Решение по дело №9824/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 642
Дата: 18 ноември 2021 г.
Съдия: Мая Михайлова
Дело: 20211100509824
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 642
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100509824 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.А. М. срещу Решение № 20106244/27.04.2021 г.
постановено по гр. дело № 20773/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 83-ти
състав.
И.А. М. е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен искът му
по чл. 59, ал. 9 СК срещу Г. М.А. – за изменение на упражняването на родителските права
по отношение на детето М.И. М., предоставено на ответницата с Решение №
351523/01.03.2018 г. по гр.д. № 72653/2017 г. на Софийския районен съд, ГО, 117-ти състав.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение поради
допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът моли да се отмени
решението и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск с правно основание
чл. 59, ал. 9 СК.
Въззиваемата страна Г. М.А. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подала отговор на въззивната
жалба, с който оспорва изцяло изложеното в същата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено в обжалваните части. Претендира разноски за въззивното производство.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е
валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 351523/01.03.2018 г. по гр.д. № 72653/2017 г. на Софийския районен съд, ГО,
117-ти състав, е прекратен с развод гражданският брак между И.А. М. и Г. М.А., като
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М.И. М. е
предоставено на неговата майка Г. М.А., с право бащата И.А. М. да вижда и взима детето
при себе си, както следва: от 1-ва до 7-ма дата включително и от 17-та до 21-ва дата
включително на всеки календарен месец от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
последния ден, с преспиване, както и за Коледните и Великденските празници през всяка
четна година, считано от 10.00 часа на 24-ти декември до 17.00 часа на 27-ми декември и от
същите часове на всички Великденски празници, за Новогодишните празници през всяка
нечетна година, считано от 10.00 часа на 31-ви декември до 17.00 часа на следващия го 01-ви
януари, както и за двадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск
на майката. Бащата е осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер
на 180.00 лв.
Според чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от
родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени
постановените по-рано мерки – тези по ал. 2, и да определи нови.
С Решение № 20106244/27.04.2021 г. постановено по гр. дело № 20773/2019 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 83-ти състав е отхвърлен предявения от И.А. М. срещу Г. М.А.
с правно основание чл. 59, ал. 9 СК.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото,
както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението в обжалваната част
са неоснователни.
Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в
обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение
на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи
служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските
права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако
обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки
поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги
изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а
може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната
рационалност. От значение по чл. 59, ал. 9 от СК са както измененията, засягащи
обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които
2
произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на
родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат
различна проявна форма. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на
мерките, които определят същото.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай не е настъпило изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК и т. V от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.
д. № 3/1974 г., налагащо определяне на местоживеенето на детето М. при неговия баща,
който да упражнява родителските права. Не е спорно между страните, че майката полага
необходимата родителска грижа за детето, като му осигурява храна, подслон, средства за
издръжка, грижи се за доброто му образование, осигурил му е много добри битови условия
(констатирани в представения пред настоящата инстанция социален доклад на ДСП-Красно
село) и между нея и детето има изградена връзка на привързаност и доверие.
От събраните от първоинстанционния съд доказателства не може направи извод, че е налице
новосъздадена обстановка, при която интересът на детето изисква ревизия на постановените
мерки, относно неговото местоживеене и упражняването на родителските права над него.
Твърденията на бащата, че поведението на майката е насочено към отчуждаването на детето
от бащата – създаване на негативен образ за бащата, и препятстване и прекъсване на
контактите му с нея, останаха недоказани. По делото са събрани многобройни
доказателства, от които се установява, че определения с Решение № 351523/01.03.2018 г. по
гр.д. № 72653/2017 г. на Софийския районен съд, ГО, 117-ти състав режим на лични
контакти на М. с неговия баща не се изпълнява в цялост, но причините са това са
комплексни и не могат да обосноват промяна на мерките, относно упражняването на
родителските права.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата
инстанция.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При постановяване на
решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат
убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските по производството
В настоящия случай страните нямат право на разноски. Производството по делото е такова
на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителски права,
предпоставен от невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение
се постановява за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете,
3
ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.

Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 20773/2019 г. по описа на Софийския районен съд,
III ГО, 83-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. М.А. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4