Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
Велико Търново, 18.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, ХІ–ти адм.състав,
в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
участието на секретаря - В.Г.и прокурора
от Окръжна прокуратура - Светлана
Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Дабкова
адм. дело № 835/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на Дял ІІІ, Глава XІ от АПК -
”Производства за обезщетения ”, във връзка с чл.1, ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано по Искова молба вх.
№ 6014/20.11.2018г. в АСВТ, подадена от името на С.М.С., чрез упълномощения
адвокат, посочен за съдебен адресат.
Искът е предявен срещу ОДМВР –
Велико Търново. Същата е ЮЛ на бюджетна издръжка, съгласно чл.14, ал.2 от ЗМВР
отм., вр. §11 от ПЗР на ЗМВР/обн. ДВ бр.53 от 2014г./. Ищецът твърди вредите да
се претърпени като резултат на незаконосъобразна административна дейност, а
именно издаването на Наказателно постановление № 16-0268-000006/29.01.2016 г.
на Началник сектор-РУ Горна Оряховица към ОДМВР-Велико Търново, отменено
впоследствие от Районен съд – Горна Оряховица с Решение № 296/02.08.2016г.,
постановено по АНД № 166/2016 г., влязло в законна сила на 09.09.2018г. Претенцията
е да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 500,00 лв., представляващи адвокатски хонорар, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на отмяна на НП – 09.09.2016г., като
и разноски за настоящото производство.
Ищецът, чрез упълномощения адвокат твърди, че с влязло в сила Решение № 296/02.08.2016
г., постановено по АНД № 166/2016 г. по описа на Горнооряховския районен съд е
било отменено Наказателно постановление № 16-0268-000006/29.01.2016 г.,
издадено от Началник Сектор РУ-Горна
Оряховица към ОДМВР-Велико Търново, В ЧАСТТА, с което му е
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че виновно е
нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. За защита на своите права лицето е оспорило цитираното
НП пред Горнооряховския районен съд (ГОРС), като е ангажирало адвокатска защита
и е платило хонорар на адвокат, който e осъществил правната му защита,
съдействие и представителство, който хонорар, представлява имуществена вреда за
физическото лице, която следва да се обезщети по съответния ред след отмяна на
НП като незаконосъобразно. Счита, че е налице причинно-следствена връзка между
така описана вреда и незаконосъобразното НП, доколкото заплатеното адвокатско
възнаграждение е довело до намаляване на имуществото на ищеца и представлява пряка
последица от съставянето и връчването на процесното НП, с което му е наложено
административно наказание впоследствие оказало се незаконосъобразно. По тези съображения
претендира присъждане на обезщетението за причинените имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 09.09.2016г. – датата на
влизане в сила на отменителното решение на ГОРС, както и на направените по
настоящето дело разноски, за които представя списък. Поради служебна
ангажираност на процесуалния представител на ищеца, с молба вх. №266/16.01.2019г.
по описа на съда, моли за разглеждане на делото в негово отсъствие, като
заявява, че поддържа изцяло исковата молба и моли за нейното уважаване.
Ответникът по иска, ОД на МВР – Велико Търново/ съгласно чл.14, ал.2 от ЗМВР отм., вр. §11 от ПЗР на
ЗМВР/обн. ДВ бр.53 от 2014г.е ЮЛ, вр. с чл.205 от АПК/, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска както по основание, така и по размер. Претендира да бъде отхвърлен като недоказан
по съображения развити в писмен отговор на ИМ в условията на евентуалност
намалена предвид частичната отмяна на НП и ниската фактическа и правна сложност
на делото. Моли за отхвърляне и на претенцията за законна лихва върху обезщетението
за имуществени вреди и възразява спрямо претендираното адвокатско
възнаграждение в настоящото производство поради прекомерност.
Прокурорът дава мотивирано заключение за
основателност на предявения иск за имуществени вреди, но отчасти. Счита, че
искът не следва да бъде уважен в целия претендиран размер, т.к. НП е отменено
само в една негова част, поради което претендираният размер следва ад бъде
редуциран. Предлага съдът да не уважава и иска за лихвите.
