№ 3948
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110205805 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш (ЕФ) № ********** издаден от Национално тол управление (НТУ)
към АПИ на „*** ЛОГ“ ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на
2500(две хиляда и петстотин) лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б
от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба, го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се изтъква, че
облекчената процедурата по издаване на ЕФ по реда на чл.189ж, ал.1 ЗДвП е неприложима
към нарушението по чл.179, ал.3б ЗДвП, като същото следва да се санкционира по общия
ред чрез издаване на АУАН и НП, в подкрепа на което се цитира практика на СРС и АССГ.
Освен това се изтъква, че посочения в електронния фиш пътен участък А-6 км 60+ 705 не
съответства на отразените в Списък Приложение към Решение № 680 на МС от 21.09.2023г.
пътни отсечки, поради което е налице ненадлежно описание на мястото на нарушението,
както и от съдържанието на ЕФ не е ясно в какво качество е ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател, както и, че отговорността е на доставчика на услугата за
електронно събиране на пътни такси, като неправилно декларираните от бордовото
устройство тол данни не са основание за санкциониране на превозвача. В допълнение се
излагат съображения за маловажност на случая и приложимост на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподателя, редовно призовано се представлява
от адвокат Славов, който поддържа искането за отмяна по съображения, аналогични с
изложените в жалбата, към които допълва аргументи за недоказаност на датата и мястото на
нарушението, разминаване в номера на нарушението, както и несъразмерност на
наложената санкция в светлината на практиката на СЕС. Доводите подробно са развити в
представени писмени бележки. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна- НТУ при АПИ, редовно призовани, не
изпращат представител.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „*** ЛОГ“ ЕООД, с ЕИК *** е търговско дружество, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. "Порто Лагос", № 7-9, вх.Б, офис 5 представлявано от
управителя си.
В търговската си дейност дружеството използвало различни товарни моторни
превозни средства, включително седлови влекач марка „***“, модел "Актрос" с рег. № СВ
*** АА, с техническа допустима максимална маса 18 000 кг т.е. над 12 тона, с брой оси на
влекача- 2. На 27.03.2023г. в 14:24 часа посоченото по-горе пътно превозно средство,
собственост на дружеството, а именно влекач марка „***“, с рег. № СВ *** АА, в състав и с
допълнително ремарке с общ брой оси 5 и технически допустима максимална маса 40 000
кг, се движело по път А-6(АМ „Европа), част от платената пътна мрежа. При км 60+705 на
посочения пътен участък, била изградена и експлоатирана от АПИ стационарна контролна
точка с № 1092, част от електронната система за събиране на таксите за ползване на
републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона (тол) и на база време за леки
автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т. (електронна винетка).
За посоченото устройство бил издаден Протокол за установяване годността за приемане на
изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка.
При преминаване на посоченото по-горе пътно превозно средство, а именно влекач с
рег. № СВ *** АА, в състав с ремарке с 5 оси, през посочената контролна точка, част от
системата на НТУ, същото било заснето, като при това обаче не се установило наличие на
валидни маршрутна карта или тол декларация, чрез които да се остойности и заплати
преминаването през съответния пътен участък. Приложени са статични изображения във вид
на снимков материал на пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен
номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, както и на основание чл.167а,
ал.3 ЗДвП бил създаден доказателствен запис в електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1, ЗП, с номер на нарушението F8AA43523BD7731CE053021F160A1C58.
