Решение по дело №292/2020 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

401/5.3.2020г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 26.02.2020 година, в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 292 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „В.Т.“ ЕООД,  против Наказателно постановление № 23-0000669, издадено на 29.11.2019г. от Началник Областен отдел „АА" - гр. Варна, с което на дружеството е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 / три хиляди/лв. за нарушение и на основание чл.96г, ал.1, пр.2  от Закона за автомобилните превози.

          Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.

          С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, приема се, че отразяването в НП, че процесният водач не отговаря на изискванията за психологическа годност е само правен извод, като се сочи, че в АУАН и НП не е отразено, че водачът няма издадено удостоверение за психологическа годност и в този смисъл се твърди, че липсва описание на нарушението, с което е било ограничено правото на защита на нарушителя и изводът за извършено нарушение от дружеството е само правен, без да е подкрепен с доказателства. Визира се липса на мотиви относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и се излагат аргументи относно приложимостта именно на тази правна норма и се иска отмяна на НП.

       В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от адв.Х., надлежно упълномощен и приет от съда. Процесуалният представител  поддържа жалбата, не ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото  по същество моли НП да бъде отменено на основанията, посочени в жалбата.

       Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна на основанията, посочени в съпроводителното писмо, съгласно което нарушението е безспорно установено и доказано, като в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е бил приложен материалния закон и не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

        През месец септември 2019год. служители на ОО „АА“ Варна, сред които св. Й.,  извършили документална проверка на  дейността на „В.Т.” ЕООД. В хода на проверката било установено, че  превозвачът "В.Т." ЕООД, притежаващ удостоверение за регистреция за извършване на таксиметров превоз №09222, е допуснал до управление на лек автомобил марка "Дачия", с peг. № * с който е извършен превоз на пътници, видно от пътна книжка серия „ВИ“ № 529/05.09.2019г., с водач Светлан Атанасов Стефанов с ЕГН: **********, който не отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, уредени в чл.7а, ал.2, предл.З от ЗАвП. Водачът бил без валидно удостоверение за психологическа годност след дата 30.05.2019г.

          Въз основа на гореизложеното на св.Й. съставил срещу въззивното дружество АУАН, в който описал приетото за установено нарушение от дружеството превозвач,  което квалифицирал по чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП . Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия дружеството, който го подписал без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАНН.

          В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката, АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна провека, като възприел изцяло фактическите констатации, изложени в акта, и на основание чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.

          Съдът  напълно кредитира показанията на св. Й., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

          Съдът кредитира напълно и писмените материали по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

          Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са последователни, взаимно допълващи се и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно приетата по делото  заповед , като АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.

         В конкретния случай съдът намира, че при провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните всички изискуеми реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани пълно, точно и ясно. Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, даващ  възможност на   жалбоподателя да разбере  в извършването на точно какво нарушение  е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни факти, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз и срока на действие на същия. Ясно и категорично са посочени времето и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай АНО и актосъставителя са индивидуализирали неправомерното поведение – допускането до управление на таксиметров автомобил, с който е извършен превоз на пътници от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като не притежава валидно удостоверение за такава годност след дата 30.05.2019г. Предвид горното съдът намира, че в АУАН и НП са посочени всички данни, касаещи съставомерните признаци на нарушението,  включително на кои изисквания съгласно нормата на чл.7, ал.2 от ЗДвП не отговаря водачът /за психологическа годност-липса на валидно удостоверение за психологическа годност/, по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което фактите, касаещи  съставомерните признаци на  нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивното дружество, фигурират недвусмислено.

      Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП, тъй като ЗАНН не вменя задължение за АНО да изложи конкретни мотиви в тази насока. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за евентуално наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя, но не и да излага конкретни мотиви. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен, а и изрично в НП е посочено, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 б”а” от ЗАНН. 

        След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че правилно е приложен материалния закон по следните съображения:

        Не е спорно между страните, че жалбоподателят въззивното дружество е "превозвач" по смисъла на § 1, т.5 от ЗАвП доколкото същият в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ЕООД, извършва обществен превоз на пътници или товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.

