Р Е Ш Е Н И Е № 260573
24.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 9016 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********
против Х.Н.Х., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и
чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2426,90 лв. - представляващи главница по договор за
паричен заем от 22.05.2018 г. с Изи Асет Мениджмънт АД, вземанията, по който са
прехвърлени на 01.08.2019 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сумата от 300,32 лв. - договорна лихва за периода от
31.07.2018 г. до 26.03.2019 г. и сумата
от 279,95 лв.- обезщетение за забава за
периода от 31.07.2018 г. до 05.02.2020
г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението – 05.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1838 по описа за
2020 г. на ПРС.
Претендират се сторените в настоящото производство
съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и
сторените в заповедното производство
разноски.
Ищецът
твърди, че на 22.05.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и
ответника /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № ***, в съответствие
с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора се твърди, че
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на
3000 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и
условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се
уреждат от Договора. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали
съгласие да се рефинансира текущ заем на заемателя, който е заявил желанието си
да погаси изцяло свое задължение по Договор за паричен заем с № ***. След
извършеното прихващане задължението на заемателя по Договор за паричен заем с №
*** е погасено изцяло, а заемодателят е изплатил остатъкът от заемната сума на
заемателя. Сочи се, че съгласно чл.3, ал.2, изр. 2 страните са постигнали
съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната
сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване
на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване
на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора
и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 3486,12 лв. Така, договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 486,12 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, се сочи, че заемателят се е задължил да върне кредита в срок
до 26.03.2019 г. на 22 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 158,46 лева всяка.
С подписването на Договора за заем се сочи, че
заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен.
На основание
ЗПК се сочи, че е начислена и лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 31.07.2018 г. до датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение в размер от 279,95 лв.
На 01.08.2015 г. е подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010Г.,
сключен между „Изи Aceт Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от
договор за паричен заем № 2246676/12.02.2015 г., е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания” АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
Приложение 1 от 1.10.2015 г, към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., е представено само с данните на длъжника А.Н.М.,
тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита
на личните данни /чл. 2, ал, 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл, 23, ал. 1, 2, 3, във
вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба не се представят
само на съда. „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството
си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое
име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено от страна на Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД уведомително писмо за
станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в
договора за кредит постоянен адрес.
Писмото се е върнало върна в цялост.
Ищецът посочва, че към настоящата искова молба
ищецът представя и моли да се приеме копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт”" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, което да се връчи на ответника ведно с исковата
молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във
връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК решения, съгласно които ако към исковата
молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно" съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда като факт от значение за спорното право.От друга страна считаме, че
длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
В случай че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не
е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Твърди се, че за „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД е възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по
образуваното частно гражданско дело била
издадена заповед за изпълнение, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
което обуславя подаването на настоящата искова молба. Моли се настоящите
установителни искове за съществуване на вземането да бъдат уважени.
Претендират се и направените разноски в заповедното производство, както и
разноските в исковото производство, включващи и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника.
Оспорва
предявените в настоящото производство искове по основание и по размер.
Прави възражение за нищожност на клаузата за
договорна лихва, поради противоречието й с добрите нрави. Твърди се, че е
уговорен 35 % седмичен лихвен процент, което надвишава установения размер от
съдебната практика. На това основание се твърди недължимост на договорната
лихва. Оспорва се като недължима и неустойка, като се твърди, че същата е
нищожна поради накърняване на добрите нрави и прекомерност по изложените в
отговора на исковата молба съображения. Освен това се сочи, че липсват правила,
по които се определя нейният размер, както и в какво се изразяват вредите,
които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и които ще се
компенсират от неустойката. Твърди се,
че всички преки и косвени разходи, възникнали от неизпълнение на задълженията
на страните по договора са покрити от ГПР. Освен това се твърди, че неустойката
е недействителна и на основание чл. 21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създават
задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се
надвишава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по – висок от
пет пъти размера на законната лихва. Твърди се, че клаузата за неустойка
противоречи и на материалния закон – чл. 71 ЗЗД, както и на императивната
разпоредба на чл. 33 ЗПК. По отношение на обезщетението за забава се твърди, че
същото не се дължи, тъй като договорът е недействителен. Моли се платената от
ответницата сума по кредита да се прихване от неизплатената главница. Оспорва се получаването на уведомление за
цесия. Моли се да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата поради липса на средства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Не се оспорва прехвърлянето на вземането
по договора за паричен заем, като в съдебната практика се приема, че е с
връчване на препис от исковата молба, към която е приложено уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания, ответникът се счита уведомен.
Не
се оспорва и от приложения като писмено доказателство договора за паричен заем
се установява, че същият е сключен на 22.05.2018 г. между ответника в качеството на заемател и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на заемодател. В чл. 2 от договора страните
са се уговорили, че заемодателят предава на заемателя заемна сума в размер от
3000 лв. , а заемателят за задължава да я върне на заемодателя при следните
условия – размер на двуседмична погасителна вноска 158,46 лв., срок на заема 44
седмици, брой на вноските -22, конкретно посочени дати на плащане на всяка
погасителна вноска; фиксирана годишен лихвен процент по заема – 35 %, лихвен
процент на ден, приложим при отказ от договора 0,10 %, ГПР – 41,71 % и обща
сума, дължима от заемателя 3486,12 лв. В
чл. 3 е уговорено, че с подписването на този договор, страните се съгласяват да се рефинансира
текущия заем на заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло
задължението си по Договор за паричен заем № *** в размер на 2320,47 лв. Направено е изявление за прихващане, а по
отношение на остатъка от предоставената в заем сума е направено е прието, че
договорът има силата на разписка. В чл. 10 от договора е предвидено, че
заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на
трето лице. В чл. 16, ал. 2 от сключения
между страните договор заемателят е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа
за таксите на „Изи Асет Мениджмънт“, актуална към датата на сключване на
договора, която се намира на видно място в офиса и на интернет страницата:www.easycredit.bg. В приетата по делото, като писмено
доказателство тарифа е предвидено, че се заплащат разходи за събиране на
вземането при просрочие повече от 30 дни в размер на 9 лв. Предвидено е, че разходите за събиране на
вземането се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на
потребителя. Тези разходи в размер на 9 лв. се начисляват при всяка забава на
плащането на погасителна вноска с повече от 30 дни. Общият размер на
начислените разходи не може да надвишава сумата от 45 лв.
Освен това съгласно клаузите на договора – чл.4, ответникът се е задължил в
3-дневен срок (считано от подписването на договора за заем) да предостави на
заемодателя определено обезпечение на
задълженията му по договора, като били уговорени и последиците от непредставяне
– заплащане на неустойка. Уговорено е в чл. 4, ал. 2 от договора, че при неизпълнение на задължението за
представяне на обезпечение в срок, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 2310,44 лв., като същата се заплаща разсрочено от заемателя заедно с
всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, се добавя
сумата от 105,02 лв.
Вземанията по процесния договор са прехвърлени
с Приложение № 1 от 01.08.2019 г. към рамков договор за прехвърляне на вземания
от 16.11.2010 г. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на продавач на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* в качеството на купувач.
В договора е уговорено, че се прехвърлят станали ликвидни и изискуеми в пълен
размер вземания, произхождащи от договор за потребителски кредит и
индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора. Страните са се
договорили, че моментът на потвърждаване на приемането на съответното
приложение в електронната информационна система на купувача се счита за
надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени. Приети са като доказателства Потвърждения за
прехвърляне на вземанията (л.15). В
приложението са описани прехвърлените вземания по процесния договор към
01.08.2019 г., като се посочва, че общият размер на дължимата сума е 4678,21
лв. в това число и лихви за просрочие към датата на засичане 01.08.2019 г. в
размер на 165,65 лв.
Прието е като
доказателство пълномощно от 09.09.2015 г.,
с което прехвърлителят – цедентът упълномощава ищеца – цесионер да
уведоми от името на цедента всички длъжници по прехвърлените вземания. От приетото
по делото Уведомително писмо с изх. № ***/*** от 06.08.2019
г. се установява, че е направен опит ответникът да бъде уведомен за извършеното
прехвърляне на вземания, като в известието за доставяне на пратката е отбелязано, че адресът е преместен.
Към исковата молба е приложено
уведомление за извършено прехвърляне на вземания (цесия), адресирано до
ответника.
Приета е като писмено доказателство представената от
ищеца справка за извършени плащания. В справката е отразено, че е платена от
ответника обща сума в размер от 1284 лв. за погасителни вноски и сума от 45 лв., с която е погасена
начислена такса за разходи за събиране
на вземането в общ размер от 45 лв. Общо платената сума по кредита е в размер
от 1329 лв. Начислената лихва за
просрочие към датата на прехвърляне на вземането е в размер от 165,65 лв.
От приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза, се
установява, че размерът на остатъчното задължение по Договор за паричен заем № ***
от 22.05.2018 г. към датата на подаване на Заявлението в съда по чл. 410 ГПК – 05.02.2020
г. и към датата на депозиране на исковата молба до проверката от експертизата – 28.01.2021 г.