Въз основа на същия бил генериран процесният Електронен фиш (НП) № **********
издаден от Национално тол управление(НТУ) към АПИ на „*** ЛОГ“ ЕООД, ЕИК *** е
наложена имуществена санкция в размер на 2500(две хиляда и петстотин) лева на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.102, ал.2
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства- Електронен фиш (НП) №
**********, създаден доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а,
ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3- 3в от ЗДвП /извлечение за нарушение
№ F8AA43523BD7731CE053021F160A1C58, снимков материал от устройство № 1092,
Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на
нова стационарна контролна точка, Становище на отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“ към НТУ, Отчет за пътувания на автомобил, карта и извлечение
от електронна сметка относно местоположение на техническо устройство № 10192, Заповед
№ РД-11-4/23.01.2020г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, Заповед № РД-11-
983/13.09.2021г. на председателя на Управителния съвет на АПИ; образци на Електронен
фиш, Протокол № 28765/21 от 09.09.2021г. на Управителния съвет на АПИ, извлечение от
електронната система на АПИ за генериране на ЕФ № **********, Становище на отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура“ към НТУ относно стойността
на дължима сума за сегмент от платената пътна мрежа, както и останалите документи,
приложени по делото, включително фотоснимки на превозното средство. Съдът възприема
2
приложените по делото писмени доказателства в тяхната цялост като логични,
последователни съответни помежду си. Те не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на
който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима, като преценена по
същество се явява основателна в искането за отмяна на електронния фиш по изложените по-
долу съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и на дружеството-
жалбоподател е наложена санкция въз основа на Електронен фиш № **********, издаден
от НТУ при АПИ. При това обаче съдът намира, че издаването на електронния фиш за
санкциониране на нарушение на посоченото в същия основание- чл.187, ал.2, т.3 вр. 179,
ал.3б ЗДвП е недопустимо и влиза в разрез с нормативната уредба. По правило облекчената
процедура за санкциониране на административните нарушения чрез издаване на електронен
фиш, вместо съставяне на АУАН и НП, въвежда изключение от общите правила на ЗАНН,
поради което е допустима единствено в изрично предвидените случаи. По отношение на
нарушенията свързани с експлоатацията на платената пътна мрежа този въпрос е регулиран в
чл.189ж, ал.1 ЗДвП, който допуска електронен фиш за нарушение установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП да се издава единствено в случаите по чл.179,
ал.3 ЗДвП, но не и в останалите случаи, в частност при нарушение по чл.179, ал.3б. Налице
са съществени различия между двата състава на административно нарушение, като субект
на отговорността по за административно нарушение по чл.179б, ал.3 е водачът на ППС,
преминало по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена таксата по чл.10, ал.1, т.1 ЗП т.е. единствено физическо лице, което управлява
превозното средство към момента на нарушението, а не ЮЛ собственик на
автомобила,санкционирано с обжалвания ЕФ, а наред с това се касае за различно
изпълнително деяние.
Нормата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, която предвижда възможност за издаване на
електронен фиш, поради ненадлежно изпълнение на задължението за заплащане при
преминаване на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа се отнася
единствено до нарушението по чл.179, ал.3 ЗДвП, което има коренно различен субект и
изпълнително деяние от нарушението, за което е издаден атакувания Електронен фиш №
**********. Този извод не се променя от текста на чл.189ж, ал.7 ЗДвП, в който
действително се говори за ЕФ за нарушенията по чл.179, ал.3-3б ЗДвП, но доколкото с
цитираната разпоредба се урежда единствено влизането в сила на санкционния акт чрез
препращане към чл.189, ал.10 ЗДвП, то от същата не могат да се правят изводи водещи до
разширяване на приложното поле на електронните фишове при липса на изрична
законодателна воля в текста на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, доколкото подобен подход съставлява
разширително корективно тълкуване, което е недопустимо в санкционните производство по
аргумент от чл.46, ал.3 ЗНА.
В допълнение следва да се изтъкне и обстоятелството, че в настоящия случай,
дружеството- жалбоподател е санкционирано за нарушение по чл.187а, ал.2 ЗДвП, което се
изразява в "допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата", за което пък въобще липсва каквото и да е нормативно основание за
издаване на електронен фиш, като препращането във всяка от трите точки на разпоредбата
към текстовете на чл.179, ал.3 до 3б ЗДвП касае определяне размера на имуществената
3
санкция, а не реда за налагането й.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е приложил облекчения
ред по санкциониране чрез електронен фиш, за нарушение по чл. 187а, ал.2, т.3, вр.чл.179,
ал. 3б от ЗДвП, вместо общия ред на ЗАНН включващ съставяне и връчване на АУАН и
последващо издаване на НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, отклонил се е от императивни законови разпоредби, с което в значителна степен
е ограничено правото на защита на нарушителя, в частност възможността да направи
възражения по при съставянето на акт или в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, да представи
доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите
констатации на контролните органи. Посоченото процесуално нарушение от категорията на
съществените е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен
фиш. (изрично в този смисъл и практиката на касационната инстанция- Решение №
4461/05.07.2023г. по адм.д. № 3606/2023г., Решение № 4438/05.07.2023г. по адм.д. №
3117/2023г., Решение № 6424/30.10.2023г. по адм.д. № 6809/2023г., Решение № 7197 от
23.11.2023г. по адм.д. № 10085/2023г., Решение № 190 от 08.01.2024г. по адм.д. №
9916/2023г., Решение № 5561 от 17.05.2024г. по адм.д. № 2845/2024г., Решение № 2061 от
28.03.2024г. по адм.д. № 11745/2023г., Решение № 1681 от 08.01.2024г. по адм.д. №
10945/2023г., Решение № 12812 от 25.07.2024г. по адм.д. № 5284/2024г. всички по описа на
АССГ, както и редица други). Аргумент в тази насока се явява и въведената с ДВ бр.13 от
2024г., в сила от 13.02.2024г. промяна в текста на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, с която е предвидена
възможността за издаване на електронен фиш и за нарушения по чл.179, ал.3б ЗДВП, ergo
същата не е съществувала към датата на нарушението 27.03.2023г., нито към момента на
издаване на процесния ЕФ- 31.01.2024г.
