№ 840
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора Г. П. К.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело №
20251100206423 по описа за 2025 година
Производството е по чл.32,ал.1, във вр. с чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС).
Производството е образувано по постъпило в Софийски градски съд
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на Решение, постановено на 16.01.2025 година, влязло в
сила на 03.05.2025 година от несъдебен орган на Република Австрия по
отношение на българския гражданин И. С. Г., ЕГН **********, с което на
същия е била наложена финансова санкция в размер на общо 550 евро,
равняващи се на 1075,70 лева, за наказуемо деяние по националния закон на
решаващата държава.
Финансовата санкция е наложена на българския гражданин Г. за
извършено деяние, наказуемо в Република Австрия съгласно параграф 103 Abs
2 KFG 1967 BGBI № 267 от незнайно кой нормативен акт, без в превода на
удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета да е
отразена коректно освен правната квалификация по разбираем начин и това
какви са обстоятелствата, констатирани от административно – наказващия
орган в Република Австрия, за които се твърди, че евентуално изпълват
състава на административно нарушение по съответните австрийски
разпоредби.
1
При извършената проверка в НБД, видно от приложената по делото
справка, лицето е установено с трите имена и ЕГН – И. С. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес и настоящ адрес в град София, поради което и
настоящият съд се явява компетентен по смисъла на чл.15 от Закона да
разгледа постъпилото искане за признаване.
В съдебното заседание прокурорът взема становище за неоснователност
на направеното искане за признаване и изпълнение на решението за
наложената финансова санкция.
Засегнатото лице, редовно призовано не се яви в последното съдебно
заседание. Процесуалният ми представител пледира за отхвърляне на
искането и непризнаване на отразената в него финансова санкция.
Подробно становищата на страните са отразени в протокола от
съдебното заседание.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото, установи
следното:
Искането за признаване е процесуално-допустимо, но „по същество“
разгледано, то е неоснователно, поради което и не следва да бъде допуснато
признаване и изпълнение на изпратеното по реда на чл.30 и сл. от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС )
Удостоверение по чл.4 ал.2 от с.з..
Основното съображение на съда да приеме това е незаконосъобразност
от формална страна на Удостоверението.
Макари удостоверението да е издадено по образец, съгласно чл. 4 ал.1,
макар то да е подписано и съдържанието му да е удостоверено от
компетентния орган на издаващата държава, съгласно чл.3 ал.1 т 1 от Закона,
то е придружено от един напълно неясен превод на български език, от
който не може да се разбере какво деяние /действие или бездействие/ се
твърди, че е извършил наказаният. Представеното Удостоверение по чл.4 е
непълно, а там където е попълнено, на места не е на български език.
Единствено формата на Удостоверението е изцяло на български език. По този
начин Удостоверението не отговаря на чл. 5 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС и на
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година, което
България е подписала, уведомявайки държавите-членки, че езиците по
рамковото решение за България са български и английски език.
Не може да се установи и какви наказателно-правни разпоредби са
нарушени според издаващия орган, а това е нужно най-малкото за да се
провери необходимо ли е да се търси двойна наказуемост за това нарушение
или констатираното попада в списъка по чл.30,ал.2 от Закона.
Освен това, поради липсата на фактическо описание на нарушението не
може да се прецени доколко извършеното от Г. съставлява административно
нарушение, наказуемо по българското законодателство, което е една от
2
положителните предпоставки на закона за уважаване на направеното искане –
чл. 30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
От отразеното в удостоверението не е възможно да се разбере какви са
фактическите обстоятелства, констатирани при проверката на българския
гражданин и от там да се преценява какъв е характера на евентуално
извършеното от него административно нарушение и съответно да се търси и
да се направи съпоставка с родното ни законодателство.
В Удостоверението по чл. 4,ал.2, следва да бъдат посочени всички
съставомерни елементи на деянието, за което се твърди, че е извършено от
наказания в чуждата държава, обстоятелствата, при които е извършено това
деяние, и законовата разпоредба, която е нарушена по начин, даващ
възможност да се индивидуализира административното нарушение и да се
потърси евентуален негов аналог в законодателството на Република България.
Това, от една страна, е от значение за съдебния контрол за материална
законосъобразност на изпратеното за изпълнение решение на чуждата държава
- дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред
деяние /действие или бездействие/ се осъществява определен нормативно
регламентиран състав на административно нарушение, което по принцип е от
значение за правилното приложение на материалния закон при определяне
съставомерността на деянието и относимата по българското законодателство
правна квалификация. На следващо място, чрез конкретизацията на
административното нарушение от фактическа и правна страна, се обезпечава
правото на защита на санкционираното в чуждата държава лице, в
съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършил, за да организира
защитата си в пълен обем.
