О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 28.01.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, на 28.01.2020
година, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря …………. и в
присъствието на прокурора ………… разгледа докладвано от съдия Бишуров АНД № 1674 описа на съда за 2019 год., като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143
и чл.144 от АПК и във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 628/13.01.2020г. на адв. Н.Б.
от ПАК, в качеството му на пълномощник на Й.Б.Г., ЕГН ********** - жалбоподател
против НП № 19-1006-002198 на ОД МВР-Пазарджик – отменено с решение на
въззивната инстанция. С подадената молба се иска допълване на постановеното по
делото съдебно решение от въззвната инстанция, като бъдат присъдени направените
от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски с оглед последните изменения и допълнения
на нормата чл.63 от ЗАНН, обн. в ДВ бр. 94/2019 година. Сочи се, че по воденото
АНП жалбоподателят е направил разноски в общ размер от 300 лева – платен
адвокатски хонорар, които ОД на МВР-Пазарджик следва да бъде осъдена да
заплати. Сочи се, че искането за присъждане на разноски е направено с писменото
становище /защита/, представено в съда на 02.12.2019 година, но с постановеното
решение съдът не се е произнесъл по това искане. По
този повод се иска допълване на решението по реда на чл.176 от АПК и
присъждане на разноски.
Още тук е мястото да се посочи, че поисканото
допълване на решението, в частта за разноските, принципно не би могло да стане
по реда посочен в молбата, т. к. по чл.176 ал.1 от НПК съдът по свой почин или
по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява
допълнително решение, но само когато не се е произнесъл по цялото оспорване.
Съдебната практика е константна в смисъл, че
институтът на „допълнителното съдебно решение”, въведен в чрез нормата
на чл. 176 АПК предполага наличие на непълно решение.
Законът има предвид абсолютната липса на формирана в диспозитива на съдебния
акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен с фактите и обстоятелствата,
посочени в основанието на жалбата и от съдържанието на претендираното право. За
да е налице хипотеза на непълно решение, е необходимо съдът да не се е
произнесъл по цялото направено искане и то относно спорния предмет. Не е налице
непълно решение, когато съдът е отразил напълно формираната своя воля. В
конкретния казус съдът е формирал изцяло волята си по спорния в делото
предмет и е отменил изцяло обжалваното
НП.
Ето защо,
постъпилото искане за допълване на решението в частта за разноските следва да
се разгледа именно в производство по чл.248 от ГПК, която норма е субсидиарно
приложима по силата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 и чл.144 от АПК.
По реда на чл.248 ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от ОД
на МВР-Пазарджик във връзка с искането за допълване на решението в частта за
разноските.
За да се произнесе по формулираното в молбата искане съдът
взе предвид следното:
С Решение № 750/18.12.2019 год. по АНД № 1674/2019г. ПзРС е
отменил издаденото против жалбоподателя Г. наказателно постановление, подробно
цитирано по-горе.
Това решение е било съобщено на жалбоподателя и на неговия пълномощника
на 19.12.2019г. Срокът за неговото
обжалване е 14-дневен, като започва да тече от деня, следващ връчването и е
изтекъл на 03.01.2020г. – работен ден понеделник. Следователно на 04.01.2020г.
решението е влязло в сила. С оглед на това молбата от 13.01.2020г., с която се
иска допълване на решението в частта за разноските е процесуално недопустима,
доколкото е подадена от страна в процеса, на извън срока по чл.248 ал.1 от ГПК, а именно извън в
срока за обжалване на решението. По тази причина молбата ще следва да се остави
без разглеждане.
Дори обаче молбата да бе процесуално допустима, то същата
щеше да се яви неоснователна, поради следното.
Действително
с допълнението на чл.63 от ЗАНН
/обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г / е създадена нова ал.3, според която в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. На основание чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България разпоредбата е влязла в сила три
дни след обнародването, т. е. считано от 03.12.2019 г., когато е станала част
от действащото ни право. Доколкото съгласно чл.14, ал.1 от
ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по
изключение и то с изрична разпоредба, каквато в случая не е налице, въведеният
едва с чл. 63, ал. 3
от ЗАНН институт на разпределяне на отговорността за разноски в АНП
следва да се прилага само занапред. При това положение жалбоподателят принципно
не би имал право на овъзмездяване съгласно 143 от АПК
вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН за направените разноски пред въззивната инстанция, доколкото решението
по делото е било постановено на 18.12.2019г., а последното съдебно заседание е
било проведено на 02.12.2019 година., т.е. 1 ден преди влизането в сила на
допълнението на чл.63 ал.3 от ЗАНН, когато все още страната не е имала законово
право да поиска пърисъждането на разноски. Последно цитираната разпоредба препраща
към уредбата в АПК и по специално към чл.143 и чл.144 от АПК. Последната норма
пък препраща за неуредените въпроси към ГПК, респ. към чл.77, чл.80, чл.81,
включително и към чл.248 ГПК. Нормата на
чл.81 от ГПК императивно сочи, че във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. От
логическото тълкуване на тази разпоредба следва, че съдът дължи произнасяне по
възлагането на разноски в момента на постановяването на своето решение, но само
ако съответната страна е направила такова искане, респективно- дължи изменение
или допълване на решението си във връзка с разноските, ако страната е направила
искане за присъждане преди постановяване на решението, но при неговото
постановяване съдът е пропуснал да се произнесе.
В настоящият казус обаче искане за
присъждането на разноски не е било направено пред въззивната инстанция и то по
реда на чл.80 от ГПК, а е направено с писмената защита по делото на
02.12.2019г., когато нормата на чл.63 ал.3 от ЗАНН е била в старата си редакция
и не е предоставяла право за искане, респ. присъждане на разноски. Отделно от
това, искането за присъждане на разноски е направено в писмена защита, а не от
страна в производството и то в последното по делото заседание, поради което то
ще се яви неоснователно на второ основание. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, където в т.11
е посочено, че „ Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК
може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция”. В мотивната част на същото
тълкувателно решение е заявено: „До приключване на устните състезания се стига, когато
страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид
при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява
своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални
действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.
Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови
доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време
на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия
процес - равенството на страните, равно право на защита и състезателност,
установени с чл. 8
и 9 ГПК.
Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по
разглеждане на правния спор вече са били осъществени. С действащия ГПК се
урежда възможност за представяне на писмена защита при определени условия - при
фактическа и правна сложност на делото. чл. 149, ал.
3 ГПК възлага извършването на тази преценка на съда, който следва да
даде срок за писмено излагане на доводите и аргументите в подкрепа на
становището на страните по съществото на спора. Самата писмена защита
неправилно се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя
само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на
възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона,
не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени.
|
|
|
|
|
Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал.
3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде
възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат
валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат
представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира
становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени
процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния
размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано
със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до
приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната
инстанция”.
По настоящото дело е видно, че в
последното съдебно заседание жалбоподателят и неговият пълномощник не са
участвали, респ. не са направили искане за присъждане на разноски пред съда, а
и не биха могли да направят такова, предвид уточненото вече по-горе, че нормата
на чл.63 ал.3 от ЗАНН в сегашната й редакция е влязла в сила на 03.02.2019г. –
един ден след последното заседание.
Всички тези разяснения за
неоснователност на молбата за допълване на решението бяха направени само за
пълнота, т.к. в началото бе изтъкнато, че тя е процесуално недопустима, като
просрочена, при което генерално следва
да се остави без разглеждане.
Съобразно разписаното в чл.248
ал.3, изр.2-ро от ГПК, която норма стана ясно е субсидиарно приложима в АНП, настоящото
определение за оставяне без разглеждане на искането за допълване на съдебното
решение в частта за разноските ще може да бъде обжалвано по реда, по който
подлежи на обжалване и самото съдебно решение – в 14-дневен срок от съобщението
му при АС-Пазарджик.
С оглед гореизложеното Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
молбата с вх. № 628/13.01.2020г. на адв. Н.Б. от ПАК, в качеството му на пълномощник
на Й.Б.Г., ЕГН ********** за допълване на Решение № 750/18.12.2019 год. по АНД
№ 1674/2019г. на ПзРС и присъждане на направени съдебно-деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок съобщаването му пред Административен
съд – гр.Пазарджик.
За определението да се съобщи на молителя Г. лично, както и
чрез адв. Н.Б. от ПАК и на АНО.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: