Р Е Ш Е Н И Е
№
117
Гр.Бяла, 24.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публичното съдебно заседание на седми юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 872 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е иск с правно чл.422 ГПК.
Ищците молят на основание на чл.415 във вр. чл.:422 от ГПК, съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника В.С.В., ЕГН-********** с адрес: ***, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., в размер на 541.43лв. (петстотин
четиридесет и един лева и 43ст.), от който: 158.59 лв. (сто петдесет и осем
лева и 59 ст.), представяваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с абонатен номер
№ *********, потребени в периода от 06.06.2018г. до 14.09.2018г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл.410 ГПК до окончателното плащане па сумата с абонатен номер № *** и 383.10
лв. (триста осемдесет и три лева и 10 ст.) представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с абонатен номер № ***, представляваща
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен
пакет, ведно със законната лихва считано от 04.07.2019г. до окончателното
плащане на сумата .
Претендират се и разноските по делото.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор чрез назначения
му от съда особен представител, с който счита иска за допустим и частично
основателен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено и от правна страна изведе следното:
В настоящия случай, ищецът е
предявил иск за установяване
на вземането си по издадената заповед за изпълнение, но не в пълния размер, за
който е издадена заповедта, като наведеното в исковата молба основание за
дължимост на посочената сума съвпада с частта от това, посочено в заповедта за
изпълнение. Така предявеният
установителен иск е допустим.
Установено е
по делото, че страните са се намирали в договорни отношения по повод процесния
договор за мобилни услуги от дата 06.06.2018г. Поради липса на възражения в
тази посока, направени по реда на чл. 193/ ГПК, съдът приема, че не е спорно
между страните, че ответникът В.С.В., съгласно процесните договори, е бил
титуляр по мобилни номера, както следва: Мобилен номер **** с избрана абонаментна
програма Тотал 30.99 лв. с неограничени национални минути и роуминг в ЕС, с
уговорен срок на действие 24 месеца до 06.06.2020г. /съгл. т.11, стр.2 от договор за мобилни услуги от дата 06.06.2018г./. Към абонамента за мобилния номер е сключен и лизингов
договор от същата дата 06.06.2018г., по силата на който на абоната е
предоставено за ползване мобилно устройство MOTOROLA модел Moto Е4 Plus Grey за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
2.79лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с
правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 2.79 лв. да придобие собствеността върху
лизинговата вещ /чл. 1, ал.2 от договора за лизинг/. Мобилен номер 0899/963731
с избран абонаментен план Тотал 24,99 лв. с неограничени национални минути и
роуминг в ЕС, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 02.07.2020г. /съгл.
т.11, стр.2 от договор за мобилни услуги от дата 02.07.2018г./ Ответникът е сключил
валидни договори за мобилни услуги с ищеца, в които ясно е определена месечната
дължима се цена на предпочетения от клиента абонаментен план, а именно за
абонаментите;
За Тотал за мобилен номер
**** абонатът е ползвал: Неограничени национални минути; 200 минути към межд. Зона 1,2 и Балкани; 10000
MB мобилен
интернет на макс. скорост в България; 4650 MB мобилен
интернет на макс. скорост в зона ЕС на месец; Пространство за съхранение в Capture; Достъп до НВО GO;
За
Тотал за мобилен номер 0899/963731 абонатът е ползвал: Неограничени национални
минути; 100 минути към межд. Зона 1,2 и Балкани; 5000 MB мобилен интернет на
макс. скорост в България - промо за 24 месеца; 3800 MB мобилен интернет на
макс. скорост в зона ЕС на месец; 10000 MB мобилен интернет на макс. скорост в
България; Пространство за съхранение в Capture.
