№ 148
гр. Ш-н, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш-н, XV-И СЪСТАВ (Г), в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Цветанка В. Колева
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Гражданско дело №
20213630103178 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени иска с правна квалификация чл.232 ал.2, във
вр. с чл.228 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „М. Б-я“ ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С-я ****, представлявано от Н.С. -
прокурист чрез адв. А.А.Д от САК, със съдебен адрес: гр. С-я, бул. „В.Л.” № 70, ет.2, ап .8
срещу „***” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш-н, ул. “А.К.“ №
8, представлявано от Д.Х.Д. и Я.Д.Х..
Ищецът твърди, че на 03.09.2020г. с ответника „***” АД, в качеството му на
наемател, бил сключен рамков договор за наем на съоръжение № ***, с който се уреждали
общите условия на правата и задълженията на страните при наемане на вишки, промишлени
и строителни машини и оборудване като специфичните условия за наем се договаряли
между страните с последващи писмени индивидуални договори, наричани поръчки за наем.
На 04.01.2021г. между страните бил сключен индивидуален договор за наем, наричан
Поръчка за наем № ****, с която ищецът, в качеството си на наемодател, предоставил за
ползване на ответника, в качеството му на наемател, съоръжение - ***, ser. №. ***, с
уговорен наемен период от минимум 30 дни, считано от датата на доставката, договорен
дневен наем в размер на 165лв. без ДДС, при среднодневно използване от максимум 10
работни часа, което съоръжение било предадено на ответника на 05.01.2021г. Излага, че по
искане на ответника - наемател, наемният период на договора бил продължаван
няколкократно, за което страните са сключвали отделни анекси към договора за наем. С
Анекс № ****.4/ 22.03.2021г. бил продължен наемният период за отдаденото под наем
съоръжение – *****, сериен № ***, с 30 календарни дни, за периода от 21.03.2021г. -
19.04.2021г., за който период ищецът издал фактура № *** / 22.03.2021г. за сумата от 5
940.00лв. с ДДС. Тъй като ответникът ползвал съоръжението до 06.4.2021г., с 13 дена по-
малко от договореното с Анекса, поради намаления наемен период, ищцовото дружество
издало кредитно известие № *** / 06.04.2021 г. за сумата от 2 574.00 лв. с ДДС към
фактурата. Излага, че падежът на Фактура № *** / 22.03.2021г. бил изрично уговорен
между страните и настъпил на 10.05.2021г., на която дата сумата от 3 366лв. с ДДС по
фактурата (след приспадане на размера на кредитното известие) станала изискуема и
дължима. Твърди, че по фактурата било извършено само едно частично плащане в размер на
366лв. на 28.5.2021г. като останала дължима сумата от 3 000лв.
За забавата за плащане на дължимата сума от 3000 лв., в периода от дата на падежа -
1
10.5.2021г. до датата на изготвяне на искова молба - 22.11.2021 г., претендира и мораторна
лихва в размер на 164.17лв.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответното дружество да им
заплати сума в общ размер на 3 164.17лв., от които 3 000 лв. главница, представляваща
незаплатен наем за ползване на съоръжение – ***, сериен № *** за периода от 21.03.2021г. -
19.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и 164.17лв. мораторна лихва за забава за периода от
10.5.2021 г. до 22.11.2021г., както и направените в производството разноски.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. Депозирана е
молба за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца и изразяват становище по същество
на спора. Потвърждават твърденията на ищеца за извършено на 17.12.2021г. плащане на
сумата от 3 000 лева. Поддържат искането за осъждане на ответника за сумата от 164.17
лева, представляваща мораторна иска за забава, както и за заплащане на законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане - 17.12.2021г.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран
писмен отговор. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ответното дружество не
оспорва, че е дължало сума по Фактура № ***/22.03.2021 г. в размер на 3 000.00 лв. - главница,
представляваща наем за ползване на съоръжение *****, сериен №*** за периода от 21.03.2021г. –
19.04.2021г., но твърди, че на 17.12.2021г. заплатило по банковата сметка на ищеца в „****“ ЕАД
претендираната сума в размер на 3 000 лв. дължима по Фактура № *** / 22.03.2021 г. Сочи, че в резултат
от извършеното на 17.12.2021 г. плащане, било погасено изцяло изискуемото парично задължение към
ищеца по процесната фактура. Възразява срещу иска и обстоятелствата, на които се основава, относно
твърдението, че дължимата сума била незаплатена, поради изложените по-горе обстоятелства.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответното
дружество не дължи на „***“ ЕООД претендираната от последното сума в размер на 3 000 лв. по Фактура
№ ***/22.03.2021г. и да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен предявения иск. Прави възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ищеца по делото и моля да бъде намален до
минималния размер.
В съдебно заседание за ответникът не се явява представител. Депозирана е молба
делото да се гледа в негово отсъствие.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са били в облигационни отношения въз основа на сключен на 03.09.2020г.
рамков договор за наем на съоръжение № ***, с който се уреждали общите условия на
правата и задълженията на страните при наемане на вишки, промишлени и строителни
машини и оборудване като специфичните условия за наем се договаряли между страните с
последващи писмени индивидуални договори, наричани поръчки за наем. На 04.01.2021г.
между страните бил сключен индивидуален договор за наем, наричан Поръчка за наем №
****, по силата на който ищецът, в качеството си на наемодател, предоставил за ползване
на ответника, в качеството му на наемател, съоръжение - ***, ser. №. ***, с уговорен наемен
период от минимум 30 дни, считано от датата на доставката, договорен дневен наем в
размер на 165лв. без ДДС, при среднодневно използване от максимум 10 работни часа,
което съоръжение било предадено на ответника на 05.01.2021г. С Анекс № ****.4/
22.03.2021г. бил продължен наемният период за отдаденото под наем съоръжение с 30
календарни дни, за периода от 21.03.2021г. - 19.04.2021г., за който период ищецът издал
фактура № *** / 22.03.2021г. за сумата от 5 940.00лв. с ДДС. Тъй като ответникът ползвал
съоръжението до 06.04.2021г., с 13 дена по - малко от договореното с Анекса, поради
намаления наемен период, ищцовото дружество издало кредитно известие № *** /
06.04.2021 г. за сумата от 2 574.00 лв. с ДДС към фактурата. Падежът на Фактура № *** /
22.03.2021г. бил изрично уговорен между страните и настъпил на 10.05.2021г., на която
дата сумата от 3 366лв. с ДДС по фактурата (след приспадане на размера на кредитното
известие) станала изискуема и дължима. По фактурата било извършено едно частично
плащане в размер на 366лв. на 28.5.2021г. като към датата на завеждане на иска останала
дължима сумата от 3 000лв.
На 17.12. 2021г., след завеждане на иска, ответното дружество заплатило по банкова сметка на
ищеца претендираната сума в размер на 3 000 лв. дължима по Фактура № *** / 22.03.2021г., с което
плащане, било погасено изцяло изискуемото парично задължение към ищеца по процесната фактура.
2
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото доказателства и по-специално от приетите като писмени доказателства по делото:
Рамков договор за наем на съоръжение № *** /3.09.2020г. и приложения; Индивидуален
договор № ****/ 4.01.2021 г.; Анекс първи и втори към Индивидуален договор
№****/4.01.2021г.; Анекс № ****.4/ 22.03.2021г.; Фактура № ***/22.03.2021г.; Кредитно
известие № *** / 06.04.2021г.;Протокол за предаване на съоръжението на
наемателя;Протокол за връщане на съоръжението от 7.4.2021г.; Извлечение от банкова
сметка; заверено копие от платежно нареждане; заверено копие на извлечение от счетоводен
регистър.
При така установената фактическа обстановка по отношение на първия
обективно съединен иск, съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, а и не се оспорва от
ответника, че с ищеца са били в облигационни отношения, като по силата на сключения
между тях договор за наем ищецът е предоставил за ползване на ответника съоръжение -
***, ser. №. ***. Безспорно е и, че с Анекс № ****.4/ 22.03.2021г. бил продължен наемният
период за отдаденото под наем съоръжение с 30 календарни дни, за периода от 21.03.2021г.
- 19.04.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща на
наемодателя наемната цена, свързана с ползването на наетата вещ. В чл.3 от сключения
между страните Анекс № ****.4/22.03.2021г. е бил договорен дневен наем в размер на
165лв. без ДДС., за периода от 21.03.2021г. - 19.04.2021г., за който период ищецът издал
фактура № *** / 22.03.2021г. за сумата от 5 940.00лв. с ДДС. Падежът на фактурата е бил
изрично уговорен между страните и настъпил на 10.05.2021г., на която дата сумата от 3
366лв. с ДДС по фактурата (след приспадане на размера на кредитното известие) е станала
изискуема и дължима, поради което се налага извода, че ответникът е следвало да заплати
дължимия наем. Между страните не се спори също така и, че на 17.12.2021г., т.е. след
депозиране на исковата молба, от страна на ответното дружество било заплатено
претендираното от ищеца вземане по процесната фактура в размер на 3000 лева. Предвид и
на представените от ответника писмени доказателства – заверени копия от платежно
нареждане и на извлечение от счетоводен регистър, съдът стига до категоричния извод, че
претендираната в производството главница в размер на 3000 лева, след завеждане на
производство е изцяло погасена чрез плащане. Ето защо намира, че искът следва да се
отхвърли, поради плащане на задължението след образуване на производството.
При преценка на втория обективно съединен иск, касаещ акцесорната
претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД, съдът съобрази от правна страна следното:
Доколкото от представените и приети писмени доказателства по делото се
установява, че сумата от 3000 лева за дължим наем е била изплатена на ищците на
17.12.2021г., съгласно разпоредбата на 86, ал.1 от ЗЗД, ответната страна дължи заплащане
на обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата.
При преценка на началния момент на забавата съдът взе предвид разпоредбата на чл.84, ал.1
от ЗЗД, съгласно която когато денят за изпълнението на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представената по делото фактура № *** /
22.03.2021г. се установява, че падежът на фактурата е настъпил на 10.05.2021г., на която
дата сумата по фактурата е станала изискуема и дължима, поради което от 11.05.2021г.
ответникът е изпаднал в забава. Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение по
чл.86 от ЗЗД е основателна за периода от 11.05.2021г. до 22.11.2021г. и следва да бъде
уважена именно за този период и за сумата от 163.33 лева, като за разликата до пълния
предявен размер, иска като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Поради изпадането си в забава, длъжникът дължи и заплащане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.11.2021г. до
окончателното изплащане на сумата. Доколкото от страна ответното дружество на
17.12.2021г. било заплатено претендираното от ищеца вземане, то дължи законна лихва
върху главницата от 3000 лева до 16.12.2021г., вкл. в размер на 15 лева.
Съдът намира, че искането на ищеца за присъждане на разноски в производството
следва да бъде уважено. Искът за главницата следва да се отхвърли, поради плащане на
задължението, което е станало след образуване на производството. Въпреки, че след
образуване на производството ответникът е платил задължението си по процесната фактура,
3
предвид пасивното му поведение до тогава е станал причина за завеждане на настоящото
дело. Ето защо и на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените от ищеца в исковото
производство разноски на следва да се възложат в тежест на ответника.
По отношение на възражението на ответното дружество за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в производство съдът намира следното: Съгласно т.3 от ТР
№6/06.11.2013г.на ОСГТК на ВКС при определяне на адвокатско възнаграждение, при
направено възражение за прекомерност по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан
от предвиденото в §2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер. Преценката за прекомерност се прави във всеки
конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В
настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на ищеца защита е за
изготвяне и подаване на искова молба и молба във връзка с хода на делото, т.е. без
процесуално представителство в открито съдебно заседание. Определеното и заплатено
адвокатско възнаграждение от 650 лв. не е е прекомерно завишено в сравнение с правната и
фактическа сложност на делото и съобразно чл.7 ал.2 т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид на това, че са предявени
два иска и молбата за намаляването му е неоснователна. Ето защо и на основание чл.78 ал.1
от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца в производство
разноски в размер на 819.78 лева, представляващи разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно с уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С-я ****, представлявано от Н.С. - прокурист срещу „***” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш-н, ул. “А.К.“ № 8, представлявано от
Д.Х.Д. и Я.Д.Х. иск с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.228 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща незаплатен наем за ползване
на съоръжение – ***, сериен № *** за периода от 21.03.2021г. - 19.04.2021г., поради
изплащане на задължението, след завеждане на делото.
ОСЪЖДА „***” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш-н,
ул. “А.К.“ № 8, представлявано от Д.Х.Д. и Я.Д.Х. да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С-я ****, представлявано от Н.С. – прокурист,
сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща законна лихва върху главницата от 3000
лева, за периода 29.11.2021г. до 16.12.2021г., вкл.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД „***” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ш-н, ул. “А.К.“ № 8, представлявано от Д.Х.Д. и Я.Д.Х. да заплати
на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С-я ****,
представлявано от Н.С. - прокурист сумата от 163.33 лева /сто шестдесет и три лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава на дължимата
главница от 3000 лева, за периода от 11.05.2021 год. до 22.11.2021 год., като отхвърля иска
в останалата му част за разликата до първоначално предявения размер от 164.17 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „***” АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Ш-н, ул. “А.К.“ № 8, представлявано от Д.Х.Д. и Я.Д.Х. да
заплати на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С-я ****,
представлявано от Н.С. - прокурист сумата от 819.78 лева /осемстотин и деветнадесет лева
и седемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Ш-нски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш-н: _______________________
4
5