№ 5
гр. Шумен, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500284 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №282/11.04.2022г. по гр.д.№3413/2021г. по описа на ШРС, съдът е
отхвърлил предявените от “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, гр. Варна, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В.... представлявано от Пл. С., Я. Д. и Д. Д. - членове на
Управителния съвет, чрез процесуалния представител Е.М. срещу „Ултима“ ЕООД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. Ш...., представлявано от управителя С.Д.С.
положителни установителни иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че „Ултима“ ЕООД, с ЕИК ....
дължи на “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, гр.Варна сумата от 209.37 лева /двеста и девет
лева и тридесет и седем стотинки/, от която 195.82 лева – главница за неплатени суми по
фактури за мрежова услуга за периода от 20.07.2020 г. до 14.05.2021 г. за обект – мандра с
абонатен номер 11191108, с клиентски номер ********** и адрес на потребление: с. М.. и
13.55 лева - мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяка една от
фактурите до 27.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение – 09.11.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение
№ 1093/11.11.2021 г. по ЧГД № 2989/2021 г. по описа на ШРС, като неоснователни и
недоказани, осъдил е “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, гр. Варна, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В.. да заплати на „Ултима“ ЕООД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. Ш.... сумата от 510лв. разноски по делото.
1
Решението е обжалвано от „Енерго – про Продажби“ АД гр.Варна , действащо
,чрез пълномощника си юрисконсулт П. К. като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и
вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявените от дружеството искове
изцяло .
Въззиваемата страна „Ултима“ ЕООД, действаща ,чрез пълномощника си адв.Б. Б.
е депозирала в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба с който оспорва
жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното решение .
Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр.
чл. 124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че „Ултима“
ЕООД, с ЕИК .... дължи на “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, гр.Варна сумата от 209.37 лева
/двеста и девет лева и тридесет и седем стотинки/, от която 195.82 лева – главница за
неплатени суми по фактури за мрежова услуга за периода от 20.07.2020 г. до 14.05.2021 г. за
обект – мандра с абонатен номер 11191108, с клиентски номер ********** и адрес на
потребление: с. М.. и 13.55 лева - мораторна лихва върху главницата, считано от датата на
падежа на всяка една от фактурите до 27.09.2021 г.
От приетите по делото фактури издадени от ищеца се установява, че ищцовото
дружество е начислило суми за предоставяне на мрежова услуга за периода от 02.06.2020 г.
до 14.05.2021 г. за обект с клиентски № **********, с абонатен № 11191108, с адрес на
потребление: с. М.., представляващ мандра и получател „Херос -2009“ ЕООД на обща
стойност 195.82 лева., като фактурите са издадени за начислена дължима сума не на
ответното дружество , а на друго юридическо лице „Херос -2009“ ЕООД , поради което и те
не са годно основание да породят задължение за заплащане на посочените в тях суми в
полза на ищеца. Също така от заключението на вещото лице по приетата от ШРС ССЕ се
установява, че по документи от счетоводството на ответното дружество за периода
2
02.06.2020 г. – 31.12.2021 г. за „Ултима“ ЕООД няма осчетоводени взаимоотношения с
контрагента „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, както и че процесните фактури, издадени от
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД за периода от 02.06.2020 г. – 14.05.2021 г. за обект мандра в
с. М. не са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество. От показанията на
разпитаните пред ШРС двама свидетели на страната на ищеца ,които имат преки и
непосредствени наблюдения за обстоятелствата за които свидетелстват ,се установява ,че
още при закупуването посочения имот в с. М. през 2012 г., бил в изключително лошо
състояние, без дограма, без оборудване, на гола тухла, покривът бил разрушен на места,
като се наложило само да го оградят, за да не се влиза вътре. Обекта бил в негодно
състояние за извършване на каквато и да е дейност. От самото начало там нямало ток и
електрически кабели, пуснати към обекта, нямало електрическо табло и електрическо
захранване към обекта, нямало и електромер. Към настоящия момент също нямало
електрически кабели от стълба към сградата, нямало електрическо захранване и
електрическа инсталация. Вътре в обекта нямало ел. съоръжения, които да консумират ток.
До сградата на тротоара имало електрически стълб, но по него нямало жици, а само едно
табло, на което пишело: „Празно“. От стълба висял кабел надолу, който бил прихванат към
самия стълб. При предишният собственик тази сграда била в същото лошо състояние и не
била използвана – полусрутен, без прозорци, с пропаднал покрив, без електрическа
инсталация, без кабели, вътре нямало нищо, освен тухли, които оформяли подобие на
сграда. Обектът бил заграден с мрежа от всички страни, а точно до сградата имало
електрически стълб, който се намирал между улицата и оградата. Имало табло, което било
маркирано като празно, а към сградата не отивали кабели.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни
изводи: Претенцията е за заплащане на цена за достъп до разпределителната мрежа,
начислена за периода 20.07.2020 г. до 14.05.2021 г. за обект с абонатен номер 11191108, с
клиентски номер ********** и адрес на потребление: с. М.., представляващ мандра.