По
въпроса за правното основание на предявения иск и неговата допустимост съдът
прие следното:
Административнонаказателната
дейност е административна такава, в широк смисъл, съгласно изясненото в съвместното ТП №2/2014 от
19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС. Според изричната
разпоредба на специалния закон/ЗОДОВ/ отговорността за вреди от
незаконосъобразна административна дейност е на самата държава/вж. чл.1, ал.1 от
с.з./. Материалното правоотношение се развива между гражданина и държавата.
Ответниците по този род дела/органи или др. носители на адм. правомощия/обаче,
са винаги само процесуални субституенти на държавата, съгласно чл.7 от ЗОДОВ.
Този закон е създаден за да обективира в правната действителност основното
право на гражданските субекти на обезщетение от незаконна административна
дейност, според чл. 7 от Конституцията. ЗОДОВ дава защита срещу държавата и
общините като публичноправни субекти при условията, посочени в хипотезата на
тази правна норма, без значение какви са действителните отношения между
възлагащия правомощията орган и лицата на които тази дейност се възлага. Именно
поради това законът урежда регресната отговорност на виновното длъжностно лице
- чл.9, ал.1 ЗОДОВ. За гражданите обаче тази отговорност е обективна,
безвиновна, това е отговорност на общината, респ. държавата, които правни
субекти са страни в материалното правоотношение, те са тези които и по
Конституция и по Закон насят материалната отговорност за вреди. За ищеца, като
потърпевш от незаконна административна дейност не съществува друг ред за
търсене на обезщетение. Гражданскоправният ред ще бъде неприложим поради
изричната новела на чл. 8, ал.1 ЗОДОВ и специалния характер на този закон
спрямо чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД. Налице е основание за ангажиране на
отговорността на ОД на МВР-Велико Търново по реда на чл. 203 АПК. В този ред на
мисли, след като държавата е възложила на органи при ОД на МВР-Велико Търново да изпълняват
административнонаказателна дейност чрез издаване на НП, то отговорността за
неправилно изпълнение на такава дейност следва да се носи от държавата, а
надлежен ответник, съгласно нормата на чл.7 от ЗОДОВ е именно ОД на МВР-Велико
Търново – организацията, на която са възложени административни правомощия.
Последната съгласно Закона за МВР има качеството на юридическо лице/ чл.14, ал.2 от ЗМВР отм., вр. §11 от ПЗР
на ЗМВР/обн. ДВ бр.53 от 2014г./. и чл.37,ал.2 от ЗМВР в актуалната към момента
редакция, което в съвкупност с горното удовлетворява изискването на чл.205 от АПК. По тези съображения, съдът счита, че искът е насочен срещу надлежен
ответник.
Съдът приема,
че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди срещу ОДМВР-Велико
Търново са подадени от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Ищец е
адресатът на отмененото НП. Правоспособен субект на гражданското право, носител
на правото на иск, разполагащо с правен интерес да води процеса, т.к. спорът не
е разрешен от съд със сила на пресъдено
нещо. Искът е насочен против ответник, с
надлежна пасивна процесуална легитимация, удовлетворяваща специалната норма на
чл.205 от АПК. Ответникът – ОДМВР-Велико Търново, е юридическото лице, в
състава на което/организационно и бюджетно/ е включен
административнонаказващият орган, издател на НП. Претенцията е родово подсъдна
на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП №2/2014 от 19.05.2015г.
по тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС, на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС. В случая постоянният адрес на ищеца е в гр. Горна Оряховица,
т.е. в района на действие на АСВТ, поради което спорът е местно подсъден на
ВТАС. ИМ отговаря на формалните изисквания за реквизити. Подадена е чрез лице с
валидно учредена представителна власт. Изводът е, че са налице положителните
процесуални предпоставки за разглеждане на иска, като липсват процесуални пречки
за това.
Съвкупната
преценка на тези обстоятелства води до извода, че предявената ИМ е процесуално допустима. Разгледана по
същество ИМ е отчасти ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения по фактите и правото:
С
Разпореждане от 28.11.2018г. съдът направи предварителен доклад на делото. В тази
връзка указа на ищеца на основание чл.7, ал.1 от ГПК и чл. 171, ал. 4 от АПК, че в производството
за присъждане на обезщетение за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
на основание чл.154, ал.1 от ГПК е длъжен да установи фактите, на които основава
своите искания. Негова е тежестта да докаже, че са се осъществили следните
факти, представляващи в кумулативност елементи от фактическия състав на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ: че е претърпял вреди/имуществени/, които са причинени от акт на
административен орган /отменен като незаконосъобразен по съответния ред/, който
АА е издаден в резултат на изпълнение на административна дейност. В тази връзка
следва да представи доказателства, че са налице влезли в сила съдебни решения
за отмяна на НП, че при обжалването на същото е ангажирал адвокатска защита и е
заплатил уговореното АВ.
