РЕШЕНИЕ
№ 20672
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110109439 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Н. С. Б. против П. Ж. М. осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 11290 лева, представляваща
задължение по споразумение от 12.09.2024 г. за връщане на получено адвокатско
възнаграждение, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на
17.02.2025 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.05.2024 г. между ищеца и
ответника в качеството на адвокат бил сключен договор за правна защита и съдействие №
***************, по силата на който Н. С. Б. заплатил по банков път на П. Ж. М. сумата в
размер на 11290 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита и
съдействие, изразяващи се в изготвяне на искова молба и защита в производство по съдебна
дела. Страната поддържа, че на 12.09.2024 г. страните сключили споразумение, по силата на
което било прекратено действието на сключения по-рано договор за правна защита и
съдействие, като ответникът се задължил да възстанови полученото адвокатско
възнаграждение в срок до 15.10.2024 г. В исковата молба са изложени твърдения, че
ответникът не изпълнил поетото по силата на сключеното споразумение, поради което
дължи процесната сума.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по същество признава исковата претенция, като
поддържа, че не е дал повод за завеждане на настоящото производство и са налице
предпоставки за уреждане на правоотношенията извънсъдебно. В депозирания отговор са
изложени твърдения, че действително между страните бил сключен договор за правна
защита и съдействие, а впоследствие и споразумението от 12.09.2024 г., като ответникът
поддържал отношения с ищеца и е предоставял информация кога може да възстанови
процесната сума. Страната поддържа, че от февруари 2024 г. сключила три договора за
правна помощ, а в последствие четвърти с лице, което следвало да заплати сумата в размер
на 18000 лева, с която да бъде погасено процесното задължение. Ответникът сочи, че
получил възнаграждението едва на 26.03.2025 г., но дължимата на ищеца сума не можело да
бъде преведена, тъй като по негово искане бил наложен запор върху банковите сметки на
адвокат М.. По изложените съображения е направено искане на страните да бъде
1
предоставена възможност за постигане на извънсъдебно споразумение, а при условията на
евентуалност сторените от ищеца съдебни разноски да останат в негова тежест доколкото
ищецът не е дал повод за завеждане на делото. Направено е искане да бъде отхвърлена
претенцията за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на иска, тъй като
поради налагане на запор върху сметките на адвокат М. задължението не е могло да бъде
погасено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно
облигационно задължение за ответника да възстанови сумата в размер на 11290 лева и
настъпване на изискуемостта на задължението. При установяване на сочените обстоятелства
в доказателствена тежест на ответника е да установи, че е изправна страна по
споразумението.
Страните не спорят, а и от представеното по делото споразумение от 12.09.2024г. се
установява, че ответникът се е задължил да върне получено по прекратен договор за правна
защита и съдействие № ****************/*************** г. адвокатско възнаграждение в
размер на 11290 лева в срок до 15.10.2024 г. По делото не е спорно, че и към момента на
приключване на съдебното дирене ответникът не е изпълнил поетото задължение за връщане
на сочената сума. Предвид изложеното исковата претенция следва да бъде уважената.
По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното:
Ответникът поддържа, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките
по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не
е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая исковата претенция по
същество е призната с отговора на исковата молба доколкото ответникът не оспорва, че
вземанията са погасени по давност и с оглед обстоятелството, че отрицателният
установителен иск е един независимо от основанията за недължимост на вземането, които са
поддържани от ищеца.
Съдът намира, че макар ответникът да е признал исковата претенция, с поведението
си насрещната страна е дала повод за предявяване на иска, тъй като липсващото доброволно
изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си, съответно
извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от ответника.
Следва да бъде отбелязано, че е без значение е причината, поради която ответникът не е
изпълнил поетото със споразумението от 12.09.2024 г. задължение, като изрично съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични
средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.
Ищецът претендира присъждане на съдебни разноски в размер общо на 2169,60 лева,
от които сумата в размер на 800 лева, представляваща заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение за правна помощ в производство по обезпечение на иска, сумата в размер
на 800 лева, представляваща заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за правна
помощ в настоящото производство, сумата в размер на 451,60 лева, представляваща внесена
държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 118 лева, представляваща
заплатени такси по образувано изпълнително производство във връзка с издадена
обезпечителна заповед.
При своевременно заявено възражение за прекомерност на претендирани от
насрещната страна разноски съдът е задължен да определи размера им с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с
Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
2
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки
отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на
производството и извършените от процесуалния представител действия. Правната сложност
е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в
спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при
разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от
необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в
съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за
преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на
производството. В случая спорът не се характеризира нито с правна, нито с фактическа
сложност, поради което и уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения се явяват
несъответни на правната и фактическа сложност на производството. Предвид изложеното
съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата в размер
на 300 лева за обезпечителното производство и сумата в размер на 300 лева за настоящото
производство.
С оглед горното в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати сумата в
размер общо на 1169,60 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Ж. М., ЕГН **********, с адрес в гр. ******************, да заплати на Н.
С. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. **************************, на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД сумата в размер на 11290 лева, представляваща задължение по споразумение от
12.09.2024 г. за връщане на получено адвокатско възнаграждение, ведно със законна лихва за
забава от подаване на исковата молба на 17.02.2025 г. до окончателно погасяване на
вземането.
ОСЪЖДА П. Ж. М., ЕГН **********, с адрес в гр. *****************, да заплати на Н.
С. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. *********************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 1169,60 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3