№ 146
гр. София, 14.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600153 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІІ НПК
Образувано е по жалби от Й. Б. Е., лично и чрез защитника си адв. Е. М.,
срещу определение от 24.01.2023г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, по н.ч.д.
№ 32/2023г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна,
молбата на Е. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наказанието, наложено по НОХД 272/20г. на Окръжен съд – Кюстендил. В
жалбите се моли за преразглеждане решението на съда и постановяването на
условно предсрочно освобождаване. Излагат се съображения, че осъденият е
имал добро поведение в пенитенциарното заведение и е показал желание за
работа, което говори за неговото поправяне. Изтъква се, че Е. следва да
полага грижи за болната си майка. Моли се за отмяна на определението и
постановяване на УПО.
Съдът, като прецени доводите, изложени в жалбата и пред
първоинстанционния съд, и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Й. Б. Е. е осъден по НОХД 272/20г. на Окръжен съд – Кюстендил, като
1
за извършено престъпление по чл. 149 от НК му е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 години. Определен е първоначален
СТРОГ режим за изтърпяване. Към 24.01.2023г., а именно – постановяването
на атакуваното определение, осъденият фактически е изтърпял 2 години, 10
месеца и 22 дни, от работа 5 месеца и 03 дни, като е налице остатък от 8
месеца и 5 дни.
Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице
всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване
на осъдения Й. Е.. Действително, налице са формалните предпоставки по
смисъла на чл. 70 от НК, като Е. е изтърпял фактически повече от една трета
от наложеното му наказание. От друга страна обаче, видно от представената
справка, налице е висок риск от рецидив в размер на 93 точки, който е в
рамките на високия, поради което опровергава твърденията, че е налице
трайно поправяне у осъдения, още повече че така констатираната стойност на
риска от рецидив е почти константна през целия срок на изтърпяване на
наказанието, доколкото при първоначалната оценка е този риск е бил
определен в рамките на 95 точки. Респективно, няма как да се приеме, че
този констатиран висок риск от рецидив обуславя постановяването на
условно предсрочно освобождаване. Следва да бъдат взети предвид също така
и данните за личността на осъдения, извеждащи се от съдържащите се в
досието доклади, от които също не може да бъде направен извод за настъпила
трайна ресоциализация у Е.. По отношение на него са постановени две
наказания за нарушаване на реда в затвора, корекционната дейност не е
завършена и са налице сериозни морални и поведенчески дефицити на
практика по отношение на всички от проблемните зони. Поради това няма
как да се приеме, че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36
от НК са изпълнени преди изтичането на предвидения в присъдата срок.
Видно от изготвеното по отношение на Е. становище, налице са множество
проблемни зони, по отношение на които не е постигнат съществен прогрес,
като в същото време е отказал да продължи образованието си след
завършване на първи клас. Действително, при осъдения се наблюдават и
положителни промени, свързани с желанието за работа. Независимо от това
обаче, по делото не са представени убедителни доказателства, че е налице
сериозно и трайно поправяне на Е. и няма как да бъде направен обоснован
2
извод, че при извеждането му от затворническото общежитие няма опасност
същият да извърши други престъпни деяния. Ето защо, преценявайки всички
тези обстоятелства, а именно – немалкият риск от рецидив в размер на 93
точки, както и невъзможността до този момент в достатъчна степен да бъде
проследен процесът на поправяне на осъдения, настоящата въззивна
инстанция споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд, че не следва да бъде постановявано условно предсрочно освобождаване
по отношение на осъдения Е.. Що се отнася до доводите, относно болната
майка на подсъдимия Е., същите не могат да бъдат предмет на разглеждане в
това производство, което касае единствено личността на самия осъден и
обстоятелството, дали е настъпило поправяне до степен, при която опасността
от извършване на друго престъпление, в случай че същият бъде освободен
преди изтичане на определения в присъдата срок е снижена значително.
Доколкото основание за такъв извод не може да бъде изведено от
материалите по делото, правилно молбата му за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието е
приета за неоснователна и обосновано същата е оставена без уважение от
страна на първоинстанционния съд. Изводите на същия намират опора в
данните по делото и целите и изискванията на закона, поради което
постановеното определение следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.01.2023г. на Окръжен съд – гр.
Кюстендил, постановено по н.ч.д. № 32/2023г., с което съдът е оставил без
уважение, като неоснователна, молбата на Й. Б. Е. за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД
272/20г. на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4