възлиза общо на 4557,56 лева, от които: 2426,90
лв. – главница; 300,32 лв. – договорна лихва; 1830,34 лв. – неустойка. Относно
размера на обезщетението за забава за периода от 31.07.2018 г. до 04.02.2020 г.
вещото лице установява, че същото е в размер от 324,23 лв. Вещото лице е
установило, че от датата на предоставянето на заема на 22.05.2018 г. до датата
на цесията 01.08.2019 г. са счетоводно отразени извършени плащания от ответника
за погасяване на задължения по договора за кредит в общ размер от 1284 лв.,
както следва: на 11.06.2018 г.- сумата от 270 лв.; на 30.06.2018 г. – сумата от
265 лв.; на 11.07.2018 г. – 264 лв.; на 23.08.2018 г.- 331 лв., на 21.12.2018
г.- 104 лв. и на 19.06.2019 г. – 50 лв. След 19.06.2019 г. не са установени
плащания по договора за кредит. С извършените плащания са погасени следните
задължения по процесния договор за кредит, както следва сумата от 573,10 лв.-
главница, 185,80 лв.- договорна лихва, 480,10 лв.- неустойка за неизпълнение,
както и сумата от 45 лв.- разходи и такси за събиране на вземанията. Установява
се, че сумата от 3000 лв. е усвоена изцяло от ответника на 22.05.2018 г.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно
Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.Д., постановено по реда
на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид така изложеното и на основание
цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно съобщаване на
цесията по отношение на ответника.
Следва да се разгледат направените от особения
представител на ответника възражения за недействителност на договора за заем,
поради противоречие с разпоредбите на ЗПК. Съдът дължи произнасяне по така
наведените възражения, тъй като нормите, уреждащи нищожността на сделките,
каквато се твърди да е налице в случая, са от императивен характер и за
приложението им съдът следи служебно. Ако установи нищожност на договор, от
който страните черпят права, съдът е длъжен да се съобрази с нищожността при
решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от
договора, дори и без да е направено възражение за нищожност.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, като размерът на шрифта не се установява да е по - малък от 12. Липсват нарушения на формата
съгласно специалния закон – ЗПК, като при това положение съдът приема, че
договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11,
ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени
реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията на усвояването му
(т.7); лихвен процент по кредита и
условията на прилагането му (т.6); годишен процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит (т.8), условията за
издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т.9).
В настоящия
случай всички тези изисквания са спазени. В чл.2 от договора е посочен общият размер
на кредита (3486,12 лв.) и условията за усвояването му (чл.2, т.9). Записани са и условията за издължаването, като е
посочен размерът на вноските, техният брой, периодичността на плащанията,
падежите на всяка една вноска, фиксираният годишен лихвен процент, общият
размер на дължимата сума и годишен процент на разходите. Макар да няма отделен
документ с наименование „погасителен план“, в съдържанието на договора е
поместена цялата изисквана информация от чл.11, ал.1 от ЗПК. Тъй като договорът
е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по
него, последното изискване на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК – за посочване на
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се
съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени
проценти, каквито не се установяват в случая.
В чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК е предвидено правото на
кредитополучателя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да
получи при поискване и безвъзмездно извлечение от сметката под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания, като в този случай
планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска , показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент,
и, когато е приложимо – допълнителните разходи. Посочената разпоредба не касае
първоначално представения при сключването на договора за кредит погасителен
план, а такъв изготвен по искане на потребителя при погасяване на главницата,
каквито данни по делото не се твърдят и не се доказват от ответника.
Не са налице и нарушения на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, доколкото в чл.7 (3) от договора е предвидена възможност заемателят да се
откаже от договора чрез отправяне на писмено предизвестие в 14- дневен срок от
сключването му, като е предоставена информация за задълженията на потребителя
при погасяване на усвоената главница и начина, по който ще се изчисли дължимата
лихва.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,ал.1, т.7 – 12 и т.20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Предвид изтъкнатите аргументи, съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника за недействителност на
договора за потребителски заем.
Следва да се разгледа възражението на ответника за
недействителност на клаузите за възнаградителна лихва поради противоречие с
добрите нрави. По правната си характеристика договорната лихва е
възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да
престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и
се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от
размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на
ползването му. Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава
най-високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД, какъвто в момента
не е регламентиран. Критерий за извършване на преценка за това следва да бъде
законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед
изискването на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне между страните да не
се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те налагат
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва
е действително. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг. В съдебната практика е прието, че противно на
добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да
се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва- решение № 906/30.12.2004 г. на
ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по
гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.
№5093/2007г., ІІ г.о. и др. Следва да се отчитат обаче и останалите
обстоятелства във връзка със сключения договор за кредит, като размерът на
предоставената в заем сума, наличието или липсата на обезпечение, както и
поетия от кредитора риск с оглед имущественото състояние на кредитополучателят,
поради и което и преценявайки липсата на други обезпечения и имущественото
състояние на длъжника, съдът счита, че клаузата за възнаградителна лихва не е
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Ответникът е направил изрично възражение за
недействителност на предвидената в договора клауза за неустойка, че същата
противоречи на добрите нрави.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в
договора клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката
и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на
страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните
са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидели неустойка в размер, който е почти равен на заемната
сума.
Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното.
От
съдържанието на чл. 4, ал. 2 от процесния договор е видно, че размерът на
уговорената неустойка представлява 77 % от заемната сума ((2310,44/3000)*100). Предвидено е още
предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска
по договора, както вноските нарастват с
още 105,02 лв. –двуседмична вноска. Такава клауза изцяло противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче
няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи,
че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид
обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение.
Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй
като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума с почти двоен размер, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от
закона. С оглед на така изложеното съдът счита, че клаузата, изискваща
заплащане на сумата от 2310,44 лв. – неустойка е недействителна и съответно
сумата, която е платена за погасяване на задължения по тази клауза е платена
без основание.
На следващо място следва служебно да се прецени
действителността на клаузата, касаеща вземането за разходи и такси. В Тарифата,
уреждаща задължение за заплащане на разходи за събиране на вземанията, като е
налице противоречие с чл.10а от ЗПК.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски
кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването на
напомнителни писма или покани, както и ангажирането на служител, не
представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя
във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване
на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на потребителя по
договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на
кредита, обаче е изрично забранено с нормата н чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Поради изложеното платената сума за погасяване на задължения в размер на 45 лв.- разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение е
платена въз основа на недействителна клауза.
На следващо
място, трябва да се установи размерът на съществуващите задължения. Предвид по-
горе изложеното процесният договор се явява действителен в частта, с която е
постигнато съгласие за получаването на сумата от 3000 лв. и за връщането й на
месечни вноски с договорената възнаградителна лихва или общо до размера на
сумата от 3486,12 лв., включваща главница в размер от 3000 лв. и договорна
лихва в размер на 486,12 лв. Ответникът
е направил общо плащания в размер на 1329
лв. С тълкувателното решение по тълкувателно дело № 3/ 2017 г. общото събрание
на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд („ВКС“) се приема, че погасителния ефект при неизпълнение на
парично задължения настъпва при условията и поредността, предвидени в чл. 76,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“) – разноски, лихви и
главница, а не в поредността по чл. 76, ал. 1 ЗЗД – съобразно неговата
обременителност и момент на възникниване. В мотивите си ВКС посочва, че условията
и поредността, предвидени в двете алинеи на чл. 76 ЗЗД се прилагат, ако между
страните липсва уговорка за друг ред и условия за прихващане на изпълнението.
Първата алинея е установена в интерес на длъжника и намира приложение за
всякакви еднородни задължения, включително парични. Предпоставка за
приложението й е наличието на няколко самостоятелни задължения между същите
длъжник и кредитор, но не и задължения, които са в отношение на главно и
акцесорно. Втората алинея се прилага единствено за парични задължения, които се
формират от поне два от следните елементи – разноски, лихви и главница. Тъй
като правилото е установено в интерес на кредитора, при предложено от длъжника
изпълнение на лихвоносно задължение той може да посочи кой елемент погасява, но
този избор не е обвързващ за кредитора. ВКС отбелязва още, че правилото се
прилага към всеки вид лихва – възнаградителна, мораторна, договорна или
законна.
С оглед изложеното съдът приема, че с извършеното
плащане ответникът е погасил изцяло
задължението за договорна лихва в размер от 486,12 лв., а с останалата част от
платената сума в размер от 842,88 лв. е погасена частично главницата по
договора за кредит. Останала е дължима главница в размер от 2157,12 лв. по
отношение на която искът е основателен и доказан по размер и следва да се
уважи. За разликата между тази сума и
предявената в размер от 2426,90 лв. искът за установяване дължимост на
главницата следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Искът за
установяване на дължимост на възнаградителната лихва следва да се отхвърли
изцяло.
