№ 44933
гр. София, 05.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110159300 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № ********* на
**********, ЕГН ********** срещу **********, с която е предявен иск за заплащане
на сумата от 24999 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане по НЧД
№ ****************, с период на увреждането от 16.11.2015 г. до 26.09.2024 г.
В исковата молба е направено искане по чл. 83 ГПК ищецът бъде освободен от
държавна такса за предявения иск, както и да му бъде предоставена правна помощ, с
твърдения, че е безработен, в затвора от 24.11.2013 г. и живее под линия на бедността.
С допълнителна молба ищецът е приложил декларация за семейно и имуществено
състояние, с която декларира, че не получава никакъв месечен доход, има сключен
граждански брак, но съпругата му не получава доход, той и съпругата му издържат
едно дете и не притежава движимо или недвижимо имущество, освен МПС
„********“, произведен *****
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да
ги заплатят. При преценка на основателността на направеното искане, съдът следва да
вземе предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние,
удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта и други релевантни обстоятелства. От представената по
делото декларация за семейно и имуществено състояние е видно, че ищецът не
получава доходи, доколкото същият е в затвора, не притежава недвижимо имущество,
от наема на което да получава допълнителни доходи, което се отнася и за съпругата
му. В този смисъл и като съобрази данните, посочени в приложената декларация съдът
намира, че заплащането на държавна за разглеждане на делото би съставлявала
затруднение за ищеца, поради което искането му за освобождаване от заплащането на
държавната такса се явява основателно.
Същевременно обаче съдът намира така предявеният иск за недопустим, поради
следните съображения:
От направеното изложение и заявения петитум е видно, че ищецът е предявил
иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди от задържане под
стража като мярка за неотклонение. Постоянната съдебна практика приема, че
процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в
исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника
1
чрез възникналия спор материално право. При проверката дали искът е предявен от и
срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с
исковата молба. Съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по ТД № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС,
съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по
чл.2 ЗОДОВ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително
настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени
поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка,
когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. Съдът обаче не е
легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди от
задържане под стража като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса
на законно основание. Легититимиран да представлява държавата в тези случаи е
органът, инициирал наказателното производство. Съдът, като процесуален
субституент, не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за
вреди по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, поради което и производството по делото, като
образувано срещу САС, следва да бъде прекратено, като недопустимо. В този смисъл
са и Определение № 89/01.04.2016 г. по гр. д. № 240/2016 г. на ВКС, I г. о., и
Определение № 465/25.04.2017 г. по гр. д. № 4265/2016 г. на ВКС, IV г. о. Определение
№ 7355 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 392 / 2023 г. на СГС и др.
Ето защо, производството по делото следва да бъде прекратено.
Предвид извода на съда за недопустимост на претенцията, неоснователно се
явява и искането на ищеца за предоставяне на безплатна правна помощ. Съгласно чл.
24, т. 1 и т. 2 Закона за правната помощ, правна помощ не се предоставя, когато тя е
неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице и
когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Този
принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще допринесе правна
помощ, е възприет и в чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз,
според който правна помощ се предоставя ако е необходима, за да се осигури реален
достъп до правосъдие. Исканата правна помощ от ищеца е за процесуално
представителство по недопустим иск, поради което е осъществено изключението на
чл. 24, т. 1 и т. 2 Закона за правна помощ и същевременно не са налице предпоставките
на чл. 47 Хартата за основните права в Европейския съюз за предоставяне на правна
помощ, относими към допустими съдебни производства (така и Определение № 455 от
04.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4285 / 2017 г. на ВКС, 3-то гр. о).
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА **********, ЕГН **********, с адрес: ********* от внасяне
на дължимата държавна такса по гр.д. № 59300/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 157
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца **********, ЕГН **********
за предоставяне на безплатна правна помощ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 59300/2024 г. по описа на СРС, 157
състав, образувано въз основа на искова молба с вх. № ********* на **********, ЕГН
********** срещу **********, с която е предявен иск за заплащане на сумата от
24999 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане по НЧД №
****************, с период на увреждането от 16.11.2015 г. до 26.09.2024 г.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3