Последната констатация е и втората причина, /редом с липсата на яснота
за правната квалификация/, пораждаща невъзможност от изпратеното за
изпълнение Удостоверение да се провери наличието на първото изискване за
допустимост за признаване и изпълнение на финансова санкция, съгласно
разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, т.е. не може да се провери
наличието на изискването за двойна наказуемост, тъй като, както и по – горе
съдът посочи, поради липсата на фактическо описание на нарушението не
може да се прецени доколко извършеното от Г. въобще съставлява
административно нарушение, наказуемо по българското законодателство.
В допълнение към посоченото, от откъслечните данни, с които
разполагаме, съдът остава с впечатлението, че нарушението е осъществено
във връзка с дейността на търговско дружество „Кредит Асист“ ЕООД –
Пловдив, без обаче да е ясно каква е връзката на Г. с това дружество и защо
той е административно-наказан, а не дружеството, /което е правосубектно в
административно-наказателни производства/.
Съдът направи опити по пътя на консултациите да отстрани горните
пропуски, но тези опити не срещнаха отклик при издаващата страна, което
3
доведе до логичния резултат – отхвърляне на искането за признаване. По тази
причина съдът прие, че след като издаващият орган, не отговаря на
отправените запитвания, то е невъзможно да се направи адекватна и
продуктивна консултация по смисъла на чл. 32 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС с него.
Поради това съдът прави категоричен извод, че удостоверението е непълно по
смисъла на чл.35 т.1 предл.2 от ЗПИИРКОРНФС, което е факултативно
основание за отказ за признаване и изпълнение на финансовата санкция.
В обобщение:
Следва да бъде отказано изпълнение на Решение, постановено на
16.01.2025 година, влязло в сила на 03.05.2025 година от несъдебен орган на
Република Австрия по отношение на българския гражданин И. С. Г., ЕГН
**********, с което на същия е била наложена финансова санкция в размер
на общо 550 евро, равняващи се на 1075,70 лева, за наказуемо деяние по
националния закон на решаващата държава.
В съдебно заседание бе направено искане от защитника на засегнатото
лице с искане за присъждане на деловодни разноски /адвокатско
възнаграждение/.
Съдът намира, че такива не се следват, поне не и по този ред.
ЗПИИРКОРНФС се занимава с въпросите за разноските единствено в
разпоредбата на чл.13,ал.1 и 2. В първата от двете алинеи е нормативно
уредено задължението на Българската държава - Разноските по признаването
и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции на територията на Република България като
изпълняваща държава се поемат от нея. И това касае единствено направените
от съдебните органи разноски в процеса на провеждане на производството. По
отношение на направените разноски от засегнатото лице, те могат да бъдат
търсени по специалният ред за това, предвиден в издаващата държава.
Настоящото не е типично административно или административно-
наказателно производство, при което българският съд да присъди в полза на
засегнатия от индивидуалния административен акт или на административно-
наказания направените от него разноски, тъй като съдът не е обсъждал акта
„по същество“, а единствено наличието или не на формалните предпоставки
за признаването му. Своеобразен „противник“ в производството е не органа на
издаващата държава, а българската прокуратура, която при неуважаване на
искането за признаване не следва да носи отговорност за чужд пропуск. При
липсата на изрична разпоредба, която да дава възможност на съда по
ЗПИИРКОРНФС да осъжда органа в издаващата държава би било
недопустимо крайното широко приложение на разпоредбите на АПК и ГПК.
Воден от горното и на основание чл.16, ал.7, т.2 от ЗПИИРКОРНФС,
Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ и ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение,
постановено на 16.01.2025 година, влязло в сила на 03.05.2025 година от
несъдебен орган на Република Австрия по отношение на българския
гражданин И. С. Г., ЕГН **********, с което на същия е била наложена
финансова санкция в размер на общо 550 евро, равняващи се на 1075,70 лева,
за наказуемо деяние по националния закон на решаващата държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в
Република Австрия за отказа за признаване и изпълнение на решението за
налагане на финансови санкции. Уведомлението да бъде преведено на
посочения в Удостоверението език за кореспонденция, а именно на немски
език.
Копие от Уведомлението да се изпрати на Министерството на
правосъдието на Република България и Софийска градска прокуратура.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред
Апелативен съд - София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5