Във
връзка с това разпределение на доказателствената тежест, ищецът ангажира
писмени доказателства в хода на съдебното
следствие, тези приложени към ИМ и е приложено в цялост АНД № 166/2016г. на ГОРС.
Всички те не са оспорени от страните. Няма направени изрични признания на факти
от никоя от страните.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид изложеното в Исковата молба, доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
1. С.М.С. *** е издадено Наказателно
постановление № 16-0268-000006/29.01.2016 г., издадено от Началник СекторРУ-Горна
Оряховица към ОДМВР-Велико Търново, с което на основание чл.174,ал.1 от ЗДвП му е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за виновно нарушаване
на чл.5,ал.3, т.1 от същия закон и глоба в размер на 20,00 лв., на основание
чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
2. Така посоченото НП е обжалвано и
отменено в първата посочена част от Горнооряховския
районен съд с Решение № 296/02.08.2016
г., постановено по АНД № 166/2016 г., влязло в законна сила на 09.09.2016г.
3. В производството пред ГОРС по АНД №166/2016г. ищецът е бил представляван
от упълномощения адвокат, който е депозирал жалбата и Договор за правна защита
и съдействие с приложено пълномощно от 15.02.2016г.,
като при това е участвал в проведените открити с.з. Заверени по реда ан ЗА копия
от които са приложени към ИМ/л.8 от делото/, а оригиналите се намират по
приложеното АНД № 166/2016г. по описа на ГОРС/л.5/.
4. В представения Договор за правна защита
и съдействие с бланков номер *** от 15.02.2016г. договореното между страните за
защитата по АНД № 166/2016г. по описа на ГОРС договореното адвокатско
възнаграждение възлиза в размер на 500,00лв. до окончателното му завършване във
всички инстанции. Сумата от 500,00лв. е записана като заплатена в брой при
сключване на договора.
В обобщение може да се каже, че на
практика страните не спорят по фактите, касаещи иска за имуществени вреди.
Факти, които се установяват
от
непротиворечивите писмени доказателства.
При тези фактически констатации съдът формира
следните правни изводи:
Между страните по делото не е спорно, че ГОРС
е отменил частично наказателно постановление 16-0268-000006/29.01.2016 г.,
издадено от Началник Сектор РУ-Горна Оряховица към ОДМВР-Велико Търново, с
което на С.М.С. с което на основание чл.174,ал.1 от ЗДвП му е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за виновно нарушаване
на чл.5,ал.3, т.1 от същия закон. В тази фаза на производството е участвал адвокат,
като е депозирал жалба срещу НП и се е явил в съдебни заседания. Представен е
ведно с адвокатското пълномощно ДПЗС, от който е видно, че като внесени в брой
е записана сумата от 500лв. Ответникът възразява за прекомерност на
възнаграждението за адвокат.
Предмет на делото е осъдителна претенция за изплащане на обезщетение за
имуществени вреди, причинени от административен деликт и по-точно
незаконосъобразно НП. Националното право урежда тези отношения чрез правните
норми на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/обнародван в
ДВ бр.60 от 1988г., в сила от 01.01.1989г., с посл. изменения/. Отмяната на НП, в съответната част, е влязла в сила на 09.09.2016г., т.е. е осъществена при
действието на ЗОДОВ. Правното основание на предявения иск е чл.1, ал.1 от същия
закон, на основание точка първа на диспозитива на ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по
тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС, на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС, доколкото АС
разглеждат искове по ЗОДОВ в изрично
посочена от закона, изключителна хипотеза. Разпоредбата на чл.
1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се
разглеждат исковете по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на тази глава. Доколкото в АПК няма специални правила
доказателствената тежест по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144
от АПК е за ищеца. Искът е предявен в петгодишния давностен срок от влизане в
сила на решението, с което е отменено НП. В тази връзка в хода на защитата на
ответника не е правено възражение за
изтекла погасителна давност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е
възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който е
приложимия материален закон: незаконосъобразен акт, постановен при или по повод
изпълнение на административна дейност,
отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт –
имуществена или неимуществена и причинна
връзка между отменения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически
състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1
от ЗОДОВ.
Съдът
намира при анализа на доказателствената съвкупност, че е безспорно доказано
наличието на отменен/макар и частично/ като незаконосъобразен акт на държавен
орган, издаден при упражняване на административна дейност.
Настоящият
състав намира за неоснователни наведените от процесуалния представител на
ответника възражения за липса на основание за ангажиране на отговорността на
държавата за претендираните имуществени вреди от отмененото НП, поради това че
същото не представлява административен акт, а дейността по издаването му не е по
своя характер административна. С ТП № 2/2014г. въпросът за административния
характер на дейността по административно наказване е решен по обвързващ за
настоящия състав начин. Според дадените в него разяснения от върховните съдии, независимо
че наказателното постановление представлява правораздавателен акт и не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, от значение за квалифициране на
иска като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. В
този смисъл се посочва, че след като издаването на НП е последица от изпълнение
на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, то по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
Доказана
е и отмяната/частична/ по съответния ред на НП поради неговата незаконосъобразност. Въпросът за
наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между платения хонорар на
адвокат за защитата срещу отмененото НП също е изяснен по тълкувателн път с ТР
№1/15.03.2017г. на ВАС. Така според болшинството от върховните магистрати след
като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред
и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото
не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване
на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка
причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в
случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не
неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото
наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие. Наказаното лице не би потърсило адвокатска помощ, ако
срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.
Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди,
че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от
издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по
предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат
адвокатите. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН,
така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за
осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено
административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски
хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за
приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
По тези съображенията, основани на
мотивите, изложени в Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. по тълк. дело №
2/2016г. на ОСС на ВАС, съдът намира, че заплатеният хонорар за адвокт е вреда,
пряко и непосредствено причинена на ищеца от издаденото срещу него
незаконосъобразно НП на Началник сектор РУ Горна Оряховица към ОДМВР –Велико
Търново. Предвид това, предявеният иск за имуществени вреди в размер на 500,00
лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, в
размера съответстващ на уважената част
от жалбата е доказан в своето основание.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не произтича пряко от отмененото НП, а представлява плащане по сключен договор за поръчка с
предмет: адвокатска защита и съдействие при и по повод атакуването на НП по
съдебен ред. На първо място, с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС е
прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон, т.е. въпросът за причинната връзка е изяснен по задължителен за
настоящия състав начин.
Нещо повече, провеждането на производство
по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на НП и единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не
е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното
наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би
заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено НП, за обжалването на
което е ангажирал квалифициран защитник. Отделно от това, твърдението на
ответната страна, че разноските при съдебното оспорване на НП не представляват
имуществена вреда за лицето е лишено от правна логика и е в противоречие с ТР№
1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г. Заплащането на адвокатската
защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в
отношение на обуславяща причина и следствие. Гражданинът не би потърсил
адвокатска помощ и заплатил съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт,
увреждащ законните му права и интереси, защитата срещу който акт е единствено
по съдебен ред. Поради това не може да се възприеме тезата на ответника, че
застрашеното от административна санкция лице безпричинно е платило хонорар на
адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него НП. Всъщност единственият
логичен мотив за ангажирането на квалифицираната помощ и нейното заплащане, е
преследваната от адресата на НП цел – то да бъде отменено по предвидения от
закона ред, изискващ познания в областта на правото, каквито притежават
адвокатите. Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ
срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица
от съставеното НП. Респективно, намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано именно по тази причина – съставено е НП, което впоследствие е
отменено от съда.
В производството пред районния съд по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане
на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски
в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство не се присъждат разноски срещу държавата. След като липсва
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно
наказателното производство от лицето, санкционирано неоправдано с
административно наказание (в този смисъл ТР № 2/03.06.2009 г. на ОС на
колегиите на ВАС), обуславя се извод, че направените от него разноски за правна
помощ в хода на това производство, приключило с отмяна на наказателното
постановление, представляват имуществена вреда, която не му е възстановена в
рамките на това производство. След като това е така, а искът
по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за
обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване,
то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по
обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
По въпроса за размер на предявения иск съдът прие следното:
Налице са безспорни доказателства, че упълномощеният
адвокат е осъществил процесуално представителство, свързано с процесното НП, пред
една съдебна инстанция, за което му е било заплатено в брой при сключване на
договора пълният размер на уговореното възнаграждение в размер на 500,00лв. С това плащане имуществената сфера на ищеца е
накърнена. Намаляла е със сумата от 500,00 лв.
Това е достатъчно съдът да приеме, че ищецът е понесъл имуществена вреда
под формата на загуба в размера на платения адвокатски хонорар, но само в
частта, съразмерна на уважената част от жалбата срещу НП. Поради това съдът
приема за доказан иска за имуществени вреди, но не в пълния предявен размер от 500,00
лв., а частично до размера от 480,77лв.
Последният съответства на АВ съразмерно на уважената част от жалбата срещу НП,
съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Само до този размер вредата е в причинна връзка с
дейността на администрацията, а в др.
част/потвърденото НП/ очевидно има съпричиняване от ищеца.
Неоснователни са твърденията на ответника за липсата
на доказателства за действително извършено плащане на договореното адвокатско
възнаграждение за производствата по конкретното НАХД. Съдът приема за доказано,
че при подписване на Договора за правна защита и съдействие от 15.02.2016 г., ищецът
е заплатил в брой уговореното възнаграждение в размер по 500лв., като защитата
е осъществена именно по АНД № 166/2016г. по описа на ГОРС. Според пълномощното към
договора представителната власт на ангажирания адвокат е до окончателното
завършване на делото, като процесуални действия от адвоката са извършвани единствено
пред въззивната инстанция доколкото на съда е служебно известно, че решението
на районният съд не е оспорвано пред касационната инстанция съответно и разноски
не се претендират.
Ето защо съдът намира, че приложеният Договор за
правна защита и съдействие от 15.02.2016 г. за сумата от 500,00 лева за
процесуалното представителство и защита по НАХД № 166/2016 г. на ГОРС, който не
е оспорен по надлежния ред като неистински документи от ответника, установява
плащането на хонорара за един адвокат по НАХД № 166/2016 г. на ГОРС, дължим за
адвокатска защита при оспорването на НП №16-0268-00006/29.01.2016
г. на Началник Сектор РУ-Горна Оряховица към ОДМВР-Велико Търново по
съдебен ред до приключване на спора.
В този смисъл е т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОС на
ГК и ТП на ВКС, което предвижда, че разноски се присъждат, само когато е доказано
тяхното извършване и в договора е вписан вида на плащане, като ако този начин е
в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. В настоящия случай тези изисквания са спазени - договорът
е оформен по начин, който безспорно го свързва с процесното НП. С това имуществената сфера на ищеца е накърнена.
Намаляла е със сумата от 500лв. Това е достатъчно съдът да приеме, че ищецът
е понесъл имуществена вреда под формата на загуба. Съдът счита за доказано, че ищецът е ангажирал
адвокат за защита срещу издаденото НП и му е платил АВ в пълния уговорен размер,
но реално претърпяната вреда не съвпада с този размер. В конкретния случай се
дължи само частично възстановяване на платените разноски за адвокат, поради
частичната отмяна на НП.
Въпреки че плащането е доказано извършено, съдът дължи
съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите на
което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Пред РС по АНД №166/2016г.
адвокатът е подготвил жалба и е участвал в поредицата открити с.з. като е
ангажирал доказателства. Не е развито касационно производство. В този ред на
мисли съдът намира за основателно направеното от ПП на ответника с писмения
отговор на ИМ, възражение за прекомерност на АВ. Платеният размер от 500,00лв.
превишава с над 50% минималното посочено в Наредбата, като при това делото не
разкрива фактическа и правна сложност. След като размерът на адвокатското
възнаграждение от 500,00 лева е над законоустановения минимум, определен по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с чл.18, ал.2 от Наредбата и не са налице
обективни обстоятелства, водещи до завишаването му, то хонораът от 500,00лв. не
съответства на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата –
„справедлив и обоснован“. При тези съпоставки се налага изводът, че
възстановяването на този разход в настоящия процес в пълния му размер от 500лв.
би имало за резултат неоснователно обогатяване на ищеца. В този ред на мисли,
съдът приема, че хонорар от 300лв. е
съответен/съразмерен на обема на действително оказаната правна защита и
съдействие по този род дела.
При това положение, като прие за справедлив и обоснован размер на АВ от 300, 00лв. за
защита по съответното АНД, съдът определи съразмерен на уважената част от
жалбата срещу НП сумата от 288,46 лева,
като уважи предявеното възражение за прекомерност и редуцира АВ от 480,77лв. на 288, 46лв.
В заключение, съдът намери за доказани всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, но до размера от 288,46лева, представляващи
платените от него разноски за адвокат по делото, съразмерни на отменената като
незаконосъобразна ЧАСТ от Наказателно постановление №16-0268-000006/29.01.2016
г. на Началник Сектор РУ-Горна Оряховица към ОДМВР-Велико Търново. Предвид това, решаващият правен извод на
настоящия състав на съда е в смисъл, че претенцията за
присъждане на обезщетение в размер на 500,00лв. за претърпени имуществени вреди
е доказана по основание до размера от 288,46лв. и следва да бъде уважена в тази
част, а за разликата над 288, 46лв. до пълния предявен размер от 500,00лв.
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Частично основателен е и искът за присъждане на законната лихва върху сумата за
обезщетение за имуществени вреди. Съгласно актуалната практика на ВАС, законна
лихва върху обезщетението се дължи, но не от датата на влизане в сила на Решението
на съда за отмяна на НП, а от датата на ИМ, т.к. последната играе ролята на
покана, съгласно чл.84 от ЗЗД, приложим субсидиарно съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ.
В случая това означава да се присъди законната лихва върху сумата на обезщетението,
считано от 20.11.2018г. до окончателното
ѝ изплащане, а не от 09.09.2016г. както претендира ищецът. В този смисъл
е решението по адм. дело № 11012/2017г. на ВАС и др.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът
бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
за производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
Изхождайки
от посоченото правило и предвид изхода на делото ответникът следва да плати на
ищеца внесената държавна такса от 20 лева и разноски за хонорар за един
адвокат, размерът на който възлиза на 350,00лева. За плащането на сумата на АВ са представени доказателства/договор за
правна защита и съдействие от 29.08.2018г./ и фактура и платежно на реждане.
Сумата на АВ е малко над предвидения минимален размер от 300,00лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба№ 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото
не разкрива фактическа и правна сложност. Предвид това, възражението за
прекомерност е основателно и дължимият адвокатски хонорар следва да се определи
на 300,00лв. Съразмерно на уважената част от ИМ се следва сума за разноски в
размер на 184,61лв.
Воден от горните мотиви, на основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, във вр. с ал.1 от с.з. и чл.203 от АПК, XI-ти административен състав на ВТАС
РЕШИ:
|
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР –Велико Търново да заплати на С.М.С. с ЕГН ********** и
адрес: ***, обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 288,46 лв. (двеста
осемдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща сума, съразмерна
на уважената част от жалбата от платените от лицето разноски за адвокат по АНД
№ 166/2016 г. по описа на ГОРС, причинени от частично отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 16-0268-000006/29.01.2016 г. на Началник Сектор РУ-Горна
Оряховица към ОДМВР-Велико Търново, ведно със законната лихва върху
сумата на обезщетението за имуществени вреди, считано от 20.11.2018г.
до окончателното ѝ изплащане. ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.С. иск за имуществени
вреди, в ЧАСТТА за сумата над 288,46лв. до пълния предявен размер от
500,00лв., както и искането за присъждане на законната лихва върху сумата на
обезщетението за периода от
09.09.2016г. до 19.11.2018г. като неоснователни. ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР –Велико Търново да заплати на С.М.С. с
ЕГН ********** *** сумата от 184,61
лева (сто осемдесет и четири лева и шестдесет и една стотинка),
представляваща съдебни разноски за
настоящото производство. |
|
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез АСВТ. Решението, на основание чл.138 от АПК,
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: |
|
|