       Съгласно  чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

       Съгласно  Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена), транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от § 35, т.3 от последния, доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. А съгласно чл. 152, ал.1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии.

        С Наредба № 36/10.05.2006 година, която урежда реда за придобиване на удостоверение за психологична годност се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на: водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. А според чл. 1, ал. 2 от Наредбата, изследвания за психологическа годност на водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите по ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението на лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В глава шеста от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за психологическа годност", чл. 36 е посочено че след приключване на психологическото изследване дадените заключения се регистрират посредством специализирания програмен продукт. На всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. Удостоверението съдържа личните данни на лицето, целта/целите, за които то е получило положително заключение за психологическа годност, града, протокола и датата на психологическото изследване, наименованието на психологическата лаборатория, датите на издаване и на валидност.

          За превозвачите, установени на територията на Република България, се прилагат изискванията на Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който е транспонирана в националното законодателство, вкл. и за установеното задължение лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване на дейността си само водачи, разполагащи с удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на чл. 152, ал. 1, т.2, б. "б" от Закона за движението по пътищата и Наредба № 36/2006 година без значение къде е извършен превозът. Но в случая следва да бъде изрично посочено, че така изброената нормативна база касае обществен превозите на товари, а не извършвана таксиметрова дейност, която има друга регламентация.

Съдът не приема направеното от защитата възражение, че водача е бил годен да управлява автомобила и правото на ЕС е неправилно транспонирано в нашето законодателство и не отговаря на Директива 126/2006г. на ЕС.  Тук следва да се посочи единствено, че таксиметровите превози не попадат в обхвата на посочените Директиви.

           Видно от представената справка от регистър на психологическите изследвания на водачите, че лицето  Светлан Стефанов не е притежавало валидно удостоверение за психологическа годност за периода от 31.05.2019 г. до 28.06.2019 г. включително, като ново УПГ, видно от ангажираните в с.з. доказателства му е било издадено след проведено изследване обективирано в протокол от 29.06.2019г., два дни след извършения превоз на пътници.  Същевременно събраните по делото доказателства / пътен лист, извадка от картата на водача и др. / установяват, че същото лице е осъществило превоз на пътници за превозвача- въззивник  на 27.06.2019г., а и преди и след тази дата.

В съответствие с описаните факти и обстоятелства в АУАН и в НП е отчетено, че процесното НП е издадено на дружеството, в качеството му на регистрирано лице, осъществяващо дейност по таксиметров превоз на пътници за това, че е допуснало да се извършва дейност по обществен превоз на пътници от конкретния водач, който не е отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, каквото изискване е предвидено в подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗАвтП. В случая се касае за специалните изисквания в подзаконовия акт, касаещ таксиметровия превоз на пътници, какъвто е Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от Министъра на транспорта на основание чл.12а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози. Тази наредба е подзаконов акт, който доразвива разпоредбите на Закона за автомобилните превози, което е посочено сочено в §2 от ПЗР от нея. Наредба №34/1999г. е нормативен акт, като съдържа условията и редът за регистрацията и заличаването от регистъра на търговците, които извършват таксиметров превоз на пътници; както и условията и редът за извършването на таксиметров превоз на пътници – чл.1 от Наредбата, поради което неоснователни са доводите в касационната жалба за неприложимост на нормите й в случая, тъй като изискванията в нея били повече от разписаните в Закона за движение по пътищата. Установено е по делото, че конкретният водач за да извършва таксиметрова дейност на 27.06.2019г., той е трябвало да отговаря на изискванията в чл.18 от Наредба №34/1999г., сред които е и това по т.3 - да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл.152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В Наредба №36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Съгласно чл.8 ал.1 от тази Наредба №36/2006г. при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност. Това удостоверение е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година. Съгласно чл.8 ал.4, лицата по ал.1, сред които са и водачите на таксиметров автомобил, подлежат на психологическо изследване на всеки три години след датата на издаване на предходното удостоверение за психологическа годност. Въззивното дружество е регистриран превозвач за извършване на таксиметрова дейност, за която са приложими изискванията на чл.24, ал.1 от ЗАвтП: таксиметровите превози на пътници да се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл.12а, ал.5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници; че за автомобилите трябва да не са изтекли повече от  15 години от датата на първата им регистрация; че водачите им трябва да отговарят на изискванията, изброени в няколко точки, сред които и това да са психологически годни по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.

