№ 22368
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20251110140547 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411, ал. 1 от КЗ за сумата от 8776,38 лева и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1431 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 06.05.2024 год. до 15.07.2025 год.
Ищецът-„А“ АД излага в исковата молба, че на 10.10.2023 год., в град //////// е
настъпило ПТП, при което тежкотоварен автомобил „Рено Маскот“ с рег. №/////////, при
извършване маневра завой на ляво, удря в лявата страна паркиран лек автомобил
„Додж Дуранго“ с рег. №///////. Поддържа, че вина за настъпилото ПТП има водачът на
тежкотоварен автомобил „Рено Маскот“. Сочи, че лек автомобил „Додж Дуранго“ с
рег. №/////// е застрахован при „А“ по имуществена застраховка „Каско П“ със
застрахователна полица №/////, валидна към момента на застрахователното събитие. За
настъпилото събитие в ищцовото дружество е образувана преписка по щета №/////// и
по нея е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 8776,38 лева на
автосервиза извършил ремонта на увредения автомобил и 15 лева-ликвидационни
разноски. Твърди, че след изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско” на основание чл. 411 ал.1 от Кодекса за застраховането е встъпил в правата на
застрахования. Ответникът е застраховател по риска „Гражданска отговорност” с
причинителя на вреда, претърпяна при ПТП, от който ищецът претендира сумата от
8776,38 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение с вкл. 15 лева
ликвидационни разноски. Твърди, че е отправил покана до ответника да му плати
сумата, което не е сторено към момента на предявяване на исковата молба в съда.
1
Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати
сумата от 8776,38 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на
увредения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2025 год. /дата на
предявяване на иска/ до окончателното плащане и сумата от 1431 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 06.05.2024 год. до 15.07.2025 год..
Претендира разноски.
Ответникът-„ДБЖЗ“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва механизма на
настъпване на процесното ПТП, наличието на противоправно и виновно поведение на
водача на тежкотоварния автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното дружество, както и причинно-следствената връзка между описания в
протокола механизъм и вредите. Релевира възражение за изключителна вина на водача
на лекия автомобил с доводи, че увреденото МПС е било неправилно паркирано. В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва вида, степента и размера на имуществените вреди с доводи, че
определеното застрахователно обезщетение е завишено и не кореспондира с
действителните вредоносни последици.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, противоправно деяние, от което
са настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника да обори законоустановената
презумпция за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
За безспорни в производството са обявени обстоятелствата относно наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на лек автомобил „Додж“ с рег. № ///////, относно наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на товарен автомобил „ Рено“ с рег. № /////////, както и
че ищецът е заплатил сума в размер на 8 791,38 лв., представляваща застрахователно
обезщетение.
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е установило, че
стойността на щетите по увредения автомобил, по средни пазарни цени, определена
към застрахователното събитие е 9200,92 лева. Установява се, че всички увреждания
по лек автомобил „Додж Дуранго“ с рег. № /////// се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Съгласно заключението, съдът
приема и че щетите по увредения, и застрахован при ищеца автомобил могат да
настъпят при описания в протокола за ПТП механизъм.
2
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 411, ал.1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
Съдът приема, че причинител на вредите от описаното ПТП е единствено
водачът на тежкотоварен автомобил „Рено Маскот“ с рег. №/////////, който при
извършване на маневра ляв завой не осигурява безопасна странична дистанция,
вследствие на което реализира ПТП със застраховия при ищеца автомобил, с което е
нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, съгласно която „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво
за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая механизмът
на процесното произшествие се установява и от свидетелските показания на П. П.
Арнаутски-водач на тежкотоварен автомобил „Рено Маскот“ с рег. №/////////, които
съдът кредитира като достоверни, доколкото кореспондират с механизма на ПТП
описан и в двустрастранния констативен протокол, подписан и от двамата водачи
участвали в произшествието. От същите се установява, че при извършване на маневра
завой надясно е бил засечен от друг автомобил и за да избегне удара с него се е
отклонил наляво и с курусерията е увредил вратите на лек автомобил „Додж“, който е
бил паркиран изцяло върху тротоара. Показанията на свидетеля в частта относно
обстоятелството къде е бил паркиран увреденияавтомобил кореспондират изцяло с
показанията на свидетеля К. З. Б., поради което съдът ги кредитира като достоверни и
ги цени изцяло. От тях се установява, че лек автомобил „Додж“ е бил паркиран изцяло
на тротоара, пред жилищен блок. Установява се, че автомобилът не е пречил на
видимостта на водачите на МПС, както и че не препядства възможността на
пешеходците да ползват тротоара.
На следващо място съдът приема, че възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Додж Дуранго“ с рег. № /////// на
вредоносния резултат, поради това, че е паркирал неправилно за неоснователно, тъй
като доказателства в тази насока не бяха ангажирани. Разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.1
от ЗДвП гласи, че „престоят и паркирането са забранени на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал“. В случая не се установи нито
наличието на пътни знаци, забраняващи паркирането, нито че автомобилът
застрахован при ищеца е пречил на видимостта на водачита на моторни превозни
3
средства, движещи се по пътното платно. Извод за наличие на съпричиняване не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. В случая такива доказателства не бяха ангажирани.
Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед на изложеното и след като се съобрази със заключението по приетата
автотехническа експертиза съдът приема, че искът е основателен и доказан за сумата
от 8 776,38 лева, така както е предявен.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл.86 от
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл. 412, ал.3 от КЗ в срок 30
дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи и
изплати размера на своето задължение по предявената претенция респ. да откаже
плащане. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато има определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2
от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай по делото не се спори от
ответника, че е бил поканен да плати изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение на 05.04.2024 год. С оглед на това съдът счита, че ответникът е изпаднал
в забава, а предявения иск е основателен за периода-06.05.2024 год. до 15.07.2025 год.
/така както е предявен/. Съдът при приложение на правилото на чл. 162 от ГПК
намира, че размерът на обезщетението за забава е 1431 лева, като искът следва да бъде
уважен така както е предявен.
По отношение отговорността за разноските, съдът, като взе предвид че е
направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в настоящото
производство разноски в размер на 968 лева, съразмерно с уважената част от
претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДБЖЗ“ АД, ЕИК //////, с адрес: гр. ///////// да заплати на „А“ АД,
ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ №2, на основание чл. 411,
ал.1 от КЗ, сумата от 8 776,38 лева /осим хиляди седемстотин седемдесет и шест лева
4
и тридесет и осем стотинки/ – обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек
автомобил „Додж Дуранго“ с рег. № /////// от ПТП реализирано на 10.10.2023 год.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 15.07.2025 год. до окончателното й
изплащане, сумата от 1431 лева /хиляда четиристотин тридесет и един лева/,
представляваща лихва за забава за периода от 06.05.2024 год. до 15.07.2025 год., както
и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 968 лева /деветстотин шестдесет и осем
лева/, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5