Р Е
Ш Е Н
И Е
№260576
гр.Силистра, 07 януари 2021 година
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през 2020 година, в
състав:Председател: Люба Стоилкова
Секретар: Г. Н.
като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 265 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе в предвид следното:
ИЩЕЦЪТ Б.П.П., с ЕГН **********,***, моли съда да й предостави
упражняването на родителските права над детето Б.П. Т., с ЕГН **********, чийто
баща е ответника.
Твърди, че не са сключили граждански брак с бащата на детето, но са живели
съвместно до раздялата им след раждането на детето. Оттогава тя, подпомагана от
своите близки, полага грижи за детето. Това я мотивира да предяви иск за
упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и да бъдат
регламентирани контактите им с другия родител.
Претендира месечна издръжка за детето в размер на 400 лева, считано от
26.02.2020г./датата на подавани на исковата молба пред съда/ до настъпване на
обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Твърди, че от 2018г. се е устроила в гр.Л.. Има постоянна работа, квартира
и това я мотивира да вземе детето при себе си, за да може ефективно да
упражнява родителските права. Тъй като бащата не оказва нужното съдействие,
моли съда да разреши на детето да пътуват извън пределите на Република Б.- в страните
членки на Европейския съюз и В., неограничен брой пъти до навършване на
пълнолетие на детето, за периода 01.01. до 30.06. и от 01.08 до 31.12. Във
връзка с това моли да бъде дадено разрешение за издаване на паспорт на детето,
без за това да е необходимо съгласието на бащата.
Претендира разноските си по делото.
ОТВЕТНИКЪТ П.М.Т., с ЕГН **********,***, е подал писмен отговор, с който
признава исковете за родителските права, местоживеенето на детето и режима на
лични отношения, но оспорва размера на претендираната издръжка, като счита, че
следва да се присъди издръжка в размер близък до нормативно установения
минимален размер, тъй като доходите му не позволяват за заплаща издръжка в претендирания
размер.
Заявява, че липсва правен интерес от исковете с правно основание чл.127а от СК, тъй като вече е дал на ищцата нотариално заверено съгласие, което ѝ
дава права да снабди детето с паспорт и то да пътува в чужбина.
Като прецени твърденията
на страните и представените от тях писмени доказателства, съдът прие за
установено следното:
ПРЕДЯВЕНИ СА ИСКОВЕ С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ чл. 127,ал.2 от СК, по чл.143 от СК и чл.127а от СК.
Предмет на настоящото
решение е само иска с правно основание чл.143 от СК, тъй като по останалите
искове страните постигнаха съдебна спогодба /съдебно заседание от 27.10.2020г./
и производството по тях е прекратено.
Родителите на ищеца са
живели съвместно без да са сключили граждански брак. От 2009 година са
разделени като детето живее със своята майка. От 2018г. е поверено на грижите
на своята баба по майчина линия, тъй като майката се е установила в гр.Л...
Ответникът признава иска
по чл.143 от СК по основание в нормативно установения минимален размер.
Съгласно чл.142,ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите
на родителя, който е задължен да я дава. В алинея 2 на същата разпоредба е
предвидено, че минималния размер на издръжката е ¼ от размера на
минималната работна заплата, установена в страната. Към настоящия момент
минималният размер на месечната издръжка е 162.50 лева.
Детето е навършило 11
години и бащата не оспорва потребностите му-образователни, здравни и за
ежедневни нужди. Възраженията му са, че не може да заплаща издръжка в
претендирания размер, тъй като е доходите му не позволяват това. За
установяване на този факт той представи трудовия се договор с П.-2003“ЕООД-
гр.К., от който е видно, че основното му месечно трудово възнаграждение е в
размер на 610 лева и 0.6% за всяка година трудов стаж -допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Размерът на
основното му трудово възнаграждение би следвало да се увеличи, тъй като считано
от 01.01.2021г. минималната работна заплата за страната е 650 лева. Ответникът
не представи доказателства за размера на допълнителното си трудово
възнаграждение, поради което съдът приема, че размерът на получаваното от него
възнаграждение, след приспадане на удръжките е 750 лева.
Като взе пред вид
изложените по-горе обстоятелства, възрастта на детето и неговите потребности, съдът
счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 200
лева –месечно. Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от 20.02.2020г./датата
на предявяване на иска пред съда/ до
окончателното изплащане на задължението. Присъдената издръжка не надвишава
значително нормативно установения минимален размер. Поради което съдът счита,
че заплащането ѝ от бащата не би съставлявало особени затруднения за
него.
В останалата част
претенцията е неоснователна и съдът я отхвърля.
На основание чл.146,ал.1
от СК ответникът дължи и обезщетение за забава, в случай че просрочи
заплащането на отделните вноски. То е в размер на законната лихва.
На основание чл.242,ал.1
от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно
издръжката.
Искането на ищцата за
присъждане на разноските по делото съдът уважава в размер от 500 лева. Няма
основание за редуцирането на възнаграждението за адвокат, предвид факта, че в
производството са разгледани 5 иска, поради което заплатеният хонорар не
надвишава предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът следва да
заплати държавна такса, която е в размер на 288 лева- определена съгласно Тарифата
за държавните таксите.
Мотивиран от тези
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА П.М.Т.,
с ЕГН **********, да заплаща на дъщеря си Б. П. Т., с ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Б.П.П., с ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА
в размер на 200/ двеста/ лева, считано от 20.02.2020г. до настъпване на
обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в тази част.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за разликата между претендираните 400
лева и присъдените 200 лева.
ОСЪЖДА П.М.Т.,
с ЕГН **********, да заплати на Б.П.П., с ЕГН **********, сумата от 500(петстотин)
лева- разноски по гр.д.№265/2020г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА П.М.Т., с ЕГН **********,да
заплати по сметката на СРС сумата от 288 /двеста осемдесет и осем/ лева-
държавна такса по гр.д.№ 365/2020г. по описа на Районен съд - Силистра.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред
Окръжен съд –Силистра, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/