АНО правилно е описал в обстоятелствената част на АУАН и на НП осъщественото от дружеството неспазване на това изискване. От дружеството е заверена пътната книжка за лекия автомобил, оборудван с таксиметров апарат, с който е допуснато да се извършва таксиметрова дейност от водача, който не отговарял на изискването за психологическа годност по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като нямал валидно удостоверение, а издаденото му такова през 2016г. било с изтекъл срок на валидност още през м.05 2019г. По дефиницията в ЗАвтП таксиметрови са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Извършваният таксиметров превоз на 27.06.2019г. от водача Стефанов от името на дружеството безсъмнено е обществен превоз на пътници, тъй като е дейност по превоз на пътници срещу заплащане, извършвана от юридическо лице, регистрирано като търговец със специално оборудвано МПС. Като е допуснало този водач да извършва такъв вид дейност, без да е отговарял на изискването да е психологически годен по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, която годност се установява след психологическо изследване и удостоверява със съответния документ за определен от закона срок на валидност, дружеството е осъществило от обективна страна второто описано в чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП изпълнително деяние. То е юридическо лице и може да е субект на нарушението, за което е предвидено ангажиране на обективната му отговорност с налагане на имуществена санкция във фиксирания размер от 3000лв.

  В АУАН и в НП е описано текстово на кое изискване не е отговарял водачът, допуснат да осъществява таксиметров превоз на пътници, с което изцяло е охранено  правото му на защита. Тези изисквания на ЗАвтП, ЗДвП и цитираните по-горе наредби са обнародвани в Държавен вестник и са оповестени на всички, те са известни на дружеството, което съгласно чл.24 ал.1 от ЗАвтП следва да следи за спазването им при осъществяване на таксиметровата му дейност. Като регистриран превозвач, който осъществява обществен превоз на пътници, дружеството има отговорността да следи тези от водачите, които допуска до управление на леките автомобили и осъществяват таксиметров превоз, да отговарят на изброените в чл.18 от Наредба №34/1999г. изисквания, съгласно чл.24 от ЗАвтП, с неспазване на което се осъществява нарушението предвидено в чл.96г, ал.1 от ЗАвтП. За изпълнение на тези ангажименти и отговорности от страна на превозвача не е необходимо да има издадена заповед за отнемане на удостоверението за водач на таксиметров автомобил на дадено лице. Поради това тези доводи в касационната жалба са неоснователни.

          Предвид горното съдът намира, че дружеството правилно е санкционирано именно по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП т.к. именно този текст предвижда санкция в абсолютен размер от 3000 лв. за превозвач, който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, като съдът не споделя възраженията, че приложената санкционна норма не визира правило за поведение и цитирането й е ограничило правото на защита на нарушителя. Наложеното административно наказание е в абсолютния размер, предвиден от санкционната норма, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.

           В конкретния случай съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното от въззивното дружество административно нарушение не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид нарушение. Ирелевантен е въпросът, дали от нарушението са  настъпили вредни последици, тъй като нарушението е от категорията на т. нар. "формални" нарушения и наличието на вреди не е съставомерно. С оглед на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита на здравето и живота на останалите участници в движението, се налага извод, че процесният случай не следва да бъде квалифициран като маловажен, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.

           Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000669, издадено на 29.11.2019г. от Началник Областен отдел „АА" - гр. Варна, с което на „Виктор Транс“ ООД, ЕИК *********, е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000/ три хиляди/лв. за нарушение и на основание чл.96г, ал.1, пр.2  от Закона за автомобилните превози.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                           СЪДИЯ при РС- Варна: