РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500064 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 285369/26.11.2021 г. от П. Б. Б. ЕГН
********** против решение № 260979/12.11.2021 г., постановено по г. д. № 1230/2020 г. по
описа на ОС - П. в частта, с която П. Б. Б. ЕГН ********** е осъдена да заплати на Н. Д. ИВ.
сумата 15 778.42 лева, представляваща половината от платената на 18.10.2019 г. вноска за
погасяване на задълженията по договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2015 г.,
сключен между Н. Д. ИВ. и „Б.Д.“ ЕАД, ведно със законна лихва, считано от подаване на
исковата молба в съда – 26.06.2020 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответната част и
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е насрещна въззивна жалба вх. № 286480/22.12.2021 г. от Н. Д. ИВ.
ЕГН ********** против решение № 260979/12.11.2021 г., постановено по г. д. № 1230/2020
г. по описа на ОС - П. в частта, с която e отхвърлен иска на Н. Д. ИВ. ЕГН ********** за
осъждане на П. Б. Б. ЕГН ********** да заплати сумата над размера от 15 778.42 лева до
пълния предявен размер от 26 709.37 лева, представляваща половината от платената на
18.10.2019 г. вноска за погасяване на задълженията по договор за кредит за текущо
потребление от 25.03.2015 г., сключен между Н. Д. ИВ. и „Б.Д.“ ЕАД, ведно със законна
1
лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 26.06.2020 г. до окончателното
изплащане.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното, в съответната част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
Предявен от Н. Д. ИВ. ЕГН ********** от **** против П. Б. Б. ЕГН **********
от ****.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 26 709.37 лева, представляваща половината от платената на 18.10.2019 г. вноска за
погасяване на задълженията по договор за кредит № 23/18.06.2004 г., предоставен от
„У.К.Б.“ АД, ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда –
26.06.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
Искова молба съдържа две части, които в своето единство представляват
документът, който поставя началото на всяко исково производство: обстоятелствена част
(фактите, които ищецът твърди да са се случили и от които извлича твърдяното си
накърнено право и искане, което да удовлетвори неговия интерес и да реализира търсената
защита).
Силата на пресъдено нещо, която дава стабилитет на бъдещите отношения между
страните в процеса се разпростира както по отношение на фактите, така и по отношение на
формулираното искане. Така се слага край на правния спор и се регулират накърнени
граждански правоотношения.
В конкретния случай, видно от текста на исковата молба, претенцията е както
следва: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 26 709.37 лева,
представляваща половината от платената на 18.10.2019 г. вноска за погасяване на
задълженията по договор за кредит № 23/18.06.2004 г., предоставен от „У.К.Б.“ АД, ведно
със законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 26.06.2020 г. до
окончателното изплащане.
По този начин искането е формулирано и в последващи уточнителни молби, в
съдебно заседание и в писмената защита пред първоинстанционния съд, както и в
насрещната въззивна жалба.
Първоинстанционният съд се е произнесъл, като е присъдил сумата 15 778.42
лева, представляваща половината от платената на 18.10.2019 г. вноска за погасяване на
задълженията по договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2015 г., сключен между
Н. Д. ИВ. и „Б.Д.“ ЕАД, ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба в
съда – 26.06.2020 г. до окончателното изплащане и е отхвърлил претенцията за сумата над
размера от 15 778.42 лева до пълния предявен размер от 26 709.37 лева, представляваща
2
половината от платената на 18.10.2019 г. вноска за погасяване на задълженията по договор
за кредит за текущо потребление от 25.03.2015 г., сключен между Н. Д. ИВ. и „Б.Д.“ ЕАД,
ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 26.06.2020 г. до
окончателното изплащане.
Очевидно има разлика между исканото от ищеца и произнасянето на
първоинстанционният съд. Ищецът твърди, че неговото право произтича от
обстоятелството, че той еднолично е заплатил цялата дължима сума по договор за кредит №
23/18.06.2004 г., предоставен от „У.К.Б.“ АД и претендира половината от тази сума.
Съдът е постановил, че процесната сума представлява половината от платената на
18.10.2019 г. вноска за погасяване на задълженията по договор за кредит за текущо
потребление от 25.03.2015 г., сключен между Н. Д. ИВ. и „Б.Д.“ ЕАД.
Но в исковата молба не се съдържа такова искане.
В този смисъл е и едно от оплакванията на П. Б. Б. ЕГН ********** във въззивна
жалба вх. № 285369/26.11.2021 г.
Следователно е налице хипотезата на чл. 270, ал. 3, изречение трето от ГПК –
обжалваното решение е недопустимо поради произнасяне по непредявен иск.
Ето защо същото следва да бъде обезсилено изцяло, а делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, както е формулиран
непротиворечиво от ищеца в документите по делото.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъден Н. Д. ИВ.
ЕГН ********** да заплати на П. Б. Б. ЕГН ********** сумата от 2 176.00 (две хиляди сто
седемдесет и шест) лева, представляваща разноски само за въззивното производство.
Разноски за първоинстанционното производство не се присъждат, тъй като
дължимостта на същите следва да бъде преценена при новото разглеждане на спора, с оглед
постановения резултат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 260979/12.11.2021 г., постановено по г. д. №
1230/2020 г. по описа на ОС - П..
ВРЪЩА делото на ОС - П. за произнасяне по предявения иск, както е
формулиран непротиворечиво от ищеца в документите по делото.
ОСЪЖДА Н. Д. ИВ. ЕГН ********** от **** да заплати на П. Б. Б. ЕГН
********** от **** сумата от 2 176.00 (две хиляди сто седемдесет и шест) лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
3
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4