Съдът
намира, че само на договорно основание
месечно се дължи цена за всяка избрана абонаментна програма за ползваните
номера ведно с месечната лизингова вноска за мобилното устройство, взето към
абонамента за мобилен номер 0896/833235, както следва: 30.99лв. /за абонамент
Тотал за мобилен номер 0896/833235/ + 24.99лв. /за абонамент Тотал за мобилен
номер ****/ + 2,79 лв. /лизингова вноска към абонамент за номер ****/ - 58.77лв. на
месец за ползваните услуги по абонаментите. Видно от декларация-съгласие,
подписана ответника при сключване на процесиите договори за мобилни услуги,
същият е удостоверил, че е запознат, приема и се задължил да спазва общите
условия на дружеството-ищец, представляващи неразделна част от договора. От тях
е видно, че дружеството има право да получава месечна абонаментна цена,
заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена на всички
използвани от него услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база.
След
като е настъпил юридическият факт на разгледаното по-горе писмено съглашение
между страните, имащо характер на индивидуален договор по смисъла на чл.8 от ЗЗД, е съвсем очевидно, че за процесния период той /юридическият факт/ е бил
източник на валидно съществувало облигационно правоотношение между страните.
Този извод не е отречен от или поради оспорването, че услуги не са
предоставени. Съгласно чл.23 от ОУ на Оператора Дължимите от потребителите цени
са: а) цена за първоначално свързване - включва разходите за осигуряване
достъпа на потребителя до Мрежата и се заплаща еднократно при сключване на
индивидуалния договор, респективно при закупуване на пакет за предплатени
услуги; б) месечен абонамент - осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет и в) месечна цена за ползвани услуги - представлява
сумата от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през дадения
месец.
Видно
от СИЕ услугите, предоставени на абоната по предпочетените мобилни номера, са
фактурирани под Клиентски № ****, за който са издадени процесиите фактури за
периода на потребление 06.06.2018г. до 14.09.2018г., с извлечение от детайлна
справка на месечното потребление на услугите. Абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 171.79 лв., фактурирани за два
последователни отчетни месеца - за месец 06/2018г. и за месец 07/2018г. Към
всяка от фактурите има приложено извлечение - детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. С кредитно известие № **********/15.08.2018г.
е извършена корекция по дълга му, като е сторнирана сумата в размер на 16.25 лв.
/с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси, отразен е незаплатения баланс в размер на 171.79 лв., за
предходните два отчетни периода, както и е начислена дължимата се лизингова
вноска в размер на 2,79 лв., при което задължението за плащане възлиза на сума
в размер на 158.33 лв.
От
последната е видно, че с фактура № ********** от дата 15.09.2018г. е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер
на 383.10 лв., фактурирана
е цената за оставащите лизингови вноски, съгласно погасителния план в размер на
58.59лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два
отчетни периода в размер на 158.33лв. Незаплащането в срок на издадените от Оператора
на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на В.С.В.. Съдът
намира, че при неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, ищеца има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т.19б, в) да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.
По отношение на
претенцията за неустойка:
Видно от СИЕ за процесния период на
потребление 06.06.2018г. до 14.09.2018г., ответникът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги на стойност 158.33 лв., което е ангажирало договорната му отговорност по т.11 от процесния договор за услуги, като
във връзка с чл.75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника. Предвид постигната спогодба
между ищеца и КЗП относно начина на формиране на неустойките, претендирани при
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, в т.11, стр.2 от всеки от
индивидуалните договори за услуги, е уговорена отговорността на абоната при
прекратяване на договора преди изтичането на първоначалния срок, за който е
сключен, по вина или инициатива на абоната, като същият ще дължи неустойка в
размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети
без ДДС.
Съгласно
т.11 от договора, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане
на уговорения срок по вина или инициатива на ответника или по нарушение на
задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият е
длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС, а в случай, че е
предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, ответника дължи и възстановяване
на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок
на договора. В случаите, в които на
абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок
не е изтекъл, ответникът дължи такава част от разликата между стандартната цена
на устройството (в брой и без
абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на
договора.
Съдът
намира, че постигнатата спогодба е приложима за всички абонати, които сключват
договори с оператора след 12.01.2018г., както и за вече съществуващи клиенти,
за чиито договори към дата 12.01.2018г. не е изтекъл задължителният краен срок
за ползване на абонамента.
В
настоящия случай, сумата за неустойка в претендирания от ищеца размер - 383.10 лв.
е изчислена съобразно правилата за формиране на неустойките, претендирани при
предсрочно прекратяване на договорен абонамент изчисление на неустойките,
приети в постигната спогодба. Подписаните от ответника договори са с дата
06.06.2018г. и от дата 02.07.2018г., от което следва, че същите попадат в
приложното поле на спогодбата, като е видно, че неустойката в договора е
уредена съобразно предписанията спогодбата.
Точното изпълнение от
страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко облигационно
отношение. Според чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Неизпълнение на основното задължение на потребителя да
заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от
една страна е дало основание на ищеца да прекъсне достъпа до мрежата си,
съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да
начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.
По отношение на
претенцията за лизингови вноски:
Вземането
на ищеца произтича от сключен между страните договор за лизинг от дата
06.06.2018г. Същият е валиден и поражда правни последици, не е и оспорен от
ответника. Безспорно установено е, че във връзка с договора за предоставяне на
мобилни услуги от дата 06.06.2018г., между страните е сключен и договор за
лизинг, описан по-горе, по силата на който мобилният оператор е поел задължението
да предостави на абоната за временно и възмездно ползване описаното по-горе
устройство марка MOTOROLA модел Moto Е4 Plus Grey срещу
заплащане от страна на ответника на 23 месечни лизингови вноски по 2.79лв.
всяка, които вноски са дължими в сроковете и при условията, уговорени в
договора за мобилния абонамент, във връзка с който е сключен договора за лизинг
между същите страни от същата дата. Изпълнението на задължението на
лизингодателя е удостоверено в чл.4 от договорите за лизинг, съгласно който с
подписването на договора лизингополучателят декларира, че е получил
устройството и то е годно за употреба съобразно своето предназначение.
Следователно за абоната на основание чл.345, ал.1 от ТЗ вр, чл.233, ал.2,
предл. 1от ЗЗД е възникнало задължението да плати уговорените лизингови вноски,
чиято изискуемост настъпва след издаването на съответната месечна фактура за
отчетните периоди по договора за мобилни услуги и на падежа, указан във
фактурата.
Липсват
доказателства за плащане на уговорените по погасителния план вноски, нито се
твърди от ответната страна да е извършено плащане. В издадените месечни фактури
от 15.06.2018г. от 15.07.2018г. и в кредитното известие от 15.08.2018г. са
начислени дължимите месечни лизингови вноски в размер на 2,79лв. всяка. В крайната
фактура № ********** от дата 15.09.2018г. са фактурирани лнзинговите вноски,
дължими след м.09/2018г. /когато е издадена крайната фактура/ до м.05/2020г. -
съгласно уговорения погасителен план. Съгласно ал.2 на чл.12 от общите условия
към договора за лизинг, месечните лизингови вноски и другите плащания стават
предсрочно изискуеми при прекратяване на абонамента за мобилната услуга.
Съответно, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, считано
от м.09/2018г., когато е издадена крайната фактура № ********** за ответника е
възникнало задължение да плати преди уговорения падеж всички непогасени
лизингови вноски. Съгласно уговорения погасителен план, ищеца претендира
неплатената цена на лизингови вноски, за устройство MOTOROLA модел Moto Е4 Plus
Grey, взето във връзка с мобилен номер ****, се дължи цената в размер на 58.59 лв. (петдесет
и осем лева и 59ст.) от месец 09/2018г. Сумата съответства на броя и размера на
предсрочно изискуемите вноски с оглед датата на настъпване на предсрочната
изискуемост. Ответникът не е представил доказателства за заплащането на
оставащите лизингови вноски да края на срока на договора за лизинг.
От
гореизложеното е видно, че са настъпили обстоятелствата визирани и в чл.12,
ал.1 от общите условия на договора за лизинг. В чл.1, ал.2 от договора за
лизинг, страните са уговорили, че лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху предоставеното мобилно устройство, като подпише договор за
изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на
срока на договора за лизинг, след като заплати допълнителна сума в размер на
съответно 2,79 лв. за устройство MOTOROLA модел Moto Е4 Plus Grey. Ако лизингополучателят
не упражни правото си по ал.2, устройството подлежи на връщане в срок от 1
/един/ месец след изтичане срока на договора, като в същия срок лизингополучателят
може да заяви изрично и в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако
устройството не бъде върнато, лизингополучателят е длъжен да заплати
допълнителна сума в размер на 2,79 лв. /чл. 1, ал. 3/. По делото няма данни, а
и не се твърди от ответната страна, абонатът да е върнал мобилното устройство
на оператора, нито е заплатил месечните лизингови вноски за периода на 2-те
процесии фактури и кредитното известие, нито е платена цената на предсрочно
изискуемите лизингови вноски. В сключения между страните договори за лизинг
/чл.4 от договора/ съдържа декларация от лизингополучателя, че при подписването
на договора лизингодателят му е предал лизинговата вещ във вид, годен за
употреба, което функционира и съответства на техническите характеристики и е
окомплектовано с изискуемата документация и гаранционна карта.
Правният
извод от тези факти е, че ответникът следва да заплати уговорената в
договорите, като лизингова цена, стойност на стоките. Ответникът не оспори, че
веща, предмет на договорите на лизинг, му е предадена при сключване на
договора, тези обстоятелства се подкрепят и от събраните по делото
доказателства. Няма спор и относно вида и стойността на вещта, предмет на
договора.
По
разноските:
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
разноски по заповедното и по исковото
производство както следва: на основание чл.80 от ГПК държавна такса в размер на 25,00 лв. (двадесет
и пет лв.) и адвокатски хонорар в размер на 180,00 лв. (сто и осемдесет лв.).
по ч.гр.д.№ 626/2019г. по описа на БРС, съответно и на основание чл.80
от ГПК държавна такса в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), адвокатски
хонорар в размер на 180,00 лв. (сто и осемдесет лв), възнаграждение за особен
представител на ответника в размер на 300,00 лв. (триста лева) и депозит за вещо лице в размер на 120.00 лв./ сто и двадесет лева/ по гр.д. № 872/2019г.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, по отношение
на В.С.В., ЕГН-********** с адрес: ***,
че към него съществува изискуемо вземане от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост“, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., в размер на 541.43лв.
(петстотин четиридесет и един лева и 43ст.), от който: 158.59 лв. (сто петдесет
и осем лева и 59 ст.), представяваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с абонатен
номер № *********, потребени в периода от 06.06.2018г. до 14.09.2018г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл.410 ГПК - 04.07.2019г. до окончателното плащане па сумата с абонатен
номер № *** и 383.10 лв. (триста осемдесет и три лева и 10 ст.), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с абонатен
номер № ****, представляваща трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет, ведно
със законната лихва, считано от 04.07.2019г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН-********** с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.
и М.С., сумата от 25.00 лв. (двадесет и
пет лв.) държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 180.00 лв. (сто и
осемдесет лв.). по ч.гр.д.№ 626/2019г. по описа на БРС, държавна такса в размер
на 25.00 лв. (двадесет и пет лева), адвокатски хонорар в размер на 180.00 лв. (сто
и осемдесет лв.), възнаграждение за особен представител на ответника в размер
на 300.00 лв. (триста лева) и депозит за вещо лице, в размер на 120.00 лв./ сто
и двадесет лева/ по гр.д. № 872/2019г. по описа на БРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/