На следващо място съдът констатира и още едно процесуално нарушение, свързано
този път със съдържанието на електронния фиш и в частност описанието на нарушението.
Същото съгласно текста на ЕФ се е изразило в това, че изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, доколкото специалният автомобил с рег. № СВ *** АА
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Никъде в
текста на атакувания акт обаче не се съдържа информация за дължимия, но незаплатен
размер на пътната такса, нито дори за тол сегмента, за който тя се дължи, неговата начална и
крайна точка или дължина, още по-малко пък, за която и да е от другите характеристики на
пътя заложени като критерии за определяне на дължимата пътна такса в посочената по-горе
разпоредба на ЗП. Посочената празнота доколкото касае съществен елемент от описанието
на нарушението, а именно размера на незаплатената такса, във връзка, с която именно се
ангажира отговорността на дружеството, се определя от съда като съществено процесуално
нарушение, доколкото не позволява нито на нарушителя, нито на съда да проверят така
изложения факт.
Липсващата информация не на последно място е от значение и при преценката
тежестта на нарушението в светлината на изискването за пропорционалност на санкцията от
една страна, както и в светлината на изискванията на чл.2, § 7 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно която: "Доставчиците на
ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана
пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство".
Правилото е въведено в националната нормативна уредба с приемането на чл.10б,
4
ал.7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024г., но при все това настоящият съдебен състав намира, че
независимо от предвидения вакацио легис, то доколкото към момента на нарушението и към
настоящия момент, нормите на ЗП, уреждащи хипотезата на неотчетено плащане са в
колизия с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., които
имат пряко действие, то приложение е следвало да намерят именно последните, като на
собственикът на ППС "*** ЛОГ" ЕООД е следвало да с предостави възможност за
доброволно заплащане на дължимата пътна такса, преди да се пристъпи към
санкционирането му, и то с имуществена санкция в значителен дори спрямо таксата по
чл.10б, ал.5 от ЗП размер. Тук е мястото да се посочи, че максималния възможен размер на
дължимата такса, определен по реда на чл.29 от Тарифата за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, би възлизал на 102 лева, а видно
от становището, представено от наказващата администрация, за конкретния пътен сегмент,в
който е установено нарушението, възлиза на 0,97 лева.
С оглед на това съдът намира, че са налице и данни за неправилно приложение на
материалния закон, доколкото не е спазено посоченото по-горе изискване за предварително
уведомяване и предоставяне на възможност за заплащане на таксата, преди да се пристъпи
към налагането на имуществена санкция в размер на 2500 лева, чийто размер значително
надхвърля размера на незаплатената такса, и като такъв противоречи на принципа за
пропорционалност, регламентиран в чл. 5 ДЕС. Следва да се изтъкне, че изискването за
съразмерност, последователно е залегнало в практиката на СЕС(например решения С-
259/12, С-263/11, С-210/10, С-501/14, както и цитираната в същите практика), и същото
налага използваните санкционни мерки да не надхвърлят подходящото и необходимото за
постигане целта на закона, като за да се прецени дали санкцията е съобразена с принципа на
пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението,
което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер. Съдът
намира, че в настоящи случай тези изисквания не са били спазени, като с оглед цитираните
по-горе стойности на евентуално дължима пътна такса, наложената имуществена санкция се
явява самоцел, и има преимуществено репресивен характер, в противовес и с целите на
административното наказване, дефинирани от националния законодател в чл.12 ЗАНН.
Посочените съображения също са основание да се определи електронния фиш като издаден
в противоречие с материалния закон.
Предвид на изложеното, съдът намира, че се установиха процесуални нарушения от
категорията на съществените, както и нарушения на материалния закон, които поотделно и в
своята съвкупност са основание за отмяна на атакувания електронен фиш.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и заявеното на основание чл. 63д,
ал. 1 ЗАНН искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски. В настоящото производство жалбоподателят „*** ЛОГ“ ЕООД е бил
представляван от надлежно упълномощен адвокат, за което съгласно представения договор
за правна помощ и представено преводно нареждане е заплатена сумата от 660 лева. Така
претендираното възнаграждение надхвърля размера, според чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 550 лева, респективно 660 с ДДС, поради което и не се налага обсъждане на
възражение за прекомерност. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на
администрацията, към която се числи наказващия орган, а именно - АПИ.
Воден от изложеното, и като намери, че нарушението не е доказано по несъмнен
начин, на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) № ********** издаден от Национално тол
5
управление (НТУ) към АПИ на „*** ЛОГ“ ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена
санкция в размер на 2500(две хиляда и петстотин) лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.
ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на „*** ЛОГ“ ЕООД, ЕИК ***,
сумата от 660 лева - съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6