№ 541
гр. С.З., 14.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501617 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК № *****, със
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н ******, Офис страда *****,
представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрк. И.Н. против
разпореждане № 1599/27.07.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3484/2021 г. по
описа на Районен съд С.З., с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата
от 580.80 лв. - застрахователна премия.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на
разпореждането, поради неправилно приложение на материалния закон.
Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да
отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за
изпълнение за претендираната сума.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
1
А.С.В.“ ЕАД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу П.Г.Л. от гр. С.З. за сумата от 708,44 лв.
- главница по договор за заем; 77,44 лв. – сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 25.11.2018 г. до 25.06.2019 г.;
580,80 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 25.11.2018 г. до 25.06.2019 г., 31,47 лв. - лихва за забава по
договора за заем за периода от 26.11.2018 г. до подаване на заявлението в
съда, 68,19 лв. - лихва за забава по договора за допълнителни услуги за
периода от 26.11.2018 г. до подаване на заявлението в съда.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за заем
Credi Home+ № 1192-00038648 и Договор за допълнителни услуги Credi
Home+ № 1192-00038648 , сключен на 21.06.2018 г. между длъжника П.Г.Л. и
„М.К.“ АД - гр.С., по силата на който дружеството й е предоставило паричен
кредит от 1100,00 лв., а длъжникът се съгласил да върне заеманата сума ведно
с договорената лихва от 192,76 лв., за срок от 12 месеца, на равни месечни
погасителни вноски в размер от 107,73 лв. и падежна дата на първа вноска на
25.07.2018 г.
На основание сключения договор за допълнителни услуги „М.К.“ АД -
гр.С., в качеството си на застрахователен посредник предоставил на
заемополучателя пакет от допълнителни услуги описани подробно в
Приложение 1 към договора, което е предоставено при сключване на
договора. Съгласно клаузите на сключения договор заемателят се задължил
да плати пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 116,16 лв., в срок
от 12 месеца, на равни погасителни вноски, всяка в размер на 9,68 лв.,
платими считано от 25.07.2018 г.
Срокът на договора бил изтекъл на 25.07.2018г., поради което
неплатените задължения били изискуеми.
На 16.01.2015 г. между „М.К.“ АД - гр.С. и А.С.В.“ ЕАД - гр.С. бил
сключен рамков договор за продажба на вземания, като с Приложение №
1/08.03.2019 г. вземанията на „М.К.“ АД - гр.С. срещу П.Г.Л., произтичащи от
договор за заем Credi Home+ № 1192-00038648 и Договор за допълнителни
услуги към Credi Home+ № 1192-00038648, сключени на 21.06.2018 г., били
прехвърлени на А.С.В.“ ЕАД - гр.С., а длъжника бил уведомен с нарочно
2
уведомително писмо от 15.03.2019 г., изпратено му от А.С.В.“ ЕАД - гр.С.
като пълномощник на цедента.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението
в частта, с която А.С.В.“ ЕАД - гр.С. е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 580,80 лв. - застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 25.11.2018 г. до 25.06.2019 г.,
като е приел, че клаузата за предоставянето на застраховка е нищожна, т.к. не
е индивидуално уговорена, а е наложена от кредитора и с уговарянето на
допълнително възнаграждение за тази услуга се заобикаля закона.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да
има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и
да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република
България - чл.411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като искането за присъждане на сумата от
580,80 лв., представляваща уговореното възнаграждение за застрахователен
пакет, противоречи на закона и се основава и на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител.
В тази връзка съдът приема, че този договор не представлява отделен
3
договор от договора за заем, който представлява по своята правна същност
договор за потребителски кредит, макар сключването му да не представлява
изискване за отпускане на кредита.
Предвидено е, че ако клиентът е сключил договора за застраховка с
посредничеството на „М.К.“ АД и заплащането на дължимата еднократна
застрахователна премия се финансира от „М.К.“ АД, то клиентът ще дължи
връщане на сумата за застрахователна премия на „М.К.“ АД, на равни
месечни вноски. Датата, на която ще се дължи месечната вноска, съвпада с
датите на погасителните вноски по договора за кредит, а размера на
погасителната вноска се калкулира към задължението по заемното
правоотношение. Бенефициент по застраховката не е длъжника, а „М.К.“ АД.
Т.е. в случая е налице застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник
по смисъла на чл.383 от КЗ, а не застраховка, сключена от кредитор за
обезпечение по чл.382 от КЗ.
Описаната допълнителна услуга по финансиране на заплащането на
дължимата застрахователна премия от „М.К.“ АД сама по себе си
представлява договор за потребителски кредит, а с уговарянето дължимото
възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се включи в
размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна, поради което и клаузата за застраховка „Защита“ следва да се
приеме за такава.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с № 1599/27.07.2021 г., постановено по
4
ч. гр. д. № 3484/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд, като правилно
и законосъобразно.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5