По отношение
на претенцията за обезщетение за забава, то същото се дължи, съгласно клаузите
на договора върху забавената сума. С
оглед установената недължимост на задълженията за неустойка и разходи и такси и
установения размер на дължимата главница, обезщетението за забава се явява
основателно и доказано за част от
периода, а именно за периода от 26.09.2018 г. до 05.02.2020 г., доколкото
ответникът е изпаднал в забава по отношение на 9 та вноска по договора за кредит.
За този период чрез използване на онлайн
калкулатор на основание чл. 162 ГПК съдът установява, че размерът на
обезщетението за забава на всяка от погасителните вноски в размер на сумата от
298,43 лв., което е в размер по – голям от предявения такъв, поради и което с
оглед на диспозитивното начало искът за установяване на дължимост на
обезщетението за забава в размер на 279,95 лв. следва да се уважи изцяло по
размер и за периода от 26.09.2018 г. За периода от 31.07.2018 г. до 25.09.2018
г. искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съдът счита за основателно и искането за присъждане
на законна лихва върху уважената главница, считано от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Отговорност
за разноски:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски, съобразно уважената част от исковете.
Ищецът е представил списък и претендира
разноски в размер на 160,14 лв. за
заповедното производство, като съдът счита, че искането му е основателно до
размера на сумата от 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 60,14 лв. – държавна
такса т.е. общият размер на разноските в заповедното производство е 110,14 лв.,
от които по съразмерност следва да се присъди сумата от 89, 25 лв.
За исковото производство ищецът претендира разноски
в размер на 136,94 лв. – платена държавна такса, 150 лв.- възнаграждение за
вещо лице и 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Относно претендираните разноски в настоящото
исково производство обаче съдът счита, че претенцията е частично основателна,
доколкото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от
100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа,
като в настоящия случай съдът определя възнаграждението в размер от 100 лв.,
като общият размер на разноските в исковото производство 386,94 лв. Съразмерно на уважените искове в полза на ищцовото дружество следва да се
определят разноски по съразмерност в исковото производство в размер на сумата от
313,42 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция,
както в заповедното, така и в настоящото исково производство. В случая ответникът е представляван от
адвокат при условията на чл. 38 от ЗАдв., поради и което адвокатското
възнаграждение следва да се определи от съда и да се присъди, съразмерно на
отхвърлената част в полза на упълномощения адвокат.
В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата е
предвидено право на адвоката да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на материално затруднени лица. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че
ако в съответното производство насрещната страна бъде осъдена за разноски,
адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
минималният размер на адвокатското възнаграждение за представителство по
заповедното и в исковото производство е в размер от по 440 лв., като съразмерно
на отхвърлените претенции в полза на упълномощения адвокат следва да се присъди
възнаграждение в заповедното производство в размер от 83,42 лв. и същото
възнаграждение в размер от 83, 42 лв. за
представителство в исковото производство.
Така мотивиран по изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.Н.Х.,
ЕГН **********,*** дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********
сумата от 2157,12 лв.
- представляващи главница по договор за паричен заем от 22.05.2018 г. с
Изи Асет Мениджмънт АД, вземанията, по който са прехвърлени на 01.08.2019 г. с
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г. и сумата от 279,95 лв.-
обезщетение за забава за периода от 26.09.2018 г. до 05.02.2020 г., както и законната лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението – 05.02.2020
г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1838 по описа
за 2020 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********
против Х.Н.Х., ЕГН **********,*** искове
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 269,78 лв. - представляващи главница по договор за
паричен заем от 22.05.2018 г. с Изи Асет Мениджмънт АД, вземанията, по който са
прехвърлени на 01.08.2019 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. и сумата от 300,32 лв. - договорна лихва за периода от
31.07.2018 г. до 26.03.2019 г. и
обезщетение за забава за периода от 31.07.2018 г. до 25.09.2018 г., както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението – 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1838 по описа за 2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Х.Н.Х., ЕГН **********,*** да
заплати на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 313,42 лева, представляваща разноски по съразмерност, направени в производството по гр.д. № 9016/2020 г. по
описа на ПРС, V гр.с. и сумата от 89,25 лв.- представляваща разноски по съразмерност, направени по частно гр.дело № 1838 по описа за 2020 г.
на ПРС.
ОСЪЖДА Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати на *** разноски по съразмерност, както следва:
сумата от 83,42 лв. - адвокатско възнаграждение за оказаната на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ по ч.гр.д. № 1838/2020 г. по описа на ПРС и сумата от 83,42 лв.- адвокатско възнаграждение
за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ по гр.д. № 9016/2020 г. по описа на ПРС, V гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