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи ,при условията на пълно и
главно доказване съществуването на вземането си като докаже наличието на договорни
отношения между страните за продажба на електрическа енергия през претендирания
период за процесния обекти и че обектът на ответника е бил присъединен към електро-
преносната мрежа, че е изпълнил задължението си по договора точно и с грижата на добрия
търговец. В тежест на страните е да докажат фактическите твърдения, от които черпят
благоприятни за себе си правни последици.
Между страните липсва спор, а и от представените доказателства се установява, че
ищцовото дружество „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД е краен снабдител с ел. енергия, а
ответното дружество „Ултима“ ЕООД е собственик на обект с абонатен номер 11191108, с
клиентски номер ********** и адрес на потребление: с. М.., представляващ мандра.
Ищецът не е установил по делото обектът на ответника да е бил присъединен към електро-
преносната мрежа, както и доставката на ел. енергия , като в обекта няма консумация на ел.
енергия, което е видно и от процесните фактури, в които е начислена единствено такса за
3
достъп. Съобразно чл. 104, ал. 2 от ЗЕ цените за достъп и/или пренос се дължат от крайните
клиенти, присъединени към електроенергийната система и служат за покриване на
технологични разходи по преноса.
Не се доказа по делото от ищеца ,че между „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД и
ответното дружество „Ултима“ ЕООД са възникнали договорни отношения във връзка със
снабдяването на процесният обект с ел. енергия, с предоставянето на достъп до мрежата и
продажбата на ел. енергия. Липсва подписан от ответника „Ултима“ ЕООД договор за
присъединяване с „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД и договор за продажба на електроенергия,
от които да е видно от коя дата и при какви условия страните са се съгласили да уреждат
отношенията по между си по повод доставката и покупко-продажбата на електроенергия
съобразно разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Правилата за условията и реда за предоставяне на
достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. Не е представен и
протокол за присъединяване към електропреносната мрежа със съответна дата, номер и
описано СТИ с индивидуализиращи го белези. Двамата разпитани преид ШРС свидетели
установяват ,че доставка на електроенергия до обекта на ответника не е извършвана и е
било невъзможно да се извърши, включително поради наличие на технически пречки –
липса на изградена електрическа инсталация /електрически кабели, пуснати към обекта,
електрическо табло, електромер/, както и електрическо захранване към обекта и това е било
състоянието на имота и при предишният собственик и не се установява , обектът на
ответника да е бил свързан с разпределителната мрежа. Имотът е собственост на ответното
дружество от 2012 г., като към датата на придобиване на имота от ответника ищецът не е
доставял ел. енергия, респ. договорът с предходния собственик е бил прекратен.
Във въззивната жалба жалбоподателят твърди ,че за процесният период не било
извършено прекратяване на присъединяването към електроразпределителната мрежа , и това
обосновавало дължимостта на услугата за достъп до тази мрежа , но както се посочи по-горе
по делото ищецът не е доказал изобщо такова присъединяване за процесният обект да е за да
се твърди ,че после то не е било прекратено. Несъстоятелно е и твърдението, че ответникът
не оспорвал дължимостта на исковата такса достъп ,напротив в целият представен отговор
предявеният иск относто тази такса се оспорва от ответника. Възражението,че свидетелските
показания на двамата свидетели разпитани пред ШРС били недопустими също е
неоснователно ,тъй като не е налице никаква пречка те да свидетелстват за обстоятелства,
които те пряко са възприели и са относими към правният спор , както е в случая ,като всяка
от страните по своя преценка доказва обстоятелствата по делото , които са в неин интерес.
Жалбоподателят твърди ,че процесният имот бил прехвърлен на ответното дружество ,но
издадените фактури не са на името на ответното дружество и те не могат да го задължат да
заплати сочената в тях сума.
Предвид гореизложеното се установява , че в обекта на ответника за процесния
период не са предоставяни мрежови услуги , не се установява присъединяване към
електроразпределителната мрежа , не е доставяна ел.енергия и такава не е ползвана, като
липсва и монтирано СТЕ, които да обосноват начисляването на такса за достъп, поради и
4
което такава не се дължи и предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изхода по главния иск неоснователен се явява и акцесорния такъв за
заплащане на обезщетение за забавено плащане.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора следва жалбоподателят да се осъди да заплати на
въззиваемата страна разноските по делото в размер на 360лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №282/11.04.2022г. по гр.д.№3413/2021г. по описа на
ШРС.
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, гр. Варна, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. В.. да заплати на „Ултима“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. Ш.... сумата от 360лв. за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5