“ ООД, е видно, че първото дружество
(доставчик) е предало на получателя следните вещи: перална машина W3923
WPS; сушилна машина T8626 WP; свързващ елемент WTV 406 и съдомиялна
машина G1162 SCVi на обща стойност 8200 лева с вкл. ДДС по фактури с №
№ 369/18.03.2009г. и 418/12.05.2009г. за платен аванс 50%.
Фактура с № **********/21.09.2011г. с доставчик „Промет – Б-я“ ЕООД
и получател „Чугун“ ООД установява сделка между двете дружества за
доставка на метален сейф GARANT 67 EN EL на стойност 1404 лева, платени
съгласно преводно нареждане от 21.09.2011г. с наредител „Чугун“ ООД.
Фактура №1216/01.09.2005г. с доставчик „Хектор – 2000“ЕООД и
получател „Имедия“ ООД; фактура № 146/17.06.2002г. с доставчик ЕТ „Ай Ем
Си Интермедия –З. Б.“ и получател „Имедия“ ООД; фактура с №
**********/13.10.2005г. с доставчик „Сима“ООД и получател „Имедия“ ООД
и фактура с № 182/09.12.2002г. с доставчик „Паприкови “ООД и получател
„Имедия“ ООД, установяват сключени сделки между „Имедия“ ООД
(получател) и горните дружества – доставчици относно следните вещи:
гардероб 900/600/2000; офис шкаф 440/600/2000; етажерка 1600/200/260;
мивка за баня; горен шкаф с огледало Вени G113 и бюро и шкаф.
От показанията на свидетелката М. Д. (майка на ответницата), ценени
при условията на чл. 172 ГПК се установява следното: Свидетелката и
съпругът й решили да закупят недвижими имоти на децата си. Харесали
процесния имот, който бил в строеж и решили да го закупят за дъщеря си.
През месец юни 1996 год. ответницата сключила договор, а баща й (съпругът
на свидетелката) заплатил аванса на строителната фирма. Било уговорено
плащанията да са на вноски. Тяхното искане към фирмата било строежа да
приключи до м. септември, както и да бъдат изготвени всички необходими
документи за покупката на жилището на нейно име. Сделката била изповядана
и апартаментът бил предаден в груб строеж през м. август, а парите платени
от бащата на ответницата, за което имали и издадена фактура. Последната
вноска била платена септември месец. Всички пари за закупуването на
недвижимия имот били осигурени от родителите й, които й ги предали, а
ответницата сама си заплащала съответните вноски. Свидетелката излага, че
6
идеята им била всичко да се изплати преди страните да сключат граждански
брак и съответно ответницата да придобие жилището и гаража преди брака.
Сочи, че след това са започнали довършителните работи в апартамента. В
началото на 2000г. страните избрали кухня по поръчка, като сключили договор
с фирма „Паприков“. Цената била 3500 лева, като парите отново били
осигурени от бащата на ответницата. След като кухнята била монтирана в края
на 2000г., страните се пренесли да живеят в жилището.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на
решението в посочените по – горе части, като неизгодно за нея, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Относно делбата на недвижимите имоти – апартамент и гараж, в
сградата в гр. Варна, ул. Ф.К. ***, съдът приема следното:
Установено е по делото, че на дата 08.08.1996 год. ответницата е
сключила договор във формата на нот. акт, въз основа на който й е било
учредено възмездно право на строеж върху процесните апартамент и гараж,
като към момента на сключването на договора, сградата не е била довършена,
не е бил изграден покрив, респ. сградата не е била изградена до степен
„карабина“. До степен „карабина“, т. е., с изграден покрив (без
довършителните работи) сградата е била завършена към дата 30.08.1996 год. –
в тази насока е обсъденият по – горе протокол на държавната приемателна
комисия и отразеният в този протокол акт обр. 12 от 30.08.1996 год. за
отпочване на довършителните работи по сградата.
Правото на строеж се трансформира в право на собственост върху
обектите, за които е било учредено, с изграждането им. В случая след като
сградата, в която се намират процесните апартамент и гараж, е била изградена
до степен „карабина“, т. е., била е покрита (с изграден покрив) към дата
30.08.1996 год., т. е., преди сключването на брака между страните, то и
посочените два имота са индивидуална собственост на ответницата, тъй като
юридическият момент на придобиването им (моментът, в който
суперфициарът придобива собствеността върху построеното) предхожда
сключването на брака. А придобитите преди брака вещи са индивидуална
собственост на съпруга, който ги е придобил и не попадат под режима на
съпружеската имуществена общност.
Обстоятелството с какви средства са извършени довършителните
работи в двата имота (жилище и гараж) след като са били изградени, нямат
отношение към възникването на съсобственост. Обстоятелството дали
средствата за изграждането на двата обекта (апартамент и гараж) са платени
по време на брака също нямат отношение към възникването на съсобственост.
За възникването на съпружеска имуществена общност от значение е
моментът, в който юридически се придобива правото – в този смисъл са
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
ППВС № 5/1972 год. В случая моментът, в който учреденото в полза на
7
съделителката Р. Д. право на строеж се е трансформирало в право на
собственост върху двата имота (апартамент и гараж) – е преди сключването на
брака между страните, поради което и те са извън обхвата на съпружеската
имуществена общност.
Относно движимите вещи: Установено е по делото, че Пералня - марка
„Miele“, модел W3923WPS; Сушилня - марка „Miele“, модел T8626WP, сериен
№ 40/*********; Съдомиялна машина - марка „Miele“, модел G1162SCVi;
Климатик - марка „Daikin“, вътрешно тяло - модел: FTXR42EV1B9; и Сейф -
марка „Valberg“, модел BG67E000115, са придобити от трето лице – от
търговското дружество „Чугун“ ООД, а Библиотечка от ПДЧ; Гардероб –
двукрилен от ПДЧ; Г-образно бюро, изработено от ПДЧ; Мивка - марка Bella
Vista и Шкаф за баня над мивката от МДФ плоскости са придобити от
търговското дружество „Имедия“ ООД. Няма доказателства, няма и
твърдения собствеността върху гореизброените движими вещи да е
прехвърлена въз основа на предвиден в закона прехвърлителен способ на
някой от бившите съпрузи или на двамата. При това положение съсобственост
между страните по отношение на горните движими вещи не е налице. Без
значение е обстоятелството на какво основание тези вещи са ползвани от
бившите съпрузи.
В обобщение решението в обжалваните от ищеца части е правилно и
следва да бъде потвърдено в тези части.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемата Р. Д. следва да се присъдят разноски за
настоящата иснстанция в размер на 1500 лева, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3977/11.11.2024 год., постановено по гр.
дело № 4851/2022 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО СА
ОТХВЪРЛЕНИ, предявените от З. Б. Б. ЕГН ********** от гр. Варна срещу
Р. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, искове за делба на следните
недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ – МЕЗОНЕТ № 7 (на две нива), находящ
се в гр. Варна, район П., ул. Ф.К. ***, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, с площ от 111, 69 кв. м., ведно с
принадлежащата му изба № 5 площ от 8, 64 кв. м. и 14, 1316 % ид. ч. от
общите части на сградата, при описани в решението граници на апартамента,
ведно с 20 кв. м. ид. части от дворното място и 55, 25 кв. м. ид. части от ПИ с
идентификатор ***, целият с площ от 241 кв. м.; ГАРАЖ, находящ се в гр.
Варна, район П., ул. Ф.К. ***, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, с площ от 15,35 кв. м., КАКТО
И НА СЛЕДНИТЕ ДВИЖИМИ ВЕЩИ: 1) Пералня - марка „Miele“, модел
W3923WPS; 2) Сушилня - марка „Miele“, модел T8626WP, сериен №
40/*********; 3) Съдомиялна машина - марка „Miele“, модел G1162SCVi; 4)
8
Климатик - марка „Daikin“, вътрешно тяло - модел : FTXR42EV1B9; 5) Сейф -
марка „Valberg“, модел BG67E000115; 6) Библиотечка от ПДЧ; 7) Гардероб –
двукрилен от ПДЧ; 8) Г-образно бюро, изработено от ПДЧ; 9) Мивка - марка
Bella Vista и 10) Шкаф за баня над мивката от МДФ плоскости;
ОСЪЖДА З. Б. Б. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Б. *** да заплати на
Р. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Ф.К. ***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева) – разноски за настоящата
инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9